Сред тези, които имат отговорността за управлението на големи икономики, нараства чувството, че дисциплината икономическа наука вече не е подходяща за целта. Тя започва да изглежда като наука, предназначена да решава проблеми, които вече не съществуват.
Неолиберализмът далеч не търси свободата – той винаги е целял принудителна, недемократична и неравнопоставена реорганизация на обществата
Откакто през 2001 г. бе възвестена т.нар. Война с терора – и особено след избухването на глобалната финансова криза през 2008 г., много се говори за „завръщането на държавата“. В началото тази концепция се свръзваше с нарастващата популярност на въпросите на сигурността, а след това – с мащабните операции за спасяване на финансовите институции. Но макар и да е ясно, че действията на държавата са станали по-забележими след началото на новия век, правят се подвеждащи заключения какво точно означава това.
Да се опълчваш на властта не е хоби или субкултура — това е колективен проект, обхващащ всички аспекти на нашия живот.
Един от начините, по които прогресивните социални и политически групи поставят бариери между себе си и обществото е чрез изграждането на една сравнително нова категория на политическия актьор: активистът.
Думата активист е използвана за пръв път преди около век, за да назове онези шведи, които са агитирали за Швеция да се откаже от своя неутралитет и да се включи в ПСВ на страната на Кайзера. Но в сегашната ѝ употреба, думата е станала част от нашия лексикон от 1960-те насам.
Представете си живота преди парите.
Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.
Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?
Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...
А не е изключено и да е напълно измислен.
Защо всяка борба днес е и борба срещу полицията
Анализ на американския антиавторитарен колектив "CrimethInc.", който свързва протестите на чернокожото население в САЩ срещу полицейските убийства и бруталност в контекста на глобалната тенденция за военизиране на полицията и нейното използване за потискане на всички граждански и социални движения, не само в традиционно размирни райони, а вече и в сърцето на привилигерования и богат свят. Текстът ни дава представа защо всяко социално движение от последните години е също така и социална борба срещу полицията и единственият начин за отваряне на прозорец за реални социални промени идва с делегитимизацията на полицията като инструмент за поддържане на реда и сигурността.
Това е превод на статия, която кратко и ясно разказва за процеса, който поставя началото на капитализма – движението за ограждане, или както е по-модерно да се казва „приватизиране“, на общите земи в Англия от земевладелци и аристокрация, подпомагани от държавата. Статията прави чудесен и задълбочен анализ също и на последствията от ограждането на общите земи, които последствия създават капитализма, в който живеем, трудим се и страдаме и днес. Екипът предлага тази статия поради краткия и ясен начин, по който се излага една тема, която не е много позната на широката българска публика и също поради кристалната яснота на изводите, които авторите на статията правят. Тя не се ограничава само до исторически разказ, анализите на авторите дават чудесни посоки за размисъл. Статията е взета от сборникът „AnAnarchistFAQ“, сборник състоящ се от 4180 страници, написан от колектив от автори. Оригиналното заглавие на статията е „Какви други форми взема държавната намеса във създаването на капитализма?“. Разбира се, тази тема е застъпена, авторите ясно показват, че без държавната помощ капитализмът не би пуснал корени и не би се задържал на сцената на историята. Статията, разбира се, е част от контекст, но и достатъчно самостоятелна, за да може да бъде четена отделно. Наистина, капитализмът е такава експанзивна и стремяща се да обхване всички и всичко система, че днес цялата планета живее и страда в нея, тя наистина обхваща всички сфери на живота ни. Преводачът е на мнение, че е добре да сме наясно по какъв начин започва капитализма, и задава въпроса дали фактически бихме могли да поставим край на капитализма, като обърнем обратно процесът, който е сложил неговото начало.
Свикнали сме да гледаме на модерния капитализъм (заедно с модерните традиции на демократично управление) като появявил се чак по-късно: с епохата на революциите – Индустриалната революции, Американската и Френската революции – серия от дълбоки промени в края на осемнадесети век, които стават напълно институционализирани едва след края на Наполеоновите войни. Тук се сблъскваме лице в лице с особен парадокс. Изглежда сякаш почти всички елементи на финансовия апарат, които сме свикнали да свързваме с капитализма – централните банки, облигационните пазари, short-selling [1], брокерски къщи, спекулативни балони, секюритизация, годишни ренти – се появяват на бял свят не само преди науката икономика (което вероятно не е твърде изненадващо), но също и преди възхода на фабриките и дори наемния труд. Това е автентично предизвикателство към познатия начин на мислене. Ние обичаме да си представяме фабриките и работилниците като "истинската икономика", а останалото като суперструктура, изградена върху тях. Но ако това наистина е така, тогава как е възможно суперструктурата да се е появила първа? Може ли мечтите за една система да създадат нейното тяло?
В системата от убеждения, наречена икономика, се намира един текст, според когото общите блага са трагични по своята същност. Почти по дефиниция те са трагични, защото предразполагат към свръхупотреба. Това, което принадлежи на всички, не принадлежи на никого и само частната и държавната собственост могат да спасят общите блага от тъжната съдба, която иначе непременно ще ги сполети.
Основната референция към това убеждение е в един текст, който се появява през 1968 г. под заглавието "Трагедията на общите блага". Въпреки че авторът Гарет Хардин е биолог, неговият текст по необясними причини страда от липса на научна прецизност. Той наподобява повече на икономическа статия – екстраполация от предположения, вместо изследване на реалността.
Отвъд Бога и държавата, парите управляват. Можем ли все още да си представяме алтернативи? И каква роля в борбата ще играят съвременни иновации като биткойн?
1. Парите са дълг
Една обхватна точка, по която бе постигнат консенсус измежду участниците в конференцията MoneyLab (март, 2014) беше тяхното придържане към една хетеродоксална теория за създаването на пари, която бе наречена "кредитна теория за парите" [1]. Създадена през началото на 20-ти век от британския икономист Алфред Мичъл-Инс и наскоро популяризирана от антрополога Дейвид Гребър и хетеродоксални тинк танкове като Positive Money, можем да кажем, че кредитната теория за парите се върти около две основни твърдения. Първо, историческият произход на парите лежи не в тяхната функция като средство за размяна, надграждащо недостатъците на бартера (както Адам Смит и дори Карл Маркс вярвали), а в тяхната функция като единица за отчитане на различни социални задължения. Следователно парите произхождат от дълга – или, може би по-точно би било да кажем, от взаимоотношенията между кредиторите и длъжниците. Парите не трябва да бъдат разлглеждани просто като нещо, като обект или стока, а като социална връзка. Фактически те са власатово взаимоотношение между неравни, което завинаги изправя длъжниците срещу кредиторите. В "Създаването на задлъжнелия човек" [2], Маурицио Лазарато дори стига до там да заяви, че взаимоотношенията между длъжници и кредитори са фундаментални класови отношения, а капиталът е "универсалния кредитор".
Критици и защитници от дълго време спорят относно това дали капитализмът е несправедлив. Дали работодателите плащат несправедливи заплати на своите служители? Дали кредиторите заемат несправедливи кредити на кредитополучателите? Дали наемодателите таксуват наемателите несправедливо? Дали продавачите поставят несправедливи цени? Моят отговор на тези въпроси се крие в самите тях, заради което мисля, че капитализмът е системо несправедлив. Но да обясня защо ще ми отнеме много време и пространство, а днес не това ми е целта. Моят въпрос днес е, над и отвъд всички системни несправедливости, дали има ИЗМАМИ? И отговорът ми е, че има два вида измами в нашата икономика, за които малцина подозират, които протичат във всеки един момент. Едната се нарича ''корпорация'', а другата – ''банка''.
Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар
Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й
Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството
Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)