Порто Алегре: прякото участие в бюджетирането (Димитър Райков)

Порто Алегре (в превод Веселия пристан) е един от основните пристанищни, административни и финансови центрове в Бразилия. Градът е столица на щата Рио Гранде до Сул и в момента наброява около 1,5 милиона души. В тази статия обаче няма да говоря за красиви плажове или знойни бразилски тела, а за един от най-успешните експерименти на пряко местно самоуправление в света. Партисипаторното бюджетиране или процесът на пряко гражданско участие в гласуването и разпределението на общинския бюджет.

След изключително жестоките неолиберални икономически реформи в Бразилия през 80-те около една трета от населението на Порто Алегре бива изтикано в гета в покрайнините на града, където живее в незаконни бараки (т.нар. фавелас), без достъп до павирани улици, водоснабдяване, канализация, здравеопазване и училища. Огромното социално неравенство и ширещата се корупция и липса на политическо представителство кара хората да изберат за кмет човек от бедните и работнически слоеве, който да се опита да въведе радикални реформи в цялата система на местната власт.

Като една от въведените през 1989г. реформи стои и идеята за бюджетирането – прякото участие на гражданите – първо в гласуването на размера на заплатите за кмета и общинския съвет, а след това и в разпределението на част от самия общински бюджет.

Партисипаторното бюджетиране е процес на въвличането на обикновените граждани пряко в управлението и на съгласуваното с тях харчене на общинските пари. Участието на хората обаче не идва изведнъж като готова и работеща алтернатива, а преминава през множество етапи по неговото усъвършенстване, в движение, докато стигне до формата, която има в момента (и продължава да се развива напред).

Когато започва през 1989г. партисипаторното бюджетиране не среща особена заинтересованост от хората, които в голямата си част са бедни, маргинализирани, ниско грамотни и разбира се непривикнали към участие в демократични процеси. През 1990г. участието на гражданите все още е на силно ограничено ниво не само поради изброените причини, а и заради финансовите затруднения, които общината среща. От този момент нататък обаче общината започва да натрупва средства заради строгите реформи, които прави в облагането с общински данъци и такси. От 1991г. насетне бюджетирането получава силен тласък напред и става голям и важен процес, който мобилизира големи общности от хора във всички региони на общината. През 1994г. повече от 11 хиляди души, а през 1995г. повече от 14 хиляди души участват в асамблеите, които обсъждат общинския бюджет. Създават се и все повече локални асоциации и организации на принципите на пряката демокрация, което де факто прави бройката от около 100 хиляди души, участващи по един или друг начин във формирането и гласуването на бюджета. В момента стотици хиляди души участват в разпределението на около 200 млн $ от общинския бюджет (това са пари, които общината отделя за инфраструктура и обществени услуги, фиксирани разходи, като погасяване на дългове и други, изискващи по-специални експертни компетенции не са включени в процеса на гражданско бюджетиране), като в публичните асамблеи са включени с равен глас всички групи и членове на обществото (включително гангстерите, бездомниците, малцинствата от всякакъв вид). Демокрацията става все по-директна и дори най-необразованите граждани получават все по-големи компетенции при разговорите си с кмета, експерти в различни агенции и други свои съграждани.

Цикълът по бюджетирането започва през януари, когато десетки квартални асамблеи започват да се събират и разискват от какво се нуждаят и за какво трябва да се похарчат общите пари. Целта е тези асамблеи да бъдат посетени от максимален брой хора и да се получи приятелски дебат, в който дори най-бедните, ниско образовани хора или чернокожите да могат да взимат думата и изкажат своите гледни точки. През февруари народните асамблеи са посетени от експерти и специалисти в различни области, които учат и съветват хората, след като чуят техните искания и предложения. През март идва време за регионални асамблеи във всеки от 16-те района на Порто Алегре, както и асамблеи, които обсъждат бюджетирането в области като транспорт, здравеопазване, образование, спорт и икономическо развитие. На тези срещу могат да участват повече от 1000 делегати, които са избрани за представители от кварталите. Кметът и членове на общинския съвет пък трябва да отговарят на специфични въпроси на гражданските асамблеи.

В следващите месеци тези делегати се срещат във всеки район, за да се запознаят с техническите критерии, които трябва да се спазят, за да се изиска проект, който да бъде поставен за гласуване и се смята за важен от хората в района. Тези асамблеи на районите приключват, когато кварталните делегати във всеки район стигнат до консенсус относно желанията на всеки район и изберат делегати, които да отидат на Градския съвет по бюджетирането. Този Съвет се състои от 42 члена, които са избрани от районите и от тематичните срещи (транспорт, здравеопазване, образование и т.н.). Главната функция на Съвета е да съгласува желанията на всеки от 16-те района с наличните ресурси за изпълнението им, след което да предложи и одобри цялостен общински бюджет. След като бъде приет този бюджет, официалния общински съвет може да предложи промени в него, но не може да го промени – тяхната роля е само съвещателна, всичко се решава от гражданите. Бюджетът се изпраща на кмета, който може да наложи вето и да го върне за преразглеждане, което обаче никога не се е случвало. Ако това все пак се случи, Съвета се опитва да направи промени, като се допитва до кварталните асамблеи за идеи.

Интернет също играе все по-важна роля като средство за въвличане на повече хора в процеса, с идеята да разшири градското участие и до сфери като градоустройственото планиране и използването на земята в дългосрочни инвестиционни планове. Общината публикува в интернет репорти, справки за реализирането на проекти и календар с всички срещи на участниците в процеса.

Хората в богатите квартали също са доволни от процеса и цената на техните имоти в по-бедните квартали непрестанно расте, поради причината, че гражданското участие в бюджетирането води до павирането на улиците и подобряването на инфраструктурата във всички райони, дори и в най-бедните. Престъпността е намаляла драстично. Днес 99% от хората в Порто Алегре имат санитарни възли и чиста питейна вода (едва 75% до 1989), броя на училищата се е увеличил от 29 на 86, а грамотността е достигнала 98%. Икономическият растеж на Порто Алегре е в пъти по-голям от този на останалите бразилски градове.

Освен всичко друго, от 2001г. насам Порто Алегре става център на световното гражданско общество, бъдейки домакин на Световния социален форум, който събира прогресивни неправителствени организации, активисти за социална справедливост и демокрация, както и изтъкнати мислители и визионери от целия свят.

Идеите и практиката на гражданското участие в бюджетирането в Порто Алегре са се разпространили в около 140 бразилски града от 1989г. до сега, както и в градове в Уругвай, Аржентина и други латиноамерикански страни. Общо градовете, които под една или друга форма използват принципите на гражданското участие в бюджетирането са около 1500, включително в Европа, САЩ, Канада, Азия.

Както сигурно знаете, в Бразилия в момента също ври и кипи от протести, така че без съмнение със задълбочаването на кризата примерите на Порто Алегре ще бъдат последвани от още повече градове в огромната по територия страна.

Причината да подготвя тази статия обаче беше, че примера на гражданското участие в Порто Алегре беше даден днес от протестиращите на Орлов мост, които заговориха за прилагането на някои от неговите принципи и на ниво местна власт в България.

Ако искате да научите повече за бюджетирането в Порто Алегре, можете да изгледате и този документален филм, който има субтитри на български: