Какво следва? Социалните движения в Гърция след СИРИЗА

Ако искаме фундаментална промяна, трябва да вземем живота си в свои ръце
Интервю с Явор и Данаи от „Алфа Капа“ [1].

Какви са вашите опасения относно новото гръцко правителство – като участници в един антиавторитарен колектив?

Данаи: За мен първият проблем със СИРИЗА е тяхното коалиране с АНЕЛ, една дясна популистка партия. Това не се случва за първи път в съвременната гръцка история. Нашите родители, баби и дядовци вече са ставали свидетели на такова нещо, но от ляворадикална гледна точка това е много обезпокояващо. На практика обаче нямаше друга партия, с която СИРИЗА да можеше да си сътрудничи по икономическите въпроси, а спечелиха изборите точно заради тях. Единствената друга лява партия в парламента е ККЕ – Гръцката комунистическа партия – които са поддръжници на Сталин...за бога, те наистина са фенове на Сталин.

Явор: Аз не мисля, че това е толкова голям проблем. АНЕЛ е нова и популистка партия, с голяма склонност към конспиративните теории. Техният дискурс без съмнение е опасен, но не считам, че имат властта или опита, нужен им, за да го наложат наистина. Това, което е по-разочароващо за мен, е, че СИРИЗА изоставиха участието отдолу.

Те са неокейнсианско правителство, което може да постигне успехи по някои точки, като повишаване на минималните заплати и т.н. Но по време на своята предизборна кампания от 2012 г. издигаха лозунга „СИРИЗА – Това си ти!” и организираха отворени асамблеи по площадите както и други хоризонтални инициативи, целящи гражданско участие. Докато този път те използваха популисткия и безсмислен лозунг „СИРИЗА – Надеждата идва!”. Тази версия наподобява кампанията около Обама, която се фокусира основно върху емоциите на хората, заигравайки се с техните надежди, вместо да ги насърчава да изказват мнението си. За мен това е символичен момент, който изразява промяната в СИРИЗА и една от причините за това е нарастващото влияние на бивши членове на ПАСОК, които сега се присъединяват към СИРИЗА. Следователно социалните движения трябва да действат бързо. СИРИЗА няма да доведе до повече гражданско участие, те дори не обещават това. Те се фокусират основно върху икономиката и докато ситуацията продължава да е толкова тежка, колкото сега, това ще е също и основната грижа на хората.

Както вече споменахте, СИРИЗА спечели изборите основно заради икономическата си програма, но натискът от всички страни е силен и техните действителни възможности са ограничени. Колко реалистично изглежда правителството да осъществи истинска промяна на ситуацията и какви опасности носи евентуалният провал на тази програма?

Явор: От самото начало неокейнсианският подход на СИРИЗА беше обречен на провал. Това е идея, която е работила за известно време през 60-те и 70-те години на миналия век в САЩ и Европа, основно защото тогава държавата е играела много по-голяма роля. Днес виждаме, че пазарите, свещените пазари, са в основата дори на коментарите на членовете на правителството на СИРИЗА. Във всеки един момент, в който се направи опит за възраждане на силната държава, капиталът ще „изтече” от страната в търсене на „по-добри условия”. А голям проблем е, че ако СИРИЗА се провали със своя експеримент, на другите леви партии – като Подемос в Испания например – ще им се наложи да отговарят на много трудни въпроси. По този начин Гърция може да се превърне в удобен пример, на когото ще се позовават всички десни и либерали. Докато гръцкото правителство остава силно изолирано в една неолиберална Европа, рано или късно ще трябва да се сбогува със своята неокейнсианска мечта, за да оцелее, и постепенно да започне да приема неолиберални политики.

Освен това СИРИЗА вдъхна живот на представителната демокрация, в която хората започваха да губят вяра. Ако те се провалят, единствената сила, в рамките на представителната демокрация, на която хората ще могат по някакъв начин да се доверят, ще бъде „Златна зора” – само поради причината, че те никога не са управлявали.

Данаи: От гледна точка на социалните движения, победата на СИРИЗА преди всичко ни позволи да си поемем глътка въздух. Полицията не напада нашите пространства, а нацистите не се чувстват толкова смели да правят погроми по улиците. Така че сега е моментът да излезем отвъд традиционните форми на действие, като изразяване на солидарност или друг тип символични акции. Може например да се концентрираме в изграждането на повече мрежи на солидарната икономика, която ще предложи на хората икономическа перспектива отвъд капиталистическия пазар и да започнем да създаваме инициативи, които да могат да издържат в икономически план цели общности. Нужно е да установим икономически взаимоотношения от долу нагоре, в които продукцията остава, на първо място, в ръцете на общностите, които я произвеждат. Мисля, че сега моментът е подходящ за това, тъй като нивото на репресии спадна. Вече съществуват множество антиавторитарни колективи и кооперативи в Гърция, както и в Испания например, и трябва да се фокусираме върху заздравяването на връзките между тези инициативи, за да могат да поддържат по-голям брой хора.

Хората гладуват и са отчаяни и въпреки надеждата СИРИЗА няма да може да промени тази ситуация фундаментално. От друга страна, хората са също толкова уморени и от големите обещания за това как ще изглежда производството в едно общество от далечното бъдеще, което обаче не е достъпно за тях днес. Те се нуждаят от резултати тук и сега и ако видят своите съседи да се справят с кризата, може би ще последват техния пример. Във времена на кризи хората не са готови да следват красиви, но празни обещания – затова трябва да им покажем, че има алтернативи, които може да работят тук и сега. Иначе те отново ще насочат надеждите си към една силна национална държава, към фашизма или към други ужаси, които вече познават.

Вярвате ли, че социалните движения могат да поемат тази роля или хората все още разчитат на СИРИЗА да реши проблемите им?

Данаи: В момента мнозинството от хората подкрепят правителството. И разбира се, в известен смисъл, те очакват от него да реши проблемите им. Но ако разберем „проблема”, т.е., че опустошителните условия, в които хората живеят, са в резултат на капиталистическия начин на производство, СИРИЗА няма и дори не е способна да разреши този проблем. СИРИЗА не е революционна партия. Това не е песимистична оценка, просто ще бъде лудост да вярваме в това. Една революция може да бъде успешна, ако хората решат да поемат живота си в свои ръце, а не когато дадена партия им казва да направят това. Това е една от основните разлики между нашия колектив и другите анархистки групи. Ние не мислим, че можем да убедим хората в една революционна кауза, те трябва да бъдат убедени от собствената си воля и ние не сме повече специалисти в това от когото и да било другиго.

Това, което социалните движения все пак могат да направят сега, е да опитват да отворят по-широки пространства, в които хората не само да могат да дишат, но и да преживеят опита на самоорганизацията. Например в производството на стоки можем да опитаме да въведем идеята за директни взаимоотношения между производители и потребители. Очевидно е, че това не можем да го искаме от правителствата и капитала. В системата на транснационални пазари, в която живеем, капиталът извлича печалби от принадената стойност и винаги ще настоява за това. Затова работническото самоуправление никога няма да върви ръка за ръка с капитализма. В ролята си на социални движения ние трябва да разпространяваме това различно разбиране за труда като социално взаимоотношение, а не просто като част от производствените процеси, заедно с ресурсите, машините и т.н. Продукцията принадлежи преди всичко на хората, които я произвеждат, а не на капитала.

Може ли СИРИЗА да подпомогне отварянето на тези пространства?

Явор: Според мен това е едно от нещата, с които СИРИЗА може да помогне по един или друг начин. Те могат да помогнат в създаването на алтернативни начини на производство – това, което наричат социална икономика. Те отварят пространство пред движенията, като намаляват нивото на репресия и сега е моментът движенията да се реорганизират.

Но както винаги, това не се променя с идването на власт на ново правителство, социалните движения трябва да натискат отдолу. Аз не вярвам в революционната промяна в смисъла на внезапна фундаментална промяна и не мисля, че това е нещо, което дори бихме искали да преживеем в действителност. Ако утре настъпи революция, следващият ден ще бъде ужасен. И това ще е така, докато хората продължават да бъдат социализирани в един капиталистически свят на социален канибализъм. Нужно е хората да осъзнаят, че основната стъпка към един по-добър начин на живот е прякото участие, а това е дълъг и бавен процес. Проблемът е, че за повечето хора победата на СИРИЗА е победа на представителната демокрация. На практика – що се отнася до участието отдолу – нищо не се е променило. Ако наистина искаме фундаментална промяна, трябва да се възползваме от отворените пространства, за да започнем малко по малко да поемаме живота си в свои ръце. Това не се учи само с четене на книги – трябва да го практикуваш и живееш.

Бележки:

[1] За информация за „АлфаКапа“ виж тук.

Това интервю е публикувано за първи път в английското и немското издание на сборника „Какво следва? Социалните движения в Гърция след смяната на правителството” (2015)

Превод: Mechanic955

Анархисти окупираха централата на СИРИЗА в Атина на 8 март т.г. в знак на солидарност с политическите затворници, които продължават да са в гладна стачка. Още по темата тук.