Кафене 26А: срещу капитализма с чаша чай (Йорис Леверинк)

В консумеристкия рай на централен Истанбул Колектив 26А дава искрица надежда, че все още има алтернатива на капиталистическото общество.

Един „лотус в калта“. Това е образът, който идва на ум, когато Йозлем посещава Кафене 26А на площад Таксим за първи път. Сравнението звучи по-вярно сега, отколкото когато и да е, в този студен и сив януарски следобед със силен дъжд, превръщащ улиците в стремглаво леещи се реки, докато ние се наслаждаваме на нашия горещ чай в топлия и уютен интериор на скорошно реновираното Кафене Кадикьой на 26А.

„Бях силно впечатлена, когато видях кафето на Таксим за първи път. Когато влезнах, видях място, построено със собствените ни ръце. Беше много красиво. Доста аматьорско, но много красиво,“ спомня си Йозлем Аркун, на 28 г., която се съгласи да се срещне с нас въпреки лошото време и натоварения ѝ график като майка на 6-месечната Топрак.

Заедно с партьора ѝ Йозгюр Ердоган, на 30 г., Йозлем има силното желание да сподели историята на 26А, колективно-ръководено кафене, имащо две различни места в Истанбул; едното в сърцето на растящата комерсиална зона на града, обграждаща известния площад Таксим, и другото в квартал Кадикьой, в Анадолската част на града.

Йозгюр обяснява, че инициативата да стартират кафене е вдъхновена от вярата, че много хора искат да избягат от контрола, който капитализмът има над личния им живот, но че често няма накъде да се обърнат поради липса на алтернатива. Идеята е, че „ако създадем пространство, базирано на принципите на споделяне и солидарност, хората могат да видят в това вдъхновение и да се свържат с нас“.

Като млад баща, Йозгюр се надява, че моделът на 26А може да окуражи хората да откъснат живота си от капитализма; да се съберат и организират независимо, хоризонтално и свободно от потисническите сили на капитализма, който не само организира експлоатацията на хората, но също причинява и културния разпад на общества и общности, където и да се разпростира.

Чаят е винаги готов

Историята на 26А започва през 2009 г., когато група от политически активисти се оглеждат за ново място, където да се организират – публично пространство, където могат да посрещат хора, да обясняват идеите и намеренията си и което може да бъде социален експеримент, който да покаже дали е възможно за тях да живеят в колектив, докато изкарват препитанието си чрез кафенето.

Скоро те намират място в една от задните улици на Бейоглу – централния квартал на Истанбул, който е дом на историческия площад Таксим и натоварената комерсиална улица Истиклал – което се притежава от познат на един от членовете. Намиращо се в бурен квартал, където турската мафия притежава няколко сгради, а местното полицейско управление е само на няколко врати растояние, кафенето 26А е изправено пред сложен старт. През повечето време малката група от петима другари, която колективно е основала кафенето, не прави повече от това да пие чай, да гледа филма и да чака посетители.

Приоритет се дава на чая и те се стараят винаги да имат свеж чайник, готов за редкия шанс някой да влезе. В Турция, където чаят служи като лепилото, което споява обществото, сделки се сключват и развалят над чаша чай – и другарите са били доста наясно с това. „Дори когато нямахме никакви клиенти, винаги имахме добър чай,“ обяснява Йозлем, „и освен това, винаги канехме хората, които срещахме да дойдат в нашето кафе и раздавахме безплатна супа на хората след демонстрациите“.

Никак не е изненадващо, че в тези ранни времена кафенето не е било дори близко до това да се издържа само, камо ли да генерира приход за подкрепа на политическите действия на колектива или да покрива разходите за живот. Ако към края на деня са продадени двадесет чаши чай, това е било считано за добър ден. Освен работата в кафенето, другарите са били принудени да работят отделни неща като чистачи, рецепционисти и келнери, за да поддържат амбициозния си проект жив.

В хода на първата година кафенето става известно измежду левите, анти-авторитарните и анархистките групи, които започват да общуват с този „оазис в пустинята“ и бавно, но сигурно, то започва да се пълни с хора, привлечени от уютния му интериор, политическите му идеи и/или организационната му структура, която се противопоставя на всички форми на йерархия и потисничество.

Работейки без началник и без служители на заплата, а по-скоро на принципа, че „всеки дава каквото може и взима каквото му трябва“, кафенето скоро си спечелва славата на едно от малкото места в консумеристкия рай на централен Истанбул, където човек може да избяга от потисническите сили на все по-силно присвояващия капитализъм.

„Да знаеш е да бъдеш проклет“

През 2009 г. Мерве Аркун – по-малката сестра на Йозлем, която е на 19 г. по това време – пътува от Измир, третия по големина турски град, намиращ се на прега на Егейско море, до Истанбул за да посети демонстрация против МВФ. След протеста тя и група от дузина другари отиват в 26А, където е спретната голяма маса с храна, на която да обсъдят събитията от деня.

Години наред Мерве се чуди как е възможно да живееш в претъпка комуна, не само с четири-пет души, както тя прави в Измир, а четиридесет-петдесет – живеещи, работещи и борещи се заедно. Това, което изпитва този ден в 26А е като сбъдната мечта.

На Мерве не ѝ отнема дълго, за да размисли и да се премести в Истанбул, за да се присъедини към Колектив 26А. „Беше много вълнуващо, когато за пръв път взех инициатива в 26А, защото беше първия път, в който участвах в подобен проект,“ спомня си тя. „Беше невероятно, защото когато се включих, бях все още във фаза, в която не бях сигурна дали е възможно да живея така“.

Докато времето минава, тя, като много други, включили се в колектива по това време, става все повече част от проекта и след определено време осъзнава, че не може вече без колектива. „Има една фраза, която често използваме [в Турция], която гласи ‘да знаеш е да си проклет’,“ казва тя, усмихвайки се. „От една страна, включването в колектив върви така: сега, когато знам, че мога да живея свободно в колектива, повече не искам да се връщам да работя под началство“.

Досега, почти шест години след основаването си, Колектив 26А се е разрастнал от пет до петдесет души, мнозинството от който не само работят, но и живеят заедно, в общностни къщи, разпръснати в града. През 2011 г. колективът отваря второ кафе в Кадикьой – първоначално планирано като читалня/книжарница с издания втора ръка, но след скорошната си реновация, книгите изчезват и добавянето на професионална кухня (изцяло изградена от членове на колектива) превръща мястото в малко бистро. Трето кафене, което отваря миналата година в квартала на работническата класа Картал, се налага да бъде затворено заради финансови затруднения след протестите на Гези и концентрацията на по-голямата част от политическата активност в центъра на града.

Най-младият член на колектива (след 6-месечната Топрак, разбира се) е 14-годишен, докато най-старият е над петдесет. Всички заедно споделят същата мечта за свят, в който никой не е екплоатиран или накаран да продава труда си. Може би техният модел все още да не е алтернатива на капитализма, но поне, както казва Мерве, „показва че друг път е възможен“.

Без месо, без кола

Кафене 26А стартира като проект, който да трансформира човешкия живот и начина да го направи е чрез даване на добър пример. Решенията в колектива се вземат на седмични събрания, където всички имат глас по въпроси, отнасящи се до управляването на кафенето, разпределянето на средства за специфични проекти и всичко останало, което може да се появи.

В ранните дни на 26А един от другарите – който се оказва веган – повдига въпроса дали трябва да бъдат продавани месни продукти. След продължителна дискусия (да не се продава месо би било още едно икономическо предизвикателство) е решено колективно, че менюто трябва да бъде 100% вегетарианско.

Още от самото начало става ясно, че всички продукти на Кока Кола трябва да бъдат забранени. Поради експлоатацията на работниците си и ролята на компанията като символ на глобалния капитализъм, нейни продукти не могат да бъдат намерени в менюто. Още повече, всички, които носят със себе си бутилка или кен в кафенето ще бъдат учтиво помолени или да я извърлят или да си я допият навън. „За шест години никаква Кока Кола не е влизала в това място,“ казва 18-годишната Гизем Шахим с немалко гордост.

Според Гизем, която се включва в колектива преди две години, когато посещава кафето на Таксим, за да грабне нещо за ядене след демонстрация и на следващата секунда се оказва работеща там, най-важната роля на 26А е тази на „барикада пред капитализма“. Тя казва още: „26А е място без сервитьори и без клиенти; без работници и без началници; без потисници и без потиснати. Това е място на споделяне и солидарност“.

Идеалът на споделяне и солидарност се простира много отвъд физическите ограничения на двете кафета. Днес членовете на колектива могат да бъдат намерени по далечни места като сирийската граница, където са устроили лагер в израз на солидарността си със съпротивата в Кобане; важната Анадолска област, където подкрепят борбата на местните селяни срещу изграждането на хидроелектрически централи; и в много университети и фабрики в страната, където се борят срещу всички форми на институционализирано образование и експлоатацията на наемни работници.

Семената са засяти

Бърз поглед към кафенето на Таксим ни оставя без съмнение откъде колективът е получил вдъхновение: голям флаг и един куп постери на EZLN (Сапатистката армия за национално освобождение) подкриват стените, а в кухнят са наредени пакети със сапатистко кафе. Йозгюр споменава местните бунтовници от Чиапас, Мексико като едни от примерите за Колектив 26А, както и Испанската революция от 1936 г. и работническите кооперативи, които се появяват в Аржентина след икономическата депресия от 1998-2002 г.

„Но за да бъда честен,“ допълва той, „ние не сме чули за който и да е друг пример подобен на нашия опит. Нашият е тотално комунален модел: ние не получаваме пари за труда си, не взимаме заплати.“

По време на бунтовете за парка Гези през лятото на 2013 г. много от другарите от колектива са на улиците, за да подкрепят и да участват в протестите срещу авторитарното управление на Партията на справедливостта и развитието (AKP; на Ердоган), докато по същото време кафенето става лазарет за ранени протестиращи, място за отдих за онези, който се нуждаят от почивка от действията на улицата, и, основно, като убежище за всеки бягащ от ултра-агресивната полиция, която патрулира улиците около площад Таксим. Нито едно парче храна не е продадено докато трае въстанието. Вместо това, всичко е давано безплатно в солидарност с протестиращите.

По време на събитията от Гези се оформят силни връзки между 26А и други кооперативи, както местни, така и от чужбина, като съпротивляващите се работници от текстилната фабрика Казова в Истанбул и работнически колектив Вио.Ме в Солун, Гърция. Въпреки че са все още съвсем неформални, именно подобни връзки са първата стъпка към реализирането на бъдещите планове на Колектив 26А. Вместо да се фокусират ексклузивно върху кафенето, другарите го виждат като част от по-голям проект, в които създаването на алтернативен модел на организация на труда в обществото заема централно място.

„Ако говорим за пет, десет години по-късно, мечтаем за много места без началници, много кооперативи, където няма разлика между потребител и производител,“ обяснява Йозгюр. „Много важно е да има мрежа от кооперативи. Когато погледнем към бъдещето, ние виждаме, че [за нас] е важно да имаме много от тези места, за да се свързваме с възможно най-много от тях.“

Каквото и да донесе бъдещето – дали колективът ще успее да се разшири в други разклонения на икономиката като установи пекарна, солидарна клиника или текстилен кръжок или дали правителствен натиск ще доведе проекта до предсрочен край – семената са посети и примерът е даден.

Членовете на колектива са показали, че за тях това не е игра, а по-скоро основна част от тоталната борба за реструктириране на самите основи на обществото. Докато ми наливат чай в тази „аматьорска, но много красива“ атмосфера, аз също съм завладян от революционния дух и изпълнен с надежда, че един ден бебето Топрак ще жъне плодовете на борбата на колектива.

Превод: Колектив "Живот след капитализма"