кооперативи

от Леонидас Ойкономакис

В изненадващо обявление, EZLN заявява публично създаването на 11 нови “караколи” и автономни общини, значително разширявайки територията, която е под бунтовнически контрол.

Всичко това започна, в типично сапатистки стил, с публикацията на четири нови комюникета , подписани от субкоманданта Insurgente Galeano (преди известен като Маркос), между 10 и 15 август. Първото комюнике, със заглавие Enter el telonero (“Откриващият акт”), завършва с мистериозна нотка:

Движението на Сапатистите

Щатът Чиапас, в южно Мексико, е един от най-бедните райони в страната. От четирите милиона души около една трета са местни(индианци). Местните от Чиапас са наследници на Маите и Олмеките, цивилизации с хилядогодишна история в централна Америка, преживели и изстрадали пет века на геноцид в началото, а по-късно експлоатация и безпощаден расизъм. Краят на колонизацията в Мексико, в началото на XIX век, не ги засегнала - те останали изгнаници в Мексиканския щат, хора без права и каквато и да е инфраструктура, забравени и невидими.

Мнозина все още твърдят, че рекуперацията на работни места не е алтернатива на капитализма. И може би, сама по себе си, не е. […] Но също така тя се простира отвъд това: същите тези работници, вместо да се чувстват депресирани и със смачкано достойнство, проправят път за други да поемат контрола върху собствения си живот.

Марина Ситрин

От много години насам фабриката е измежду основните символи, които са особено скъпи на революционерите от най-различни радикални политически традиции. От началото на Индустриалната революция до наши дни, тя заема особено място във въображението на социалните движения по целия свят. С кризите, провокирани от нестабилността на капитализма и държавната централизация, работниците понякога прибягват до рекуперирането на работните си места. Това дава надежда, но също така повдига въпроси относно връзката на фабриките с широката общественост и дори с природата.

Революцията в Рожава осигурява историческа възможност за осъществяването на общностния модел на демократичен конфедерализъм на практика.

"Когато хората дойдоха за пръв път в къщата ни преди няколко години, за да попитат дали семейството ни би искало да участва в комуните, аз хвърлях камъни по тях за да ги прогоня ", смее се Бушра, млада жена от Тирбеспи, Рожава. Майка на две деца, тя принадлежи към ултра-консервативна религиозна секта. Преди на нея никога не ѝ е било позволено да напуска дома си и е трябвало да покрива цялото си тяло с изключение на очите.

"Сега участвам активно в изграждането на собствената си комуна", казва тя с гордост и сияйна усмивка. "Хората идват при мен, за да потърсят помощ в решаването на социалните проблеми. Но преди, ако някой ме беше попитал, аз дори не знаех какво е 'съвет', нито знаех какво правят хората на асамблеите."

Промени живота! Промени обществото! Тези идеи губят напълно
своето значение без създаване на подходящо пространство.
Хенри Лефевр [1]

Днес значението на града се увеличава, тъй като за пръв път в човешката история по-голямата част от населението живее в градски пространства и икономическата му роля достига нови върхове. По думите на Антонио Негри: " градът, сам по себе си, е източник на производство: организираната, населена и изменена територия се е превърнала в производствен елемент, точно както някога бе обработваемата земя. Все повече жителят на метрополиса е истинския център на света... "[2]. За това градът все по-често бива вместван в дебатите около политически, икономически, социални и други стратегии за бъдещето.

В консумеристкия рай на централен Истанбул Колектив 26А дава искрица надежда, че все още има алтернатива на капиталистическото общество.

Един „лотус в калта“. Това е образът, който идва на ум, когато Йозлем посещава Кафене 26А на площад Таксим за първи път. Сравнението звучи по-вярно сега, отколкото когато и да е, в този студен и сив януарски следобед със силен дъжд, превръщащ улиците в стремглаво леещи се реки, докато ние се наслаждаваме на нашия горещ чай в топлия и уютен интериор на скорошно реновираното Кафене Кадикьой на 26А.

Какво ще се случи когато държавата се разпадне? Ще изпадне ли обществото в беззаконие или можем да грабнем възможността, за да развием човешкия си потенциал?

(На снимката: сцена от антиутопичния филм „Децата на хората“, 2006 г.)

Американският литературен критик и марксистки политически теоретик Фредерик Джеймсън забележително коментира, че е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма. Това, което не особено често взимаме предвид, е как капитализмът влияе на представата ни за края на света.

Дълго време политическите движения държаха очите си затворени за разнообразните некапиталистически икономически реалности, функциониращи вътре в пукнатините на капитализма. Причината? Може би защото тези реалности бяха твърде заети със себе си и не промотираха съществуването си достатъчно, а може би защото активисткото въображение е приклещено в една статична/догматична представа за утопия, която вместо действие, поражда и насърчава радикална критика на всичко, което не се припокрива с нея.

За обозначаване на тези алтернативни реалности днес се използва термина солидарна икономика, който цели да развие ''икономически'' структури, конкурентни на капиталистическите, които генерират и поддържат автономия в икономическия ни живот. Те съставляват посткапиталистически хоризонт от автономни общности, ''в които икономиката е върната на мястото си, т.е. да служи на човешкия живот, а не да бъде крайна цел'' [1]. Също така процесът на експериментиране в реално време, който солидарната икономика насърчава, ни позволява да развиваме по-ясна визия за институциите и техните функции в едно общество на участието и така да формулираме условията за преминаване от активна опозиция към оспорване на хегемонията на доминантния политически модел.

"Нека не живеем като роби!" е вдъхновяващ документален филм, показващ различните форми на съпротива на гръцкото общество. От масовите демонстрации и уличните сблъсъци с полицията, до пиратски радиа, кооперативи, самоорганизирани клиники и социални центрове, "Нека не живеем като роби!" разкрива мечтите и стремежите на потиснатите, отвъд кризата и насилственото обедняване.

"Нека не живеем като роби!" е лозунг, изписан върху градските стени, върху билбордове, върху алтернативни вестници, звучащ в автономни пространства и медии... това е лозунгът, който гръцката съпротива отправя, ден след ден, и ни подканя да се присъединим!

"Нека не живеем като роби!" е преди всичко призив за действие. Чрез него Янис Юлундас създаде филм, който разкрива креативните форми на съпротива и алтернативите, развиващи се в Гърция, за да ги покаже на света. Този филм предлага анализи и размисли, които водят до действие и транснационално обединение на борбите за свобода.

Глътка свеж въздух, вдъхновение и утопии, извиращи от Егейско море.

Времетраене – 89 мин. / Година – 2013 / Режисьор – Янис Юлундас

Свали филма | Свали бг субтитри

Водата - в ръцете на хората: предложението на Инициатива 136

 Дебатът за съдбата на общите блага от доста време е на дневен ред. Големите корпорации опитват да комерсиализират природните ресурси по целия свят и въпреки отпора, който тази комесиализация среща от местни социални движения, съдбата на благата остава неясна. Например водата, основна съставна част на нашето тяло и основен източник на живот на планетата, отдавна е на мушката на различни транснационални корпорации. Може ли тя да бъде собственост на някого, след като от нея зависи животът на всички живи организми на Земята? Един сериозен въпрос, от чиито отговор може да зависи нашето оцеляване.

Персоналът на многопрофилната болница в Килкис (Kilkis) реши да я окупира. Докторите, сестрите и останалата част от персонала, които взеха участие в генералната асамблея, решиха:

Ние разбираме, че сегашните проблеми в националната здравна система и свързаните й организации не могат да бъдат решени с конкретни искания или с искания, засягащи нашите интереси, но взети без нас, след като тези проблеми са продукт на по-общите анти-социални политики на правителството и на глобалния неолиберализъм.

Разбираме също, че и с издигането на такива искания просто ще вземем участие в играта на властимащите. Тези, които за да се справят с враговете си (тоест с хората) ги отслабват и разделят, като желаят чрез решенията си да предотвратят създаването на универсален труд и фронт в национален и глобален мащаб с общи искания за социални подобрения.

Отвъд реалността на безработицата, репресиите и страха съществува една друга реалност, основана на солидарност, сътрудничество, пряка демокрация и споделяне. Хиляди хора в цяла Гърция са взели живота си в собствените си ръце и са изградили един друг свят, отвъд кризата и капитализма, с креативност и въображение. Един друг свят вече съществува.

В Гърция през последните години в отговор на продължаващата многопластова криза се създадоха множество движения и граждански инициативи, които целят да си възвърнат живота, общите блага, свободното креативно време и процеса на производство. Местни мрежи за обмен, които не използват пари, работнически и потребителски кооперативи, квартални асамблеи, пермакултура, колективи и еко-общности, банки за семена, социални центрове, квартални самоорганизирани паркове и овощни градини, алтернативни валути и банки за време. Всички те съставляват един многоцветен и разнообразен пъзел от алтернативи на настоящата система.

Критикуват ни, че примерите, които даваме, са неприложими и абстрахирани от действителността в България. Че те винаги се отнасят за места и хора на стотици хиляди километри от нас. Че там условията били други, хората били други, историята била друга. Това не е вярно. Както заявява визията на Българския социален форум "така желаната радикална промяна е жива и гъвкава алтернатива, която се живее всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система". Настоящият текст показва, че тази промяна се случва тук и сега, съвсем близо до нас - в страни от Европейския съюз. *

Магазин “Портобело” в град Модена, в който не са необходими пари – наистина уникален проект. Програмата току-що стартира, но се ползва с огромна популярност.

В този необичаен магазин не се пазарува с пари, нито с кредитни карти. Клиентите са така наречените “нови бедни”, както тук наричат хората, пострадали от кризата. Към тях се отнасят всички, чиито доходи са се съкратили с повече от 30%.

В опит да избегне скъпите цени на ненадеждни корпоративни телекомуникационни компании, общност в Атина, Гърция е създала свой собствен Интернет.

Изградена от мрежа от безжични антени на покривите, Атинската Безжична Градска Мрежа (Athens Wireless Metropolitan Network AWMN) наброява повече от 1000 членове. AWMN е с връзка до 30 пъти по-бърза от тази на телекомуникационните интернет доставчици.

Според Mother Jones, тази общност е станала толкова популярна в Атина и на близките острови, че е разработила собствен пакет от удобства за потребителите – обяви, обслужване, блогове и собствена вътрешна търсачка.

Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

Тази публикация съдържа 3 различни документа:

1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

Прочети цялата публикация

„Ако искаш да промениш света трябва да се сдобиеш с власт” (Тарик Али)
„Ако искаш да промениш света, трябва да промениш себе си така, че да преосмислиш властта” (анонимен автор)

„Мейнстрийм икономиката” се върти на пълни обороти, съществува ли обаче алтернатива?

През 80те години на 20 век Маргарет Тачър обявява своята прочута доктрина „Няма алтернатива” (TINA - There is No Alternative – няма алтернатива; бел. пр.). Две десетилетия по-късно, насред катастрофалния глобален крах на привилегированата икономическа система на транснационален, корпоративен капитализъм, отприщен от тази доктрина, тя е добила ново и още по-мрачно тълкувание. Защото днес, повече от всякога, поне доколкото се сещам аз, този крах е не само вероломен, но и широко признат.

Солидарната икономика е алтернативна икономическа и социална форма, извън държавните и корпоративните структури, която се основава на човечни принципи, като взаимопомощ и солидарност, вместо на конкуренция и алчност. Този вид икономика цели задоволяването на нуждите на всички без експлоатация и разширява възможностите за участие на тези, които нямат средства да участват в стандартния пазар. Солидарната икономика не зависи от оцеляването на най-силния, а насърчава устойчивостта на хората и природата. Тя се състои от колективни процеси, в които участват всички, ангажирани и засегнати в такъв тип икономически взаимоотношения.

Основна характеристика на солидарната икономика е нейната хоризонталност и съзнателна липса на йерархия. Това е в основата на хармоничния и човечен облик на този икономически тип. Основните ценности на Солидарната икономика, като уважение, сътрудничество, автономия и пряка демокрация са залегнали във всяка стъпка от икономическата верига: производство, обмяна и потребление.

В този кратък документален филм работници от фабриката ВИО.МЕ. (Солун, Гърция) разказват за това как са я окупирали и я управляват като работнически кооператив в отговор на кризата.

Сайт на ВИО.МЕ. | Окупирай работното си място (документален филм) | Пряка демокрация на работното място (Акива Орр)