Свободата според сапатистите. Част 3 (Петър Станчев)

Представяме Ви третата част от вдъхновяващия разказ-пътепис на нашия приятел и съучастник Петър Станчев, който имаше прекрасната възможност да участва в сапатисткото училище в Чиапас през декември 2013 г. Част първа от разказа му можете да прочетете тук, а втората - тук.

Класове в джунглата – урок първи – автономия, свобода и еманципация

„Казват, че паметта е най-силна и голяма сред малките хора и е най-трудно да я откриеш сред големците. Затова казват, че мъжете и жените се смаляват, остарявайки. Казват още, че това е, за да блести повече паметта. Казват и че това е работата на най-старите сред старите – да опазват паметта. Казват и че достойнството не е нищо повече от памет, която е жива. Казват.“

Из „Старият Антонио“ – Субкоманданте Маркос

Денят започва с кукуригането на петли и рев на маймуни в обикалящата ни джунгла. Събуждам се и отивам до тоалетната, докато пазителят ми продължава да хърка на пода на сцената, където спим няколко десетки мъже. За пръв път успявам да огледам каракола, който се оказва доста по-просторен, отколкото съм очаквал.

- Хей, къде беше? – намира ме пазителят ми на връщане от тоалетната.
- Ааа, не исках да те будя, извинявай.

От объркания му вид при „загубването“ ми разбирам, че негова работа е да е с мен през цялото време, което искрено ме забавлява в този моменти, шегувайки се с „непрофесионализма“ му, отиваме да закусваме. Вървейки към кухните, Армандо ми показва каракола:

- Това е клиниката. В каракола имаме две – една работи с традиционна медицина, а другата - с химическа – казва той, сочейки покритата с рисунки сграда, на чиято фасада разпознавам Ишчел – богинята на луната, билкарите и лечителите в митологията на маите.

Дни по-късно, при завръщането ни в каракола, най-накрая влизам в клиниката за традиционна медицина с очакването, че ще видя билки в буркани и някоя баба с полумагически идеи за медицината. Греша. В клиниката ни посреща млад, облечен в бели болнични дрехи здравен служител, а в стаята на рафтове са подредени десетки препарати на растителна основа с описание на начина им на приложение и случаите, при които се използват. Здравният промотор, както наричат работещите медицински длъжности в автономната територия, отговаря на всички въпроси със завидно познание, както и дава да се разбере, че традиционната медицина се прилага отговорно и когато един случай е сериозен, пациентът се праща в близката сапатистка болница.

- Това е сградата на Хунтата на доброто правителство – посочва друга част от комплекса, на фасадата на която са портретите на Емилиано Сапата, една от главните фигури в Мексиканската революция в началото на XX век, Че Гевара, неизменен символ на борбата срещу империализма в цяла Латинска Америка и субкоманданте Маркос, говорителят на движението.
- И всеки ли участва в хунтата?
- Да, аз съм бил също. Хунтата се сменя на всеки 3 години и всеки път участват нови хора. Най-важните неща се решават на асамблеите в общностите и общините. Хунтата само координира. Тук народът заповядва, а правителството се подчинява.
- А членовете на хунтата получават ли заплати?
- Не получават заплати за работата си, работят за хората.
- А проблеми с политическите партии имали ли сте?
- Имало е, лошото правителство разделя хората, иска да раздели и нашите общности.

Дискурсът на сапатистите споменава правителството на Мексико като „лошото правителство“, същото важи и за правителствата по света. В контраст с това, сапатистките административни служби във всеки каракол носят името „Хунта на доброто правителство“. Продължаваме разходката си покрай двете магазинчета, училището, сградата на колектива на жените и кухните, където къкри неизменният боб. През дните, които прекарваме в Чиапас, споделяме диетата на коренното население от региона, състояща се предимно от боб, тортияс [1] от царевица, позол [2] и кафе.

- Компаньерос и компаньерас [3], моля заповядайте за първото си училищно занимание – обявяват по високоговорителите, докато ние довършваме боба си, заграбвайки с пръсти и с питките, останалото по дъното.

svoboda-sapatisti9С пазителя ми сядаме на една от множеството скамейки под огромния покрив пред сградите на Хунтата на доброто правителство. На сцената, седнали на столове, са учителите от зоната, всички с черни маски, очакващи началото на програмата. Като част от училището те ще обяснят своя опит в изграждането на сапатистката автономия във всичките й проявления – администрация, здравеопазване, образование, правораздаване. Фокусът е върху директното предаване на знание – от тези, които са част от процеса по изграждането на автономията и живеят сапатистката борба, за тези, които да дошли да чуят техните слова и мечти за един различен свят.

- На нас се пада да споделим с вас опитът си с автономията – започва след церемонията по откриването Еремия - един от учителите от зоната.

Разказът му е и разказ за паметта, която се бори със забравата, колективната памет, която е запазила жива не само културата, но петвековната съпротива на коренното население в Чиапас:

- Преди колонизацията нашите предци са имали своята организация и комуникация между различните общности. Когато дошли колонизаторите, наложили своите начин на живот, закони, начин на работа, своето мислене. Така е започнала разрухата и доминацията, под която са ни третирали като животни, съпрузите ни са били роби на господарите, дъщерите ни – изнасилвани преди да се оженят, а жените са служили само за да раждат деца и да се грижат за тях.

Разказът му рисува различните епохи в мексиканската история – войната за независимост, мексиканската революция, Емилиано Сапата, за да стигне до сапатисткото въстание през 1994 г. и изграждането на автономията. Дискурсът е различен от този, който сме свикнали да четем в учебниците и идва отдолу, от хората, от бедните, от коренното население, от жените - тези, които историята винаги забравя да спомене.

- Автономията за много хора е утопия, за други – сън, а за нас – реалност, защото я градим на практика – приветства ни зад черната си маска друг учител – това е завоюването на нашата свобода.
- Тук законите на правителството не важат, нито техният начин на работа, нито техните пари, защото те работят в полза на богатите. Ние не се молим за свободата си, тя няма да дойде отнякъде. Свободата се роди сред народа и сега можем да кажем с вдигнато чело, че днес можем да предлагаме и да решаваме сами за себе си.

Изреждат се различни учители, разказващи за един или друг аспект от борбата за автономията. Разбира се, под автономия в този случай не разбираме идеята за териториално отцепване или независимост, напротив, сапатистите винаги са се възприемали като част от Мексико и се приемали своята борба като борба за промяна в страната и целия свят.

- Нашата автономия се роди в нас самите. Захвърлихме индивидуализма и идеята, че един човек може да бъде по-добър от друг, че един може да доминира друг. Това искаме да видим в цялата ни мексиканска република и в целия свят.

Говорещите и често четящи от написани на ръка страници се запъват, не говорят гладко и с оттренирана интонация. Те са индианци маи от общности, които преди сапатистите не са имали нито училища, нито клиники, а бедността е задушавала всяка крачка на единствените, които имат истинско право над земята, която днес се нарича Мексико. В техните трептящи гласове, в техния скромен наратив, обаче, оттеква достойнството на тези, които са се изправили срещу една тотална система в една тоталитарна държава (каквато Мексико безспорно е!), за да завоюват свободата си.

- Днес имаме правото да имаме мнение, да учим, да решаваме, да участваме. Ние практикуваме нашата демокрация и скапаните правителства нямат място тук.

Други учители ни разказват как работят трите нива на автономното правителство – в общностите, общините и в хунтите на доброто правителство. Всяка общност има своя асамблея, в която участват всички членове на общността и взимат решения как да обработват колективната земя, какви проекти са необходими за общността – училище, клиника, прокарване на електричество или вода. Асамблеята играе ролята на съд и законодател за общността. Всяка община включва определен брой общности, които участват на общински асамблеи, на които отиват или всички членове на общностите или част от членовете на общностите, в зависимост от значимостта на решенията, които асамблеята трябва да вземе. Координацията между общините в сферите на здравеопазване, образование, агроикономика, комунитарни радиа, продажба на произведеното в общините са работа на хунтата на доброто правителство, каквато има във всеки един от петте каракола и е изборна. Въпреки, че представителите на хунтата се избират за срок от три години, за да изпълняват в 15 дена в месец тази обществена служба, те не получават заплати и се цели максимален брой хора от всяка една общност да са участвали в тях. Цялата тази стройна структура се подчинява на 7 базови принципа за това как да управляваш, подчинявайки се (на общността си и нейните интереси, разбира се):

Служи, но не на себе си.
Представлявай, не замествай.
Създавай, не разрушавай.
Подчинявай се и не заповядвай.
Предлагай, не налагай.
Убеждавай, не покорявай.
Бъди долу без да се издигаш.

Тук разбира се е много важно да си дадем сметка, че преводът на български на тези седем принципа на може напълно да предаде нито тяхната поетика, нито точното им значение. Самите принципи като такива, разбира се, трябва да възприемаме в контекста на отношенията човек в управленска позиция (колкото и различно да е това понятие в западен и сапатистки вариант) и народ, в който контекст народът заповядва, а правителството се подчинява.

Учителка от зоната се изправя и с треперещ от вълнение глас започва да говори по последната тема от тричасовата лекция – жените в автономното управление. Зад черната маска и неуверения глас стои историята на 30 години борба за еманципация на жените в Чиапас, поведена от сапатистката армия и после подета от цивилните структури на движението и младата жена говори със силата на човек, живял и живеещ в борбата за свободата си. Приетият през 1993 година, една година преди въстанието, революционен закон за жените, утвърждава равенството между половете и забранява тяхната експлоатация, насилието срещу жените, насилствените бракове и прокламира свободната воля на всяка жена да определя насоката на живота си. Това е и едно от най-големите постижения на сапатистите в една област, където жените преди са били заменяни за няколко крави, женени без съгласие, а насилието и изнасилванията са били ежедневие. Днес жените сапатисти са уважавани като равностойни другари в борбата и тяхната независимост е издигната на пиедестал.

- През 1994 г. много от нашите другарки участват във въстанието. Тези 20 години (от въстанието) са много малко в контекста на 500-те години унижение, които сме живели, но днес си даваме сметка, че можем да сме равни във всяко едно отношение с нашите другари. Не беше лесно, но го постигнахме и продължаваме да вървим в тази посока.

Скромните, но изпълнени с гордост разкази продължават, докато зад нас започват да пристигат десетки камиони и минибусове, чакащи да ни закарат към общностите, където ще можем да видим с очите си как точно живеят сапатистките бунтовници. Лекцията приключва с громоломни аплодисменти и викове „Да живее!“. Стягаме раниците си, за да потеглим още веднъж на път – този път към някое от многото туптящи сърца на съпротивата – сапатистките общности.

 

Следва продължение...

БЕЛЕЖКИ:
[1] Тортия – традиционна за Мексико питка, най-често направена от царевица
[2] Позол – напитка приготвена от царевично тесто и вода, понякога се пие с какао или кокос
[3] Обръщението, което сапатистите използват помежду си. В пряк превод най-близка като значение би била думата „другар“

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop