Порто Алегре: прякото участие в бюджетирането (Димитър Райков)

Детайли

Публикувана на Сряда, 06 Ноември 2013 09:00

Порто Алегре (в превод Веселия пристан) е един от основните пристанищни, административни и финансови центрове в Бразилия. Градът е столица на щата Рио Гранде до Сул и в момента наброява около 1,5 милиона души. В тази статия обаче няма да говоря за красиви плажове или знойни бразилски тела, а за един от най-успешните експерименти на пряко местно самоуправление в света. Партисипаторното бюджетиране или процесът на пряко гражданско участие в гласуването и разпределението на общинския бюджет.

След изключително жестоките неолиберални икономически реформи в Бразилия през 80-те около една трета от населението на Порто Алегре бива изтикано в гета в покрайнините на града, където живее в незаконни бараки (т.нар. фавелас), без достъп до павирани улици, водоснабдяване, канализация, здравеопазване и училища. Огромното социално неравенство и ширещата се корупция и липса на политическо представителство кара хората да изберат за кмет човек от бедните и работнически слоеве, който да се опита да въведе радикални реформи в цялата система на местната власт.

Прочети още...

Алтернативи в окото на кризата

Детайли

Публикувана на Вторник, 22 Октомври 2013 10:00

Критикуват ни, че примерите, които даваме, са неприложими и абстрахирани от действителността в България. Че те винаги се отнасят за места и хора на стотици хиляди километри от нас. Че там условията били други, хората били други, историята била друга. Това не е вярно. Както заявява визията на Българския социален форум "така желаната радикална промяна е жива и гъвкава алтернатива, която се живее всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система". Настоящият текст показва, че тази промяна се случва тук и сега, съвсем близо до нас - в страни от Европейския съюз. *

Прочети още...

Как би изглеждала истинската демокрация? (Камила Хансен)

Детайли

Публикувана на Сряда, 07 Август 2013 18:02

На снимката: Асамблея на Гези парк, Турция.

Вместо да се стремим да сменяме политиците и партиите на власт, защо не опитаме да сменим самата система? Докато представителната демокрация потъва в кризи, имаме нужда да се върнем към автентичното значение на демокрацията като власт на хората. Време е да си представим как истинската демокрация изглежда и да създадем институции и механизми, които да бъдат градивни елементи за наистина демократично общество.

Прочети още...

Движението "Окупирай", сапатистите и генералните асамблеи. Част 2

Детайли

Публикувана на Петък, 17 Август 2012 15:39

Консултите

[КЪМ ЧАСТ ПЪРВА]През юни 1994 „Втората декларация от Лакандонската джунгла“ (тези декларации са ключови политически изявления) се съгласи да пристъпи към разговори. Тя обяснява, че „EZLN, по демократичен начин без въоръжени прецеденти, се е консултирала с компонентните си части относно това дали да подпише мирното споразумение, предложено от федералното правителство. Местните начала на EZLN, виждайки че основните искания за демокрация, свобода и справедливост все още не бяха задоволени, решиха против  подписването на предложението на правителството.“ [20]

Как се осъществяват подобни консултации? Друго комюнике от същия период обяснява процесът на консултиране:

Прочети още...

Движението "Окупирай" (Пейчо Пейчев)

Детайли

Публикувана на Сряда, 28 Декември 2011 12:18

 Публикуваме последната статия на нашия забележителен приятел, поет, философ, активист и истински Човек, Пейчо Пейчев. Почивай в мир, Пейчо! Помним, скърбим!

През последните няколко седмици, експлозивно в подвижността си и изменяемостта си, движението "Окупирай" в съвременния глобален свят наистина по изумителен начин демонстрира приложимостта на технологиите и социалните мрежи. И това не просто защото се появи някак ей-така безпричинно едно движение, което се зароди в Ню Йорк и наложи модата да се пръкват негови копия по различни места по света, носейки със себе си някакъв неясно-необясним аромат на абстрактен ентусиазъм. Да, не са малко хората, които не просто подхождат с недоверие към него, но и незнайно откъде привиждат някаква негативна естетичност, уж носеща у себе си противна щекотливост. Движението "Окупирай" в различните му проявления – "Окупирай Уол Срийт", "Окупирай Лондон", "Окупирай Париж", "Окупирай България" … - не е абстрактна производна на някаква урбанистична ферментация. Не е пореден вопъл на някаква абстрактно съществуваща левица, опияняваща се да възроди своето изгубено адекватно присъствие в политическото пространство, накърнена и завиждаща на Големите успехи на неолибералистките инициативи. Не, не е вярно, че движението "Окупирай" събира някакви неориентирани тълпи от реваншисти, абстрактни анархисти, фанатизирани зелени, овехтели и нови хипита, антиглобалисти, патологични комунисти и анти-капиталисти. И не е вярно, че то има поддръжници в лицето на официални представители на институции като Барак Обама и Бил Клинтън, наред с Нанси Пелоси, Уго Чавес, Али Каменай (радикалния ислямист от Иран), а още по-малко пък фигури като Джордж Сорос и Бил Гейтс, които се изживяват като либерални комунисти. Да, странно е присламчването на някои от тези хора към движението, присъединяването им към ненавижданите иначе от тях Уго Чавес и Славой Жижек. И безкрайно лицемерно е биенето в гърдите на такива и изживяването им като духовни ментори, особено когато заявяват, че "капитализма е враг на отвореното общество". Ни най-малко капитализма не е враг на "отвореното общество", ами те всъщност са взаимно легитимиращи се производни.

Прочети още...

Движението "Окупирай", сапатистите и генералните асамблеи. Част 1

Детайли

Публикувана на Сряда, 14 Декември 2011 14:44

Генералните асамблеи (или общите събрания) на движението „Окупирай” представялват глобален опит в пряката демокрация. Този модел обаче не идва от нищото – сред различните източници на вдъхновение е и сапатиският бунт в Южно Мексико, който навлиза в своята 18-та година. Вече над две десетилетия стотици бунтовни общности в Чиапас са използват модела на генералните асамблеи за вземане на решения относно всички аспекти на живота в освободените зони. Въпреки различните условия, пред които са изправени повечето от лагерите на движението „Окупирай” (т.е. намиращи се в градска среда), все пак има много неща, които може да бъдат научени от опита на сапатистите.

Този текст е написан за ирландската грипа за подкрепа на сапатистите от член на Движението за работническа солидарност (Workers Solidarity Movement, WSM) няколко години след началото на бунта и изследва в детайли как се организират сапатистите, пред какви проблеми са се изправили и как са ги разрешили. Текстът също така разглежда и историята на генералните асамблеи и пряката демокрация както в Мексико, така и по света.

Прочети още...

Бунтът на достойнството (Джон Холоуей) – Част 2

Детайли

Публикувана на Събота, 13 Август 2011 13:49

Към част 1

V. Достойнствата обединяват.

Сапатистите се надигнаха в първия ден на 1994-та година, за да променят Мексико и да създадат света наново.Тяхната база беше в Лакандонската джунгла, далеч от всякакъв важен градски център. Те не бяха част от някаква интернационална или дори национална организация.⁶⁰ От декларацията за прекратяване на огъня на 12-ти януари, 1994-та, те останаха физически заградени в Лакандонската джунгла.

Откъснати в джунглата, как можеха EZLN да трансформират Мексико, или да променят света? Сами можеха да направят съвсем малко за промяна на света или дори да успеят да защитят себе си. „Не ни оставяйте сами” (“no nos dejen solos”) беше често повтарян призив по време на първите месеци от прекратяването на огъня. Ефективността на EZLN зависеше (и зависи) неизбежно от тяхната способност да пробият загражденията и превъзмогнат своята изолираност. Бунтът на достойнството взима своята сила от обединяването на достойнства.

Прочети още...

Бунтът на достойнството (Джон Холоуей) – Част 1

Детайли

Публикувана на Сряда, 01 Юни 2011 11:45

I. Достойнството се надигна в първия ден на януари, 1994 година.

"Достатъчно" (¡Ya Basta!), заявено от сапатистите в първия ден на 1994-та, беше вик на достойнство. Когато в същия ден те окупираха Сан Кристобал де лас Касас и шест други града в Чиапас, вятърът, който повяха по света, "този вятър отдолу, вятърът на въстанието, вятърът на достойнството", носеше "надежда за превръщането на достойнството и въстанието в свобода и достойнство".¹ Когато вятърът утихне, "когато бурята свърши, когато дъждът и огънят оставят земята в мир отново, светът няма вече да бъде същия, а нещо по-добро"²

Прочети още...

Там, където е възможен по-добър свят: Мариналеда (Дъглас Хамилтън)

Детайли

Публикувана на Сряда, 23 Февруари 2011 19:58

В Испания на около 100 км. източно от Севиля се намира малък град с 2700 жители, наречен Мариналеда. Това е един от многото земеделски градове в провинция Севиля, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Това, което различава Мариналеда от всички други места в Испания, а може би и в Европа, е, че през последните трийсет години тя е център на постоянна работническа борба, място; където се е появил жив, развиващ се и реален социализъм. Имах късмета да посетя града миналата седмица, във време на дълбока икономическа криза и политически цинизъм, и бях крайно удивен от уникалните му социалистически постижения.

Прочети още...

Местно планиране: експериментът на Керала (Ричард Франке)

Детайли

Публикувана на Вторник, 08 Февруари 2011 21:51

През 1996 година индийският щат Керала предприема забележителен експеримент в регионалното планиране. Тогава той е известен под името "Народна кампания за девети план". "Деветият план" се отнася за деветият индийски план за срок от пет години, според който всеки щат в Индия изготвя свой годишен план. "Народна"-та част се отнася за решението 35% от бюджета за развитие на щата  да бъде прехвърлен от централизираната бюрокрация към местните общини, където местните жители сами могат да определят собствените си приоритети (1). Експериментът на Керала, по-късно познат като "Кампания на народния план" (КНП), драстично подобрява доставката на публични услуги, води и до етническо равенство, улеснява и ускорява навлизането на жените в публичния сектор като засилена демократична практика. До третата година кампанията започва да открива повече работни места и да подобрява микро кредитната идея на известната Грамийн Банк за издигане на домакинствата над прага на бедността (2). След победата на Левия демократичен фонд (ЛДФ) на изборите през 2001, които стартират КНП, Конгресът отстранява много от идеите на проекта, но регионалното планиране оцелява и в момента отново се подема от министерския съвет на ЛДФ, избран през 2006. В този кратък обзор ще обобщим историческите корени на КНП, основните елементи и резултати, както и някои от най-важните провали и недостатъци.

Прочети още...