Кризата на представителството и празните личности (Нозоми Хайасе)

Детайли: Публикувана на Сряда, 23 Октомври 2013 11:32

Как американците изгубиха допир с реалността? Какво ги направи толкова уязвими за манипулация и политическа и медийна дезинформация? Без съмнение, корпоративните медии изиграха голяма роля в контролирането на възприятията, и пак има нещо по-дълбоко в цялата работа. Основната причина за пасивността и апатията на масите може да бъде по-добре разбрана след поглед върху конкретна конфигурация на Аз-а, която се появява в западната история.

В Конструиране на Аз-а, конструиране на Америка, психоаналитикът Филип Къшман анализира как в периода след ВСВ (1) в САЩ, модерната индустриализация пречупи традиционните социални връзки и реструктурира реалността на общността. От това, твърди той, се появи специфична конфигурация на Аз-а. Къшман я нарича "празният Аз" – "ограниченият, властнически Аз" – и описва как този празен Аз "има специфични психологически ограничения, чувство за лично представителство, което се намира вътре, и желание да манипулира външния свят в полза на собствения си интерес" (2). Къшман допълнително характеризира този празен Аз като такъв, който "преживява значително отсъствие на общностност, традиции и споделени значения – Аз, който преживява тези социални липси и техните последствия за "вътрешността" като липса на лична убеденост и стойност; същност, която олицетворява отсъствията, самотата и разочарованията на живота като хроничен, недиференциран, емоционален глад.

Прочети още...

Червено и черно (Сет Акерман)

Детайли: Публикувана на Вторник, 12 Март 2013 22:16

Радикалите имат навика да говорят в условно наклонение. Говоренето им за промените, които биха искали да видят в света, винаги предпоставя тревожното съзнание, че нашата социална система поставя строги ограничения върху степента на изменение, възможна сега. „След революцията...” е изпълненото с копнеж, иронично предисловие към множество наивно изразени желания отляво.

Защо тогава радикалите са толкова плахи в говоренето за това как би могла да изглежда една различна система?

Прочети още...

Натрупване чрез отнемане на собственост (Дейвид Харви)

Детайли: Публикувана на Петък, 01 Февруари 2013 14:35

Най-същественото постижение на неолиберализацията беше да преразпредели, вместо да създаде богатства и доходи. На много места дадох описание на основният механизъм, чрез който това бива постигнато, като нарекох механизма „натрупване чрез отнемане на собственост”.

Натрупването чрез отнемане на собственост има четири основни компонента:

1. Приватизация и превръщане на всичко в стока. Корпоратизирането, превръщането в стока и приватизацията на това, което досега е било обществена собственост, е важна черта на неолибералния проект. Неговата основна цел е да отвори нови полета за натрупване на капитал в области, които до сега са били приемани като непопадащи в обхвата на алгебрата на доходността. Обществени услуги от всякакъв вид (вода, телекомуникации, транспорт), обществени придобивки (социални жилища, образование, здравеопазване, пенсии), обществени институции (университети, изследователски лаборатории, затвори) и дори военното дело (илюстрирано от „армията” от частни подизпълнители, които действат успоредно с въоръжените сили в Ирак) – всички те бяха приватизирани до някаква степен в целият капиталистически свят и дори отвъд него (например в Китай).

Прочети още...

Социализъм или самоуправление? (Акива Орр)

Детайли: Публикувана на Събота, 06 Октомври 2012 13:00

Думата „социализъм” има много значения. Всеки, който използва този термин трябва да предостави ясна дефиниция. Не е достатъчно да се каже „социална справедливост”, тъй като „справедливостта” също има много значения. Недостатъчно е да говорим за „режим, който премахва експлоатацията”, тъй като не е ясно каква експлоатация се има в предвид, когато държавната собственост над икономиката замени частната собственост.

Недостатъчно е човек да определя своята политическа ориентация на базата на борбата му срещу злините на една съществуваща система, той трябва да предложи алтернативна политическа система, която да замени тази, която генерира несправедливости. Противопоставянето на потисничеството и експлоатацията, без да се предложи алтернативна система, оставя властващата система непокътната. Тези, които се борят срещу злините на една политическа система, но не предлагат алтернативи на нея са политически импотентни. Всеки, който се бори да замени една политическа система трябва да предложи ясна, позитивна, алтернативна система, която да замени отхвърлената.

Прочети още...

Друг поглед върху движението Цайтгайст (Майкъл Тео)

Детайли: Публикувана на Сряда, 03 Октомври 2012 10:52

Докато идеята за премахване на парите и повторното изграждане на обществото на нейерархични основи, следвайки принципа „от всеки според възможностите, на всеки според нуждите” е изразено от редица философи, Проекта Венера посочва важността на технологията и ползите от позитивната и употреба в живота ни.

На пръв поглед движението Цайтгайст изглежда прогресивно и антиавторитарно. Решенията, които Питър Джоузеф и Жак Фреско предлагат са наистина много атрактивни и (до известна степен) разумни. Но въпреки това има някои значителни недостатъци в цялостната концепция относно мирогледа, анализа и общата информация, въпроси, които ще опитаме да разгледаме по-долу.

Прочети още...

Комуналното и деколониалното (Уолтър Миньоло)

Детайли: Публикувана на Сряда, 16 Май 2012 11:12

През последните години мнозина от левицата, включително тези в глобалните социални движения, обръщат поглед към „розовата вълна“ в Латинска Америка като към нов бастион на надеждата. Имаме предвид поредицата от държави от Венецуела, Аржентина и Бразилия до Боливия, Еквадор и Никарагуа, чиито неотдавна избрани лявоориентирани правителства скъсаха с неолибералните политики на „Вашингтонския консенсус.“ Но има ли реална близост между революционните визии и проекти на местното индианско (indigenous) население в Латинска Америка и тези на „левицата“? Уолтър Миньоло твърди, че макар индиански понятия като „комуналното“ (the communal) на повърхностно равнище може и да изглеждат близки до лявото понятие за общото (the commons), между двете има значителни разлики. [1] Ако пренебрегнем тези разлики или ако ги тълкуваме според Европейски или левичарски рамки, ние просто утвърждаваме формите на насилие и колониалност, срещу които същите тези местни движения се борят.

Прочети още...

Университетски опит: неолиберализмът срещу общите блага (Джейсън Рийд)

Детайли: Публикувана на Събота, 05 Май 2012 18:49

Подобно на нещо като хипотеза, аз предлагам да разглеждаме университета през неговите напрежения и противоречия. Както няколко от авторите в обсъжданията на Edu-factory вече посочиха, тези противоречия могат да бъдат широко категоризирани чрез начина, по който университетът е едновременно място както на общите блага, на циркулацията на знание, така и на неолиберално преструктуриране. Второ, мисля че тези напрежения могат най-продуктивно да бъдат разглеждани не просто като напрежения между принципи, преследването на знание срещу тренирането на бъдещи служители, а между различни практики, които в крайна сметка произвеждат различни модели на живот и мислене: т.е. различни образувания на субектност.

Прочети още...

Респирация, конспирация и солидарност (Франко Берарди - Бифо)

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 05 Април 2012 10:47

Някога ми се случи да участвам в една акция на Living Theater: в един стар италиански театър няколкостотин души се събраха за колективна мантра: излъчване на хармонизиращи си звуци, съвкупно дишане и споделен звук, траещи във времето благодарение на вокална вълна, която върви от една уста към друга, от едно тяло към неговото съседно.

Искам да се занимая с мантрата като форма на композиране на бунтовническото движение.

Да разгледаме социалното отношение от гледната точка на хармония и дисхармония сред дишащи сингуларности. Организмите се срещат, взаимодействат си в общо пространство. Мъдростта на хинду йогина се състои от индивидуално дишане (атман) като отношение на организма с космическото дихание (прана) и средата на физическото обкръжение.

Прочети още...

Демокрация и дълг (Майкъл Хъдсън)

Детайли: Публикувана на Вторник, 13 Декември 2011 09:58

Прекъсната ли е връзката?

В книга V на своята „Политика” Аристотел описва вечния преход на олигархиите, превръщащи се в наследствени аристокрации – които впоследствие биват сваляни от тирани или развиват вътрешни съперничества, след като някои фамилии решават „да вземат народа в своя лагер“ и въвеждат демокрация, в рамките на която възниква нова олигархия, следвана от аристокрация, демокрация, и така нататък през цялата история.

Дългът е основната сила, движеща тези промени – винаги с нови особености и обрати. Той поляризира богатството и създава кредиторска класа, чиято олигархична власт свършва с идването на нови лидери („тирани“ според Аристотел), които печелят обществена подкрепа като анулират дълговете и преразпределят собствеността, или изземат нейното плодоползване за държавата.

Прочети още...

Когнитивният капитализъм и университета (Енда Брофи)

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 17 Ноември 2011 15:10

Предговор към "The Production of Living Knowledge: The Crisis of the University and the Transformation of Labor in Europe and North America" (Джиджи Роджеро, Temple University Press, 2011)

Какъв е статутът на университета, когато знанието, комуникациите, културата и емоциите са впрегнати да работят с безпрецедентна интензивност? Джиджи Роджеро си поставя за цел да отговори именно на този въпрос. Той започва от предпоставката, че съвременната трансформация на университета не може да бъде разбрана, без да се отчетат сеизмичните изменения в състава на труда. Книгата му "Производството на живо знание" ("The Production of Living Knowledge") ни предлага първия просторен анализ на трансформацията на университета, разглеждана като контрапункт на предполагаемата поява на когнитивния капитализъм и поддържащите го форми на труд. Тази книга е част от нарастващия брой пост-операистки¹ (или автономистки) изследвания от последното десетилетие, които се занимават със зависещата от знанието, дълбоко нестабилна и глобална парадигма на натрупването на капитал. Критиката на Роджеро срещу съвременния университет е ценен принос към дебатите, свързани с политиката на производство на знание в рамките на когнитивния капитализъм. Това въведение се стреми да предостави на читателя контекст за предизвикателната книга на Роджеро като я постави в перспектива.

Прочети още...