Сапатистките кооперативи за кафе

Детайли

Публикувана на Понеделник, 05 Ноември 2018 11:54

Движението на Сапатистите

Щатът Чиапас, в южно Мексико, е един от най-бедните райони в страната. От четирите милиона души около една трета са местни(индианци). Местните от Чиапас са наследници на Маите и Олмеките, цивилизации с хилядогодишна история в централна Америка, преживели и изстрадали пет века на геноцид в началото, а по-късно експлоатация и безпощаден расизъм. Краят на колонизацията в Мексико, в началото на XIX век, не ги засегнала - те останали изгнаници в Мексиканския щат, хора без права и каквато и да е инфраструктура, забравени и невидими.

Прочети още...

Пряката демокрация не е утопия (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Сряда, 15 Юли 2015 13:12

Има моменти, дори ери, в които индивидите са проявявали страст на заинтересованост към общите дела.
Те излизат на улицата, издигат искания, и постигат определен брой от тях.
Корнелиус Касториадис [1]

Един от най-често срещаните аргументи срещу пряката демокрация е, че тя звучи като много добра идея, но е неприложима на практика. Никога не е била осъществявана и никога няма да бъде. Твърди се, че тя може да съществува единствено под формата на референдуми, провеждащи се отвреме на време, чрез които населението да може да влияе на държавната политика, но не и в класическия смисъл на термина като бездържавно автономно общество, пряко управляващо своите публични дела. Истината е, че повечето хора, които срещаме в нашето ежедневие, нямат и най-малка идея, че са съществували и продължават да съществуват практически примери за самоуправление. Това се дължи на мълчанието на мейнстрийм медиите относно съвременните хоризонтални практики. Тези от тях, които успеят за кратко да изплуват на повърхността на мейнстрийма биват посрещани с ирония, насмешка и опетняване от политици и технократи. Тук ще представя накратко само някои от примерите от миналото и настоящето, които чрез своите практики доказват, че един друг свят е възможен.

Прочети още...

Кафене 26А: срещу капитализма с чаша чай (Йорис Леверинк)

Детайли

Публикувана на Сряда, 01 Юли 2015 21:45

В консумеристкия рай на централен Истанбул Колектив 26А дава искрица надежда, че все още има алтернатива на капиталистическото общество.

Един „лотус в калта“. Това е образът, който идва на ум, когато Йозлем посещава Кафене 26А на площад Таксим за първи път. Сравнението звучи по-вярно сега, отколкото когато и да е, в този студен и сив януарски следобед със силен дъжд, превръщащ улиците в стремглаво леещи се реки, докато ние се наслаждаваме на нашия горещ чай в топлия и уютен интериор на скорошно реновираното Кафене Кадикьой на 26А.

Прочети още...

Демократичният експеримент в Рохава (Светлин Тачев)

Детайли

Публикувана на Сряда, 22 Октомври 2014 12:05

Месеци на ред кюрдите водят ожесточени сражения със силите на Ислямска държава. Днес град Кобане е на път да падне под напора на джихадистите. Единствено самоотвержената борба на кюрдските бойци ги държи вън от пределите му. От началото на офанзивата на терористите от ИД в Ирак единственото място в Близкия изток, което остана почти незасегнато, остава автономната област Кюрдистан. И до днес там убежище намират както сунити и шиити, така язиди и християни, а мястото се смята за един оазис, в което религиозният фанатизъм отстъпва на светския начин на живот. Нещо повече...

Прочети още...

Свободата според сапатистите. Част 4 (Петър Станчев)

Детайли

Публикувана на Неделя, 27 Април 2014 17:56

Представяме Ви четвъртата част от вдъхновяващия разказ-пътепис на нашия приятел и съучастник Петър Станчев, който имаше прекрасната възможност да участва в сапатисткото училище в Чиапас през декември 2013 г. Част 1, Част 2, Част 3

Свободен народ и звездите на 500 години съпротива

Падна ми се да отида в общността „Свободен народ“. Приготвих раницата си и заедно с пазителя ми седнахме, за да изчакаме да ни извикат, докато площадът на каракола се изпълни с камиони. Армандо говори езика чол и щяхме да бъдем изпратени в общност чол, където освен всичко друго, той щеше да бъде и мой преводач, защото много от жителите на общностите не говорят испански. „Свободен народ, всички за Свободен народ могат да започнат да се качват на камионите“, изкънтяха високоговорителите.

Прочети още...

Изход от кризата или стъпки към нов свят (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Сряда, 16 Април 2014 20:27

Изходът от т.нар. икономическа криза, поразяваща Европа от 2008 насам, се превърна в основна тема на нашето съвремие. Различни политици, "експерти" и технократи говорят за възможни изходи от кризисното положение, в което се намират нашите общества. Но техните предложения рядко излизат от рамките на безкрайния растеж и неолибералните политики на остеритет, които биват налагани по все по-авторитарен начин[1] и последиците, от които все по-трудно могат да  бъдат скрити. Другата алтернатива, която ни се представя от медийния мейнстрийм е тази на радикалната лява партия, в лицето на гръцката коалиция СИРИЗА.

Но на фона на разгорещените дебати по медиите и все по-влошаващия се жизнен стандарт в Европа, на хоризонта се появи и една трета алтернатива – тази, идваща „отдолу”. На нарастващата безработица[2] активисти от испанските социални движения отговориха така: “Ако съвременната система не може да ни осигури работни места, нека създадем такива, извън нея”, а работници от окупираната фабрика под работнически контрол Вио.Ме. в Солун издигнаха лозунга: “Шефовете не могат? Ние можем!” И след като населенията на обедняващите европейски общества се умориха да чакат подкрепа от своите правителства, решиха да поемат нещата в свои ръце. Виждайки, че държавата няма намерение да им се притече на помощ, че тя се припокрива с корпоративния сектор, отговорен за поразилата ги криза, а не е негова алтернатива, хората осъзнаха, че могат да разчитат единствено на собствените си сили и на солидарността вътре в своите общности. 

Прочети още...

Свободата според сапатистите. Част 3 (Петър Станчев)

Детайли

Публикувана на Петък, 21 Март 2014 16:56

Представяме Ви третата част от вдъхновяващия разказ-пътепис на нашия приятел и съучастник Петър Станчев, който имаше прекрасната възможност да участва в сапатисткото училище в Чиапас през декември 2013 г. Част първа от разказа му можете да прочетете тук, а втората - тук.

Класове в джунглата – урок първи – автономия, свобода и еманципация

„Казват, че паметта е най-силна и голяма сред малките хора и е най-трудно да я откриеш сред големците. Затова казват, че мъжете и жените се смаляват, остарявайки. Казват още, че това е, за да блести повече паметта. Казват и че това е работата на най-старите сред старите – да опазват паметта. Казват и че достойнството не е нищо повече от памет, която е жива. Казват.“

Из „Старият Антонио“ – Субкоманданте Маркос

Денят започва с кукуригането на петли и рев на маймуни в обикалящата ни джунгла. Събуждам се и отивам до тоалетната, докато пазителят ми продължава да хърка на пода на сцената, където спим няколко десетки мъже. За пръв път успявам да огледам каракола, който се оказва доста по-просторен, отколкото съм очаквал.

Прочети още...

Свободата според сапатистите. Част 2 (Петър Станчев)

Детайли

Публикувана на Понеделник, 10 Март 2014 00:00

Продължаваме публикуването на вдъхновяващия разказ-пътепис на нашия приятел и съучастник Петър Станчев, който имаше прекрасната възможност да участва в сапатисткото училище в Чиапас през декември 2013 г. Част първа от разказа му можете да прочетете тук.

Към „реалността“

„Казват хората с не много мъдрост, че нощта крие много и големи опасности, че нощта е пещера на крадци, място на сенки и страхове. Така говорят хората, които не знаят. Ти обаче трябва да знаеш, че лошото днес не се разхожда скрито зад черните одежди на нощта. Лошото се разхожда под открито небе и в ясен ден ненаказуемо. Населило се е в дворците на властта, притежава фабрики, банки и големи бизнеси, облича се в дрехи на сенатори и депутати...“

Из „Старият Антонио“ – Субкоманданте Маркос

Прочети още...

Свободата според сапатистите. Част 1 (Петър Станчев)

Детайли

Публикувана на Неделя, 23 Февруари 2014 21:34

Уроци по автономия в Лакандонската джунгла, 20 години по-късно

„Борбата, казваше старият Антонио, е като спирала. Може да започне във всяка една точка, но започне ли, никога не приключва“

Из „Старият Антонио“ – Субкоманданте Маркос

Когато в нощта на 31 декември 1993 г. войниците на EZLN [1] заемат позиции в готовност да завземат няколко от големите градове в най-южния мексикански щат Чиапас, аз от позицията на скромните си тогава 4 години не съм и предполагал, че 20 години по-късно същата революция ще изиграе централна роля в живота ми и ще се превърне в източник на вдъхновение и интерес, както нищо друго преди.

Прочети още...

Нови хоризонти пред общественото водоснабдяване (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Понеделник, 13 Януари 2014 22:21

Водата - в ръцете на хората: предложението на Инициатива 136

 Дебатът за съдбата на общите блага от доста време е на дневен ред. Големите корпорации опитват да комерсиализират природните ресурси по целия свят и въпреки отпора, който тази комесиализация среща от местни социални движения, съдбата на благата остава неясна. Например водата, основна съставна част на нашето тяло и основен източник на живот на планетата, отдавна е на мушката на различни транснационални корпорации. Може ли тя да бъде собственост на някого, след като от нея зависи животът на всички живи организми на Земята? Един сериозен въпрос, от чиито отговор може да зависи нашето оцеляване.

Прочети още...