правосъдие

Годината е 2017-та, а се усеща като 2007-а. Поредно посегателство срещу природата, поредна серия протести. Както всеки път, хората отново защитават природата от бизнес интересите на един ограничен олигархичен елит, срастнал се с държавната машина.

Много хора продължават да си мислят, че живеем в някакъв изроден, криворазбран български капитализъм и това е основната причина за проблемите ни. Ако имахме нормален, работещ капитализъм, нямаше да има нужда от подобни протести, защото нямаше да има подобни посегателства върху природата.

България е на второ място по брой полицаи на глава от населението в Европа и на осмо място в света. От това логично би трябвало да следва, че България е на второ място по сигурност в Европа и на осмо в света. Разбира се, това съвсем не е така.

Всяка страна би могла да има проблем с престъпността; има много и различни обяснения за това какво я причинява и какви са възможните решения. Фашистите, като Патриотичния фронт например, биха искали да вярвате, че това е въпрос на етнос или религия. Либертарианците биха казали, че капитализмът създава неравенство, което от своя страна поражда бедност и престъпност. Десните, като ГЕРБ, проповядват, че престъпността просто се извършва от лоши хора. Човечеството анализира причините за престъпността откакто Адам и Ева са откраднали Божията ябълка. Престъпността не е проблем, който стои само пред България. Както посочихме, всички държави са потърпевши. Проблемът, пред който е изправена България е, че многобройните полицейски сили не правят нищо, за да го разрешат. Въпросът, който стои пред България е: Защо разполагаме с огромна привилегирована полицейска класа, но нямаме резултати?

Бих искал да добавя към дневния ред на днешната ни среща някои разсъждения относно понятието „държавен расизъм”. Тези разсъждения се движат срещу общоприетата интерпретация на мерките, приети наскоро от нашето правителство, от закона за бурките до изселванията на роми. Тази интерпретация съдържа един опортюнизъм, който използва расизма и ксенофобията за изборна изгода. Тази т.нар. критика подхранва схващането, че расизмът е обществена страст, уплашената и нерационална реакция на ретроградни слоеве от обществото, които не могат да се приспособят към новия мобилен и космополитен свят. Държавата бива обвинена в провал да изпълни дълга си, като демонстрира безразличие към тези слоеве. Но това обвинение само подсилва ролята на държавата, представяйки я като лицето на рационалното срещу обществената нерационалност.

Докато работех в Арт Хостел в София се запознах с брата и приятелката на момчето (Джок Полфрийман - бел.ред.), защото отсядаха при нас. С тези "българи", които го защитават, трябва да има диалог, защото те са част от проблема. Не знам каква е дейността на организацията му и не ми и пука. Човекът си заслужава номинацията, защото живеем в беззаконна държава, където всеки прави каквото си иска. Той лежи заради нас! Заради тъпата ни пасивност, примиренчество и това, че винаги сме наблюдатели, но не действаме, когато под носа ни се върши беззаконие и се нарушават човешки права. Всъщност ние рядко действаме и когато нашите собствени човешки права са засегнати, но както добре знаем от продажните медии за това са виновни Сорос и НПО-тата, а не българските политици и институции.

Като човек, който има известен интерес в областта на човешките права и правозащитността ще си позволя да хвърля моите няколко изречения по темата.

Правозащитност.

Речникът не намира думата. За огромна моя болка и много хора не разпознават тази дума.
А е доста просто – говорим за защита на права. Права, с които сме родени, които ни принадлежат и за които трябва да се борим. Всички. Ние сме длъжни да го правим, за да живеем цивилизовано.

Защо всяка борба днес е и борба срещу полицията

Анализ на американския антиавторитарен колектив "CrimethInc.", който свързва протестите на чернокожото население в САЩ срещу полицейските убийства и бруталност в контекста на глобалната тенденция за военизиране на полицията и нейното използване за потискане на всички граждански и социални движения, не само в традиционно размирни райони, а вече и в сърцето на привилигерования и богат свят. Текстът ни дава представа защо всяко социално движение от последните години е също така и социална борба срещу полицията и единственият начин за отваряне на прозорец за реални социални промени идва с делегитимизацията на полицията като инструмент за поддържане на реда и сигурността.

България е част от световна война. Не, не става въпрос за международен военен конфликт или за разрастване на някой от за момента локалните конфликти по света. Става дума за една много по-ужасяваща война, от която няма как да избягаш като бежанец; война, която се води не само с конвенционални оръжия, а с всички налични средства. Война без граници. Войната на политическия и икономически елит срещу всички останали; войната на 1% срещу 99%. Войната срещу нас, хората.

Смятате, че преувеличавам? Криминализация на бедността с глоби и потенциално затвор в бъдеще за ровене в кофите за боклук, нова предложения за приватизация (този път на болници), орязване на здравните услуги, финансиране на частните училища, 6 г. затвор за 2.8 гр марихуана и 2 г. за убийство на дете, отказване правото на ромите да гласуват, еднодневни трудови договори, нарастваща безработица, пребит до смърт работник, пребити от полицията младежи, пребивани от граничари бежанци...

Какво ще се случи когато държавата се разпадне? Ще изпадне ли обществото в беззаконие или можем да грабнем възможността, за да развием човешкия си потенциал?

(На снимката: сцена от антиутопичния филм „Децата на хората“, 2006 г.)

Американският литературен критик и марксистки политически теоретик Фредерик Джеймсън забележително коментира, че е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма. Това, което не особено често взимаме предвид, е как капитализмът влияе на представата ни за края на света.

Заповядайте този четвъртък (11.06) от 20:00 в Социален център "Аделанте" на прожекция на късометражния филм "Пламен".  

В началото на 2013 г., разгневени от непосилно високите сметки за електричество и отопление, хиляди българи излязоха по улиците на страната в най-големите масови протести след 1989 г.

Освен огромните ежедневни демонстрации, блокади на пътища и сблъсъци с полицията, протестите съдържаха и един тревожен елемент, непознат за българската история: самозапалването на седем български граждани. Един от тях беше тридесет и седем годишният височинен работник и фотограф Пламен Горанов, чийто последен и фатален акт на протест бе на 20-ти февруари същата година във Варна.

Къде са рокерите и агитките, когато се застрояват планините и Черноморието?

Вече втора седмица медиите упорито ни занимават с един чисто битов скандал, който бе превърнат в новина от национално значение. Роми и българи се сбили заради силна музика в Гърмен. Е и? На колко такива случаи сте ставали свидетели в квартала ви? Колко от тях са били акцент в медиите? Ако свадите са били между българи и българи, едва ли сте ахвали пред телевизора с „Я, това е съседа от снощи!“ Но ако свадата включа хора от различен от българския етнос, това е просто прекрасна възможност за отклоняване на вниманието от наистина важните теми. Многократно изпитана и доказано работеща форма за манипулация.

Преди два месеца СИРИЗА се възкачи на власт начело на гръцкото правителство. Преди изборите нейният основен лозунг беше "надеждата идва". Разбира се, постепенно стана ясно, че никаква надежда не идва. Новите зaконопроекти, закони, мерки и тактики на СИРИЗА пoтвърждават тази прогноза. СИРИЗА е просто още една капиталистическа партия. Нека да погледнем политиката ѝ до момента.

По време на управлението на бившата управляваща партия "Нова демокрация" съществуваше така наречения закон за "кварталната полиция". Това практически означаваше, че полицаите ходят по улиците в квартала на всеки град, за да "защитават гражданите" от "неизвестни опасности". Този законопроект беше регистриран, но никога не е функционирал на практика заради противопоставянето на активисти, считащи го за репресия на полицейската държава. Сега СИРИЗА отново се опита да внесе законопроекта, защото "престъпността се е повишила", според министъра на вътрешнте работи И. Панусис. Фактически, каква е разликата между склонноста към полицейщина на бившето и на сегашното правителство?

След месец на гладна стачка и седмици на протести в солидарност, гръцкото правителство склони да изпълни исканията на затворника анархист Никос Романос.

Вълни на успокоение заляха Гърция в сряда, когато Никос Романос спря гладната си стачка, която изкара хиляди на улиците и провокира солидарни акции на много места по света. Исканията на анархиста бяха изпълнени, след като парламентът изготви декрет, с който се позволява на затворниците с място в университета и студентски права да напускат затвора при определени условия, включващи електронно маркиране като мярка за сигурност. Отчаяната борба на Романос с безкомпромисните власти припомни за Боби Сандс и другите ирландски републикански затворници, загинали през 1981 г. Сега неговата победа, предполагаща залеза на крайнодясното правителство на Самарас, показа колко голямо влияние може да има един човек, когато рискува собствения си живот и когато е подкрепен от находчиво солидарно движение.

София: 22 март 2014 г. от 14:00 часа пред езерото Ариана

Пловдив: 22 март 2014 г. от 14:00 часа пред общината (на копчетата)

С проекта за нов Наказателен кодекс управляващите в момента се опитват да възстановят тоталитаризма, който на мнозина ни е добре познат с неговата репресивна машина. Държавата атакува обществото в отговор на масовите протести от изминалата година.

Какво всъщност се опитват да прокарат с проекта за нов Наказателен кодекс?

• да предизвикваш смущения в дейността на органите на властта се приравнява с държавна измяна;
• да окупираш или да стачкуваш става престъпление, за което се полага затвор;
• да проповядваш фашизъм и да призоваваш към диктатура вече не е престъпление;
• затвор от 1 до 6 години се предвижда дори за една цигара марихуана;

Това е само малка част от нещата, които управляващите искат да наложат с проекта за нов НК и които действат срещу интереса и свободата на гражданите - в полза на една все по-изолирана от обществото власт и не във вреда на едрата престъпност.

С проекта за нов Наказателен кодекс, управляващите в момента се опитват да възстановят тоталитаризма, който на мнозина ни е добре познат с неговата репресивна машина. Не искаме никога повече властимащите да определят живота ни. Да ни казват как трябва да живеем и какво може или не може да правим.

Какво всъщност се опитват да прокарат с проекта за нов Наказателен кодекс?

Първо: Да предизвикваш смущения в дейността на органите на властта се приравнява с държавна измяна. Това означава, че за всяко опозиционно действие и говорене, което е очаквано да смути органите на властта се предвижда затвор и конфискация на цялото имущество (чл.47, ал.1, т.3, чл. 301, чл.315, чл.316, чл.317 и §1, т. 3, т.32,д от ДР на НК (проект). Конфискацията на имуществото е едно репресивно действие на държавата, характерно за отминала епоха.

Изложената по-долу визия не трябва да бъде разглеждана като единствената, правилната или най-точната. Тя е замислена единствено като допълнение към еволюционния релеф от алтернативи на настоящата несправедлива система. Никоя система, основана на прякодемократични, автономни и егалитарни принципи не може да бъде "най-правилната", защото тези принципи, сами по себе си, предполагат непрестанен процес. Търсенето на "перфектния" модел може да бъде двигател на нашите действия, но действителното достигане до такъв, т.е. установяването на статичност, може единствено да бъде индикатор за отдалечаването ни от посочените по-горе принципи. Гръмките думи за край на историята и "незаменимостта" са характерни за съвременната система, която се основава на коренно противоположни принципи, а именно бюрократичност, несправедливост и йерархичност.