Петър Пиперков

Годината е 2017-та, а се усеща като 2007-а. Поредно посегателство срещу природата, поредна серия протести. Както всеки път, хората отново защитават природата от бизнес интересите на един ограничен олигархичен елит, срастнал се с държавната машина.

Много хора продължават да си мислят, че живеем в някакъв изроден, криворазбран български капитализъм и това е основната причина за проблемите ни. Ако имахме нормален, работещ капитализъм, нямаше да има нужда от подобни протести, защото нямаше да има подобни посегателства върху природата.

България е част от световна война. Не, не става въпрос за международен военен конфликт или за разрастване на някой от за момента локалните конфликти по света. Става дума за една много по-ужасяваща война, от която няма как да избягаш като бежанец; война, която се води не само с конвенционални оръжия, а с всички налични средства. Война без граници. Войната на политическия и икономически елит срещу всички останали; войната на 1% срещу 99%. Войната срещу нас, хората.

Смятате, че преувеличавам? Криминализация на бедността с глоби и потенциално затвор в бъдеще за ровене в кофите за боклук, нова предложения за приватизация (този път на болници), орязване на здравните услуги, финансиране на частните училища, 6 г. затвор за 2.8 гр марихуана и 2 г. за убийство на дете, отказване правото на ромите да гласуват, еднодневни трудови договори, нарастваща безработица, пребит до смърт работник, пребити от полицията младежи, пребивани от граничари бежанци...

Къде са рокерите и агитките, когато се застрояват планините и Черноморието?

Вече втора седмица медиите упорито ни занимават с един чисто битов скандал, който бе превърнат в новина от национално значение. Роми и българи се сбили заради силна музика в Гърмен. Е и? На колко такива случаи сте ставали свидетели в квартала ви? Колко от тях са били акцент в медиите? Ако свадите са били между българи и българи, едва ли сте ахвали пред телевизора с „Я, това е съседа от снощи!“ Но ако свадата включа хора от различен от българския етнос, това е просто прекрасна възможност за отклоняване на вниманието от наистина важните теми. Многократно изпитана и доказано работеща форма за манипулация.

"Фабрика за идеи" е централната НПО, стояща зад ре-брандинга на Беглика Фест, който се завърна след едногодишно отсъствие. Беглика Фест, чиято страница на Facebook и до ден днешен се казва Beglika Free, но в който нищо FREE не е останало вече, след като билетите за един човек тази година достигнаха 95 лв. За сметка на това "Фабрика за идеи" обещаваха, че "идеята на организаторите е да докажат, че Беглика принадлежи на всеки и няма пасивна ‘публика’, а само общност от хора, създаваща заедно Беглика Фест." И още, че "Беглика Фест бележи голямото си завръщане с послание за демокрация на участието и силата на колективния интелект да решава предизвикателства." Всичко това трябваше да се случи "в кулминацията на заедността и храма на колективната интелигентност - Форум Метаморфози, в който ще се включи дръзкия авангард на социалната промяна в България."

За всеки, който е участвал в спонтанните публични асамблеи на протестите миналата година или в други инициативи на автентичните български активисти, действително базирани на принципите на пряката демокрация и солидарната икономика, високопарните обещания на "Фабрика за идеи" се сблъскаха болезнено с дирижирания спектакъл, разиграван ежедневно в т. нар. "Форум Метаморфози".

Интервюто е направено от Андреа Ферарио и Паоло Модести през януари 2014 г. за сайтовете Crisi globale и Bulgaria-Italia като част от анкета* с различни български групи и инициативи.

1) Как и кога се роди вашата група?

Проект „Живот след капитализма“ стартира през април 2009 г. Идеята за него се зароди от част от колектива на алтернативната активистка Индимедия България може би около година (или дори повече) преди това. В Индимедия, която е с по-новинарска насоченост, липсваха по-задълбочени и аналитични материали – както като критики към системата, така и като алтернативни идеи за организация на обществото. Решихме, че в общественото пространство липсва дебат за фундаменталните проблеми на капитализма, централизираното планиране, държавата и представителната демокрация и е важно той да бъде стартиран – да покажем, че неолибералната мантра на Маргарет Тачър („няма никаква алтернатива“) е лъжа. Важно беше да покажем, че алтернативи не само има, но те съществуват тук и сега и се живеят всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система.

Първите две прожекции на "България, тази вечна ерес" предизвикаха огромен интерес! Домът на киното в София се оказа тесен за премиерата на 14 ноември. Опашките за билети и препълнената зала напомняха само на прожекциите на "Сталкер" на Андрей Тарковски и на "Inland Empire" на Дейвид Линч. На втората прожекция в EuroCinema на 7 декември, ден преди студентския празник, в събота когато хората са или вкъщи, или купонясват, салонът отново беше пълен! В същото време, когато "Blue Jasmine" на Уди Алън не вкара никой в салона на Дома на киното и прожекцията отпадна, нашият еретичен филм, направен за жълти стотинки, привлече толкова много приятели и сподвижници.

"България, тази вечна ерес" е филмова визуализация на идеите, които отдавна се разискват в този сайт и които наскоро бяха най-ясно оформени и синтезирани във Визията за радикална промяна и социална реализация на "Българския социален форум". Манифестът на филма, "Демиургия: съучастие" на Вал Тодоров, можете да прочетете тук.

Филмът вече пътува към големите международни фестивали Берлинале в Берлин, Трибека в Ню Йорк и Хонгконгския международен филмов фестивал, а през 2014 г. се надяваме да имаме възможност с ваша помощ да го покажем и в цяла България!

До тогава ви предлагаме един малък откъс, в който утопичното село Делфиново е обяснено в 8 минути. Приятно гледане!

Препоръчваме горещо този филм! Съучастници и виновници за него са и част от хората, участващи в проект "Живот след капитализма" - Вал Тодоров и Петър Пиперков. ПРЕМИЕРА! Четвъртък, 14ти ноември 2013 г., 19:00 в Дома на киното в София!

Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб.

Статията ни За Окупацията след "осана" и "разпни го" е публикувана в новия брой на италианското седмично списание за международна политика и култура "Интернационале", което има около 100 000 читателя. Днес излезе електронният вариант на броя, а утре ще излезе и хартиеният.

Материалът ни заема цялата страница 20. Може да го видите в pdf-формат тук.

По-долу може да го видите и в jpg-формат.

Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

През 1855 г. вождът на индианското племе Дувамиш – Сиатъл – пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава:

"Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?... Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!... Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си... Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!... Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ, задушени от мръсотията си... Тогава ще попитаме: 'Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!' И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване!"

Да напишеш анализ на случващото се в българското обществено пространство след тези думи на вожда Сиатъл е трудно... И натъжаващо, защото в действителност цялата тема за пореден път бе рамкирана в логиката на капитализма и експлоатацията на природата от човека с характерния отенък на сблъсък на национални принадлежности и техните права в рамките на пазара и държавата.

Разговор на Петър Волгин с Петър Пиперков от проект "Живот след капитализма" и издателство "Анарес" за новата книга "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей в предаването "12 плюс 3" по БНР на 8 май 2013 г.

{mp3}20130508_12-plus-3_Peter-Piperkov_Crack-Capitalism{/mp3}

Файл за сваляне

Разговор на Ирина Недева с Петър Пиперков от проект "Живот след капитализма" и издателство "Анарес" за новата книга "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей в предаването "Хоризонт до обед" в БНР  на 17 април 2013 г.

{mp3}20130417_Horizont-do-obed_Peter-Piperkov_Crack-Capitalism{/mp3}

Файл за сваляне

Нека върнем лентата обратно и видим как започнаха протестите. Поводът бяха високите сметки за ток, отприщили дълго таения анти-системен гняв. Сравнително бързо премиерът Бойко Борисов заяви, че ще изпълни дори и основното искане – от първи март цената на електроенергията ще бъде понижена с 8% и „това ще бъде направено за сметка на увеличаване на закупуваната енергия от АЕЦ “Козлодуй”, която провежда само евтина електроенергия” (1). Протестите обаче не спряха. Може би защото хората вече усещат как високите сметки за тока, унищожаването на природата и превръщането й в бизнес, разгрбването на общи блага от страна на хищни транснационални корпорации и т.н., и т.н. са само симптоми на болестта, а не самата болест. Че каузата срещу монополите (макар и привидно дясна, но в действителност не задължително такава) е кауза срещу симптом. Монополизирането на пазара е нормалата и естествена еволюция на пазарната икономика поради правилата на играта – онзи канибалистичен ритуал на конкурентна борба за пазарен дял и печалба, за изтласкване и унищожаване на конкурентите. Ако трябва да бъдем реалисти, този симптом дори не може да бъде премахнат. Държавата и капиталът са се слели в единна корпоративно-олигархична структура поради съвпапедние на интересите – запазване и увеличаване на властта и богатството.

На 16 юни 2012 г. в Социален център "Аделанте" Вал Тодоров (Окупирай Тампа / Окупирай България) и Петър Пиперков (Живот след капитализма) се опитаха да отговорят на въпроса: Що е Парекон и има ли той почва у нас?

Запис от събитието в mp3-формат

Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.) и включва материали на различни известни западни автори като Наоми Клайн, Лоик Вакан, Славой Жижек, Гордън Бигелоу, Майкъл Албърт, Джон Холоуей, Арундати Рой и доста други. Книгата е 368 страници и обхваща критични политически, икономически и социални анализи (Част 1: Поглед около нас),  визии и идеи за пост-капиталистическото общество (Част 2: Поглед в бъдещето) и практически примери за вече реализирани такива (Част 3: Стъпки в бъдещето).

Преставяме Ви две от рецензиите за книгата, написани лично от Ноам Чомски и Майкъл Албърт. Освен тях, на задната корица на книгата може да намерите мнения за изданието и на авторите Крис Спанос и Такис Фотопулос.

"Глобалната икономика е изправена пред тежка криза и поради това търсенето на пътища за конструиране на по-свободно и справедливо общество става все по-спешно. Статиите, събрани тук, трябва да стимулират не само мисълта, но също и действията, които не могат да се отлагат повече, ако искаме да има надежда за достойно оцеляване."
- Ноам Чомски

"Провалите на капитализма са непрекъснати и безкрайни в покварата, падението и материалните и социалните страдания, които причиняват. Лицемерие, глад, война, а в най-добрия случай – състезание между плъхове, в което всички ние се превръщаме в хищни гризачи, дълбаещи душите един на друг. Всички хора вече знаят това, понякога изрично, понякога неясно. Изводът: или игнорираме капиталистическата реалност, докато ни унищожи, или я заменяме. Но за да я заменим, е нужно да мислим, да експериментираме, да усъвършенстваме и да прилагаме нови пътища за поведение в икономическия и социалния живот. И точно това е нещото, което тази книга прави по прекрасен начин, така че трябва да я прочетем, да мислим над нея и след това да продължим процеса сами."
- Майкъл Албърт

Съдържание | Увод

Тиражът е напълно изчерпан! Можете да свалите книгата в електронен вариант безплатно директно от сайта ни или срещу дарение по избор от сайта на е-Книги след безплатна регистрация.

Настоящото интервю за проекта "Живот след капитализма" е публикувано във вестник "Култура" в броя му от 17ти септември 2010 г.

Настоящото интервю е направено по и-мейл от журналиста във в. "Новинар" Ангел Зафиров като първоначален контакт във връзка с написването на статията на г-н Зафиров от 28 май 2010 година.

Повечето хора смятат, че Икономиката на даровете е ограничена само до виртуалното пространство с проекти като Wikipedia, споделянето на файлове и движението за свободен софтуер. В действителност обаче този алтернативен икономически модел има приложение и в реалния живот и то не само в отношенията ни с близките и приятелите ни. Безплатният фестивал (Фрий фестът, Свободният фестивал, Наистина свободният пазар) е едно от възможните практически проявления на Икономиката на даровете. Това събитие вече има няколкогодишна успешна история в България (1). В следващите редове ще се опитаме да покажем как работи той и да разберем дали е ефективен.

Господстващият политически модел в началото на 21 век е конституционно-плуралистичният. Той датира от 17 век и практически е отбелязал малко развитие от Френската революция до наши дни. Кои са неговите характеристики? Работи ли и за кого? Може ли той да бъде средство за постигане на качествена промяна в света? Можем ли чрез него да премахнем цялата нищета и експлоатация? Какви са неговите недъзи и могат ли да бъдат реформирани? Какви алтернативи стоят пред нас?

Отговорите на тези въпроси са особено важни днес, дни преди парламентарните избори в България през 2009, а още повече в условията на глобална криза. Можем ли да променим обществото към по-добро чрез избори, парламент, партии?