Проблемът за насилието в опозиция (Херберт Маркузе)
- Детайли
- Публикувана на Събота, 08 Май 2010 20:48
Икономическата наука – в сеансите на популярните ѝ аватари в медията и политиката – е космологията и теодицеята на съвременната ни култура. Повече от самата религия, повече от литературата, повече от кабелната телевизия, икономиката е тази, която предлага доминиращия наратив на сътворението в нашето общество, обрисувайки отношението на всеки от нас към вселената, която обитаваме, отношението на човешките същества към Бога. И историята, която се разказва, е изумителна. В нея огромното множество от непознати индивиди – всеки сам за себе си, всеки в еднолична борба – въпреки всичко са обвързани заедно в една красива и естествена подредба на битието: Пазарът. Това разбиране на пазарите – не като артефакти на човешката цивилизация, а като природен феномен – сега служи като безспорна база за почти всеки политически или социален дискурс.
Тази статия е адаптирана от моята лекция в памет на Едуард Сед в Американския университет в Бейрут през май 2006 г. Пълният текст е поместен в "Ливан отвътре: Пътуване към една съсипана земя с Ноам Чомски" (2007 г.)
Критикуването на МВФ, един дългогодишен популярен спорт в лявото пространство, най-накрая зае мястото си като мейнстрийм култура. За съжаление, някои нови, мейнстрийм играчи сега присъстват на много по-високи нива, отколкото много други леви ветерани. Тъй като общоприетите критики на новоизлюпените критици не споделят прогресивните ни приоритети, можем да очакваме, че техните виждания няма да съвпаднат с нашите интереси. Тази статия обяснява какво прави МВФ и (1) как да се противопоставим на политиките на МВФ, които са не само неравноправни, но и неефективни от която и да е гледна точка и (2) как да отговорим на разнообразните предложения за реформи или подмяна на тази институция, които вече сериозно се обсъждат.
Имало едно време един водещ производител на автомобили в една развиваща се страна, който изнесъл първите си леки автомобили за САЩ. До тогава малката компания произвеждала само калпави продукти – слаби копия на качествените продукти, произвеждани от богатите страни. Автомобилът не бил нищо кой знае колко сложно – просто евтин полу-компактен (би могъл да бъде наречен "четири колела и пепелник"). Но това било важен момент за страната и нейните износители се чувствали горди.
За съжаление продуктът се провалил. Повечето хора смятали, че автомобилът изглеждал зле и разбиращите купувачи не били склонни да изхарчат много пари за семейна кола, която идвала от място, където се произвеждали само второкачествени продукти. Автомобилът трябвало да бъде изтеглен от американския пазар. Този провал довел до сериозен дебат между гражданите на въпросната страна.
Всичко, което се произвежда, потребява, инвестира в днешната глобална икономика във всяка една страна е силно детерминирано от логиката на натрупване на богатства в много неравностойна, силно дерегулирана глобална кредитна система. Обикновено кредитната система – и производството, потреблението и инвестициите, които зависят от нея – относително необезпокоявано и със сигурност носят много повече ползи за едни, отколкото за други. Но понякога нещата излизат извън тези релси във всяко едно отношение. Бизнесите се забавят до пълзене. Производствата затварят врати и инвестиционните проекти биват изоставяни по средата. Съкращават се много работници. Богатства изчезват. Всичко това, въпреки че производствените мощности остават също толкова големи и силни като когато всичко се движи оживено. За да разберем как модерната капиталистическа икономика може да потъне в криза, трябва да разбираме нещо от кредит, акумулиране на богатство, валутни курсове, лихвени проценти, внос и износ.
"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон", а втория – "проблем на Оруел" – аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече "проблем на Фройд".
От 2001 г. Давос и Порто Алегре са градовете-близнаци на глобализацията: Давос е ексклузивния швейцарски курорт, в който световният елит от мениджъри, държавници и медийни личности се среща ежегодно за Световния икономически форум, зад тежка полицейска охрана. Опитвайки се да ни убеди (както и сам себе си), че глобализацията е най-доброто разрешение на всички проблеми. Порто Алегре е субтропичният бразилски град, в който се среща контра-елита на анти-глобалисткото движение, опитвайки се да ни убеди (както и сам себе си), че капиталистическата глобализация не е нашата неизбежна съдба, както е и според официалния им лозунг, – 'един друг свят е възможен'. Обаче изглежда, че срещите в Порто Алегре някак си загубиха силата си – през последните години чуваме все по-малко и по-малко за тях. Къде се изгуби блясъкът на звездите от Порто Алегре?
Лекция, произнесена на събитие, организирано от списание lacanian ink, 6.11.2008 г., Ню Йорк. Публикувано в: lacanian ink. Лекцията може да гледате тук