Изложение, представено на III Световен Социален Форум (ССФ) в Порто Алегре, януари 2003

ФЕНОМЕНЪТ НА СЪВЕТИТЕ в Аржентина е много сложен. Всеки съвет е отделен свят, затова ще започна с обща информация относно движението, за да говоря после за опита ми като участник в народния съвет Сид Кампеадор в град Буенос Айрес.

Накратко може да се каже, че съветите са обединения на кварталните жители, които разискват и решават политически въпроси по хоризонтален начин, без разграничаване между управляващи и управлявани или между представляващи и представлявани. Съветите възникват като движение малко след бунта от 19-и и 20-и декември 2001. Повече от 150 съвета се образуваха спонтанно в Буенос Айрес и още други в Кордоба, Розарио, Мендоса, Санта Фе и т.н. Моят съвет, примерно, се създаде по призива на Ромина, млада жена на 26 години, нямаща никакъв предварителен политически опит, която прекара почти седмица да раздава листовки, канещи на първото събрание.

1_asambleaСъветите са почти изобретение в аржентинската политическа култура, която традиционно е много авторитарна. Единствения предхождащ ги подобен феномен бяха съветите на пикетерос (1) появили се към 1996. Но това беше доста далечен феномен за болшинството измежду нас, нямали никога отношения с тях, нито информация относно начина им да се организират. Връзката се осъществи чак в последствие и тогава разбрахме, че и те използват метода на съветите. Следователно, когато започнахме да се събираме с хората от квартала, нямахме никакъв опит.

Какво накара жителите да се обединяват в съвети? (2) Смятам, че отначалото това, което ги подтикна, беше чувството за изоставеност, фактът, че се озовават сами - изключени не само в икономически план, но и в политически. Това е интуиция, почти инстинкт: когато има сериозни проблеми и толкова безпорядък, трябва да се обединиш с другите, за да се изслушате и решите какво трябва да се прави. В нашия съвет, първите месеци бяха почти катарзис. И сега, когато мисля за това, първите съвети на пикетерос се появяват също от тази изоставеност. Първото пикетеро движение в Кутралко, изцяло зависимо от петролната индустрия селище в Патагония, се роди след приватизацията на държавната компания за петрола. След приватизацията, бе решено да се прекъсне производството в Кутралко, обричайки цялото село на изчезване. Тогава жителите, пред липсата на отговори от страна на държавата, обединени в съвет, започнаха да блокират пътя. И те положиха началото на едно от най-силните в света движения на безработни.

В началото ние, членовете на съветите, бяхме обединени само от позива "Que se vayan todos!" [Да се разкарат всичките!]. Това беше лозунга на бунта от 19-и и 20-и декември. Този лозунг изразява разочарованието от политическа система, напълно откъсната от народната воля. Две години по-рано беше победата на Съюза, на теория - прогресивна коалиция, противопоставен на нео-либералните политики прилагани от Карлос Менем в продължение на десет години. Отначало Съюзът вдъхваше надежда на много хора. Но тя бързо се изпари поради прилагането на същите нео-либерални политики, провеждани под ръководството на Домиго Кавало, който вече беше министър на Икономиката под правителството на Менем. Корупцията на държавните чиновници остана много голяма, не само на правителствено равнище, но също и в парламента и върховния съд. Синдикатите в Аржентина също са напълно корумпирани и разобличени. Именно в този контекст се срути представителната система. По време на изборите, непосредствено последвали бунта, бяха достигнати огромни равнища на въздържание и на отказ от гласуването и това в страна, където гласуването е задължително. Сдружаването в съвети е компенсацията на "Que se vayan todos!": то съдържа в себе си желание за самостоятелно с проблемите, без да се чака това да направят представителите. Отначалото ни обединяваше единствено това.

Населението в съветите е безкрайно разнообразно. Има хора на всякакви възрасти и двата пола са представени поравно. Има хора с и без минал политически и синдикален опит. Има партийни активисти и хора, които не се доверяват на партиите. Някои имат висше образование, други нямат. Що се отнася до социалния произход, в нашия съвет примерно, беше представена главно средната класа и мисля, че в повечето случаи положението беше подобно. По-късно вече се присъединиха и повече жители от социално по-ощетена среда. Това разнообразие също е нещо съвсем ново в аржентинската политическа култура.

Какво правят съветите? Дейностите, които развиват са най-разнообразни: от тези, които засягат квартала, до политически действия на национално ниво. Най-често водените от съветите дейности са груповите покупки с цел да се понижи цената на стоките, както и различни културни дейности, почти винаги с политическо съдържание: прожектиране на филми, обществени разисквания, лекции на различни теми и пр. Много от дейностите на съветите имаха за цел да счупят класовите бариери, които ни разделят. Примерно, съветите редовно организираха срещи и общи мероприятия с лос пикетерос, с хората, събиращи картони за вторични суровини и с работниците от "възвърнатите" фабрики. Многобройни съвети организираха също обществени кухни за бедните и бездомните. Най-чисто политическите действия включват борбата срещу повишаването на цените, срещу правителството и срещу висшия съд, срещу репресията, срещу някои предприятия и т.н., черз манифестации и различни преки действия. Една точка, която заслужава да бъде подчертана е, че към месец юни 2002, съветите си възвърнаха цял куп сгради. Редица съвети окупираха нелегално изоставени сгради, за да учредят в тях културни центрове, обществени кухни и дори имаше един съвет, който си "възвърна" изоставена болница и я пусна отново в действие с помощта на професионалисти и доброволци. Друг съвет завзе празна сграда на три етажа, която принадлежеше на една фалирала банка. Връзката на съветите с другите социални движения е много тясна: действията на солидарност (изразена в един от любимите ни лозунги: "Атаката срещу един от нас е атака срещу всички ни!") са непрестанни и това взима голяма част от нашата енергия. В момента движението на съветите се организира за активен бойкот на идните избори. Примерно, нашият съвет възнамерява да импулсира действие на масово гражданско неподчинение.

Като цяло всички съвети споделят леви идеи или поне прогресивни. В частност моето събрание в болшинството си е антикапиталистическо и много от другите също.

Мнозина очакваха съветите да бъдат преходен феномен и аз също го вярвах. Но повече от година по-късно, ние продължаваме да съществуваме. Участието на хората спадна леко, но болшинството от съветите продължават да работят много интензивно. Числеността на съветите варира между 70 и 80 човека за най-големите и между 15 и 20 човека за най-малките. Неотдавнашно преброяване от един вестник сочи, че има над 220 съвета, функциониращи в цялата страна.

Равносметка за една година на дейност

Личната ми равносметка за една година интензивна работа в моя съвет е изключително положителна: чувствам, че това промени живота ми за винаги. Като движение, преминахме през процес на изключително политическо въведение. Още си спомням като на живо началните трудности, когато се касаеше за нещо толкова просто като да се изслушваме взаимно. Имаше даже сдърпвания за използването на мегафона: малко хора имаха търпение да изчакват реда си, за да се изкажат. Това беше първото политическо изживяване за много от участниците в съветите. Едно от най-вълнуващите неща е да видиш как понастоящем вече огромен брой хора са добили стабилен политически опит и се чувстват достатъчно сигурни в себе си, за да разискват наравно с опитните дейци по най-различни въпроси.

Но може би, най-важното от съветите е, че даже и като нищожно малцинство от населението, ние допринасяме за изграждането на нова политическа култура в Аржентина и "отучването" от политическата култура, в чиито дух ни възпитават. Преди година, примерно, никой не говореше за "хоризонталност" - дума, която днес е основна в политическия ни речник. Членовете на съветите защитават тази организационна форма - без управляващи и без управлявани - сякаш това е най-скъпото им съкровище.

Мисля, че в момента представляваме една необичайна "развръзка" в нашата страна по отношение на представителната политика и на държавата. "Измъкваме" се от държавата, дезертираме изборната политика и се стараем да строим по периферията на държавата и против нея. Добър пример представлява действителния автономен социален център, който отвори нашият съвет, в сградата, която окупираме в центъра на Буенос Айрес. Там бяхме установили социални отношения от нов вид, които не са основани нито на правилата на пазара, нито на държавните правила. Там строим всеки ден един малък свят, уреден от нашите собствени правила, основани върху равенството, свободата и солидарността. Но винаги, очевидно, отварянето на такива автономни пространства означава да се поставиш в позиция на противоречие спрямо държавата и богаташите. Не е възможно "да се измъкнеш" без проблеми и да се оттеглиш удобно в тези пространства, защото чрез автономното ни съществуване, представляваме заплаха, която властта не може да търпи. Богаташите зависят от нас, те живеят от нашата работа и от нашето творчество и затова не могат да ни позволят да живеем по автономен начин, да учредяваме собствените си пространства със собствени правила. Ние нямаме нужда от тях, но за сметка на това, те имат нужда от нас и ето защо противоречието е нещо неминуемо, даже и да не го търсим открито. Да се върнем на примера за нашия съвет: около месец след като окупирахме сградата, полицията обискира и призова девет от нашите другари и сега ще ни съдят за "узурпиране". Ищеца е банката Комафи, която парламентарни и журналистически разследвания подозират в пране на пари, в принадлежност към "златната мафия" и в корупция на чиновници. Казват, че истинският ѝ собственик бил самия Емилио Плюсера, един от главните шефове на последната военна диктатура.

Борбата на съвета срещу колоса на корупцията ми изглежда много силен символ за съпротивата на подтиснатите - от нашата страна - срещу агресията на капитализма. В лицето на банката Комафи има концентрация на икономическата експлоатация, на държавните корупция и тероризъм, най-големите бедствия за страната ни през последните десетилетки. Другата важна промяна, която изживяваме в момента, е един постоянен и крайно увлекателен процес на разискване на различията, типичен за разнообразието, което ни характеризира. Хоризонталните срещи между равноправни индивиди ни задължават да се изслушваме и да се зачитаме взаимно, да признаваме валидността на гледните точки и на нуждите на другите. Никой в съвета не може да претендира, че притежава Истината или че познава правилния път повече от другите. Съветите не функционират, ако се тръгва от предпоставката, че не трябва да се зачитат другите или да се уеднаквят критериите ни, зачерквайки различията. Напротив, всекидневното ни съжителство стимулира процеса на взаимно "заразяване". Бих искал да ви дам примери за тези ежедневни разисквания на различията в съвета. Първият засяга обсъждане, което проведохме през първите седмици след основаването ни и се отнася до нашата идентичност като участници в съвета.

"Трябва да сме единни; всички сме аржентинци, това е важното", повтаряше Клаудия, жителка на квартала без политическо минало. "Не това е важното", ѝ отговаряха жители, борещи се в левите партии: "Главното е да знаем дали сме или не сме на страната на работниците". Разискването се нажежи и Клаудио се намеси: "Нашият съсед Франциско, който току що каза много интересни неща, е уругваец. Това прави ли го по-малко член на съвета?". Този ден разбрахме, че ни обединява нещо много по-важно от някаква националност.

Спомням си една друга история на взаимно "заразяване" в деня, когато организирахме среща с лесбо-гей колективи. След два часа дискусии Раул стана и каза: "На 75 години съм и моето образование е от друга епоха; но днес си давам сметка, че тези момичета и момчета също са хора като всички и че нямаме право да ги дискриминираме". Случи се така, че Родриго, на 19 години, участник в една от гей групите, които ни бяха на посещение, живееше също в нашия квартал. От този ден нататък той започна да участва в съвета. След едногодишна работа в лоното на нашия съвет смятам, че това е политиката, която най-добре се адаптира към характерното за съвременното ни общество разнообразие. Това е място, където разнообразието може да се развие и най-вече да засили борбите ни. Съветите са места за среща и тяхното функциониране може да ни помага да организираме различията си без да е необходимо да ставаме еднородни. Това е коренно различно е от политиката на традиционната левица, за която многообразието е преди всичко препятствие за преодоляване. Политиката на традиционната левица цели винаги да хомогенизира, да уеднакви и да централизира, да снабди социалното движение с "глас", "с програма" и "с партия". В съветите, напротив, многообразието на гласовете прави по-силен всеки един от тях.

И това ме води до друга от важните промени, които - според мен - носят съветите в политическата ни култура. В съветите строим един друг свят посредством нашите практики. Често ни критикуват за липсата на "програма" или на политическо "съдържание" или на ясна "насока". В началото левите партии ни "подмятаха" обширни програми, карайки ни да ги приемем, а ние, без съвсем ясно да знаем защо, ги отхвърляхме. Сега смятам, че това е, защото бяхме разбрали, че съветите очевидно имат собствена "програма" даже и да не е ясно изразена като такава. В тяхната програма, тяхното управление, тяхното съдържание, в тяхната форма и начин на хоризонтално функциониране, в автономното им взимане на решения, съветите са първообраз на света, който искаме да построим. Те не се стремят към нов свят: те са нов свят сами по себе си. "Програмата" на съветите е да създадат свят по свой образ и подобие, свят на съвети, в който всеки да има възможността да се събира с равните си, да решава как иска да живее и да бъде деец на собствения си живот. Да строим и умножаваме пространствата на автономия, т.е. пространствата, където да можем да живеем според собствените си правила: това е неявната "програма" на събранията. И ето защо няма нужда да "чакаме" идването на Революция: революцията е в това, което правим всеки ден.

Проблеми и слабости на движението на съветите

Постиженията и успехите на съветите все пак не премахнаха всички проблеми. Например, съжителството с политическите партии беше и си остава трънлива тема. Левите партии играха двойнствена роля в съветите. От една страна активистите им участваха и работиха усърдно, но от друга те попречиха на разрастването им по няколко начина. Доста често срещана форма беше чисто и просто манипулацията, т.е. използването на съветите за политическото облагодетелстване на партиите им, служейки си включително и с лъжата. Но даже и искрените им борци - има и такива и те са много - без да искат също нанасяха понякога щети на съветите понеже често прекъсваха процеса на изслушване, който е сърцето на съвета. Прекъсват процеса на обсъждане на различията, именно понеже мислят, че притежават "програмата" или "истината" за "революционния път". Те не се интересуват нито от разискванията с другите, нито да ги зачитат, а само да убеждават, да вербуват за каузата. "Ако ми служиш, си приятел; ако ли пък не, си враг и трябва да те разкарам". Това поведение, което често изглежда като постоянна враждебност, отблъсна много членове от съветите. Също така, понякога партиите опитват пряко или непряко да ни лишат от възможността да взимаме собствените си политически решения. Често смятат събранията просто за "фронт на масите", където жителите правят първите си стъпки в политиката; но и предполагат, че после "най-добрите" ще трябва да влезнат в партиите, които да разполагат с генерално пълномощно за установяването на "политическо управление". Всичко това създава постоянен вътрешен климат на подозрение и враждебност помежду ни, който се явява доста изморителен. Няколко съвета излязоха от тази ситуация по следните два начина: някои решиха да не приемат партийни борци на заседанията си, докато други бяха изцяло вербувани от дадена партия. В случая на нашия съвет, независими членове съжителстват с хора от повече от пет различни партии, въпреки че съжителството далеч не е лесно.

Друга слабост на движението на съветите е, че още не е намерило начин да координира ефикасно действията си. Но бих желал да подхвана наново този проблем в следващото изказване. За приключване на днешното изложение, държа да изразя като хипотеза, вярвам, че движението на съветите е част от нов глобален цикъл на борби за еманципация. Вярвам, че съветите споделят много от характеристиките на други нови движения, изникващи в цял свят и по мое осмотрение, основани върху разнообразието, автономията, хоризонталността и тактиките на пряко действие.

БЕЛЕЖКИ

  1. Los piqueteros са безработни аржентинци, прилагащи между другото и тактиката на блокирането на пътните артерии като средство за борба, откъдето идва и името им - el piquete е блокадата; виж статията за актуалните базови борби в Аржентина.
  2. Бел. ред.: Относно съветите в Русия и събитията около 1917 виж Рудолф Рокер, "Съветите предадени от болшевиките" (неиздавана до момента на български) или Октомври 1917, видян от Пьотр Аршинов - Руската Безвластническа Революция

Още за Аржентина: Актуални базови борби в Аржентина | Нови форми на съпротива, нов сценарий в Аржентина | Аржентина: стратегията на напрежението

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.