"Докато питаме, вървим. Живот след капитализма"

Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.) и включва материали на различни известни западни автори като Наоми Клайн, Лоик Вакан, Славой Жижек, Гордън Бигелоу, Майкъл Албърт, Джон Холоуей, Арундати Рой и доста други. Книгата е 368 страници и обхваща критични политически, икономически и социални анализи (Част 1: Поглед около нас),  визии и идеи за пост-капиталистическото общество (Част 2: Поглед в бъдещето) и практически примери за вече реализирани такива (Част 3: Стъпки в бъдещето).

Преставяме Ви две от рецензиите за книгата, написани лично от Ноам Чомски и Майкъл Албърт. Освен тях, на задната корица на книгата може да намерите мнения за изданието и на авторите Крис Спанос и Такис Фотопулос.

"Глобалната икономика е изправена пред тежка криза и поради това търсенето на пътища за конструиране на по-свободно и справедливо общество става все по-спешно. Статиите, събрани тук, трябва да стимулират не само мисълта, но също и действията, които не могат да се отлагат повече, ако искаме да има надежда за достойно оцеляване."
- Ноам Чомски

"Провалите на капитализма са непрекъснати и безкрайни в покварата, падението и материалните и социалните страдания, които причиняват. Лицемерие, глад, война, а в най-добрия случай – състезание между плъхове, в което всички ние се превръщаме в хищни гризачи, дълбаещи душите един на друг. Всички хора вече знаят това, понякога изрично, понякога неясно. Изводът: или игнорираме капиталистическата реалност, докато ни унищожи, или я заменяме. Но за да я заменим, е нужно да мислим, да експериментираме, да усъвършенстваме и да прилагаме нови пътища за поведение в икономическия и социалния живот. И точно това е нещото, което тази книга прави по прекрасен начин, така че трябва да я прочетем, да мислим над нея и след това да продължим процеса сами."
- Майкъл Албърт

Съдържание | Увод

Тиражът е напълно изчерпан! Можете да свалите книгата в електронен вариант безплатно директно от сайта ни или срещу дарение по избор от сайта на е-Книги след безплатна регистрация.

-------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ

 

Увод (Петър Пиперков)

Част 1: Поглед около нас
1. И нека бъдат пазари: евангелистките корени на икономиката (Гордън Бигелоу)
2. "Лексусът и маслиновото дърво" – ревизирана. Митове и факти за глобализацията (Ха-Жун Чанг)
3. Криминализирането на бедността и възходът на нео-либерализма (Лоик Вакан)
4. Капитализъм на бедствията: новата икономика на катастрофите (Наоми Клайн)
5. Глобализацията на бедността (Мишел Шосудовски)
6. Хората срещу Империята (Арундати Рой)
7. Отвъд парламентаризма, отвъд партиите? (Петър Пиперков)
8. Никой не трябва да бъде зъл (Славой Жижек)
9. Всевиждащото око на Китай (Наоми Клайн)

Част 2: Поглед в бъдещето
1. Пътища към освобождението от капитализма (Крис Спанос)
2. Живот след капитализма - ПарЕкон (Майкъл Албърт)
3. Подари го. (Дейвид Грийбър)
4. Всеобща демокрация (Такис Фотопулос)
5. Автономната политика и нейните проблеми (Езeкиeл Адамовски)
6. Поликултурализъм и "добро общество" (Джъстин Подур)

Част 3: Стъпки в бъдещето
1. Radical Routes: мрежа от радикални кооперативи
2. The NewStandard: Пареконското работно място е възможно (Джесика Азулая)
3. Асамблеите в Аржентина (Езекиел Адамовски)
4. ФАСИНПАТ (Завод без шеф): Аржентинският опит със самоуправлението (Мари Тригона)
5. Free Fest: Икономиката на даровете в действие (Петър Пиперков)

Вместо заключение
Докато питаме, вървим (Джон Холоуей)

-------------------------

УВОД

В края на деветнайсети и началото на двайсети век много хора гледат с насмешка на мечтата на велосипедните механици братя Райт да полетят с моторен летателен апарат, по-тежък от въздуха. Смятат ги за опортюнисти, странни особняци, гонещи вятърни мелници. Мечтатели, които не живеят в реалността, а в някакви измислени утопии. Един век по-късно обаче едва ли бихме могли да си представим света без същата тази осъществена мечта на братя Райт. Те, както и много други като тях, са революционери – хора, които трайно и качествено променят начина, по който мислим и живеем в дадена сфера, била тя технологии, култура, изкуство или социално-икономическото и политическото устройство на обществото като цяло. Братя Райт, Коперник, Галилео Галилей, Леонардо да Винчи, Васил Левски, Христо Ботев, Мартин Лутър Кинг... Едва ли можем да си представим развитието на човечеството без тези хора и без хилядите други, чиито имена не знаем, но които са ни помогнали да преодолеем толкова много несправедливости и проблеми в стремежа си да бъдем по-човечни и да се развиваме.

За съжаление днес този стремеж се сблъсква със заобикалящата ни реалност, която всеки ден неумолимо ни показва, че за да оцелеем, трябва да сме алчни, да сме готови да излъжем другия и да спечелим на негов гръб. Но наистина ли искаме да сме такива? Наистина ли алчността, користолюбието, завистта са нещата, които ни носят удовлетворение и които искаме да предадем като ценности на децата ни?

Живеем във високотехнологично общество, което може да задоволи нуждите на всички ни и да ни остави достатъчно време и ресурси да мечтаем и да реализираме мечтите си, но вместо това доминиращите ценности и система ни задължават да се впуснем в неспирното състезание, което в крайна сметка изтощава и унищожава всички ни, заедно с родния ни дом – Земята. Може би имаме нужда от нови ценности, отговарящи на технологичния и умствен прогрес, който сме постигнали през изминалите хилядолетия. А може би тези ценности всъщност са били винаги в нас още от зората на хомо сапиенса и просто сме ги забравили, докато сме се състезавали така безспирно, сами не знаейки за какво и защо. А може би всички онези революционери от изминалите епохи са ни подсказвали именно това – че светът се променя и че заедно с него трябва да се променяме и ние, да преоткрием и запазим това, което ни прави хора.

Настоящата книга е част от един много по-голям проект, чиято цел не е да даде единственото решение на проблемите ни, а да ни накара да се огледаме около нас, да се запитаме „Това ли е светът, в който искам да живея? Това ли е светът, в който искам да живеят децата ми?“ и намирайки заедно отговорите, да продължим стремежа на онези преди нас да оставим нещо истинско, красиво, справедливо и добро за всички ни.

Живеем в преломни времена, в които една икономическа теория се превърна в тотална идеология, доминираща всички сфери на нашия живот. Идеология, твърдяща, че тя е перфектната, че тя е краят на историята, че може да осигури благоденствие и щастие за човечеството и че границата на възможностите на човешкия креативен потенциал и социална организация са достигнати. Но вече знаем, че това не е вярно. Осъзнаваме, че няма нищо перфектно, идеално и вечно, че еволюционното развитие (а също и революционното такова) не спират своя ход и рано или късно определени икономически и социални отношения и институции стават остарели и ненужни, като на тяхно място идват нови, които също като предшестващите ги не са съвършени, но поне могат да бъдат една крачка по-напред и отразяват актуалното състояние на обществото и отношенията ни в него.

Книгата, която държите в ръцете си, е разделена на три части. Първата част ще ни накара да отправим „поглед около нас“ и да се вгледаме във всички онези проблеми, които всеки вижда около себе си всекидневно, и в техните корени – докато отива на работа или на училище, докато разговаря с колегите и съучениците си, докато се разхожда и се прибира вкъщи.

Тази част започва с два текста („И нека бъдат пазари: евангелистките корени на икономиката“ от Гордън Бигелоу и „Лексусът и маслиновото дърво“ – ревизирана. Митове и факти за глобализацията“ от Ха-Жун Чанг), чиято цел е да изследват корените на икономическата система, която толкова безрезервно приехме като безусловна истина след промените през 89-а година. Всеки от нас си казва, че проблемите в наши дни в България са поради криворазбраната гангстерска пазарна икономика, която сами сме си създали. Но дали пък пазарната икономика изначално не е именно такава – алчна, мафиотска, нехуманна?

Следващите четири текста („Криминализирането на бедността и възходът на неолиберализма“ от Лоик Вакан, „Капитализъм на бедствията: новата икономика на катастрофите“ от Наоми Клайн, „Глобализацията на бедността“ от Мишел Шосудовски и „Хората срещу Империята“ от Арундати Рой) разглеждат един до болка познат проблем – бедността, нейните корени, как съвременната държава се преструва, че се справя с него, как бедността продължава да има колосални глобални размери не само в развиващите се, но и в развитите страни. През последните 20 години сме научени да мислим, че бедността е проблем на развиващите се страни и че ако се приобщим към развития Запад, тя неминуемо ще изчезне. Тези текстове обаче показват, че бедността съществува и се увеличава дори и на Запад, увеличава се из целия свят и ролята на държавата през последните 30 години вече не е да се бори с бедността, а да се бори срещу бедните, изолирайки ги от обществото и обричайки ги на бавна смърт и забрава – проблеми, които виждаме с очите си при всяко следващо българско правителство.

„Отвъд парламентаризма, отвъд партиите?“, чийто автор съм аз, цели да анализира представителната демокрация, в която и самите ние живеем и действаме всеки ден, нейните корени и проблеми. Оплакваме се от партиите ни, от политиците ни и се надяваме, че следващите след тях ще бъдат по-добри, ще се грижат повече за хората, ще решат проблемите ни с твърда ръка, но не си отговаряме на може би най-основния въпрос – възможно ли е изобщо да бъдат такива, дава ли им тази политическа система каквито и да е средства и възможности да бъдат човечни? Може би, ако успеем да си отговорим на тези въпроси, ще знаем дали и защо да (не) гласуваме на следващите парламентарни и президентски избори в България.

Предпоследният текст в тази част е от Славой Жижек и е озаглавен „Никой не трябва да бъде зъл“. Този текст обръща вниманието ни към филантропите и техните благотворителни сдружения и фондации, които през изминалите няколко години започнаха да заемат толкова голямо място в сектора на неправителствените организации. Различни отворени общества, екологични кампании на мобилни оператори за неполучаване на хартиени фактури и връщане на стари мобилни апарати, часове на Земята, магазини и продукти за здравословно хранене – всички сме чували за тях и сме ги виждали. Но кои са хората зад тях? Наистина ли мотивите им са чисто хуманни или искат да прикрият гузната си съвест, или пък може би се стремят да изградят позитивен имидж, неотговарящ по никакъв начин на истинската им същност? Защо въпреки всички тези благотворителни фондации и кампании, все още има деца, умиращи от глад? Това не показва ли, че има нещо изначално погрешно в този механизъм?

Последният текст в частта „Поглед около нас“ отново е от Наоми Клайн и е озаглавен „Всевиждащото око на Китай“. Той ще насочи погледа ни към потенциалното и много вероятно мрачно бъдеще, чиито обезпокоителни симптоми вече виждаме дори и у нас – камери по улиците и в университетите, биометрични данни в паспортите ни, следене на интернет-кореспонденцията ни от МВР. Дали това е само български експеримент или е част от глобалното отнемане на демократичните ни свободи? Дали така мечтаната преди 20 години демокрация не се изражда в поредния тоталитарен режим, който контролира всички ни и най-вече онези, които искат по-хуманен и справедлив свят?

Втората част на настоящата книга отправя „поглед в бъдещето“, онова справедливо бъдеще, по което всички толкова много копнеем вече десетилетия. Тази част не дава една-единствена рецепта, една-единствена идеология, наложена ни отгоре. Предложената проблематика в тази част от книгата разглежда различни алтернативи, както минали (централизирано планирания социализъм от миналото, представен и критикуван в „Пътища към освобождението от капитализма“ от Крис Спанос), така и бъдещи („ПарЕкон“ на Майкъл Албърт, „Икономика на даровете“ от Дейвид Грийбър, „Всеобщата демокрация“ на Такис Фотопулос, „Автономната политика“ от Езекиел Адамовски и „Поликултурализмът“ от Джъстин Подур). Целта на всички тези текстове е да ни покажат, да разработят и развият визии или идеи за нашия бъдещ живот в едно свободно, устойчиво общество. Какви ценности искаме в икономиката, политиката и обществото ни – алчност и егоизъм или справедливост, взаимопомощ, хуманност и грижа за тези около нас и след нас. Какви институции искаме – добре познатото ни от времената на Източния съветски блок централизирано планиране с неотговорни пред никого партийни функционери или нещо ново и различно, в което самите ние да решаваме от какво имаме нужда, а не да оставяме на невидимата и явно несъществуваща ръка на пазара да диктува сребролюбивите си правила.

Последната трета част на книгата показва „стъпките в бъдещето“, които някои от нас вече правят, опитвайки се да реализират мечтите си. Ако не желаем да работим за алчни шефове, които ни осигуряват на минимална заплата, карат ни да работим извънредно извън работно време без заплащане и се отнасят с нас като с роби, може би има какво да научим от историите на Дъ НюСтандарт, ФАСИНПАТ и Радикъл Руутс. Ако не се надяваме на поредния спасител, създал еднолична партия от нищото, а мечтаем сами да вземаме важните за живота ни решения, то опитът на асамблеите в Аржентина може би ще ни покаже как да си върнем демокрацията. Ако искаме да действаме тук, сега, в нашия град, в България, може би някой вече го прави, както ще научим от разказа за Фрий Фестовете.

Текстовете в тази книга не са истина от последна инстанция. Те се стремят да повдигнат дискусия за нашето настояще и бъдеще, за нашето оцеляване и развитие; да покажат, че неолибералната мантра „Няма никаква алтернатива“ е лъжа.

Тази лъжлива мантра е повтаряна вече толкова десетилетия по същия начин, по който физиците-астрономи през Средновековието са повтаряли, че Земята е център на Слънчевата система и Вселената. Историята и фактите обаче са показали, че те грешат, така както тоталната криза, в която живеем, доказва, че адептите на капитализма и пазарната икономика също грешат. За разлика от физиците и всички останали учени обаче, икономистите не са мотивирани от научния интерес да разберат и обяснят по-добре реалния свят, а от идеята да оправдаят и легитимират наложилата се система, носеща им материална изгода. Но също както физиката и астрономията, ако икономиката смята себе си за наука, то тя е длъжна да еволюира и да отхвърли грешните теории, така както го прави всяка друга наука. Доказаната грешка трябва да се празнува, защото тя издига човек до ново ниво на познание, разширява възгледите.

Така например според изследване на един нов, алтернативен дял в икономиката, наречен бихейвиористична икономика, съществуват само две групи хора, които действат като рационални икономически агенти, максимизиращи полезността си – едната са самите икономисти, а другата са психопатите. Идеята за рационалния икономически агент е фундаментална в капитализма и този тип поведение се приписва на абсолютно всички хора. Само този пример е достатъчен, за да даде бегла представа колко грешна е идеологията, която доминира света, в който живеем.

И също както Католическата църква през Средновековието, днес икономиката е онзи дял от човешкото познание, който спира прогреса, отхвърляйки очевидни истини, отнемайки достойнството, бъдещето и живота на толкова много хора в името на охолството за малцина, смятащи се за богоизбрани.

Но също както Средновековието, капитализмът не може да бъде вечен. Време е той да отстъпи място на мечтите и идеите за един достоен, справедлив и хуманен свят – за живот след капитализма.

Петър Пиперков
проект „Живот след капитализма“
http://www.lifeaftercapitalism.info
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
София, май-август 2010 г.

--------------------

Автор: Петър Пиперков (съставител)
Година на издаване: 2010
Издател: проект "Живот след капитализма"
Брой страници: 368
Корици: меки
Език: български
Размери: 13x20
ISBN: -
Тираж: 500

--------------------

 

Петър Пиперков е икономист и активист, докторант по Политическа икономия в УНСС, София. Бакалавър по Международни икономически отношение и Счетоводство, магистър по Публични финанси в УНСС, София. Интересува се от кризите на капитализма и алтернативни икономически и социални модели. Съосновател на "Индимедия България" през 2004 г, на проекта "Живот след капитализма" през 2009 г. и на издателство "Анарес" през 2011 г . Съставител и редактор на сборника "Докато питаме, вървим. Живот след капитализма". Участва в Българския социален форум. Участва в създаването на пълнометражния филм “България, тази вечна ерес” за търсенето на утопичното селище Делфиново. Посещава ZSchool (онлайн платформа към ZNet), където завършва курсовете по ПарЕкон и Общество на участието на Майкъл Албърт и Крис Спанос. Член на Вътрешния комитет на Межународната организация за общество на участието (IOPS).