расизъм

Живеем в свят, който е с главата надолу. Както гласи едно широкоразпространено меме, "всичко, от което се страхувахме при комунизма, – че ще загубим домовете и спестяванията си и ще бъдем принудени да работим вечно за мизерни заплати без право на глас в системата, – стана истина при капитализма." Вместо да доведе до по-големи икономически и политически свободи, както винаги твърдяха адептите му и интелигенцията, крайният триумф на неолибералния проект върви ръка за ръка с драматична експанзия на държавния контрол и наблюдение. В момента повече хора са под поправителен надзор в САЩ отколкото са били в Гулаг в пика на сталинисткия терор. Сървърите на Националната служба за сигурност на САЩ могат да съхраняват 1 милиард пъти повече данни от Щази. Когато Берлинската стена падна през 1989 г., в света имаше 15 огради и стени по границите. Днес те са 70. В много отношения антиутопичното бъдеще от новелите и филмите вече е тук.

Има някои по-прости хора, които твърдят, че всички в лагера в Харманли, а и всички бежанци по принцип са талибани, джихадисти, "Ислямска държава" и т.н. Това естествено са пълни глупости - бежанците са с разнородни религия, националност, политически убеждения и т.н. Дори и аз обаче бях изненадан от нещо, което видях в един репортаж на журналист от "Дневник" влязъл под прикритие в лагера в Хармални.

Видео кадрите могат да бъдат изгледани тук:

Как живеят мигрантите в лагера в Харманли (видео)

Това, което ми направи впечатление бе, че някой е нарисувал на една стена флага на кюрдските сирийски милиции YPG:

Винаги ще вярвам в "Революцията". Но ставам все по-разочарована от модерната "активистка" култура.

На първо място, уморена съм да гледам как хората се превръщат в претенциозни задници, които си мислят, че активизмът им ги прави по-добри от всички останали, дори от онези потиснати и маргинализирани групи, с които твърдят, че са "съюзници".

За чехите 17 ноември е особен ден. Преди всичко, датата е от историческо значение по две причини – Международния ден на студентите в памет на заловените при нацистки атаки над чешки университети студенти през 1939 г.; и падането на стария "комунистически" режим и Нежната революция от 1989 г. Особеното днес е в зародилата се традиция от последните години да се организират многобройни протести, които превръщат Прага във врящ котел от разнородни демонстации. Общото между тях тази година без изненада беше темата за бежанците.

Ако елитите, които ръководят Крепостта Европа успеят да ни подчинят и сегрегират, то ние определено ще се избием едни други: разделяй и владей. Единствената ни надежда е да създадем обща кауза срещу владетелите ни, изграждайки мостове отвъд разделенията по националност и религия преди целият свят да бъде поставен на дръвника на войната.

На 13 ноември 129 души бяха убити в координирани бомбени атентати и стрелба в Париж, за чието изпълнение пое отговорност „Ислямска държава”. Въпреки че това е само последната от серия подобни атаки, тя провокира особено внимание в сравнение с кланетата в Суруч и Анкара, в които загинаха 135 души. Животите на младите активисти, които подкрепят кюрдската борба срещу джихадистите — досега единственият опит на терен да се блокира експанзията на „Ислямска държава” — се измерват с различен аршин от животите на западноевропейците.

Същото се отнася за животите на милионите, които са били избити или насилствено са напуснали своите домове в Сирия. Европейските националисти не губят време да намерят връзка между атаките в Париж и така наречената мигрантска криза. Заглавията в британската преса смело обявиха ”Джихадисти се промъкнаха в Европа, дегизирани като сирийски бежанци,” твърдейки, че паспорта намерен в един от атентаторите принадлежи на бежанец, който е преминал през Гърция. Така тези опортюнисти се надяват да използват все още лепнещите от кръв улици, за да завършат своя проект по заключването на портите на Крепостта Европа.

Интервю на Кансу Чамлибел с известния лингвист и политически коментатор Ноам Чомски за турския ежедневник „Хюриет“.

Как виждате Турция през 2015 г.?

Виждаме поразителна промяна през последните няколко години. През 90-те години на XX век турската държава беше замесена в ужасяващи зверства на югоизток. Това беше един ужасен период. В ранните години на този век видяхме някои неща да се подобряват. Аз посетих страната неколкократно. До към 2005 г. ситуацията значително се подобряваше и имаше признаци за положителни развития в Турция, която притежаваше реалния потенциал да стане мост между Изтока и Запада... Но след това всичко започна да се обръща, турският режим ставаше все по-авторитарен вътре в страната и все по-репресивен към Кюрдския въпрос. В момента турската държава действа по начини, които аз намирам за изключително негативни към народа на Турция, към надеждите за турска свобода и демокрация, както и към кюрдите в тяхната справедлива борба за основни права и нещо повече. И това става на международно ниво, не само вътре в Турция. Турската роля в Сирия е изключително вредна.

Докато работех в Арт Хостел в София се запознах с брата и приятелката на момчето (Джок Полфрийман - бел.ред.), защото отсядаха при нас. С тези "българи", които го защитават, трябва да има диалог, защото те са част от проблема. Не знам каква е дейността на организацията му и не ми и пука. Човекът си заслужава номинацията, защото живеем в беззаконна държава, където всеки прави каквото си иска. Той лежи заради нас! Заради тъпата ни пасивност, примиренчество и това, че винаги сме наблюдатели, но не действаме, когато под носа ни се върши беззаконие и се нарушават човешки права. Всъщност ние рядко действаме и когато нашите собствени човешки права са засегнати, но както добре знаем от продажните медии за това са виновни Сорос и НПО-тата, а не българските политици и институции.

Като човек, който има известен интерес в областта на човешките права и правозащитността ще си позволя да хвърля моите няколко изречения по темата.

Правозащитност.

Речникът не намира думата. За огромна моя болка и много хора не разпознават тази дума.
А е доста просто – говорим за защита на права. Права, с които сме родени, които ни принадлежат и за които трябва да се борим. Всички. Ние сме длъжни да го правим, за да живеем цивилизовано.

Защо всяка борба днес е и борба срещу полицията

Анализ на американския антиавторитарен колектив "CrimethInc.", който свързва протестите на чернокожото население в САЩ срещу полицейските убийства и бруталност в контекста на глобалната тенденция за военизиране на полицията и нейното използване за потискане на всички граждански и социални движения, не само в традиционно размирни райони, а вече и в сърцето на привилигерования и богат свят. Текстът ни дава представа защо всяко социално движение от последните години е също така и социална борба срещу полицията и единственият начин за отваряне на прозорец за реални социални промени идва с делегитимизацията на полицията като инструмент за поддържане на реда и сигурността.

България е част от световна война. Не, не става въпрос за международен военен конфликт или за разрастване на някой от за момента локалните конфликти по света. Става дума за една много по-ужасяваща война, от която няма как да избягаш като бежанец; война, която се води не само с конвенционални оръжия, а с всички налични средства. Война без граници. Войната на политическия и икономически елит срещу всички останали; войната на 1% срещу 99%. Войната срещу нас, хората.

Смятате, че преувеличавам? Криминализация на бедността с глоби и потенциално затвор в бъдеще за ровене в кофите за боклук, нова предложения за приватизация (този път на болници), орязване на здравните услуги, финансиране на частните училища, 6 г. затвор за 2.8 гр марихуана и 2 г. за убийство на дете, отказване правото на ромите да гласуват, еднодневни трудови договори, нарастваща безработица, пребит до смърт работник, пребити от полицията младежи, пребивани от граничари бежанци...

Къде са рокерите и агитките, когато се застрояват планините и Черноморието?

Вече втора седмица медиите упорито ни занимават с един чисто битов скандал, който бе превърнат в новина от национално значение. Роми и българи се сбили заради силна музика в Гърмен. Е и? На колко такива случаи сте ставали свидетели в квартала ви? Колко от тях са били акцент в медиите? Ако свадите са били между българи и българи, едва ли сте ахвали пред телевизора с „Я, това е съседа от снощи!“ Но ако свадата включа хора от различен от българския етнос, това е просто прекрасна възможност за отклоняване на вниманието от наистина важните теми. Многократно изпитана и доказано работеща форма за манипулация.

Следващият път, когато някой ви каже, че нацистите са били анти-капиталисти, покажете му това (графиката вдясно).

Коментиращите в блога ми твърдят, че графиката не ни казва нищо за нацистите и капитализма. Тя само показва, че икономиката е била във възход по времето на Хитлер. Също както икономиката на САЩ по времето на Рузвелт. Тогава може би графиката, показваща възвръщаемостта на капитала (печалбата от капитала) по време на нацистите, просто показва общото подобрение на икономиката през 30те години на XX век? Подобрение, характерно за целия индустриален свят?

За щастие, Суреш Наиду, невероятен икономист от Колумбия, ми предостави следните графики.

Малко хора са чували за Оринджбъргското клане от 1968 г. За да се намери информация за това събитие, трябва да се потърси доста, в сравнение с други прояви, свързани с гражданските права от 60-те години. Например, има изписани много книги за марша от Селма до Монтгомъри, проведен през 1965 г., както и за бомбения атентат срещу църква в Бирмингам, Алабама, през 1963 г. Какво е било това клане и какво символизира днес?

Вдъхновени от седящите стачки

Преди всичко, важно е да се върнем осем години назад, до 1 февруари 1960 г...

Терминът „пресеченост“ („intersectionality“ – англ.) е въведен през 1989г. от Кимбърли Креншоу с цел да обясни защо преживяванията на жени – чернокожи и/или имигранти – са игнорирани едновременно от феминисти и анти-расисткото движение в Щатите. Креншоу критикува политиките на идентичност като игнориращи или сливащи вътрешногрупови различия (Crenshaw, 1993). В контекста на насилието срещу жени, подобна ситуация е проблемна, понеже то често е формирано от различни измерения на техните личности като раса или принадлежност към социална група.

Пресечеността (кратко визуално обяснение тук) постепенно навлиза в инструментариума на все повече феминистки движения, след като в началото е била по-скоро характерна за силно маргинализирани групи. Подобен пример е Комбахий Ривър Колектив (Combahee River Collective) – организация на чернокожи феминистки от средата на 70те.

Преди два месеца СИРИЗА се възкачи на власт начело на гръцкото правителство. Преди изборите нейният основен лозунг беше "надеждата идва". Разбира се, постепенно стана ясно, че никаква надежда не идва. Новите зaконопроекти, закони, мерки и тактики на СИРИЗА пoтвърждават тази прогноза. СИРИЗА е просто още една капиталистическа партия. Нека да погледнем политиката ѝ до момента.

По време на управлението на бившата управляваща партия "Нова демокрация" съществуваше така наречения закон за "кварталната полиция". Това практически означаваше, че полицаите ходят по улиците в квартала на всеки град, за да "защитават гражданите" от "неизвестни опасности". Този законопроект беше регистриран, но никога не е функционирал на практика заради противопоставянето на активисти, считащи го за репресия на полицейската държава. Сега СИРИЗА отново се опита да внесе законопроекта, защото "престъпността се е повишила", според министъра на вътрешнте работи И. Панусис. Фактически, каква е разликата между склонноста към полицейщина на бившето и на сегашното правителство?

От изначалната тиня на социо-политическото обозначаване, от много години, избрах за себе си термина "антиавторитарен". Тези, които предпочитат конкретиката спорят, че този термин не е достатъчно описателен и не заявява "конкретна" политическа еволюция. Бандити, бунтари, улични банди, "свободни оратори", джеферсонови конституционалисти, неубоздани и политически неграмотни непокорни тинейджъри, антикомунисти, лентяи, контра-културисти, либертарни социалисти, демократични социалисти, социал демократи, съветски комунисти, синдикалисти, анархо-синдикалисти, анархо-марксисти, анархо-комунисти, анархо-феминисти... и много други могат да бъдат определени, по един или друг начин, като "антиавторитарни". И за да не помислите, че забравих, анархистите, както с малко 'а', така и с главно 'А', също се считат за антиавторитарни. Често са ми задавали въпроса: "Защо не използваш някой по-приемлив 'етикет', с по-открояващи се 'леви' краски?".

На 13 октомври 2014 г. започва дирижираната от Европейския съюз мащабна полицейска операция, насочена срещу имигрантите без документи. Това е поредното криминализиране на мигранти.

По повод бунтовните събития около световното първенство в Бразилия публикуваме декларацията на футболистите, окупирали централата на Френската футболна федерация, по време на бунтове през май ’68 във Франция. Посланията за декомерсиализация на спорта и неговото съуправление от всички граждани, са по-актуални от всякога и предлагат много храна за размисъл за всички футболни фенове; за това как искаме да изглежда този спорт без да се превръща в развъдник на национализъм и оръжие на политически елити; за това, че освобождението на футбола от оковите на печалбарството и комерсиализацията може да бъде дело само на самите футболисти и фенове, в съдружие с всички останали, които се борят срещу експлоатацията в останалите сфери на съвременния живот.

Това е една необикновена книга, вие никога не сте чели нещо подобно. И наистина е така. Повярвайте на Алберт Айнщайн:

Делото на Рокер е изключително творческо и свидетелства за една рядка оригиналност на духа. Безбройни факти и идеи са изложени по напълно нов и убедителен начин. Аз намирам тази книга за изключително важна и пълна с поуки.

Авторът е немски историк на културата с особени виждания. Не е ангажиран към никоя държава, партия или идеология - той е свободомислещ. Емигрирал от хитлеристка Германия, издава книгата на английски в САЩ; по-късно тя е преведена на основните европейски езици.

Ще научите как са се формирали общества, нации и държави, как се е развивала културата на човечеството. Какво са мислили и писали по тези въпроси цезари, крале и императори, но и мислители като Макиавели, Монтескьо, Дидро, Жан Жак Русо, Кант, Хегел; писатели като Лесинг и Хердер; политици като Клемансо, Линкълн, Мусолини...

Това е една особена История на културата на човечеството. Айнщайн я е прочел и харесал. Прочетете я и вие. Няма да съжалявате.

Делото на Рокер представлява важен принос за политическата философия, както поради дълбоките му и обширни анализи на много прочути автори, така и поради неговата блестяща критика на идолопоклонничеството пред държавата - най-разпространеното суеверие в наше време. Надявам се, че ще намери широк кръг читатели във всички страни, където такава мисъл все още не е забранена.
- Бертран Ръсел

Чувствам се чистосърдечно щастлив да притежавам тази ценна книга, пропита с изключителна духовност и бих желал да я поставя на разположение на възможно най-широк кръг от хора по света. Тя ще бъде добър пътеводител за всеки, който се занимава с проблемите на нашето време и има стремеж да размишлява. Самият аз бях дълбоко впечатлен от смисъла и съдържанието на тази книга, както и поради нейните изключителни качества. Тя ще послужи като противовес на погрешните доктрини, разпространявани настойчиво и криещи опасност.
- Томас Ман

Можете да свалите и прочетете цялата книга в PDF тук.

Многобройните и забележителни трудове на Рудолф Рокер са издадени на редица езици. Между тях се открояват: Национализъм и култура – З тома, Идеология и тактика на модерния пролетариат, Втората световна война, Артисти и бунтовници, биографии на Франциско Ферер, Йохан Мост. Макс Нетлау и други.

От началото на глобалната икономическа криза нараства броят конспиративни теоретици, които говорят за тайни общества на богати елити, контролиращи света. Тези теоретици създават абсурдни, фантастични сценарии за планове за депопулация и други митове, твърдейки, че всичко се случва зад затворени врати. Докато е вярно, че конспирации съществуват (или, да бъдем честни, те са естествения резултат на това как властта се упражнява в глобален мащаб) и това, че световните блага са запазени за много малко малцинство(1), има голяма разлика между тези, които говорят за тайни планове – имайки въпреки това ясни политически познания и разбирания как световната икономика работи – и тези, които сляпо приемат изфабрикувани, правдоподобни десни митове, без да критикуват логично и внимателно капиталистическата система и социал-политическите властови структури на нашите западни общества.(2)