Футболът като общо благо (Явор Тарински)

Футболът разцъфна в гетата.
Той не изискваше никакви пари и можеше
да бъде игран единствено с желание.
Едуардо Галеано

През 1995 г. в книгата си Футбол под слънце и под сянка Едуардо Галеано посочва комерсиализацията на най-популярния в света спорт и неговото откъсване от "долу". В нея той казва, че "когато спортът се превърна в индустрия, красотата, която извираше от удоволствието от играта, бе откъсната от самите й корени. Професионалният футбол заклеймява всичко, което намира за безполезно, а безполезно означава непечелившо." И наистина, по време на последното световно първенство в Бразилия за пореден път видяхме съвременния футбол такъв какъвто е: механизъм за непрестанно натрупване на капитал, агресивен срещу тези на "дъното", които не могат да си позволят да участват в този празник на съвременната консуматорска култура. Днес той е превърнат в спектакъл, в още един продукт на рафтовете на глобалния "супермаркет", в който можем да участваме единствено като пасивни консуматори.

Но за разлика от много леви интелектуалци, за които футболът кастрира масите и подкопава тяхната революционна страст (Галеано, 1995), за Галеано той е дълбоко вкоренен в "низините" на обществото, зареден с потенциал да разпалва човешкото въображение, замъглено днес от бюрократичната логика. По негови думи "в продължение на много години футболът е игран в различни стилове, уникални изрази на човешката индивидуалност и запазването на това разнообразие днес ми изглежда по-необходимо от всякога." Антонио Негри посочва още едно качество на най-популярната игра: „най-важното качество на футбола е способността му да кара хората да разговарят помежду си”, което по мое мнение е много нужно в период, в който отчуждението разкъсва социалната тъкан.

В този ред на мисли футболът може да бъде разглеждан като общо благо, споделяно от всички, които го обичат и практикуват, но върху когото има яростен опит за приватизация. Въпреки че милиони хора по целия свят споделят голяма страст към този спорт, те нямат никакво влияние върху любимите си отбори. Те са в ръцете на корумпирани футболни асоциации и федерации, в които приоритет е максимизирането на печалбата, което постоянно създава скандали в големи мащаби (като последния скандал около президента на FIFA Сеп Блатер).

Но дори 27 години преди тези думи на Галеано, по време на майските събития в Париж през '68, се прави едно от първите противопоставяния на тенденцията към бюрократизация и приватизация на футбола. Докато милиони работници стачкуват, студентите са окупирали университетите, а президента е напуснал страната и Франция изглежда на ръба на революция, група от футболисти окупират централата на Френската футболна асоциация за шест дни. В тяхното комюнике се посочва, че футболът е бил отнет от играчите и феновете и е бил поставен в услуга на печалбата. Те настоявали за незабавното разпускане на спекулантите във футбола чрез референдум от всички 600 000 футболисти.

По-късно, в края на 70-те, в бразилския футболен клуб Коринтианс играчите решават да поемат в свои ръце отбора, в който играят. Мотивирани от известния капитан на отбора в този период Сократес, играчите започват да обсъждат и гласуват с вдигане на ръка въпросите, които ги засягат - от прости неща като какво ще ядат на обяд до противопоставяне на умразния concentração, често срещана практика, при която играчите буквално биват заключвани в някой хотел за ден-два преди мач. Едно от най-бележитите им решения е през 1982 г., когато носят лозунга "Гласувай на 15-ти" на гърба на тениските си, за да мотивират феновете да гласуват на първите в Бразилия многопартийни избори след военния преврат през 1964 г. Създаденият от тях модел на самоуправление бил наречен Коринтианска демокрация (Democracia Corinthiana). Но при този експеримент, въпреки че играчите имали думата по засягащи ги въпроси, феновете, за които в крайна сметка се играела играта, не били включени в демократичния процес.

Един приимер, при който управлението на футболен клуб било поето от феновете е случая на Ебсфлийт Юнайтед, играещи в английската южна конференция. На 13 ноември 2007 г. се съобщава, че уеб сайтът MyFootballClub (MyFC) [1] е сключил сделка за закупуване на клуба. Приблизително 27000 членове на MyFC събрали необходимите за сделката £700000 (по £35 на човек). Всички членове на клуба притежавали по равен дял от клуба, но не правели печалба и не извличали дивиденти. Членовете можели да гласуват за трансфери, селекция, бюджет, цени на билети и по всички важни въпроси. Заради демократичния характер на MyFC, от мениджър на клуба, Лиам Дайш станал главен треньор. Неговият екип останал в клуба. В условията на този тип прякодемократично управление от феновете, през 2008 г. Ебсфлийт Юнайтед печелят едновременно FA Trophy (ставайки първия кентски отбор, сторил това), както и местната купа на Кент.

На 23 април 2013 г., след драматичен спад на членската маса (от 32 000 в своя пик до едва 1 000), членовете на MyFC гласуват в полза на предложението да продадат техните дялове от Ебсфлийт Юнайтед. Този спад в интереса може да бъде в следствие на много фактори като постоянния скептицизъм, изразяван от някои, че уебсайта дори "вреди на отбора" или че той се е превърнал в икономическо бреме за някои от членовете в период на глобална финансова криза, а може би защото участващите в MyFC гледали на това като на хоби и не свързали тяхното демократично начинание с по-широк проект за пряка демокрация, обхващащ всички сфери на социалния живот.

Във всеки един от тези случаи можем да открием несъвършенства. При първия феновете остават извън демократичните процеси, въпреки че ролята на играчите се разширява и отвъд футболния терен, политизира се и се зарежда с демократични характеристики. При последния виждаме да се случва обратното. Въпреки това те ни предлагат безценен опит и модели, които ако бъдат комбинирани, биха ни дали потенциална основа за деприватизацията на футбола и неговата социализация. За да бъде един такъв проект устойчив е нужно той да бъде свързан с по-широк проект за социална демократизация. Както Корнелиус Касториадис твърди, пряката демокрация не може да съществува само в една обществена сфера, тъй като неравенствата в останалите, причинени от техния недемократичен характер, рано или късно ще се отразят и на първата [2].

Следователно превръщането на футбола в общо благо, управлявано пряко от играчите и феновете, е реална възможност и вече са правени такива опити. По думите на Едуардо Галеано "футболът е много повече от голям бизнес, управляван от олигарси от Швейцария. Най-популярният спорт в света иска да принадлежи на хората, които го обичат."

Бележки:

[1] MyFootballClub е потребителско кооперативно общество, чиято цел е да позволи на платените си членове да контролират даден футболен отбор чрез демократичен процес, провеждащ се в интернет. Членовете могат да решават едновременно по въпроси относно случващото се на терена като селекция и трансфери, както и извън него като това каква храна се предлага на стадиона, бюджет и т.н.
[2] Виж Проблемът с демокрацията днес, включен в сборника Проектът за автономия, изд, "Анарес", С., 2015

Първоначално публикувано в NewCompass.net