Свободата според сапатистите. Част 1 (Петър Санчес)

Уроци по автономия в Лакандонската джунгла, 20 години по-късно

„Борбата, казваше старият Антонио, е като спирала. Може да започне във всяка една точка, но започне ли, никога не приключва“

Из „Старият Антонио“ – Субкоманданте Маркос

Когато в нощта на 31 декември 1993 г. войниците на EZLN [1] заемат позиции в готовност да завземат няколко от големите градове в най-южния мексикански щат Чиапас, аз от позицията на скромните си тогава 4 години не съм и предполагал, че 20 години по-късно същата революция ще изиграе централна роля в живота ми и ще се превърне в източник на вдъхновение и интерес, както нищо друго преди.

Сам по себе си фактът, че 20 години след продължилото 12 дни въоръжено въстание, маскираните борци за свобода, социална справедливост и права на коренното население продължават да са символ от световно значение, говори много не само за значимостта на движението, но и за неговата способност да изпраща послания в глобален мащаб, засягащи теми като разрушителния марш на неолибералния капитализъм, унищожаването на околната среда и неоколониалните политики на силните икономически държави от глобалния север и техните мултинационални корпорации. Когато нощта на нова година викът ¡Ya Basta! [2] дава началото на Първата декларация от лакандонската джунгла и обявява война на мексиканското правителство, надали някой очаква ехото, с което тези думи ще оттекнат по света. Сапатисткото въстание е подготвяно 10 години в тайна сред коренното население на Чиапас, жертва първо на испанските колонизатори, срещу които ожесточено се съпротивлява, след което и на самата мексиканска държава, която оставя този най-богат на ресурси регион в страната да тъне в бедност, експлоатация, липса на здравеопазване и образование, а културата и езика на различните групи мая са подложени на унижение и унищожение. Неслучайно декларацията, с която EZLN обявява война, заявява: „Ние сме продукт на 500 години съпротива“. В деня, в който Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) влиза в сила, за да „изстреля Мексико в първия свят“, както твърди тогавашният президент на страната Карлос Салинас, от джунглата на Чиапас хиляди мъже и жени в черни маски разкъсват завесата на неолибералното празнодумство и обявяват, че Мексико никога вече няма да съществува без тях. 20 години по-късно обещаните прогрес и забогатяване са не само илюзия за над 50% от мексиканското население, което живее под прага на бедността, но и потвърждение на правотата на сапатистите да отхвърлят неолиберализма и да поискат един друг свят, в който техните 13 искания – подслон, земя, труд, здравеопазване, образование, независимост, демокрация, справедливост, мир, свобода, прехрана, информация, култура – са основата на един достоен живот за всички без значение на произход, раса, пол и възраст.

svoboda-sapatisti2За 12 дни сапатистите са изтласкани от големите градове с масирана офанзива на мексиканската армия, но едно ново оръжие препъва кървавата разправа на мексиканската власт, която само преди месеци обявявя, че в Чиапас няма въстанически групи. Декларациите на EZLN и кадри от жестокостите на мексиканската армия достигат цял свят посредством интернет, за да закачат на сапатисткото движение заглавието „първата постмодерна революция“ и да го превърнат в много повече от въстание на коренното население някъде в Централна Америка. Идеята за „край на историята“, белязан от триумфа на неолибералния капитализъм, според Франсис Фукуяма, се превръща в горчива ирония на неуспехите на този икономически строй да се справи с проблеми като глад, свръхконсумация и унищожаване на природните ресурси, експлоатация и бедност, а усещането за липса на алтернатива бързо се разпуква, за да отстъпи място на нова вълна от популярни движения. Сапатистите дават началото на масовото алтер-глобалистко движение, а по-късно идеята им за хоризонталност на съпротивителните движения, пряка демокрация и отричане на догматизма на традиционните идеологии оттеква в движения като Окупирай, 15М и окупацията на площад Синтагма. Думите на говорителя на движението субкоманданте Маркос се превръщат в инструмент, чрез който светът на потиснатите, забравените, експлоатираните и ненужните се припознава в непознатите и невидими лица зад черните маски на сапатистите: „Маркос е гей в Сан Франсиско, чернокож в Южна Африка, азиатец в Европа, Чикано в Сан Исидро, анархист в Испания, палестинец в Израел, индианец мая по улиците на Сан Кристобал, евреин в Германия, циганин в Полша, мохаук в Кебек, пацифист в Босна, самотна жена в метрото в 10 вечерта, селянин без земя, член на банда в гетото, безработен работник, неудовлетворен студент и разбира се, сапатист в планините“. Тези, които скриват лицето си, за да ги види света, са подкрепени от хиляди по цялото земно кълбо и в Мексико и правителството е принудено да спре войната си на тотална екстерминация 12 дни след 1 януари и да започне преговори.

В един есенен ден учителката ми по испански ме попита върху какво ще пиша годишния си проект и след като някой друг беше избрал испанската гражданска война, аз без да се замислям казах – Сапатисткото движение. Знаех основни неща за случващото се в Чиапас, но нямах представа, че този ден и взетото набързо решение ще изиграят толкова значима роля във формирането ми като човек и активист. Думите на тези без глас, на тези, които избират да умрат, за да живеят, които рисуват революцията с приказки и метафори, а зад социалната им реторика се припознава космовизията на маите, ме спечелиха и скоро основахме група за солидарност с движението. Учихме се вървейки и задавайки въпроси, както казват сапатистите, а в солидарността си с тях участвахме и в борбите за един по-добър свят там, където живеем.

20 години след избухването на въстанието с покана, подписана от субкоманданте Маркос и субкоманданте Мойсес, в джоба си се отправих към планините на Чиапас, за да видя едн друг възможен свят. Въможен не само в Чиапас, а навскъде, където има потисничество, бедност и несправедливост.

Две случки

Дни преди сапатисткото училище, напускаме Паленке на стоп в откритата каросерия на камион – нещо невъзможно в Европа и повече от нормално в Мексико. Докато въздухът бавно изстива с изкачването ни в планините, джунглата започва да отстъпва на борове, забили върхове в синевата на планинското небе. Забелязваме първите табелки по пътя, означаващи сапатистки села, изрисувани сапатиски училища и разбира, както навсякъде в Мексико, всемогъщото присъствие на Кока Кола. В едно от селата до плакат с две руси момичета в бикини, държащи кенче кола, са застанали две местни жени в цветните си носии, с тъмночерни коси и тен, контрастиращ силно с рекламния образ на потребителите на газираната напитка. Скоро се появяват и реклами на езиците на маите – тцелтал и тцотцил, в които колата е придружена от срязано авокадо. Културният империализъм, идващ от големия северен брат, се усеща навсякъде в Мексико, дори и в най-затънтените кътчета на страната и Кока Кола е един от най-шокиращите примери. Тя съществува дори в села, където няма питейна вода, а понякога цената й е по-ниска от тази на бутилка минерална вода.

svoboda-sapatisti3Колата спира в дълга колона от автомобили и скоро започват да идват слуховете. „Сапатистите събират пътна такса“ – казва някой. Прави впечатление, че всички приемат случващото се съвсем позитивно и се завъртат куп шеги, докато чакаме да продължим. Това не се случва скоро и сваляме раниците от камиона, за да продължим пеша. Пътят е заварден с няколко големи трупи дърва и дъска със стърчащи нагоре забити пирони заради лошото управление на общинския кмет от Зелената партия. Зелената партия в Мексико е отроче и коалиционен партньор на ПРИ – партията, управлявала страната без прекъсване от създаването си през 1929 г. до 2001 г. и известна с репресиите си срещу студенти и движения на съпротивата, както и със въвежданието на първите неолиберални политики през 80-те на ХХ век, който процес кулминира с подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия и Сапатисткото въстание.

Хората от селото се събират на баскетболното игрище и започват асамблея, когато по пътя се задава организирана група намръщени мъже и се врязва в групата от мъже, жени и деца, които участват в блокирането на пътя. Групата напада с юмруци събралите се, за да блокират пътя. Разбираме, че са пратени от общинския кмет да „разрешат“ проблема. След кратка схватка, в която защитаващите се награбват сопи и камъни, свадата преминава предимно във викове, докато защитниците на кмета не са изтласкани окончателно.

Моите приятели грабват инструментите, които носят и започват да свирят, докато около нас не се събира тълпа от тенцуващи и пляскащи местни и шофьори. След около 3 часа обявяват, че блокадата се вдига „скоро“.

- Какво значи скоро? Кой решава тук? – истеризира туристка от щатите.
- Много добър въпрос, кой решава! – гневно добавя друг гринго [3] - Това е просто още една мексиканска блокада – саркастично окончава той без да очаква последвалото.
- Какво искаш да кажеш с това „още една мексиканска блокада“ и „кой решава“!? Скапани туристи, мислите, че този свят се върти около басейна в хотела ви и туристическите атракции, с които се забавлявате без дори да научите или разберете нещо за хората, които живеят тук. Кой решава? Тук решават хората, кой решава в твоята държава? Ти ли? Или си мислите, че вашето право да си изживеете екскурзийката е по-важно от правото на тези хора да изискат достоен живот!? – избухвам аз, крещейки на променящите пред очите ми цветовете си туристи. Двама се изнасят непосредствено след моята тирада, а последният прави опит да продължи с оплакването, при което ние се обръщаме и си тръгваме.

Скоро вдигат блокадата. Добре дошли в Чиапас.

Дни по-късно чакам транспорта в Окосинго, отправил се към Сан Кристобал. Чакайки изтичвам през щанд, където приготвят такос.

- Нещо без месо имате ли?
- Нямам, сине – отговаря жената – чакай, чакай, ще ти дам нещо.

Тя се казва Марта и ме поканва с храната, която видимо е купила за семейството си. Заговаряме се и се оказва, че е от града, в който аз живея в момента.

- Тук съм от 20 години.
- Значи помниш въстанието през 1994 г., когато сапатистите превземат Окосинго?
- О, да, помня го. Беше меденият ми месец. Помня войната, беше много страшно. Нямаше вода, ток. Армията убиваше невинни по улиците, много невинни умряха.

Марта говори за правителството с езика на сапатистите и помни войната и престъпленията на мексиканската армия.

- Заради бедността се борят сапатистите и срещу „лошите правителства“, които продължават да се обогатяват на наш гръб, докато живеем като животни – довършва тя.

Когато хващам автобуса, Марта маха за сбогом от улицата. Чиапас помни.

Към Част 2

БЕЛЕЖКИ:
[1] Сапатистка армия за национално освобождение
[2] Стига! Достатъчно!
[3] Ще се придържам към думата гринго, говорейки за граждани на САЩ

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline