Защо да не разчитаме на активистите за промяна (Джонатан Шмукър)

Детайли

Публикувана на Вторник, 05 Август 2014 14:41

Политиката е твърде важна, за да бъде оставена на една малка активистка класа. Трябва да я върнем във всеки ъгъл на нашия живот.

През годините често са ми задавали въпроса как съм станал активист. Въпросът как индивидите като индивиди стават активни в движения за социална промяна, колкото и привлекателен да изглежда, може да съдържа еднакво привлекателни предположения относно самия активизъм. Той може да съдържа доброволно и самостоятелно начинание, извънкласна дейност, доза субкултурност и разграничаващ етикет; че активистът е определен вид човек. Когато хората се обръщат към мен като активист, аз ги поправям: "Не харесвам етикетът ‚активист‘," учтиво обяснявам, "защото оставя всички останали извън активността. Всички имаме граждански отговорности. Социалната промяна се случва, когато цели общности се активизират."

Прочети още...

Политическата апатия като симптом (Михалис Теодосиадис)

Детайли

Публикувана на Сряда, 09 Юли 2014 12:04

Политическата апатия е феномен, който е занимавал (и продължава да занимава) мнозина интелектуалци и социални учени. Това е патологичен симптом за общество, което губи своята креативност и поставя основите на своя разпад. Ако опитаме да дефинираме политическата апатия, бихме казали, че тя е състоянието, в което човешките същества престават да действат като активни политически животни, престават да гледат на себе си като на способни да поемат отговорност за вземането на решения, които определят техният живот, и накрая, те престават да бъдат носители на различен тип социална институция, игнорирайки всяко чувство за автономия [1]. Вместо това, те приемат пасивно поведение, характеризирано от масово поведение, конформизъм, интровертност и прекомерен индивидуализъм, или както Корнелиус Касториадис (2001) казва, те предпочитат приватизацията пред свободата.

Прочети още...

20 основни предпоставки за края на цивилизацията

Детайли

Публикувана на Понеделник, 07 Юли 2014 10:59

В двата дебели тома на своя бестселър от 2006 г. "Endgame" (Краят на играта) Дерик Дженсен разгръща 20 предпоставки, според които светът ни се е насочил към неизбежен колапс и е необходимо незабавно действие, което да сложи спирачка на унищожителните ефекти от индустриалната цивилизация.

Прочети още...

Планета от гета (Майк Дейвис). Част 2

Детайли

Публикувана на Неделя, 13 Април 2014 19:29

Към Част 1

4. "Големият взрив" на градската бедност

След мистериозния си смях, те бързо смениха темата.
Как ли оцеляват хората у дома от ПСП?
Фиделис Балогун, Adjusted Lives(Пригодени животи), 1995

Това развитие на градската бедност е нелинеен исторически процес. Бавното полепване на махали от бараки към градското ядро е разчленено от изригвания на бедност и внезапни експлозии на строеж на бараки. В своя сборник разкази AdjustedLives (Пригодени животи) нигерийският писател Фиделис Балогун описва пристигането на Програмата за структурно приспособяване (ПСП) с мандат на МВФ в средата на 80-те като равностойно на природно бедствие, унищожаващо завинаги стария дух на Лагос и превръщайки градското население на Нигерия отново в роби.

Прочети още...

Планета от гета (Майк Дейвис). Част 1

Детайли

Публикувана на Неделя, 16 Март 2014 17:10

Градската инволюция и неформалният пролетариат

По някое време през идната година една жена ще роди в гетото Айегунле в Лагос, един младеж ще избяга от селото си в западна Ява към ярките светлини на Джакарта или един фермер ще премести докараното си до мизерия семейство в едно от многобройните pueblos jovenes на Лима. Точното събитие не е от значение и ще остане напълно незабелязано. Въпреки това то ще е вододел в човешката история. За пръв път градското население на земята ще превиши селското. Впрочем, предвид неточността на преброяванията в Третия свят, този епохален преход може и вече да се е случил.

Прочети още...

Стремежът на бизнеса да асимилира човешката идентичност

Детайли

Публикувана на Вторник, 04 Февруари 2014 17:59

Факт е, че работата на Запад през последните години се ориентира все повече към сферата на "услугите". Тъй като първичното и вторичното производство се случват основно в "третия" свят или от имигранти в западните страни [1], третичният сектор среща безпрецедентно развитие в западния свят. За някои от тези услуги, за които се предполага, че включват също и някакво ниво на "интелектуалност" (каквото и да означава това), вече не е достатъчно само механичното изпълнение на някои определени задачи - днес те се изпълняват от компютри. Точно обратното, от работника се иска да поема "инициативи", да бъде "креативен", да бъде "част от отбора". При редица задачи, чиито основен обект е контактът с клиента, работникът е "лицето на компанията", който трябва да се придържа към нейните "ценности" (например задължително усмихване и приветливо отношение).

Прочети още...

Проблемът с конспиративните теории (Михаел Теодосиадис)

Детайли

Публикувана на Събота, 04 Януари 2014 11:25

От началото на глобалната икономическа криза нараства броят конспиративни теоретици, които говорят за тайни общества на богати елити, контролиращи света. Тези теоретици създават абсурдни, фантастични сценарии за планове за депопулация и други митове, твърдейки, че всичко се случва зад затворени врати. Докато е вярно, че конспирации съществуват (или, да бъдем честни, те са естествения резултат на това как властта се упражнява в глобален мащаб) и това, че световните блага са запазени за много малко малцинство(1), има голяма разлика между тези, които говорят за тайни планове – имайки въпреки това ясни политически познания и разбирания как световната икономика работи – и тези, които сляпо приемат изфабрикувани, правдоподобни десни митове, без да критикуват логично и внимателно капиталистическата система и социал-политическите властови структури на нашите западни общества.(2)

Прочети още...

Доминиращата икономическа система. Отражения в България. (Николай Савов)

Детайли

Публикувана на Сряда, 27 Ноември 2013 23:53

Публикуваме пълния текст на лекцията на Николай Савов, която се проведе днес (27 ноември 2013 г.) в социален център "Аделанте" и за която съобщихме преди няколко дни.

Защо е важно да разбираме (поне основно) икономическата система?

Икономиката се е превърнала в основен критерий за развитието на всяка една държава. БВП, икономически растеж, размер на инвестициите, безработица и прочие, са сред основните данни, които ни предоставят при оценката на нечие на развитие. Основни цели пред всяка държава следва да са производството и консумацията. За сравнение, в Бутан – намира се в Южна Азия – имат "Брутно национално щастие"[1]. То измерва главно – психологично здраве, жизненост на обществото, културно разнообразие и устойчивост, здраве, образование и т.н. Страната е сред най-слабо развитите в Източното полукълбо, но на 8-мо място при най-щастливите 20 в света.

Днес, почти всичко се е превърнало в стока, т.е. можем да говорим за него от икономическа гледна точка. Това важи дори за самият живот, като някои хора се шегуват, че човекът е единственото същество, което плаща, за да живее на Земята. Едва ли ще сбъркаме ако заявим, че не икономиката е подчинена на човек, а точно обратното.

Прочети още...

Фашистите са инструмент на държавата (Питър Гелдерлос)

Детайли

Публикувана на Петък, 15 Ноември 2013 11:47

... а държавата е инструмент на капитализма.

Публикуваме този превод във връзка с надигащата се през последните седмици вълна на ксенофобски, расистки и нео-нацистки настроения и престъпления в страната ни. За нас животът след капитализма, централизираното планиране, държавата и представителната демокрация съвсем ЕСТЕСТВЕНО е И живот след расизма, ксенофобията, сексизма, хомофобията, нео-нацизма, фашизма и видизма. Той по никакъв начин не би могъл да бъде друг. За нас е немислимо в 21 век вид, който смята себе си за цивилизован, да попада отново в капана на пободни примитивни идеологии...

Прочети още...

"Новата" икономическа наука - още по-лоша (Лора Рем)

Детайли

Публикувана на Понеделник, 28 Октомври 2013 09:00

Дисциплина, вдъхновена от поведенческата психология

Дълго време класическите икономисти изработваха моделите си, сякаш хората са сметачни машини. Това доведе до провал. Вдъхновена от психологията, т. нар. поведенческа икономика изучава реакциите и решенията ни, с цел да ги предвиди и повлияе с умело насърчение. Едно леко "подбутване" било достатъчно, за да бъдат вкарани в правия път работниците и потребителите.

ДОМИНИРАЩАТА икономическа теория, наречена "неокласическа", преживява трудни дни. Излязоха наяве не само кръвосмесителните връзки на корифеите ѝ с финансовите институции [1], но и отговорността им за последната криза. Неоспоримите специалисти по тази дисциплина имаха навика да обясняват, че саморегулацията доказва своята правота чрез съвършената ефективност на пазара, която пък произтича от строгата рационалност на действащите лица. Приказка за послушни деца, опровергана от финансовата криза.

Прочети още...