капитализъм

Сред тези, които имат отговорността за управлението на големи икономики, нараства чувството, че дисциплината икономическа наука вече не е подходяща за целта. Тя започва да изглежда като наука, предназначена да решава проблеми, които вече не съществуват.

Те засягат всеки аспект от живота ни, често ги наричат коренът на всяко зло, докато анализът на света, какъвто го смятаме за възможен – който анализ наричаме “икономиката” – е толкова важен за нас, че икономистите са се превърнали в първосвещеници на нашето общество. И все пак, странно, сред икономистите няма абсолютно единодушие какво всъщност представляват парите.

Отчаяните политики на управляваните от паника правителства включват хвърляне на огромно количесто пари в икономиките, които се сринаха в следствие на коронавирусната заплаха. Централните банки създават пари и ги отпускат при изключително ниски лихви на големите корпорации и особено на големите [търговски – бел.прев.] банки, "за да ги спасят от кризата". Държавните бюджти заемат огромни суми, за да върнат срутената икономика обратно в това, което си въобразяват, че е „нормалната икономика преди вируса“. Лидерите на капитализма се втурват в провалени политики заради своите идеологически наочници.

Днес в пандемията се появяват нови форми на солидарност, взаимопомощ и обща борба. Как те ще формират утрешните борби за посткапиталистически свят?

Стачки през границата и стчаки за по-висока заплата
Планетата клони надясно, докато идеологиите се ангажират
Изведнъж се случва репресия, мораториум върху правата
Какво си мислеха те, че политиката на паника ще покани?
Човек на улицата вдига рамене „Сигурността е на първо място“
Но проблемът с нормалното е, че винаги се влошава

— Брус Кокбърн, „Проблемът с нормалното“

Следва постскрипт към книгата на Макс Хейвен "Капитализмът на отмъщението: Призраците на империята, демоните на капитала и уреждането на неплатими дългове", която ще излезе през месец май от Плуто Прес.

Пристигането на пандемията COVID-19 в началото на 2020 г., която се разгръща по целия свят, докато пиша тези думи, вероятно ще бъде запомнена като епохална промяна. В тази продължителна зима, когато границите се затварят, тъй като затварянията и карантините се размножават, докато хората се разболяват и възстановяват, налице е силно усещане, че когато пролетта най-накрая настъпи, ще се събудим в един драстично променен пейзаж.

Годината е 2017-та, а се усеща като 2007-а. Поредно посегателство срещу природата, поредна серия протести. Както всеки път, хората отново защитават природата от бизнес интересите на един ограничен олигархичен елит, срастнал се с държавната машина.

Много хора продължават да си мислят, че живеем в някакъв изроден, криворазбран български капитализъм и това е основната причина за проблемите ни. Ако имахме нормален, работещ капитализъм, нямаше да има нужда от подобни протести, защото нямаше да има подобни посегателства върху природата.

Неолиберализмът далеч не търси свободата – той винаги е целял принудителна, недемократична и неравнопоставена реорганизация на обществата

Откакто през 2001 г. бе възвестена т.нар. Война с терора – и особено след избухването на глобалната финансова криза през 2008 г., много се говори за „завръщането на държавата“. В началото тази концепция се свръзваше с нарастващата популярност на въпросите на сигурността, а след това – с мащабните операции за спасяване на финансовите институции. Но макар и да е ясно, че действията на държавата са станали по-забележими след началото на новия век, правят се подвеждащи заключения какво точно означава това.

Живеем в свят, който е с главата надолу. Както гласи едно широкоразпространено меме, "всичко, от което се страхувахме при комунизма, – че ще загубим домовете и спестяванията си и ще бъдем принудени да работим вечно за мизерни заплати без право на глас в системата, – стана истина при капитализма." Вместо да доведе до по-големи икономически и политически свободи, както винаги твърдяха адептите му и интелигенцията, крайният триумф на неолибералния проект върви ръка за ръка с драматична експанзия на държавния контрол и наблюдение. В момента повече хора са под поправителен надзор в САЩ отколкото са били в Гулаг в пика на сталинисткия терор. Сървърите на Националната служба за сигурност на САЩ могат да съхраняват 1 милиард пъти повече данни от Щази. Когато Берлинската стена падна през 1989 г., в света имаше 15 огради и стени по границите. Днес те са 70. В много отношения антиутопичното бъдеще от новелите и филмите вече е тук.

Площадните окупации през 2011 г. са повратен момент, въпреки неговата преходност, който промени дълбоко грасруутс и институционалната политики.

Какво стана с голямото обещание за социална промяна, издигнато от "движенията на площадите" през 2011 г.? Какво оставят след себе си тези зрелищни окупации от Тахрир в Кайро до Пуерта дел Сол в Мадрид и Синтагма в Атина? В каква степен допринесоха за ускоряване на каузата на "99%" или на "обикновени хора", за които претендираха че се борят?

Българско либертарианско общество, или накратко БЛО е едно от многото НПОта,  функциониращи на територията на България, които лансират неолиберални политики в общественото пространство. Въпреки че реториката, опорните точки и целите на този тип организации са сходни, в тази статия ще разгледаме подробно именно БЛО (а не ИПИ, Институт за радикален капитализъм „Атлас“ или др.) заради особените методи на пропаганда, които използва, както и поради специфичната група, таргетирана от тази организация, а именно студентските среди и изобщо младите хора.

Представете си живота преди парите.

Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.

Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?

Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...

А не е изключено и да е напълно измислен.

В книгата Революция менте писателят Илия Троянов отделя една глава за изявлението на Тодор Живков пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти на 1 ноември 1989-а.

Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “крал”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската комунистическа партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години.

Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще.

Това е превод на статия, която кратко и ясно разказва за процеса, който поставя началото на капитализма – движението за ограждане, или както е по-модерно да се казва „приватизиране“, на общите земи в Англия от земевладелци и аристокрация, подпомагани от държавата. Статията прави чудесен и задълбочен анализ също и на последствията от ограждането на общите земи, които последствия създават капитализма, в който живеем, трудим се и страдаме и днес. Екипът предлага тази статия поради краткия и ясен начин, по който се излага една тема, която не е много позната на широката българска публика и също поради кристалната яснота на изводите, които авторите на статията правят. Тя не се ограничава само до исторически разказ, анализите на авторите дават чудесни посоки за размисъл. Статията е взета от сборникът „AnAnarchistFAQ“, сборник състоящ се от 4180 страници, написан от колектив от автори. Оригиналното заглавие на статията е „Какви други форми взема държавната намеса във създаването на капитализма?“. Разбира се, тази тема е застъпена, авторите ясно показват, че без държавната помощ капитализмът не би пуснал корени и не би се задържал на сцената на историята. Статията, разбира се, е част от контекст, но и достатъчно самостоятелна, за да може да бъде четена отделно. Наистина, капитализмът е такава експанзивна и стремяща се да обхване всички и всичко система, че днес цялата планета живее и страда в нея, тя наистина обхваща всички сфери на живота ни. Преводачът е на мнение, че е добре да сме наясно по какъв начин започва капитализма, и задава въпроса дали фактически бихме могли да поставим край на капитализма, като обърнем обратно процесът, който е сложил неговото начало.

Свикнали сме да гледаме на модерния капитализъм (заедно с модерните традиции на демократично управление) като появявил се чак по-късно: с епохата на революциите – Индустриалната революции, Американската и Френската революции – серия от дълбоки промени в края на осемнадесети век, които стават напълно институционализирани едва след края на Наполеоновите войни. Тук се сблъскваме лице в лице с особен парадокс. Изглежда сякаш почти всички елементи на финансовия апарат, които сме свикнали да свързваме с капитализма – централните банки, облигационните пазари, short-selling [1], брокерски къщи, спекулативни балони, секюритизация, годишни ренти – се появяват на бял свят не само преди науката икономика (което вероятно не е твърде изненадващо), но също и преди възхода на фабриките и дори наемния труд. Това е автентично предизвикателство към познатия начин на мислене. Ние обичаме да си представяме фабриките и работилниците като "истинската икономика", а останалото като суперструктура, изградена върху тях. Но ако това наистина е така, тогава как е възможно суперструктурата да се е появила първа? Може ли мечтите за една система да създадат нейното тяло?

Слънчев бряг е загубен, до голяма степен заради своите собствени заграждения. Известният курорт, който при голяма посещаемост би се наредил измежду най-големите градове в България по размер на пребиваващите - над три хиляди легла! Слънчев бряг не просто се е разраснал и се е уплътнил с хотели и блокове. Комплексът на практика е слял границите си със Свети Влас на север и Несебър на юг. Те пък са слепени съответно с Елените и Равда. Една огромна брегова линия, покрита основно от хотели, ресторанти и офиси, често застъпващи плажните пространства. Това е само едно от измеренията на загубата - монокултурата на туризма.

Следващият път, когато някой ви каже, че нацистите са били анти-капиталисти, покажете му това (графиката вдясно).

Коментиращите в блога ми твърдят, че графиката не ни казва нищо за нацистите и капитализма. Тя само показва, че икономиката е била във възход по времето на Хитлер. Също както икономиката на САЩ по времето на Рузвелт. Тогава може би графиката, показваща възвръщаемостта на капитала (печалбата от капитала) по време на нацистите, просто показва общото подобрение на икономиката през 30те години на XX век? Подобрение, характерно за целия индустриален свят?

За щастие, Суреш Наиду, невероятен икономист от Колумбия, ми предостави следните графики.

В системата от убеждения, наречена икономика, се намира един текст, според когото общите блага са трагични по своята същност. Почти по дефиниция те са трагични, защото предразполагат към свръхупотреба. Това, което принадлежи на всички, не принадлежи на никого и само частната и държавната собственост могат да спасят общите блага от тъжната съдба, която иначе непременно ще ги сполети.

Основната референция към това убеждение е в един текст, който се появява през 1968 г. под заглавието "Трагедията на общите блага". Въпреки че авторът Гарет Хардин е биолог, неговият текст по необясними причини страда от липса на научна прецизност. Той наподобява повече на икономическа статия – екстраполация от предположения, вместо изследване на реалността.

Терминът „пресеченост“ („intersectionality“ – англ.) е въведен през 1989г. от Кимбърли Креншоу с цел да обясни защо преживяванията на жени – чернокожи и/или имигранти – са игнорирани едновременно от феминисти и анти-расисткото движение в Щатите. Креншоу критикува политиките на идентичност като игнориращи или сливащи вътрешногрупови различия (Crenshaw, 1993). В контекста на насилието срещу жени, подобна ситуация е проблемна, понеже то често е формирано от различни измерения на техните личности като раса или принадлежност към социална група.

Пресечеността (кратко визуално обяснение тук) постепенно навлиза в инструментариума на все повече феминистки движения, след като в началото е била по-скоро характерна за силно маргинализирани групи. Подобен пример е Комбахий Ривър Колектив (Combahee River Collective) – организация на чернокожи феминистки от средата на 70те.

Едва ли може да намерим по-подходящ момент да блокираме Европейската централна банка (ЕЦБ). Всички ще дойдат. Ние сме “най-приятните хора, които Европа може да предложи” (NoTroika), ние сме “Интернационалът на разгневената тълпа” (Frankfurter Allgemeine Zeitung), и сме “ултрасите на Варуфакис” (Грамши).

Ние нямаме кристална топка и не можехме да предскажем какво точно ще се случи във вечерта на 18 март. Но в съответствие с това, което знаем и на което се надяваме, Blockupy може да се превърне в нещо много повече от поредната блокада или от още един бунтовен ритуал. Сигналите от всички различни политически и географски посоки на движението показват, че съществува едно неконтролируемо желание за свят отвъд капиталистическото безсмислие, стремеж към изживяна солидарност и многогласово желание за истинска демокрация. Ако всичко това бъде обединено в едно, Blockupy ще зададе практическия тон за политика на улицата, която свързва ясна и недвусмислена позиция с оповестяването на новината, че много и все повече хора са започнали да разбират. За нас това е политическото ядро на Blockupy – да позволим на едно бляскаво днес да покаже какво може да постигне едно задаващо се радикално социално ляво. Дори боговете могат да загинат, когато хората престанат да вярват в тях.

Ако искаме фундаментална промяна, трябва да вземем живота си в свои ръце
Интервю с Явор и Данаи от „Алфа Капа“ [1].

Какви са вашите опасения относно новото гръцко правителство – като участници в един антиавторитарен колектив?

Данаи: За мен първият проблем със СИРИЗА е тяхното коалиране с АНЕЛ, една дясна популистка партия. Това не се случва за първи път в съвременната гръцка история. Нашите родители, баби и дядовци вече са ставали свидетели на такова нещо, но от ляворадикална гледна точка това е много обезпокояващо. На практика обаче нямаше друга партия, с която СИРИЗА да можеше да си сътрудничи по икономическите въпроси, а спечелиха изборите точно заради тях. Единствената друга лява партия в парламента е ККЕ – Гръцката комунистическа партия – които са поддръжници на Сталин...за бога, те наистина са фенове на Сталин.

Явор: Аз не мисля, че това е толкова голям проблем. АНЕЛ е нова и популистка партия, с голяма склонност към конспиративните теории. Техният дискурс без съмнение е опасен, но не считам, че имат властта или опита, нужен им, за да го наложат наистина. Това, което е по-разочароващо за мен, е, че СИРИЗА изоставиха участието отдолу.

Отвъд Бога и държавата, парите управляват. Можем ли все още да си представяме алтернативи? И каква роля в борбата ще играят съвременни иновации като биткойн?

1. Парите са дълг

Една обхватна точка, по която бе постигнат консенсус измежду участниците в конференцията MoneyLab (март, 2014) беше тяхното придържане към една хетеродоксална теория за създаването на пари, която бе наречена "кредитна теория за парите" [1]. Създадена през началото на 20-ти век от британския икономист Алфред Мичъл-Инс и наскоро популяризирана от антрополога Дейвид Гребър и хетеродоксални тинк танкове като Positive Money, можем да кажем, че кредитната теория за парите се върти около две основни твърдения. Първо, историческият произход на парите лежи не в тяхната функция като средство за размяна, надграждащо недостатъците на бартера (както Адам Смит и дори Карл Маркс вярвали), а в тяхната функция като единица за отчитане на различни социални задължения. Следователно парите произхождат от дълга – или, може би по-точно би било да кажем, от взаимоотношенията между кредиторите и длъжниците. Парите не трябва да бъдат разлглеждани просто като нещо, като обект или стока, а като социална връзка. Фактически те са власатово взаимоотношение между неравни, което завинаги изправя длъжниците срещу кредиторите. В "Създаването на задлъжнелия човек" [2], Маурицио Лазарато дори стига до там да заяви, че взаимоотношенията между длъжници и кредитори са фундаментални класови отношения, а капиталът е "универсалния кредитор".