Солидарната икономика е алтернативна икономическа и социална форма, извън държавните и корпоративните структури, която се основава на човечни принципи, като взаимопомощ и солидарност, вместо на конкуренция и алчност. Този вид икономика цели задоволяването на нуждите на всички без експлоатация и разширява възможностите за участие на тези, които нямат средства да участват в стандартния пазар. Солидарната икономика не зависи от оцеляването на най-силния, а насърчава устойчивостта на хората и природата. Тя се състои от колективни процеси, в които участват всички, ангажирани и засегнати в такъв тип икономически взаимоотношения.
Основна характеристика на солидарната икономика е нейната хоризонталност и съзнателна липса на йерархия. Това е в основата на хармоничния и човечен облик на този икономически тип. Основните ценности на Солидарната икономика, като уважение, сътрудничество, автономия и пряка демокрация са залегнали във всяка стъпка от икономическата верига: производство, обмяна и потребление.
Солидарната икономика се основава на местното и хоризонталното. Тя функционира чрез мрежи, колективи и кооперативи. Те са базирани на екологично земеделие, свободни технологии, равноправие и демократични практики. На някои места участниците в Солидарната икономика имат древни традиции, свързани със солидарни взаимоотношения вътре в общността, на други участието в нея е породено единствено от нужда, а в някои случаи хора подемат такива икономически инициативи, защото искат да променят настоящата система. Понякога причините са съзнателни, но има и случаи, в които хората просто се опитват да оцелеят.
Въпреки че солидарната икономика съществува и се прилага от незапомнени времена, днес тя набира все повече популярност заради все по-дълбоките кризи, които не оставят много възможности пред хората и търсенето на алтернативи става все по-наложително. Само няколко от безбройните примери в градове и села по света включват:
- Производствени кооперативи, притежавани и управлявани на принципите на пряка демокрация от всички работещи в тях. Пример за такъв кооператив е фабриката Вио.Ме. в съседна Гърция. Също така има много земеделски производствени кооперативи по целия свят, които се основават на екологични и демократични практики.
- Потребителски кооперативи, в които участниците закупуват директно, заобикаляйки посредниците, продукти от производителите на цени на едро. В България такива инициативи вече функционират и са много успешни. Един от тях е „Обединени за глобална промяна” във Велико Търново.
- Социални валути, които имат за цел да облагодетелстват общностите, които ги ползват, а не банките и международните финансови институции. Най-разпространени са в Испания и съседна Гърция.
Друг пример за солидарна практика, широко разпространена по света, са общностните фондове. За разлика от микрокредитирането, което почти неизбежно включва лихви (и често поставя бедни хора в ужасен кръговрат от дългове), тези безлихвени фондове са начин за предоставяне на средства в бедни квартали и райони. Те функционират по следния начин: всеки участник внася фиксирана месечна сума, според социо-икономическото състояние на неговата група - сумата се решава на общи асамблеи от всички участници чрез демократични процеси. Всеки месец събраната сума се дава, отново след общи събрания, на един от участниците, позволявайки му например да си поправи покрива, да си купи кухненска посуда или да покрие болничните разноски на роднина. Общностните фондове могат да играят ключова роля за оцеляването на самотни майки и хора с много ниски доходи, които иначе трудно могат да получат голяма парична сума.
Друг пример за Солидарна икономика са времевите банки, набиращи все по-голяма популярност в Гърция, Испания, САЩ и т.н. В тези банки хора предлагат услуги, които могат да осигурят в замяна на такива, от които имат нужда. Например ако един участник поправи тоалетната или гледа децата на друг, той получава часове, които може да използва в същата мрежа, за да му бъде поправена оградата или входната врата. Във времевите банки не се използват пари и всички часове имат еднаква стойност, позволявайки например на хора с ниски доходи достъп до услуги, за които иначе нямат финансова възможност. Този процес променя взаимоотношенията между участниците и създава общност. Една от най-старите времеви банки е в Пасадена, САЩ. Тя съществува от 16 години и помага на стари хора и такива в неравностойно положение да водят независим и достоен живот. В нея млад съсед може да отдели време, за да направи рампа за инвалидни столове, и в замяна да получава уроци по португалски от някой пенсионер, който знае езика. Времеви банки има в над 20 страни, а само в САЩ такива има в над 80 града.
Но инициативите, практикуващи солидарни икономически практики, не са изолирани и в неведение една за друга. Те изграждат помежду си мрежи за координация и повече независимост от държавата и капитала. Освен мрежите на местно и национално ниво, вече функционират такива и в глобален мащаб. Световния социален форум дава перманентна трибуна и пространство на Мрежата за Солидарна икономика. Близо 700 делегати от 26 страни участват в Азиатския форум за Солидарна икономика.
Дори и никога да не сте чували за термина Солидарна икономика, може би вече сте разпознали тези практики навсякъде около вас. Все повече хора покриват все повече от нуждите си по този начин. Еландриа Уилямс от Хайлендър Център от Тенеси казва, "Участвали сме в Солидарната икономика от много време. Просто никога не сме я наричали така". Практическото съществуване и разрастване на Солидарната икономика показва нагледно, че има работеща и устойчива алтернатива и трети път, освен "официално признатите" държавни и частни икономически модели.
Явор Тарински е активист и преводач. Съставител на сборника “Пряката демокрация на 21 век”. При своите преводи използва псевдонима mechanic955 .