Хуманизъм

Можем ли да възстановим Коледа за масите?

Не е изненада да открием, че анархистът-теоретик Пьотър Кропотокин се е интересувал от Коледа. В руската култура св. Николай Чудотворец е почитан като защитник на потиснатите, на слабите и на хората в неравностойно положение. Кропоткин е споделял тези чувства.

Но е имало и семейна връзка. Както всеки знае, Кропокин е можел да проследи потеклото си чак до античната династия Рюрик, управлявала Рус преди издигането на династия Романови, и която през I век е контролирала търговските пътища между Москва и Византийската империя. Николаевият клон на рода е патрулирал района на Черно море. Но Николa бил духовен човек и искал да избяга от пиратството и разбойничеството, с което семейството на руските викинги е било прочуто. Така той се установил под ново име в южните земи на империята – древна Гърция, сега Турция – и решил да използва богатството, което е натрупал от живота си в престъпление, за да облекчи страданията на бедните.

Любим на толкова много хора по целия свят, научно-фантастичният сериал "Стар Трек" ни изкарва в орбита отвъд всички ограничения и форми на социално и икономическо потисничество на света, който познаваме днес.

"Стар Трек" вселената на Джин Родънбъри ни разкрива една мащабна визия за човечеството, което е водено не от желание за материални придобивки, а от висока ценностна система и желание за самоактуализиране на индивида и обществото, в което основните общочовешки ценности имат водеща роля. Социалният статус в сериала не се измерва в материални придобивки, а от това до колко всеки следва своя вътрешен морален компас и изпълва поставените си цели в живота. Високотехнологичното общество в сериала дава на героите свободата да преследват своите цели без да се притесняват за основните си жизнени нужди. Хората работят, защото искат да го правят, а не защото им се налага. Всеки има свободата да бъде мързелив и да не прави нищо, но вместо това избира да участва по някакъв начин, защото само така може да разкрие пълния си потенциал и да се актуализира като завършен индивид.

Винаги ще вярвам в "Революцията". Но ставам все по-разочарована от модерната "активистка" култура.

На първо място, уморена съм да гледам как хората се превръщат в претенциозни задници, които си мислят, че активизмът им ги прави по-добри от всички останали, дори от онези потиснати и маргинализирани групи, с които твърдят, че са "съюзници".

Проучване показва, че животът на съвременните първобитни племена се основава на егалитарни принципи, което предполага, че неравенството между мъжа и жената е отклонение, появило се със зараждането на земеделието.

Праисторическите ни предшественици често са представяни като диваци-копиеносци, но според учени най-ранните човешки общества вероятно са съществували на просветени, егатилатарни принципи.

Терминът „пресеченост“ („intersectionality“ – англ.) е въведен през 1989г. от Кимбърли Креншоу с цел да обясни защо преживяванията на жени – чернокожи и/или имигранти – са игнорирани едновременно от феминисти и анти-расисткото движение в Щатите. Креншоу критикува политиките на идентичност като игнориращи или сливащи вътрешногрупови различия (Crenshaw, 1993). В контекста на насилието срещу жени, подобна ситуация е проблемна, понеже то често е формирано от различни измерения на техните личности като раса или принадлежност към социална група.

Пресечеността (кратко визуално обяснение тук) постепенно навлиза в инструментариума на все повече феминистки движения, след като в началото е била по-скоро характерна за силно маргинализирани групи. Подобен пример е Комбахий Ривър Колектив (Combahee River Collective) – организация на чернокожи феминистки от средата на 70те.

В един съдбовен исторически момент, в който човечеството е изправено пред ново надигане на реакционния ислямизъм под формата на Ислямска държава (ИС) и други подобни милитантни групи, изглежда подходящо да преосмислим традиционния западен интервенционистки подход.

Ако приемем за даденост, че крайната цел на западната намеса в региони, обсадени от реакционен излямизъм, е разпространяването на Просвещение и цивилизованост, мир и демокрация, можем също така да си зададем и въпроса дали традиционната военна интервенция спомага за осъществяването на тези цели. Има множество признаци, че надигането и разпространяването на реакционния ислямизъм могат да бъдат проследени до западните интервенции по време на Втората световна война, и че подновяването на интервенции от конвенционалния военен тип само ще задълбочи кризата и ще възпрепятства Просвещението във въпросните региони.

Нека започнем с един аспект, който традиционният марксизъм разглежда единствено като част от "суперструктурата" на обществото, като произлизащ и второстепенен феномен, но който ние считаме за много важен, т.е. кризата на социалните и човешките ценности.

Никое общество не може да съществува без набор от ценности, които са признати на практика и биват спазвани от квази-тоталността от неговите членове. Проблемът тук не е да знаем дали тези ценности са правилни или грешни – или дали крият реални механизми чрез които някои хора успяват да експлоатират други. За кохезията, за функционирането на всички общества, които познаваме – дори за тези, разделени на класи – такъв набор от ценности се е доказал като необходим. Те са това, което постоянно ориентира действията и мотивите на хората и ги обединява в едно социално цяло. Тази функция не може да бъде гарантирана само чрез насилие и принуда, нито дори само чрез наказателен закон, който казва "това не трябва да се прави, иначе отивате в затвора". Трябва да е налице нещо повече. В крайна сметка законът само посочва кое е забранено. Не може да осигури позитивни мотиви, позитивна ориентация, с която хората да могат да запълнят съдържанието на социалния живот.

От изначалната тиня на социо-политическото обозначаване, от много години, избрах за себе си термина "антиавторитарен". Тези, които предпочитат конкретиката спорят, че този термин не е достатъчно описателен и не заявява "конкретна" политическа еволюция. Бандити, бунтари, улични банди, "свободни оратори", джеферсонови конституционалисти, неубоздани и политически неграмотни непокорни тинейджъри, антикомунисти, лентяи, контра-културисти, либертарни социалисти, демократични социалисти, социал демократи, съветски комунисти, синдикалисти, анархо-синдикалисти, анархо-марксисти, анархо-комунисти, анархо-феминисти... и много други могат да бъдат определени, по един или друг начин, като "антиавторитарни". И за да не помислите, че забравих, анархистите, както с малко 'а', така и с главно 'А', също се считат за антиавторитарни. Често са ми задавали въпроса: "Защо не използваш някой по-приемлив 'етикет', с по-открояващи се 'леви' краски?".

На 13 октомври 2014 г. започва дирижираната от Европейския съюз мащабна полицейска операция, насочена срещу имигрантите без документи. Това е поредното криминализиране на мигранти.

Член на Ситуационисткия интернационал от 1961 до 1970 г., Раул Ванегейм е автор на Traité de savoir-vivre à l’usage des jeunes générations ("Революцията на всекидневния живот", изд. Gallimard, 1967 г.), от която произлизат най-вдъхновяващите лозунги от Май '68, и на още близо тридесет други книги. Последната, която излезе, е L’État n’est plus rien, soyons tout ("Държавата вече не е нищо, ние сме всичко", изд. Rue des Cascades, 2011 г.).

Можеш ли да ни дадеш кратка дефиниция на ситуационистите?

Не. Живото е несвеждаемо до дефиниции. Жизнеността и радикалността на ситуационистите продължават да се развиват зад завесите на един спектакъл, който има всяка причина да си мълчи и да се прикрива. От друга страна, идеологическата рекуперация, на която тази радикалност бе подложена, преживя изкуствено надигане, но нейните интереси нямат нищо общо с моите.

Какво имаха предвид ситуационистите, когато заявиха, че ситуационизмът не съществува?

Ситуационистите винаги са били враждебни към идеологиите, а да говорим за ситуационизъм означава да търсим идеология там, където няма такава.

Предполагам, че повечето от вас тук са вегани. Така че днес бих искал да ви говоря както за някои от силните страни, така и за слабите страни на нашето движение. Името на лекцията е такова, каквото е, тъй като смятам, че ние в момента се намираме в състояние на война на тази планета – война за спасението на животните, война за спасението на планетата, война за спасението на нас самите. Намираме се в сериозна криза и единствените две думи, които успешно описват състоянието, в което се намира планетата ни са „война” и „холокост”. Няма как да бъдем в по-сериозна ситуация, няма как да бъдем в по-важен момент от историята от този, в който се намираме в момента.

Това е една необикновена книга, вие никога не сте чели нещо подобно. И наистина е така. Повярвайте на Алберт Айнщайн:

Делото на Рокер е изключително творческо и свидетелства за една рядка оригиналност на духа. Безбройни факти и идеи са изложени по напълно нов и убедителен начин. Аз намирам тази книга за изключително важна и пълна с поуки.

Авторът е немски историк на културата с особени виждания. Не е ангажиран към никоя държава, партия или идеология - той е свободомислещ. Емигрирал от хитлеристка Германия, издава книгата на английски в САЩ; по-късно тя е преведена на основните европейски езици.

Ще научите как са се формирали общества, нации и държави, как се е развивала културата на човечеството. Какво са мислили и писали по тези въпроси цезари, крале и императори, но и мислители като Макиавели, Монтескьо, Дидро, Жан Жак Русо, Кант, Хегел; писатели като Лесинг и Хердер; политици като Клемансо, Линкълн, Мусолини...

Това е една особена История на културата на човечеството. Айнщайн я е прочел и харесал. Прочетете я и вие. Няма да съжалявате.

Делото на Рокер представлява важен принос за политическата философия, както поради дълбоките му и обширни анализи на много прочути автори, така и поради неговата блестяща критика на идолопоклонничеството пред държавата - най-разпространеното суеверие в наше време. Надявам се, че ще намери широк кръг читатели във всички страни, където такава мисъл все още не е забранена.
- Бертран Ръсел

Чувствам се чистосърдечно щастлив да притежавам тази ценна книга, пропита с изключителна духовност и бих желал да я поставя на разположение на възможно най-широк кръг от хора по света. Тя ще бъде добър пътеводител за всеки, който се занимава с проблемите на нашето време и има стремеж да размишлява. Самият аз бях дълбоко впечатлен от смисъла и съдържанието на тази книга, както и поради нейните изключителни качества. Тя ще послужи като противовес на погрешните доктрини, разпространявани настойчиво и криещи опасност.
- Томас Ман

Можете да свалите и прочетете цялата книга в PDF тук.

Многобройните и забележителни трудове на Рудолф Рокер са издадени на редица езици. Между тях се открояват: Национализъм и култура – З тома, Идеология и тактика на модерния пролетариат, Втората световна война, Артисти и бунтовници, биографии на Франциско Ферер, Йохан Мост. Макс Нетлау и други.

Заедно с Дарвин, Кропоткин приема, че на Земята, въпреки хармонията, многообразието и красотата на природата, се води непрекъсната борба за съществуване и оцеляване.

Учените са установили, че повече от 4 милиона години са били нужни на човека, за да достигне до сегашното си развитие. Библейските легенди, че бог е създал човека в своите райски градини, нямат нищо общо с истината. Държавната, частната собственост и религията, които привържениците им искат да съхранят завинаги, също нямат никакви заслуги за оцеляването на човешкия род. Нещо повече, те са му носили само страдания, разруха и смърт.

Коя е тогава силата, спомогнала на човечеството да просъществува?

На всичко това читателят ще намери отговор в забележителния труд на Пьотър Кропоткин.

Книгата е много нужна в тези трудни години. Трябва да разберем, че няма път за разделените хора, а към това се стремят властващите и тяхното законодателство.

Има ли изход и надежда за промяната? Да. Само чрез взаимопомощта и задружната борба за коренна промяна на днешното зле организирано и разединено общество, човечеството може да заживее в един по-щастлив свят.

Можете да прочетете книгата в PDF тук.

Алтруизмът и себераздаването ни правят по-привлекателни в сексуално отношение в очите на представителите на противоположния пол, установи британско изследване, цитирано от сайта Дейли сайънс.

Екип от учени от университетите в Нотингам и Ливърпул провел експеримент с 32 жени и 35 мъже, които били помолени да оценят атрактивността на представителите на противоположния пол.

Във въпросника били включени и запитвания относно ред качества, като готовност да се окаже помощ на възрастен човек. Фигурирали и неутрални въпроси от рода на предпочитана от участниците храна. От резултатите на изследването проличало, че представителите и на двата пола дали по-високи оценки на евентуален партньор за дълготрайна връзка, когато той притежавал алтруистични нагласи и показвал готовност да помогне на ближния.

Еволюцията наказва егоистите, сочи ново проучване на учени от Мичиганския университет, което опровергава теория, популяризирана през м.г., предаде Би Би Си.

То е публикувано в "Нейчър комюникейшън" и показва, че еволюцията дава предимство на сътрудничеството през егоизма. Учените използвали математически модели от теорията на игрите. На мощни компютри те пуснали стотици хиляди казуса, за да оценят дали егоизмът или липсата му води до оцеляване.

"Открихме, че еволюцията наказва егоистите и скъперниците", заяви шефа на проучването Кристоф Адами - преподавател по микробиология и молекулярна генетика. "За известен период от време и срещу някои специфични опоненти егоистичните организми могат да имат преимущество. Но не са еволюционно устойчиви", добавя той.

Егоистите надвивали, ако противниците им са егоисти, но не и когато те си сътрудничели.

Източник: в-к Труд

Преди 5 милиона години нашите предци започват да кръстосват по земята; през следващите два милиона години, човешките линии на еволюция претърпяват огромни промени в преход към вид, който не само ходи на два крака, но също така има голям мозък, може да развие и да си служи с език и технология.

През последните няколко хиляди години човешките същества се променят незначително в биологичен аспект, но еволюират рязко в своите социални и технологични капацитети. За съжаление, нашата технологична еволюция значително се отдалечава от нашата морална еволюция. По думите на д-р Мартин Лутър Кинг, “Живеем във времена, когато ненасочени хора използват самонасочващи се ракети.”

Човешките същества вървят към морален прогрес, но бавно. В Западната култура са нужни повече от 2 хиляди години, за да се освободят от невежеството, предразсъдъците и предубедеността, създаващи митовете, че легитимираното неравенство, йерархия, малоценност се коренят някак си в човешката природа или естественото развитие на нещата.

1. През 21 век границата между така нареченото нормално общество и подземния свят ще се разпадне. Макови полета ще разцъфтят сред милитаризирани зони, а биотехнологиите ще се развият по свои пътища, независимо от това какво съдиите намират за допустимо. Градски райони ще се прострат отвъд граници и повече и повече области ще се превърнат в места, които трябва да се избягват. Полицията няма да влиза в най-високите етажи на небостъргачите, защото така й е наредено. На всякакви нива, лицето на размирно престъпното и покварено общество ни се усмихва.

2. През 20 век, холандският икономист Ян Тинберген предсказа, че системите на тоталитарния комунизъм и демократичния капитализъм ще се слеят. Това, което е било определяно като разпад на тоталитарния комунизъм и абсолютната победа на демократичния капитализъм не е нищо повече (или по-малко) от чудовището, което е резултат от това сливане: тоталитарен капитализъм.

Каква е сферата на родството? Какво се случва в нея?

В сферата на родството:

• Хората създават семейство и всички обвързвания и анагажименти, продължаващи цял живот, които са част от семейството. Хората създават интимност, която е, до известна степен, отделена от публичната сфера на работа, политика, култура и т.н., въпреки, че в тези сфери също се създават връзки.
• Хората отглеждат деца и им предоставят първите преживявания на половата идентичност, езика, расовата/етническата идентичност, географската идентичност, религиозната идентичност.
• Хората правят секс и се учат как да изразяват сексуалността си (дори и тези активности не винаги да са ограничени в семейството; те също така се случват и в общността/културата/обществото; както и в икономическата сфера - както в производстовото на еротична литература, филми, секс играчки, секс труд и т.н. Но не искам да кажа, че сексът и сексуалността са 100% “заучени" поведения. Те също така имат корени и в биологията.
• Хората се грижат за децата, възрастните, един за друг, адресират специфични нужди.

От  самите думи “икономика на участието", "политика на участието", участието е крайъгълен камък в тези сфери. Може би същото важи и за сферата на родството. Препрочитайки тази чернова за визията за родството, участието на цялото общество все още е нужно за създаването на сигурни, здрави и процъфтяващи семейства. Въпреки че не всеки ще е част от семейство по същия начин както и останалите, а и не всеки ще избере да стане родител, цялото общество има интерес да работи заедно, за да се подсигури, че сферата на родството е вкоренена в, и възпоризвежда, ценности, които се надяваме да насочват нашето общество – свобода, справедливост, солидарност, участие, разнообразие/толерантност.