Има моменти, дори ери, в които индивидите са проявявали страст на заинтересованост към общите дела.
Те излизат на улицата, издигат искания, и постигат определен брой от тях.
Корнелиус Касториадис [1]
Един от най-често срещаните аргументи срещу пряката демокрация е, че тя звучи като много добра идея, но е неприложима на практика. Никога не е била осъществявана и никога няма да бъде. Твърди се, че тя може да съществува единствено под формата на референдуми, провеждащи се отвреме на време, чрез които населението да може да влияе на държавната политика, но не и в класическия смисъл на термина като бездържавно автономно общество, пряко управляващо своите публични дела. Истината е, че повечето хора, които срещаме в нашето ежедневие, нямат и най-малка идея, че са съществували и продължават да съществуват практически примери за самоуправление. Това се дължи на мълчанието на мейнстрийм медиите относно съвременните хоризонтални практики. Тези от тях, които успеят за кратко да изплуват на повърхността на мейнстрийма биват посрещани с ирония, насмешка и опетняване от политици и технократи. Тук ще представя накратко само някои от примерите от миналото и настоящето, които чрез своите практики доказват, че един друг свят е възможен.
Самата концепция за демокрация се зародила в Древна Атина [2] преди близо 2 500 години. На гръцки демос означава общност, народ, докато кратос - властта да решаваш, да управляваш. Следователно демос-кратиа означава хората да имат власт за вземане на управленчески решения. Основните решения в атинския полис се взимали от всички граждани (около 30 000) на обща асамблея (ekklesia) [3]. Асамблеята изпълнявала четири основни функции: издавала административни решения (укази, като решаване за започване на война или даване на гражданство на чужденец); избирала някои длъжностни лица; издавала закони; съдела политически престъпления. С еволюирането на системата последната функция била прехвърлена на съдилищата. Другата институция, играла съществена роля в политическия живот на Древна Атина било Буле-то (boule) - съвет, занимаващ се с администрирането на ежедневните дела на града. След реформите на Клистен [4] броят на неговите членове нарастнал на 500, избирани чрез жребий измежду всички граждани на полиса.
След това, в средновековието (между 9-ти и 15-ти век), хората в много италиански градове отхвърлили властта на принцовете, кралете и императорите [5]. На тяхно място била създадена система на управление чрез взаимосвързани и балансирани съвети. Големи съвещателни асамблеи, съставени от по няколко хиляди пълнолетни мъже, избирани чрез гласуване или жребий, обсъждали и създавали закони. Изпълнителни комитети, често с по шест, осем или десет члена, с мандат от два до шест месеца, прилагали законите на практика. Кратките мандати и ротацията при заемане на административни длъжности направило възможно участието на няколко хиляди пълнолетни мъже да участват в управлението за няколко години. Системата на балансирана и децентрализирана власт подсигурила, че никой индивид или семейство, не можели да контролират града. Това било форма на управление, основано на балансирана власт и взаимно медоверие.
Парижката комуна е един от най-значимите примери за съществувал модел на пряка демокрация. Въпреки че народното въстание е смазано на 27 май, 1871, от френската държавна армия, за няколко месеца Париж е управляван от своите граждани. Комунарите, чрез квартални асамблеи [6], поемат важната местна администрация. Тези асамблеи излъчвали делегати [7] (отзовими по всяко време) да участват в съвети, формиращи конфедерации, чрез които те ефективно координирали производство и редистрибуция.
Век по-късно, в град Куанджу, Южна Кореа, хората вдигнали т.нар. Куанджунски народен бунт [8]. Предпоставките за него били авторитарното управление и широко разпространената бедност по това време, а конкретна причина става бруталността на паравоенни групи спрямо протестиращи. Жителите на Куанджу се разбунтували, изтласквайки военните части извън града. Бунтът траел само три седмици, но през този кратък период се появили квартални асамблеи, даващи глас на обикновените хора. Свързвайки се помежду си, тези основни структури на пряката демокрация поддържали реда и организирали редистрибуцията в града. Бунтът бил смазан от правителствените сили на 27 май - същата дата като падането на Парижката комуна.
Друг исторически пример са практиките, възникнали по време на испанската гражданска война в периода 1936-39. По това време населението на териториите, контролирани от анархисти, Арагон и Каталония, успели да изтласкат властите и така започнал един експеримент на самоуправление [9]. В тях работниците и селяните колективизирали земята и индустрията и създали съвети, чрез които координирали производството, редистрибуцията и всички обществени услуги. В продължение на три години тези територии били управлявани на принципите на пряката демокрация и солидарността. За успеха на този модел говорят автори като Джордж Оруел и Гастон Левал [10].
Един съвременен пример за общество, чиято организация се основава на демократично участое са хората Куна [11]. Те живеят на 50 малки острова, част от архипелага Комарка Куна Яла, намиращ се в Тихия океан между Колумбия и Панама. Те спечелили своята автономия след кървава съпротива срещу колониалната полиция през 1925. Днес близо 70 000 куна управляват своите ежедневни дела чрез сложна система, основана на пряка демокрация, която федерира 500 автономни общности, които участват в общия конгрес на Куна. Този конгрес се провежда веднъж на всеки 6 месеца. Всяка общност има свои собствени правила и е напълно автономна от останалите; единственото условие е да изпраща по четири делегата на общия конгрес, с цел координация и вземане на решения, касаещи целия регион.
Движението на безимотните [12] (Movimiento Sem Tierra или MST на кратко) е още един пример от настоящето. Намиращо се в Бразилия, това движение включва над 1.5 милиона членове. Една от основните му дейности е окупацията на земя. То функционира на принципите на пряката демокрация. MST е хоризонтално движение без лидери, основаващо се на диалог и консенсус. Основни структури за вземане на решения са асамблеите на всеки 10-15 семейства [13], живеещи в селище на MST. Всяка една от тях излъчва по един мъж и една жена, които да участват в регионална координационна среща. Важно е да отбележим, че всеки член на семейство, част от MST, има право да участва в асамблея.
В индийския щат Махаращра се намира самоуправляващото се село Мендха. Неговата автономия се корени в съпротивата на местните срещу корпорацията Bellarpur Paper Mills [14], обезлесяваща района. В процеса на своята съпротива те развили система, основана на пряка демокрация. Днес най-висшата институция за взимане на решения в селището е общата асамблея, съставена от поне двама пълнолетни от всяко домакинство (поне по един мъж и една жена) [15]. Въпреки това всеки може да участва в асамблеята, без значение неговата/нейната възраст или пол. Асамблеята се провежда веднъж месечно, а решение се взима след достигане на консенсус. Също така асамблеята се занимава с разрешаването на проблеми на местно ниво. За въпроси от по-голям мащаб се свиква конгрес на 32-те селища в района (всяко изпращащо делегат). Близо 1 500 селища в Индиа предприемат такива стъпки [16].
В Рохава също днес на практика се прилага една прякодемократична система. В нейната основа са комуните [17] (т.е. общи асамблеи), съставени от квартали с население около 300 души всеки. Комуните излъчват съпрезиденти, които да участват в кантоналната администрация [18]. Във всяка комуна функционират по пет или шест различни комитета. Комуните действат по два начина. Първо, те разрешават проблемите бързи - например технически и социални такива. Второ, комуните позволяват на всички от обществото да участват пряко във вземането на решения. Координацията между комуните се извършва на няколко нива от конфедерални структури: регионални и градски съвети и кантони.
Последният съвременен пример, който ще представя тук на кратко са сапатистките общности, намиращи се в планините и джунглите на Чиапас, Мексико. Сапатистите се разбунтуваха през 1994, когато мексиканското правителство прие Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Така те започват да организират автономни общности, основани на местни традиции и демократично самоуправление [19]. Общите асамблеи на всички селища, основни институции, за взимане на решения, изпращат делегати на регионалните съвети, които взимат решения свързани с производство, редистрибуция и т.н. [20]. Делегатите биват сменяни регулярно и заемат длъжността за кратки периоди от време, за да се избегне зараждането на формални и неформални йерархии. За 20-те години, през които сапатистите самоуправляват своите общности, стандартът на живот се е покачил значително [21] - днес коренните жители, живеещи там, имат достъп до здравеопазване, образование, електричество (неща, които не са имали преди).
Всички тези примери доказват, че други начини на социално, политическо и икономическо организиране са възможни и техни разновидности са били и продължават да бъдат прилагани на практика в различни краища на света. Всички те, въпреки разликите в много аспекти, споделят вярата, че хората сами трябва да бъдат господари на своите съдби. Тяхното изкопиране от едно място на друго би било грешка, тъй като формите в горепосочените примери са пригодени към специфични културни, антропологични, геополитични и други особености. Но те могат да ни служат като източник на вдъхновение и идеи, които да ни направляват в нашите опити за изграждане на наши собствени институции и практики, отговарящи на спецификите на нашия местен контекст. И преди всички, те ни дават увереност, че различни форми на пряка демокрация съществуват, че тя не е утопия, и което е най-важното, може да бъде приложена на практика тук и сега.
Бележки:
[1] Касториадис, К., "Проектът за автономия", изд. Анарес, С., 2015, стр. 177
[2] http://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy
[3] http://en.wikipedia.org/wiki/Ecclesia_(ancient_Athens)
[4] http://en.wikipedia.org/wiki/Boule_(ancient_Greece)#The_Reforms_of_Cleisthenes
[5] GRENDLER, PAUL F.. "Renaissance." Europe, 1450 to 1789: Encyclopedia of the Early Modern World. 2004.Encyclopedia.com. (May 21, 2015). http://www.encyclopedia.com/doc/1G2-3404900963.html
[6] http://new-compass.net/articles/popular-assemblies-revolts-and-revolutions
[7] Marx, Karl. (1871) „The Paris Commune”. In The Civil War in France (https://www.marxists.org/archive/marx/works/1871/civil-war-france/)
[8] http://www.eroseffect.com/articles/Paris%20Gwangju.pdf
[9] http://en.wikipedia.org/wiki/Spanish_Civil_War#Social_revolution
[10] В книгите Почит към Каталония на Джордж Оруел и Събитието на века на Гастон Левал
[11] Notes from Nowhere. (2003) We are Everywhere: The Irresistible Rise of Global Anticapitalism. (http://artactivism.members.gn.apc.org/allpdfs/107-[essay]Autonomy.pdf). pp 113-4
[12] http://en.wikipedia.org/wiki/Landless_Workers%27_Movement
[13] http://en.wikipedia.org/wiki/Landless_Workers%27_Movement#Organizational_structure
[14] Singh, Supriya. Participatory Forest Management in Mendha Lekha, India. (http://www.ceecec.net/wp-content/uploads/2009/10/Mendha-Lekha-Using-Self-Governance1.pdf). p 8
[15] Neema Pathak and Erica Taraporewala. (2008). Towards self-rule and forest conservation in Mendha-Lekha Village, Gadchiroli. (http://www.iccaconsortium.org/wp-content/uploads/images/media/grd/mendha_india_report_icca_grassroots_discussions.pdf) p 6
[16] http://timesofindia.indiatimes.com/india/Panchayat-Act-helps-villagers-regain-control-over-resources/articleshow/8002860.cms
[17] http://new-compass.net/articles/revolution-rojava
[18] http://www.biehlonbookchin.com/rojavas-communes-and-councils/
[19] http://en.wikipedia.org/wiki/Zapatista_Army_of_National_Liberation#Ideology
[20] http://en.wikipedia.org/wiki/Rebel_Zapatista_Autonomous_Municipalities#Functioning
[21] http://www.elkilombo.org/the-classmates-iii-those-who-were-not-are-not-and-will-not-be-invited/
Първоначално публикувано на английски в libcom.org