Прякодемократични инструменти и парламентаризъм (Йоргос Кутсантонис)

Детайли

Публикувана на Понеделник, 22 Юни 2015 00:00

На парламентарните избори в Гърция на 25.01.2015 г. броят на негласувалите беше 36.13%. Въздържането от гласуване е индиректен, но ясен израз на недоверие, който отразява чувството, че в рамките на тази политическа система като цяло нищо не може да бъде променено към по-добро. От друга страна, без значение от крайния партиен избор, значителен брой гласоподаватели се възползваха от правото си на глас не заради силна вяра в политическата система, а от страх, отчаяние и/или нужда от оптимизъм. От тази гледна точка (респ. от идеологическа гледна точка) 36.13% представляват разнородно гражданско тяло, което като цяло не е представено.

Прочети още...

В защита на пряката демокрация (Корнелиус Касториадис)

Детайли

Публикувана на Неделя, 22 Февруари 2015 15:11

По мое мнение няма друг вид демокрация освен пряка демокрация. Представителната демокрация не е никаква демокрация и тук съм съгласен не с Маркс, а измежду много други, с Русо, че "англичаните са свободни веднъж на всеки пет години". И дори не и един ден на всеки пет години, защото на този ден заровете вече са били хвърлени. Ние ще гласуваме за президент на Франция другата пролет. В какво ще се състои свободата на французите? В това да избират между Едуард Баладюр и Жак Ширак или между Баладюр и Жак Делор. Това е всичко. Но основният аргумент срещу пряката демокрация в съвременните общества е техният размер.

Прочети още...

Жребий и пряка демокрация (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Петък, 16 Януари 2015 15:39

Демокрацията се зароди от идеята, че всички, които са равни в един аспект, са равни абсолютно. Всички са еднакво свободни, следователно всички са абсолютно свободни... Следващата стъпка е, когато демократите, въз основа на твърдението, че всички са равни, настояват за равноправно участие във всичко.

Аристотел

 Днес, в отговор на задълбочаващата се криза на представителността, на преден план излезе пряката демокрация като алтернативно предложение, издигано от социалните движения, надигащи се по целия свят. От една страна популисти и партийни функционери, в опит да привлекат гласовете на огромното мнозинство от недоволни от настоящата ситуация, обявяват за свое решение на съвременната криза полупряката демокрация на референдумите [1]. Самите социални движения, от друга, чрез своите практики, изведоха на преден план пряката демокрация на мрежите от "лице-в-лице" асамблеи. В политическите дебати зачестяват обсъжданията относно реформиране на представителната демокрация, с цел повече гражданско участие [2], докато по улиците активисти обсъждат и опитват да създават автономни структури отвъд държавата и капитала, които потенциално да могат да послужат за основа на едно по-справедливо и прякодемократично общество.

Прочети още...

Демокрация чрез жребий (Етиен Шуар)

Детайли

Публикувана на Неделя, 11 Май 2014 21:31

Когато човек проучи въпроса, си дава сметка с изненада, че изборите не са идеалното средство, което ни представят и че могат даже да бъдат едно идеално средство за манипулация. Установяването на изборите преди двеста години е наложено... от избраници... и никога от тогава не е било разисквано наново. Не е ли тегленето на жребий захвърлено твърде бързо в трънака, при положение че представя неоценими качества за огромното мнозинство?

Прочети още...

Автономия - идея, чието време е дошло. Част 2 (Джеръм Рууз)

Детайли

Публикувана на Вторник, 04 Март 2014 12:00

Към Част 1

Междувременно цялото това капиталистическо развитие беше изградено чрез робство и колониално извличане на ресурси: то по никакъв начин не е продукт на свободна търговия и капиталистическо предприемачество. Важното е, че дори след модерните революции, които установиха либерализма като доминираща идеология и капитализма като доминиращ начин на натрупване, фундаментално не-либерални и пред-капиталистки елементи останаха с най-важно значение за материалната организация на капиталистическото общество. Същият противоречив революционен процес продължава днес.

Прочети още...

Автономия - идея, чието време е дошло. Част 1 (Джеръм Рууз)

Детайли

Публикувана на Неделя, 16 Февруари 2014 21:00

"Можете да отблъснете нашествие на армия, но
не можете да спрете идея, чието време е дошло"
Виктор Юго

Както нарастващият бунт в Турция и масовите протести в Босна, България и Бразилия потвърждават, вълната от борби, която започна от Арабските революции през 2011 година, все още е в пълната си мощ. Но също така е ясно, че две години по-късно "опасните мечти" на арабските революционери, европейските indignados и американските "окупиращи" остават неизпълнени. В Европа мантрата за остеритет продължава да бъде безкритично възхвалявана и покорно налагана от леви и десни правителства. В Египет ислямистки сили успешно отвлякоха революцията, като взеха държавната власт и потъпкаха нейното епохално обещание за радикална еманципация. През това време в САЩ масите, които някога провеждаха асамблеи на Уол Стрийт, сега изглежда се разпръснаха обратно в предишното им състояние на социална атомизация.

Прочети още...

Модел на прякодемократично общество (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 09 Януари 2014 20:44

Изложената по-долу визия не трябва да бъде разглеждана като единствената, правилната или най-точната. Тя е замислена единствено като допълнение към еволюционния релеф от алтернативи на настоящата несправедлива система. Никоя система, основана на прякодемократични, автономни и егалитарни принципи не може да бъде "най-правилната", защото тези принципи, сами по себе си, предполагат непрестанен процес. Търсенето на "перфектния" модел може да бъде двигател на нашите действия, но действителното достигане до такъв, т.е. установяването на статичност, може единствено да бъде индикатор за отдалечаването ни от посочените по-горе принципи. Гръмките думи за край на историята и "незаменимостта" са характерни за съвременната система, която се основава на коренно противоположни принципи, а именно бюрократичност, несправедливост и йерархичност.

Прочети още...

Хоризонталност (Марина Ситрин)

Детайли

Публикувана на Събота, 18 Май 2013 16:37

Хоризонталността е дума, която се появи по време на масовите бунтове в Аржентина. Бунтове, които започнаха на 19 и 20 декември 2001 г. и в някои отношения продължават и до днес. Това е жива дума, отразяваща постоянно изменящо се преживяване. Хоризонталността е по-скоро анти-изъм. Тя не е идеология, а по-скоро социална връзка, начин на живот и взаимодействие. Хоризонталността идва от една нова практика в Аржентина, практика, която нямаме на английски език... поне засега.

Прочети още...

Памфлет за Пряка демокрация (Акива Орр)

Детайли

Публикувана на Неделя, 17 Юни 2012 09:43

Как работи Пряката демокрация

Когато всички граждани решават всички политики, тогава политиците стават излишни тъй като тяхната работа е да решават за и вместо други. Политиците представляват други хора. Властта да решаваш за други е „власт” и именно властта – не политиката – ражда корупция. Премахвайки властта да представляваш други ще премахнем и корупцията. Когато никой няма право да решава от името на някой друг, политиката ще се прочисти от лицемерие и конспирации. Когато всички граждани решават всички политики сами, тогава виждаме една друга политическа система, наречена Пряка демокрация. В такава система никой не решава вместо и за други, никой не е платен за да решава. Всички граждани участват пряко при вземането на всички политически решения. Няма избори, Парламент и Правителство. Всички граждани участват пряко в управлението и контрола на всеки социален аспект като здравеопазването, образованието, финансите, селското стопанство, транспортът и т.н.

Прочети още...

Проблемът на демокрацията днес (Корнелиус Касториадис)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 26 Април 2012 12:19

Унищожаване на биологичното богатство

Ще говоря за днешните проблеми на демокрацията. Казвам днешни проблеми на демокрацията, а не проблемите на днешната демокрация, защото днес демокрация реално не съществува никъде. Има (може би) някои либерални олигархии в определени страни, относително привилегировани в много отношения. Сега би трябвало да сме над пет милиарда души на земята и само 500 или 600 най-много 700 милиона души живеят в страни, в които гладът не е ежедневен проблем, в които преследванията, затварянето, подтисничеството не са ежедневие. Но дори и в икономически развитите и политически либералните страни ситуацията, въпреки че изглежда почти приемлива, в действителност е отчайваща. Отчайваща е, защото за съжаление никой не може да види по-далеч от носа си; все още, човечеството днес среща огромни проблеми.

Прочети още...