Фантазии за свободен пазар: Капитализмът в истинския свят. Част 2 (Ноам Чомски)

Детайли: Публикувана на Сряда, 18 Май 2011 11:00

Какво можем да кажем за приватизацията?

Отново, ефектите от нея са очевидни. Например при последното икономическо чудо в Мексико приватизацията както винаги означаваше предаването на публични активи в ръцете на приятели на президента или на други богати хора или международни инвеститори за стотинки от истинската им цена. В действителност броят на милиардерите в Мексико по време на икономическото чудо се увеличи много, по-бързо от процента на хората, живеещи в крайна бедност. Оказа се, че някои са много добре, но населението като цяло – не особено. За населението това беше истинска катастрофа, дори и преди колапса. Това е приватизацията. А що се отнася до правата върху собственост, увеличаването на правата върху частната собственост?

Прочети още...

Фантазии за свободен пазар: Капитализмът в истинския свят. Част 1 (Ноам Чомски)

Детайли: Публикувана на Сряда, 11 Май 2011 11:48

За онези, които се интересуват от действителността, един поглед върху истинската история предполага някои корекции – модификация на теорията за свободния пазар към нещо, което бихме могли да наречем "теорията за свободния пазар в истинския свят". Онази, която не се рецитира, а се прилага в действителността.

Принципът на тази теория за свободния пазар е следния: свободните пазари са чудесни за вас, но не и за мен. Това е почти универсално. И така вие – независимо кой сте – трябва да се научите на отговорност, да станете обект на пазарна дисциплина, това е добре за вас, това е трудна любов и т.н., и т.н. Но аз имам нужда от бавачката Държава, която да ме пази от пазарната дисциплина, така че да имам възможност да се удивлявам на чудесата на свободния пазар, докато съм доволно субсидиран и защитен от всички останали чрез бавачката Държава. И разбира се това трябва да е безрисково. И така, готов съм да трупам печалби, но не искам да поемам рискове. Ако нещо се обърка, вие ще ме спасите.

Прочети още...

Кризите на капитализма (Дейвид Харви)

Детайли: Публикувана на Вторник, 26 Април 2011 13:22

Настоящият текст е транскрипция на лекцията на Дейвид Харви, направена на 26 април 2010 г. на конференцията на "Кралската общност за насърчаване на изкуството, производството и търговията (RSA) в Лондон, Великобритания.

Преминаваме през криза, за която се дават всякакви обяснения и е интересно да разгледаме различните жанрове.

Според един от тях всичко се дължи на човешката слабост. Алън Грийнспан се оправда, че "това е човешката природа, срещу която не можем да направим нищо." Съществува цяла вселена от обяснения, според които виновните са хищническите инстинкти, инстинктите за доминация, илюзиите на инвеститорите, алчността и т.н. Това е доста дискутирано, защото колкото повече научаваме за всекидневните практики на Уолстрийт, толкова по-ясно ни става, че в това обяснение има голяма доза истина.

Прочети още...

Еволюция на пазарния модел на поведение (Карл Полани)

Детайли: Публикувана на Вторник, 25 Януари 2011 11:57

Настоящият текст е превод на Глава 5 от книгата "Великата трансформация" на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея.

Прочети още...

Краят на историческия човек. Част 2 (Атанас П. Славов)

Детайли: Публикувана на Понеделник, 06 Септември 2010 13:27

В първата част на статията си позволих с общи щрихи и конкретни примери да обрисувам панорамата от представи на различни автори по света за измененията, които предстоят на човешкия вид в близките десетилетия. Разбира се, в никой случай не може да се говори за пълнота на обзора от такива модели, защото «името му е легион». Скицирах най-типичните, очертаващи направления в мисленето на съвременния футурологичен «моделириум».

Прочети още...

Суверенитетът днес: стари фрагментации и нови излишества (Антонио Негри)

Детайли: Публикувана на Петък, 03 Септември 2010 10:06

Още от Империя (2000), книга, писана в съавторство с Майкъл Харт, философът Антонио Негри разгръща своята работа в две основни изследователски полета. От една страна, той се заема да разкрие безполезността на един куп понятия, които до тогава са служели да бъде мислено политическото. От друга страна, той се опитва да конструира и изпробва множество категории, пригодени към конфигурацията на съвременния социален свят. Така работата на Антонио Негри представлява, ако си послужим с термини на Мишел Фуко, съвкупност от елементи, които произвеждат една определена „субективност”: тази на свободния човек.

В този текст Негри се насочва едновременно към понятийно изясняване на големите категории на традиционната политическа философия – които тук се появяват като „стари фрагментации” – и създаване на по-оперативни понятия, които да отчитат „новите излишества” на властта. Критиката, следователно, не е някакво просто и неаргументирано разобличаване, а движение, което, посредством хитростта на деконструкцията, се съчетава с радостта от производството.

Прочети още...

Краят на историческия човек (Атанас П. Славов)

Детайли: Публикувана на Сряда, 01 Септември 2010 15:58

Потомци,
не искам да пиша утопии
Излишно е – имам опит.
А. Бурмов

По-рано философията е осмисляла света, после е минала през етапа на насилствено преобразуване на света, неговото нагаждане към схемите на разума. Сега започва третата епоха, когато философията участвува в практически проекти по производство на нови форми битие. Никога по-рано производството, техниката и бизнесът не са били толкова метафизични в своята основа: нали започва разработката на незримите пластове на материята, граничещи с нематериалното – съзнанието, психиката, генетичния код, неизвестните пространствени измерения. Преди философът е казвал последната дума за света, правел е равносметка. Xегел обичал да казва, че совата на Минерва (богинята на мъдростта) излита след смрачаване.

Днес философът се е превърнал в утринна чучулига. Той произнася първото название на несъществувалото. Той полага основите. През 21 век ще се появят алтернативни форми на разума и живота – изкуствен интелект, клониране, киборзи, генопластика, виртуални светове, сюрреали, изменение на психиката, разширение на мозъка, усвояване на тунелите в пространството и времето. Значи, философията, като наука за първосъщностите, първопринципите, първоначалата, вече не спекулира с това какво е било в началото, а сама залага тези начала, определя метафизичните параметри на другофизичните, другопространствените, другопсихични светове. Философията е мислене за световете. Преди, когато на наше разположение е бил само един-единствен свят, философията по неволя е била ограничена наука, тя до изтръпване на мозъка е трябвало да разсъждава защо светът е такъв, а не друг.

Днес, когато се открива възможността за други светове, философията преминава към дела, тя става свръхтехнология от Първия Ден на Творението!”

Аз смятам, че философът е кръводарител на Ноосферата. (Михаил Епщейн)

Прочети още...

Саморегулиращият се пазар и фиктивните стоки: труд, земя и пари (Карл Полани)

Детайли: Публикувана на Сряда, 04 Август 2010 15:03

Настоящият текст е превод на Глава 6 от книгата "Великата трансформация" на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея. Превод на Глава 5 от "Великата трансформация" на Карл Полани може да прочетете тук - Еволюция на пазарния модел на поведение.

Прочети още...

Аграрният произход на капитализма (Елън Ууд)

Детайли: Публикувана на Вторник, 29 Юни 2010 14:18

Една от най-установените практики в западната култура е асоциирането на капитализма с градовете. Предполага се, че капитализмът е роден и отгледан в града. Но също така се смята, че всеки град – със своите характерни практики на търговия – е по своята природа потенциално капиталистически от самото начало и само някакви външни пречки стоят на пътя на всяка градска цивилизация към капиталистически възход. Само погрешната религия, погрешният вид държава, или каквито и да е идеологически, политически или културни вериги, връзващи ръцете на градските класи, са пречили на капитализма да поникне където и да е от незапомнени времена. Или поне откакто технологията позволява производството на достатъчно принадена стойност.

Прочети още...

Краят на утопията (Херберт Маркузе)

Детайли: Публикувана на Сряда, 19 Май 2010 12:27

Ще започна първо с една общоизвестна истина. Днес всяка форма на жизнен свят, всяко преобразуване на техническата или естествената ни среда е реална възможност, чийто топос е исторически. Днес сме способни да превърнем света в ад и, както сами знаете, вече сме поели по най-прекия път към тази цел. Но можем и да го превърнем в обратното на ада. Подобен край на утопията – т.е. отрицанието на онези идеи и теории, за опровержението на чиято обществено-историчека възможност е послужило понятието за утопия – сега може и да бъде схванат в един строго определен смисъл като ‘край на историята’. В този ред на мисли, именно, новите възможности на едно човешко общество и неговата заобикаляща среда вече не могат да бъдат представяни нито като последствие на отминалите възможности, нито в рамките на техния исторически контекст. Те по-скоро предпоставят разрив с историческия континуум: качествената разлика между едно свободно и други все още несвободни общества, която, според Маркс, превръща всяка предшестваща история в предистория.

Прочети още...