Отвъд идеологията: преосмисляйки контекстуалността (Явор Тарински)

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 03 Септември 2015 08:00

Ние биваме определяни от контекста, в който живеем,
но сме също и създатели на нашите
политически и социални конструкции
и можем да ги променяме, ако решим. [1]
Мери Диец

В дебата [2] между Симон Спрингър и Дейвид Харви за това каква идеологическа рамка да приеме радикалната география, предложението на Харви да оставим радикалната география свободна от какъвто и да е конкретен "изъм" изглежда много смислено. И, въпреки че техните полемични текстове обсъждат, на пръв поглед, въпроса с радикалната география, по мое мнение, те имат и по-широко значение за ролята на идеологията в проекта за социално освобождение и еманципация. С малки изключения, предложението за освобождаване от идеологиите изглежда силно пренебрегвано от движенията за социална еманципация, а според мен това е голяма грешка, ако искаме наистина да ангажираме повече хора в тях и да действаме конструктивно.

Прочети още...

Въпроси и отговори по манифеста (Вал Тодоров)

Детайли: Публикувана на Събота, 30 Юни 2012 12:06

Защо точно "манифест", не звучи ли това "помпозно" и "комунистически"?

Текстът на един "манифест" е публична декларация на принципи и намерения и на латински manifestum значи "ясен" или "явен". Нищо повече и нищо по-малко от това. Манифести не се пишат само от партии или видни политици, а и от най-обикновени хора и малки групи. В Англия и САЩ манифести се пишат от ученици, които участват в младежки организации. Също така много популярни са личните манифести, които се пишат, за да мотивираш самия себе си. Манифести обикновено се пишат в сферите на политиката, изкуството и технологиите. Известни манифести от различни течения в изкуството са: Манифест на футуризма (1909), Манифест на сюрреализма (1924), Филмов манифест "Догма 95" (1995), Филмов манифест на ремодернистите (2008). "Комунистическият манифест" (1848) и "Моята борба" (1925) на Хитлер са познати примери на политически манифести, но по-известните манифести от последните 40 години са консервативни и либертариански: "Нов либертариански манифест" (1980) на Конкин, "Контракт с Америка" (1994) на републиканците, "Революцията – манифест" (2009) на Рон Пол.

Защо манифестът е написан от името на 99% от хората, когато едва ли е възможно такъв висок процент да споделят общи възгледи?

Прочети още...

Манифест на недоволството и надеждата (Вал Тодоров)

Детайли: Публикувана на Събота, 30 Юни 2012 11:55

Настоящият текст е написан през лятото на 2012 г. във връзка с тогавашните екологични протести срещу промените в закона за горите, но всичко написано в него е още повече валидно и днес.

Протестираме срещу промените в закона за горите. Знаем, че природата е на всички нас, но корпоративни лобисти и корумпирани политици я заграбват за себе си, а медиите се опитват да омаловажат недоволството ни. Тук и сега става дума за конкретен закон, който е само късче в огромната мозайка на една грозна глобална система. Но ние знаем, че всяко дърво е част от гора от системни проблеми. Не сме толкова наивни да виждаме само отделни дървета, а да нехаем за същността на гората.

Не само в България, а и в Европа, Америка и целия свят, хората излизат възмутени на улиците и настояват за радикална промяна в корумпирания икономически и политически модел, в който ни е наложено да живеем. Тази хищна финансова и корпоративна система е базирана на и възпроизвежда неравенство, експлоатация, несправедливост, бедност, болести, отчуждение, войни и унищожение на човешките и природни ресурси.

Прочети още...

Демиургия: съучастие (Вал Тодоров)

Детайли: Публикувана на Понеделник, 08 Ноември 2010 11:13

Казваш, че и на тебе понякога ти идва до гуша. Казваш, че понякога си направо бесен. Нищо не работи както трябва: неуредици, недоразумения, неразбиране, отчуждение, апатия и цинизъм. Технологията не носи щастие или спасение. „Невидимата ръка” на пазара е ръка на зъл слепец, която сее хаос, завист и омраза. Храната, водата, въздухът, цялата природа бива отровена, ограбена, препродадена и задушена. Богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Злината се шири, скудоумието избуява, лъжата вилнее. Каквото и да правиш – да учиш добре и да работиш честно, да спазваш законите и да се подчиняваш, да мълчиш и да слушаш, но също да викаш и да се бориш – като че ли няма значение. Светът сякаш отива към гибел или по-скоро към вечен световъртеж от робство, мизерия, неравенство и неправда. Сякаш няма цел, няма посока и спасение не дебне от никъде.

А какво толкова искаш? Първата реакция е да кажеш „да живея като нормален човек”, но разбираш, че това едва ли е вярно и достатъчно. Ако мнозинството е критерий за нормалност, то изглежда безумието и нещастието отдавна са нормализирани като единствено възможен, или поне неизбежен, начин на съществуване за толкова много осреднени мъже и жени тук и сега. Ако „нормалността” е общоприетото в тази епоха, то ти не искаш това. Ти просто искаш да живееш щастливо. Ето, това е което всъщност истински копнеем – не само конституционно гарантираното преследване на щастието, а да се намерим усмихнати в средата на едно хармонично и щастливо битие. С други думи това, което наистина си струва, е качеството на живот. Просто и ясно, нали?

Прочети още...

Докато питаме, вървим (Джон Холоуей)

Детайли: Публикувана на Сряда, 14 Април 2010 10:58

Благодаря ви, благодаря ви много. Трябва да кажа, че е много мило да бъда поканен „в устата на лъва“. Оценявам го.

Защо сме тук, защо аз съм тук? Тук съм на първо място, защото смятам, че е важно да дискутирам между другари. Смятам, че ако знаем, че имаме обща дългосрочна цел, която е премахването на капитализма и създаването на едно по-добро общество, но ако не сме се съгласили как да стигнем до него, то тогава е важно да дискутираме. И мисля, че този въпрос – за това защо сме тук, защо всички ние сме тук, защо искаме да говорим за стратегии за промяна на света – е по-основен и предполагам, че отговорът е или би трябвало да е, че сме хванати в капан. Хванати сме в капана на този ужасен свят, на капитализма. Знаем, че капитализмът е пълна разруха за човечеството и искаме да намерим изход, искаме да намерим пътя навън. Искаме нещо повече от кампании срещу Браун, кампании срещу Буш, кампании срещу расизма, срещу замразяването на заплатите и т. н., и т. н., и т. н. В действителност искаме да променим света, да намерим изход, искаме отговор, искаме стратегия.

Прочети още...

Отвъд държавата? (Джон Холоуей)

Детайли: Публикувана на Понеделник, 15 Юни 2009 00:08

В началото беше крясъкът (крясък на отрицанието на сегашния свят, но и на мечтите за един по-добър такъв - бел. прев.).

А после какво?

Крясъкът допуска съществуването на един изстрадан стремеж за промяна в света. Но как да я постигнем? Какво можем да направим, че светът да стане едно по-добро, по-човечно място. Какво можем да направим, че да премахнем цялата нищета и експлоатация?

Има един дежурен отговор. Направи го чрез държавата. Присъедини се към някоя политическа партия, помогни и да вземе дъравната власт и по този начин промени страната. Или ако си по-гневна/ен или нетърпелив/а, ако имаш съмнения относно постижимото чрез парламентаризма, то тогава присъедини се към революционна организация и ѝ помогни да вземе държавната власт, било по мирен или войнствен начин, а след това използвай революционната държава да промениш обществото.

Промени света чрез държавата: това е парадигмата, доминирала революционната мисъл за повече от век.

Прочети още...

Въведение в Холистичната теория* (Крис Спанос)

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 21 Май 2009 17:22

* Оригиналното заглавие на английски е "Introduction to Totality & Complementary Holism"

Има множество гледни точки относно света, ако искаме да го променим. Доминиращият класически ляв подход за разбиране и променяне на света беше историческият материализъм (ИМ), методологически подход за разбиране на обществото и историята със силно ударение върху отношенията в икономическата сфера, базирайки се на идеята, че историята е движена от сблъсъка между две класи.

Актуално ли е подобно разделение на две класи? Каква теоретична концепция може да бъде по-актуална от историческия материализъм? Какъв ще е неиният подход? Как тя би разглеждала различните социални сфери и взаимодействието между тях? Какви изводи може тя да направи с оглед на желанието на социалните движения за промяна?

Прочети още...

Пътища към освобождението от капитализма (Крис Спанос)

Детайли: Публикувана на Петък, 17 Април 2009 14:23

Исторически са поемани различни пътища в търсене на доброто общество. Идеалите са воювали помежду си, някои са печелили, повечето са губели. Някои са обявявали край на историята, установяване на имперски ред, триумфа на капитализма. Други продължават да се борят за по-добър свят след капитализма; те са се обединявали, устоявали и развивали заедно. И все още има някои, които правят специфични предложения как би изглеждало едно добро общество. Това есе е повод за размисъл относно икономическата визия, за еволюцията на отминалите и настоящите икономически разбирания и най-накрая, аргумент за организиране на Икономика на участието (ПарЕкон).

За целите на това есе, аз започвам с изтъкване на нуждата от свободна икономическа система. След това подчертавам нещата, които вярвам, че са главните цели на търсената алтернатива на капитализма. Ценностите са установени, за да служат като ръководен критерий при оценяването на различните предложения и възможности. Заедно с тези оценъчни критерии, аз използвам радикален анализ на институциите, за да помогна в разбирането на институционалната рамка на алтернативните икономически системи и тяхната полезност.

Прочети още...