Кобане

Има някои по-прости хора, които твърдят, че всички в лагера в Харманли, а и всички бежанци по принцип са талибани, джихадисти, "Ислямска държава" и т.н. Това естествено са пълни глупости - бежанците са с разнородни религия, националност, политически убеждения и т.н. Дори и аз обаче бях изненадан от нещо, което видях в един репортаж на журналист от "Дневник" влязъл под прикритие в лагера в Хармални.

Видео кадрите могат да бъдат изгледани тук:

Как живеят мигрантите в лагера в Харманли (видео)

Това, което ми направи впечатление бе, че някой е нарисувал на една стена флага на кюрдските сирийски милиции YPG:

Общата организация-черупка на кюрдското движение, Изпълнителния председателски съвет на Обединението на кюрдските общности, излезе с декларация за снощния опит за преврат в Турция.

В декларацията се казва: "Има опит за преврат от хора, чиято самоличност и цел все още не са ясни. Този опит се случва точно преди срещата на Военния съвет, където Ердоган възнамеряваше да даде на близките до него генерали висшите постове в армията. Друго поразително измерение на опита за преврат е, че той се случва по време на засилващи се дискусии относно външната политика на фашисткото правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР)."

Интервю на Ивайло Стефанов, излъчено на 25 април в предаването “Аларма” по програма “Христо Ботев” на БНР.

Ерджан Айбога изнесе лекция за развитието на революцията в Рожава и ситуацията с войната в Югоизточна Турция миналата неделя, 24 април, в клуб Neu Berlin, София. Аудиозапис, презентация и снимки от лекцията можете да намерите тук.

В началото да започнем с кратко твое представяне и в какви дейности си въвлечен и участваш?

Казвам се Ерджан Айбога и живея в Амед, който официално се нарича Диарбекир, и е град, разположен в Югоизточна Турция, населен най-вече с кюрди. Счита се също за крепост на кюрдите в Турция. Активен съм в Месопотамското екологично движение - това е мержа от много хора, живеещи в Турски Кюрдистан, които се борим срещу деструктивни големи проекти, срещу джентрификацията и за едно по-екологично, социално общество. Също така сме част от една много голяма структура, нещо като чадър, която се нарича Демократичен обществен конгрес. Това е организация-чадър на всички партии, организации и отделни личности, които са част от това, което наричаме кюрдско движение за свобода. Това е ляво кюрдско движение, действащо в Турция.

Революцията в Рожава осигурява историческа възможност за осъществяването на общностния модел на демократичен конфедерализъм на практика.

"Когато хората дойдоха за пръв път в къщата ни преди няколко години, за да попитат дали семейството ни би искало да участва в комуните, аз хвърлях камъни по тях за да ги прогоня ", смее се Бушра, млада жена от Тирбеспи, Рожава. Майка на две деца, тя принадлежи към ултра-консервативна религиозна секта. Преди на нея никога не ѝ е било позволено да напуска дома си и е трябвало да покрива цялото си тяло с изключение на очите.

"Сега участвам активно в изграждането на собствената си комуна", казва тя с гордост и сияйна усмивка. "Хората идват при мен, за да потърсят помощ в решаването на социалните проблеми. Но преди, ако някой ме беше попитал, аз дори не знаех какво е 'съвет', нито знаех какво правят хората на асамблеите."

През 2004 г. кюрдският лидер Йоджалан се свързва с Мъри Букчин от своята затворническа килия, в която изучава трудовете на американския радикален теоретик. Днес тяхната кореспонденция става публично достояние за пръв път.

В затвора Йоджалан се потапя в радикална посткомунистическа литература, търсейки нов път напред. Известен със своята жажда за четене, отразявана дори в германската и турската преса, той започва да „поглъща” трудовете на Мъри Букчин. През 2004 г. Хайдер и други застъпници на Йоджалановата кауза усещат, че моментът да го свържат със застаряващия вермонтец е назрял. Осъществяването на някаква форма на диалог между Букчин и Йоджалан изиграва решаваща роля за бъдещото идейно развитие на кюрдското освободително движение, тъй като дотогава по-консервативните гласове в него настояват за пълно изоставяне на всякакъв прогресивен дискурс.

Автонномният регион Рожава, такъв какъвто съществува днес, е един от малкото светли моменти - много светъл при това - които изникнаха от трагедията на Сирийската революция.

Дейвид Гребър [1]

През последните десетилетия кюрдската борба за свобода бе не само твърд глас на съпротивата срещу доминантния социален и политически ред, но и успя да формулира и започне практически стъпки към създаването на свободно общество. След дълги години потисничество, кюрдските сили започват да се прегрупират, формирайки въоръжени отряди за самозащита. И в период, в който лявата партия Кюрдски демократичен съюз (PYF) бързо се превръщаше в регионална политическа сила, един нов антагонистичен пример изникна от кюрдското освободителлно движение, основан на ценностите на демократичен конфедерализъм и автономия.

В консумеристкия рай на централен Истанбул Колектив 26А дава искрица надежда, че все още има алтернатива на капиталистическото общество.

Един „лотус в калта“. Това е образът, който идва на ум, когато Йозлем посещава Кафене 26А на площад Таксим за първи път. Сравнението звучи по-вярно сега, отколкото когато и да е, в този студен и сив януарски следобед със силен дъжд, превръщащ улиците в стремглаво леещи се реки, докато ние се наслаждаваме на нашия горещ чай в топлия и уютен интериор на скорошно реновираното Кафене Кадикьой на 26А.

Какво ще се случи когато държавата се разпадне? Ще изпадне ли обществото в беззаконие или можем да грабнем възможността, за да развием човешкия си потенциал?

(На снимката: сцена от антиутопичния филм „Децата на хората“, 2006 г.)

Американският литературен критик и марксистки политически теоретик Фредерик Джеймсън забележително коментира, че е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма. Това, което не особено често взимаме предвид, е как капитализмът влияе на представата ни за края на света.

Репортаж от три-дневната конференция в Хамбург – „Противопоставяне на капиталистическата модерност")

През 2012 г. Хамбург, вторият по големина град в Германия, беше домакин на конференция под наслов „Оспорване на капиталистическата съвременност“. Инициативата идва от Мрежата за алтернативно търсене, зад която стоят кюрдски и немски организации, въвлечени и в каузата на кюрдското освободително движение. Тази година, по време на великденските празници в Германия (3-5 април), имах късмета да присъствам на второто издание на конференцията, с подзаглавие „Анализ на капиталистическата съвременност – изграждане на демократичен конфедерализъм“. Препратката към революционния проект в Рожава е очевидна.

Въпреки, че ги делят континенти, борбите на кюрдите и сапатистите споделят сходна цел: да се противопоставят на капитализма, да освободят жените и да изградят автономия.

Властта в хората може да бъде приложена на практика, единствено когато властта, упражнявана от социалните елити, премине в народа. ― Мъри Букчин, Post-Scarcity Anarchism

Само преди шест месеца, съвсем малко хора бяха чували за Кобани. Но когато Ислямска държава (ИД) започна безсмислената си атака над града през септември 2014 г., малката кюрдска крепост бързо стана важна точка в борбата срещу религиозния екстремизъм. В месеците, които последваха, Кобани се превърна в интернационален символ на съпротива, сравняван както с Барселона, така и със Сталинград заради тяхната роля като бастиони срещу фашизма.

В един съдбовен исторически момент, в който човечеството е изправено пред ново надигане на реакционния ислямизъм под формата на Ислямска държава (ИС) и други подобни милитантни групи, изглежда подходящо да преосмислим традиционния западен интервенционистки подход.

Ако приемем за даденост, че крайната цел на западната намеса в региони, обсадени от реакционен излямизъм, е разпространяването на Просвещение и цивилизованост, мир и демокрация, можем също така да си зададем и въпроса дали традиционната военна интервенция спомага за осъществяването на тези цели. Има множество признаци, че надигането и разпространяването на реакционния ислямизъм могат да бъдат проследени до западните интервенции по време на Втората световна война, и че подновяването на интервенции от конвенционалния военен тип само ще задълбочи кризата и ще възпрепятства Просвещението във въпросните региони.

Месеци на ред кюрдите водят ожесточени сражения със силите на Ислямска държава. Днес град Кобане е на път да падне под напора на джихадистите. Единствено самоотвержената борба на кюрдските бойци ги държи вън от пределите му. От началото на офанзивата на терористите от ИД в Ирак единственото място в Близкия изток, което остана почти незасегнато, остава автономната област Кюрдистан. И до днес там убежище намират както сунити и шиити, така язиди и християни, а мястото се смята за един оазис, в което религиозният фанатизъм отстъпва на светския начин на живот. Нещо повече...

През последния месец сирийският град Кобане (известен и като Айн ал Араб) е център на събитията. Медиите отразяват (повечето пъти повърхностно), доколкото могат, битките между кюрдските бойци, подкрепени от Свободната сирийска армия и групировката Ислямска държава, отбелязваща офанзива в Североизточна Сирия в посока Алепо. Тези битки породиха множество въпроси, отнасящи се за събитията в Ирак и Сирия като цяло, случващи се от 2011 насам. Не можем да говорим за Кобане като изолирано събитие, нито можем да коментираме без да засегнем темата за режима в Сирия и гражданската война.

Какво може да направи Турция в случая? Анкара понесе множество критики поради липсата на военна подкрепа за кюрдите в Кобане, въпреки че градът се намира на един хвърлей от границата. Какво може да се очаква в Ирак? Събитията не могат да бъдат обсъдени черно или бяло. Ислямска държава не се роди вчера или преди седмица. Всичко онова, което достига до заглавията във вестници, има своята история, процеси, развиващи се вече с десетилетия.

Поглед към случващото се в Близкия Изток като цяло и особено в Сирия, Ирак и Турция от последните дни с презентации в социален център "Аделанте" на 15 октомври 2014 г. направиха  Руслан Трад (председател на Арабския форум за култура, блогър и журналист на свободна практика), Александър Ангелов (социолог) и Ивайло Стефанов (журналист).

{mp3}2014-10-15-kakvo-stava-v-kobane-adelante{/mp3}

Файл за сваляне

На фона на сирийската военна зона, един демократичен експеримент бива стъпкван в земятаот Ислямска държава. Това, че светът не знае, е скандал. Вдъхновен от визията на социалния еколог и анархист Мъри Букчин, този експеримент взаимства идеята за "либертарен мунисипализъм" и призовава кюрдите да създадат свободни, самоуправляващи се общности, базирани на принципите на пряката демокрация, които след това да се обединят през и въпреки националните граници.