Памфлет за Пряка демокрация (Акива Орр)

Как работи Пряката демокрация

Когато всички граждани решават всички политики, тогава политиците стават излишни тъй като тяхната работа е да решават за и вместо други. Политиците представляват други хора. Властта да решаваш за други е „власт” и именно властта – не политиката – ражда корупция. Премахвайки властта да представляваш други ще премахнем и корупцията. Когато никой няма право да решава от името на някой друг, политиката ще се прочисти от лицемерие и конспирации. Когато всички граждани решават всички политики сами, тогава виждаме една друга политическа система, наречена Пряка демокрация. В такава система никой не решава вместо и за други, никой не е платен за да решава. Всички граждани участват пряко при вземането на всички политически решения. Няма избори, Парламент и Правителство. Всички граждани участват пряко в управлението и контрола на всеки социален аспект като здравеопазването, образованието, финансите, селското стопанство, транспортът и т.н.

Никоя политическа система не може да излекува всички политически проблеми. Да се вярва в такива лекове е опасна заблуда. Няма един единствен лек. Премахването на властта ще реши много политически въпроси, но не всички. Когато всеки гражданин може да предлага, дебатира и решава по всеки въпрос и никой няма власт да решава вместо някой друг, тогава премахваме властта на политиците. Политическата власт действа като наркотик. Тези които го получават – в държави, корпорации, църкви, общини, училища, семейства – се пристрастяват към него. Те трябва да бъдат третирани като зависими, които биха направили всичко за да си набавят наркотика.

Много политици копнеят за власт заради самата нея, но дори и малкото, които я използват за да подобрят обществото ще направят всичко за да я задържат.

Пряката демокрация премахва политическата власт като забранява на всеки да гласува вместо и от името на някой друг.

Можем да обобщим Пряката демокрация по следния начин: Всеки гражданин има, във всеки един момент, правото да предлага, дебатира и решава по всеки въпрос. Това премахва политическата власт на представителите, тяхната власт да решават вместо други. Дали гражданите ще се възползват от това си право – зависи от самите тях.

Пряка демокрация на работното място

Всички въпроси на всяко работно място трябва да се решават от всички работещи там. И тук идва дилемата между Приватизация или Национализация на икономиката. Ние виждаме, че проблемът няма да се реши с приватизацията или национализацията на икономиката, а с нейната демократизация.

Всеки работник трябва да има правото да предлага, дебатира и решава по всеки въпрос на работното му място. Това ще направи работата далеч по-удовлетворителна и ефективна. Ако се наложи работниците да избират експерти, които да решават технически въпроси,това трябва да става чрез жребий и работниците винаги да имат право да ги отзовават по всяко време.

Някои хора твърдят, че е невъзможно да имаме пряка демокрация на работното място. Но желаем ли пряка демокрация на работното място? Ако отговорът е да, то когато има желание има и начин. Когато всички работници решават всички политики, свързани с работата им, то мениджърите и синдикатите стават излишни. Това ще намали разходите по производството и ще премахне повечето конфликти на работното място, тъй като хората не действат срещу собствените си решения. Пряката демокрация на работното място ще прекрати нещастията, които изпитват повечето работници днес, тъй като не могат да решават за нищо, свързано с работата им, а само могат да се противопоставят на решения, направени от мениджъри и синдикати.

Опити за въвеждане на Пряка демокрация на работното място ще бъдат посрещнати с ярост от мениджъри, синдикати и политически партии. Тези, срещу които е насочена тази ярост трябва да решат как да й отговорят. Днес е достатъчно поне да се представи идеята за Пряка демокрация на работното място като алтернатива на съвременните методи на производство с техните постоянни конфликти и кризи.

В малки работни места, работни срещи за дебатиране и вземане на решения могат да се провеждат в зала. Когато стотици или хиляди работници желаят да дебатират и решават могат да използват затворени телевизионни и компютърни мрежи или други методи за електронна комуникация. Всички работници трябва да обсъдят тези процедури без външна намеса.

Въвеждането на Пряка демокрация на работното място ще срещне много проблеми, но техническите проблеми могат да бъдат решени чрез съвременната технология. Ако злобата се посреща с толерантност, а гневът с хумор, Пряката демокрация може да бъде приложена без насилие и кръвопролития. Когато тези, които желаят Пряка демокрация станат мнозинство – и я приложат – те ще променят не само работното си място, но и целия си живот и живота на обществото. Пряка демокрация можа да се реализира само когато повечето служители я желаят.

Без масово желание за участие не можа да има никъде Пряка демокрация.

Пряка демокрация в образованието

В образованието днес учениците не могат да влияят на това, на което биват учени.

Това води до скука, чувство на неудовлетвореност и учене на изуст. Но ученето би трябвало да вдъхновява любопитство и креативност. Препълването с информация на паметта е ненужно когато можем да се консултираме с интернет във всеки един момент. Образованието днес цели да накара студентите да приемат сляпо това, на което се учат, вместо да стимулира тяхното критично мислене и креативност.

Пряката демокрация в образованието се базира на общи срещи на учители и ученици, които заедно да решават какво и как да учат. Когато такива срещи решават темите и методите, образованието ще се промени към по-добро. Учениците ще могат да повдигат своите проблеми и да обсъждат как да ги преодолеят. Учителите ще изслушват критики и предложения за това как може да се подобри тяхното преподаване. Цялата връзка между учител-ученик ще се промени.

Това, което познаваме днес като „образование” е еднопосочен поток от информация от учителя към ученика. Това трябва да бъде заменено от диалог между двете страни, които да се учат една от друга. Днес учителите преподават натрупано знание, но в едно общество, базирано на постоянни иновации те ще могат да научат много от своите ученици. Днес, многото натрупано знание и опит бързо се превръщат в отживелица. Използването на контейнери при превозване на товари, компютри при счетоводство и разпечатване, сателити за навигация слагат край на много традиционни умения. Днес много деца учат родителите си как да използват интернет или мобилни телефони. Подобна ситуация не е съществувала преди. Интернет позволява на всички да използват библиотеки, музеи или информационни банки навсякъде и по всяко време. Използването на компютри за учебни помагала може да спести на учителите много трудности.

Връзката между учител-ученик от типа лице в лице днес придобива ново значение. Учителят не трябва да прави това, което компютъра може – да прехвърля знания. Вместо това учителят може да помогне на ученикът да мисли критично и креативно.  Трябва да има пълна демократизация на връзката учител-ученик. Монолозите на учителите трябва да бъдат заменени от диалози между учители и ученици.

Образованието на много малките изисква ръководство от преподавателите. В Пряката демокрация такова ръководство цели да изгради детската автономия, любопитство, креативност и уважение към авотономията на другите вместо подчинение и покорство.

От учителите и учениците навсякъде зависи да въведат Пряка демокрация в образованието. Както с Пряката демокрация на работното място, демократичните процедури в образованието не трябва да се решават отвън, а на общи срещи между преподаватели, ученици и персонал. Ако демократичните институции в образованието дават незадоволителни резултати те могат да бъдат променени(по-бързо от която и да била друга система). Това е част от процеса на образование.

Пряка демокрация в семейството

Мъжете доминират в повечето семейства днес. Мъжете решават всички важни въпроси, особено взаимоотношенията на семейството с външния свят. На жените се позволява да решават за по-малки въпроси вътре в семейството, особено такива, свързани с отглеждането на децата. Но те трябва да се подчиняват на решенията на мъжете дори и да са несъгласни с тях. От своя страна децата трябва да се подчиняват и на двамата. Така че повечето жени и деца не живеят живота си според собствените си решения и не са свободни.

Религията и традицията подкрепят това състояние. Много жени, заради традиции и религия, приемат и оправдават статута си. Но докато жените не са свободни, то и мъжете не могат да бъдат свободни. Те са подчинени на манията си за доминация.

Състоянието на доминация изисква от участващите в нея да доминират или да бъдат доминирани. Мнозина се опитват да преминат от доминирани към доминиращи. Това обаче оставя състоянието на доминация непокътнато. Борбата срещу доминацията не е борба срещу мъжете, а срещу самата доминация. Ако жените станат доминатори, то те само разменят ролята си, а самото състояние на доминация остава непокътнато.

Някои се пристрастяват към състоянието на доминация, независимо като доминиращи или доминирани. Доминацията над деца от страна на възрастни(вкъщи, училище или колеж) е част от състоянието на доминация. То създава сервилен характер у децата, които като възрастни ще повторят същия семеен модел, който се опитва да компенсира факта, че е доминиран като доминира над други.

Това укрепва състоянието на доминация в семейството и обществото.

Семейства, живеещи в състояние на доминация, изискват от своите деца да станат граждани като приемат да бъдат доминирани от шефове, експерти, синдикални лидери, свещеници, политици и държавата.

Те приемат доминацията за неизбежна, „естествена”, необходима и се опитват да доминират над други.

Само отхвърляйки доминацията може да бъде прекъснат този порочен кръг. Днес можем да заменим състоянието на доминация със състояние на автономия и да поощряваме автономията вместо сервилността на всички членове на семейството.

Пряката демокрация премахва състоянието на доминация като установява автономия в политиката, на работното място и в семейството. „Авто” означава „самостоятелно”;”номос” означава „закон”. „Авто-номия” означава да живееш според закони, самостоятелно изготвени от хората. В състояние на автономия всеки управлява само себе си като уважава автономията на останалите. Вътре в семейството това означава, че родителите уважават – и поощряват – автономията на всеки от тях и тази на децата. Това не означава, че децата са оставени да правят каквото си поискат. Те са напътствани да уважават автономията на останалите. Уважението към останалите не се наследява, а се придобива  при хармонично взаимодействие в семейството. Родителите с повече опит трябва да напътстват децата(нивото на напътствия зависи от опита на децата) да станат автономни. Родителите трябва да избягват доминацията; трябва да поставят ограничения пред детските желания и да поощряват възможността на децата да решават в тези граници. Поощрявайки детската автономия и уважението към чуждата автономия, родителите ще създават отговорни индивиди с антропоцентрични приоритети, способни да създадат общество, управлявано от всички граждани в полза на общността, обществото и човечеството.

Пряка демокрация и електронните комуникации

Публичните дебати по политики от милиони души са възможни днес. Когато бъде установена „политка без политици” ще се появят сериозни трудности, но когато има желание има и начин, особено с помощта на телевизията, мобилните телефони и интернет. Как и каква технология да използваме ще се реши от всички граждани в условия на Пряка демокрация. Необходимо е да разберем, че използвайки електронни средства за комуникация можем да установим политическа система, в която всички граждани могат да предлагат, дебатират и решават по всеки закон и политика.

Когато бъде решена политика, се установява канал, който да я разпространи. Членовете на канала ще се избират чрез жребий(а не чрез избори) от всички желаещи с необходимия опит и знания по специфичния въпрос. Те ще бъдат сменяни на регулярни интервали.Никой член няма да има право да участва два последователни пъти. Оплакванията срещу некомпетентността или корумпираността на тези членове на канали ще се разследва незабавно и ще се решава от всички граждани.

Пряката демокрация е възможна само ако хората я искат

Едно общество може да се самоуправлява чрез Пряка демокрация само ако повечето граждани искат да решават политическите въпроси сами. Докато мнозинството не пожелае Пряка демокрация, тя не може да бъде приложена тъй като никое малцинство не може да принуди мнозинството да приеме политически решения. Следователно никое малцинство, независимо колко позитивни са намеренията му, не може да наложи Пряка демокрация на обществото. Само когато повечето граждани пожелаят сами да вземат политически решения, те могат да освободят своите представители и сами да поемат ролята на създатели на политика. Политическите представители нямат власт да представляват тези, които отказват да бъдат представлявани от тях. В миналото кралете можели да налагат властта си чрез сила. В съвременното индустриално общество властта да решаваш вместо други не може да бъде наложено със сила, а чрез измама или заблуда. Ако хората днес откажат на представителите да решават вместо тях, то представителите ще изгубят своята власт. Те може да се опитат да наложат властта си чрез измами и подкупи, но това не може да трае за дълго. Пряката демокрация – за разлика от другите политически системи – не може да бъде наложена чрез сила или недемократични средства. Всяка политическа система, която може да бъде наложена срещу волята на хората не може да бъде демократична. Или „демосът”(народът) решава всички политически въпроси или някой друг решава вместо „демоса”. В парламентарната система представители решават политики от името на всички граждани(„демос”), но такава система не е „демос-кратиа”(народна власт). Управлението на малцина над мнозина означава „Олигархия”, а не демокрация. Никоя Парламентарна система не е била – и не може да бъде – демокрация.

Акива Орр

Превод със съкращения: Mechanic955

Източник: http://www.abolish-power.org/pwp_english.html#intro

Акива Орр е писател и политически активист от Израел. Той е яростен критик на Ционизма. От 1968 се превръща в един от водещите теоретици на радикалната пряка демокрация.