Degrowth като билет за завръщане в бъдещето

Детайли

Публикувана на Понеделник, 17 Декември 2018 11:29

или
"Духтът на новооткритата критика към растежа се обръща" (Peach 2011: 1)

За наблюдателите колапсът на Лемън Брадърс и на международното споразумение за климата от Париж в началото на 21ви век са сигнал, че икономиката не може да продължава повече така. Защото столетието е пред нас. При мисълта за това обаче се открива мрачно предзнаменование, защото и туко-що описаната икономическа криза, и био-кризата (глобално затопляне, загуба на биоразнообразие, изсичане на горите и т.н.) имат връзка с бъдещето на планетата (Markantonatou 2015: 98-99). Ефектите от податливия на кризи капиталистически начин на производство се усещат ясно от обществото, което е зависимо от неконтролируеми широкомащабни технологии и разрушителни форми на енергетика, които подхранват постоянния икономически растеж. Началото на разрушаващия просперитета растеж инициира нарастваща нужда от енергия, която може да бъде подплътена чрез техники като атомна енергия и дори електроцентрали, разчитащи на изкопаеми горива и следвателно с цената на смъртта на хиляди хора (пример: Чернобил, Фукушима). Тези социо-екологични бедствия са свързани с динамиките и ефектите на икономическия растеж (Schmelzer / Passadakis 2011: 8-9).

Прочети още...

Следкапиталистическата икономика на Стар Трек

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 05 Януари 2017 09:39

Любим на толкова много хора по целия свят, научно-фантастичният сериал "Стар Трек" ни изкарва в орбита отвъд всички ограничения и форми на социално и икономическо потисничество на света, който познаваме днес.

"Стар Трек" вселената на Джин Родънбъри ни разкрива една мащабна визия за човечеството, което е водено не от желание за материални придобивки, а от висока ценностна система и желание за самоактуализиране на индивида и обществото, в което основните общочовешки ценности имат водеща роля. Социалният статус в сериала не се измерва в материални придобивки, а от това до колко всеки следва своя вътрешен морален компас и изпълва поставените си цели в живота. Високотехнологичното общество в сериала дава на героите свободата да преследват своите цели без да се притесняват за основните си жизнени нужди. Хората работят, защото искат да го правят, а не защото им се налага. Всеки има свободата да бъде мързелив и да не прави нищо, но вместо това избира да участва по някакъв начин, защото само така може да разкрие пълния си потенциал и да се актуализира като завършен индивид.

Прочети още...

Общите блага като парадигма отвъд държавата и капитала (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Вторник, 02 Февруари 2016 20:49

Хората наричали общи блага тези части от околната среда, за които приет закон изисквал специфични форми на общностно уважение. Наричали общи блага тази част от околната среда, която се намирала отвъд техния дом и собственост, но към която предявявали претенции за употреба, не за да произвеждат стоки, а за да осигуряват прехраната на своето домакинство.
Иван Илич [1]

Въведение

В книгата си Икономически ред и религия (1945) Франк Х. Найт и Томас Х. Мириам твърдят, че социалният живот в голяма група, с изцяло обща собственост, е невъзможен.[2] В същия дух Уилям Ф. Лойд и по-късно Гарет Хардин развиват нео-малтусианския[3] термин "трагедията на общите блага" [4], твърдейки, че индивидите, действащи независимо и рационално според своя личен интерес, се държат по начин, противоположен на интересите на цялата група, като изчерпват някои общи ресурси. От тогава насам тезата, че хората са неспособни да управляват колективно, без контрол и надзор от институции и власти, откъснати от обществото, успешно се е загнездила в общественото въображаемо.

Прочети още...

Отвъд доктрината на растежа (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Неделя, 11 Октомври 2015 18:11

Обществото е заседнало в начин на мислене, доминиран от икономики на прогресивен растеж; тяхната тирания е направила креативното мислене извън установените рамки невъзможно […] Но нашата непрестанно нарастваща консумация не е устойчива; рано или късно ще трябва да се откажем от нея.

Серж Латуш [1]

"Икономическият растеж" е фраза, която днес се повтаря като мантра. Тя бива застъпвана от мнозинството в съвременния политически и икономически елит. Десни, както и много леви [2], остават във въображаемото на растежа, докато то съдържа много недостатъци, които те силно пренебрегват.

Прочети още...

Размисли върху отрицателния растеж (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Неделя, 15 Юни 2014 18:17

"Икономически растеж" - фраза, която днес се повтаря като мантра, която можем да чуем в почти всяко изказване на политическите и финансовите елити. Икономическият растеж присъства със сериозна тежест, както в дневния ред на десните, така и в този на левите. Джордж Буш, в едно свое изказване, направено през 2002 г., когато беше президент на САЩ, заяви, че икономическият растеж е ключът към екологичния прогрес, защото именно растежът осигурява ресурсите, нужни за изграждането на възобновяеми и природосъобразни технологии.

Прочети още...

Икономика на отрицателния растеж (Серж Латуш)

Детайли

Публикувана на Понеделник, 24 Март 2014 15:23

Логиката на рекламирането, доминираща медиите, разглежда всичко ново - материално, културно или друго - като лансиране на продукт. И при всяко лансиране на продукти ключовата дума е концепция. Така с разпространяването на дискусията за décroissance (буквално "отрицателен растеж", т.е. свиване на икономиката или икономическо смаляване), медиите естествено започнаха да питат каква е концепцията. Съжалявам, че ще ги разочаровам, но отрицателният растеж не е концепция. Няма теория за свиване, еквивалентна на теориите за растеж на икономиката. Отрицателният растеж е просто термин, създаден от радикални критици на теорията за растеж, за да ни освободи от икономическата коректност, която ни пречи да предлагаме алтернативни проекти за политики на пост-разрастване.

Прочети още...

Солидарна икономика. Оттук накъде? (Лен Кримерман)

Детайли

Публикувана на Петък, 30 Август 2013 14:38

„Ако искаш да промениш света трябва да се сдобиеш с власт” (Тарик Али)
„Ако искаш да промениш света, трябва да промениш себе си така, че да преосмислиш властта” (анонимен автор)

„Мейнстрийм икономиката” се върти на пълни обороти, съществува ли обаче алтернатива?

През 80те години на 20 век Маргарет Тачър обявява своята прочута доктрина „Няма алтернатива” (TINA - There is No Alternative – няма алтернатива; бел. пр.). Две десетилетия по-късно, насред катастрофалния глобален крах на привилегированата икономическа система на транснационален, корпоративен капитализъм, отприщен от тази доктрина, тя е добила ново и още по-мрачно тълкувание. Защото днес, повече от всякога, поне доколкото се сещам аз, този крах е не само вероломен, но и широко признат.

Прочети още...

Да изградим човешката икономика заедно (Харт, Лавил, Катани)

Детайли

Публикувана на Неделя, 26 Май 2013 21:47

Току-що преминахме през един продължителен социален експеримент, в който в световен мащаб пазарите и парите бяха оставени да се развиват сами, без особена политическа интервенция. Този експеримент е познат под името "неолиберализъм", а в определен момент и като "Вашингтонски консенсус". Свободата на пазарите беше предимно за тези с много пари. Останалите от нас трябваше да се приспособят и като резултат на това обществото стана много по-неравностойно. Една от жертвите на капитализма определено е демокрацията, във всеки неин, носещ реално значение, смисъл. После дойде финансовата криза от 2008 г., довела до огромно вмешателство от страна на най-уязвимите правителства, които използваха парите на данъкоплатците, за да спасят банковата система от срив. Никой не знае дали капитализмът, победителят от Студената война, ще се възстанови без фундаментални промени или започва процес на значително изместване на водещите за него територии към Китай и други "развиващи се пазари", като Индия и Бразилия. Неолиберализмът е наранен, но все още не е победен. Какво можем междувременно ние, хората, да направим по въпроса? Дали пък не е назряло времето да обмислим други възможни пътища за развитие?

Прочети още...

Въведение в Солидарната икономика (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Вторник, 16 Април 2013 14:18

Солидарната икономика е алтернативна икономическа и социална форма, извън държавните и корпоративните структури, която се основава на човечни принципи, като взаимопомощ и солидарност, вместо на конкуренция и алчност. Този вид икономика цели задоволяването на нуждите на всички без експлоатация и разширява възможностите за участие на тези, които нямат средства да участват в стандартния пазар. Солидарната икономика не зависи от оцеляването на най-силния, а насърчава устойчивостта на хората и природата. Тя се състои от колективни процеси, в които участват всички, ангажирани и засегнати в такъв тип икономически взаимоотношения.

Основна характеристика на солидарната икономика е нейната хоризонталност и съзнателна липса на йерархия. Това е в основата на хармоничния и човечен облик на този икономически тип. Основните ценности на Солидарната икономика, като уважение, сътрудничество, автономия и пряка демокрация са залегнали във всяка стъпка от икономическата верига: производство, обмяна и потребление.

Прочети още...

Към ПарЕкон: Стратегията за икономическа революция (Брайън Доминик)

Детайли

Публикувана на Събота, 10 Март 2012 14:57

При пропагандирането и обсъждането на ПарЕкон неизбежно и съвсем основателно е очакването да представим възможности и идеи около които да се мобилизират активистите днес. Ежедневно всички се изправяме пред икономически проблеми, като потребители, работници, активисти, граждани. Би трябвало да действаме съгласно нашите възгледи, доколкото е възможно; единствено това е от полза за Икономиката на участието, тъй като ни подсеща да прилагаме идеите на ПарЕкон към ежедневните си навици и в някои случаи дори ги променя.

Прочети още...