Алтернативи в окото на кризата

Критикуват ни, че примерите, които даваме, са неприложими и абстрахирани от действителността в България. Че те винаги се отнасят за места и хора на стотици хиляди километри от нас. Че там условията били други, хората били други, историята била друга. Това не е вярно. Както заявява визията на Българския социален форум "така желаната радикална промяна е жива и гъвкава алтернатива, която се живее всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система". Настоящият текст показва, че тази промяна се случва тук и сега, съвсем близо до нас - в страни от Европейския съюз. *

Паралелната бартерна икономика на Испания

Няма нито продавачи, нито щандове в безплатния магазин (игра на думи с т. нар. free shop – бел. пр.) в изоставен жилищен блок в Мадрид. Всеки може да влезе, да остави нещата, които вече не използва, и да си вземе това, от което се нуждае.

Стотици хиляди хора участват в паралелна икономика, разменяйки на бартерна основа стоки и услуги, пише ДПА.

"Ние действаме извън капиталистическата система", отбелязва Томас Фуентес. Икономистът, който е на 42 години, е част от национална мрежа активисти, опитващи се да създават алтернативи на сегашната икономическа система, която те винят за световната криза, предизвикала икономическия крах в Испания.

В централния мадридски квартал Маласана активистите окупираха изоставени жилища, които Фуентес и други използват за срещи. Изхабено дървено стълбище води от стая в стая. "Офис на социалните права" пише на табела на една от вратите. В друга зона група дискутира бъдещето на ядрената енергетика. Другаде пък няколко души са потънали в медитация. Тук се предлагат безплатни курсове по йога и драматургия. Лаконичен девиз, изписан с боя на междустълбищно пространство, гласи: "Нямам нищо, не се страхувам от нищо". Много от тези активисти принадлежат към 15-М или протестното движение "Възмутените". Името е свързано с 15 май 2011 година, когато млади интернет пропагандатори успяха да изкарат десетки хиляди хора на улиците, за да излеят гнева си срещу политическата корупция и привилегии и властта на банките.

Движението може и да е изчезнало от водещите заглавия, но неговите активисти не са прекратили действията си. Те организират срещи на общинско и градско равнище, а по интернет и на международно ниво, заявиха пред ДПА Фуентес и колегата му Марина Санчо. 15-М организира митинги срещу изземване на жилища при просрочени ипотеки. Предложения за социална промяна се публикуват в интернет и се обменят с подобно мислещи групи от други места в Европа. 15-М и групи от други квартали движат проекти, позволяващи на хората да живеят частично извън паричната система. Десетки жители на Маласана са в онлайн списък, който дава възможност на хората безплатно да предлагат стари мебели, телевизори или други потребителски стоки, които те са на път да изхвърлят.Активистите от Маласана провеждат месечен бартерен пазар, където гражданите разменят стоки втора ръка или просто ги вземат безплатно. "Много хора се срамуват да вземат неща без да плащат, защото не са свикнали с идеята", казва Санчо. Без пари се предлагат и услуги, като например подстригване от обучаващи се във фризьорските салони.

Така наречените времеви банки позволяват на хората да разменят услуги, вариращи от компютърни познания и данъчни съвети до езикови курсове и отглеждане на деца – като участниците посвещават един на друг горе долу еднакво време. През 2012 година имаше около 300 "времеви банки", според списък, съставен от уебсайта Vivir Sin Empleo (Да живееш без работа). Други проекти не отменят употребата на парите, но намаляват цените. Групата е организирала система от отстъпки за клиентите на магазини, чиито собственици споделят нейните цели. Всеки път, когато клиент си купи нещо в един от магазините, получава купони за отстъпки, известни като "boniatos" (сладки картофи). Тези купони, които се регистрират онлайн, дават възможност на клиентите да ползват отстъпка, когато пазаруват в друг магазин от веригата.

Подобни инициативи се появяват из цялата страна, също като съвместното използване на автомобили (car pool). Собствениците или обитателите на жилища предлагат евтин подслон на онези, които не могат да си позволят хотели. Предприемачите пък плащат наема си с офис материали или услуги.Някои уебсайтове, предлагащи безплатни стоки и услуги, се посещават от близо 200 000 души на месец. "Бартерната система ни кара да осъзнаем колко се произвежда и купува излишно", казва Фуентес. Повечето хора, които използват безплатните услуги, обаче го правят от чиста необходимост.

Около 26 % от испанското трудоспособно население и 55 % от младите хора в момента за безработни. Испания преживява втора рецесия за три години и се очаква да мине едно десетилетие преди икономиката да се възстанови напълно. "Не ме е грижа за гибелта на капитализма. Това обаче е единственият начин да взема книги за децата си", коментира безработен рекламен агент, който е получил пълна чанта с книги втора употреба.

Неофициалните икономически системи се превърнаха в средство за оцеляване, отбелязва Мигел Анхел Гарсия, икономист в CCOO – Комисионес обрерас (Профсъюзна конфедерация на работническите комисии), един от двата водещи синдиката в Испания. Той обаче не е доволен от тяхното разрастване. "Те работят незаконно, без да плащат данъци или вноски за социално осигуряване", допълва Гарсия. Той усеща, че неофициалните системи отслабват социалния строй. "Трябва да укрепим съществуващите институции, а не да ги отхвърляме", твърди той.

Фуентес от М-15 обаче изразява следното мнение: "Политическата, икономическата и социалната криза или ще доведат до радикална промяна, или ще предизвикат глобална класова война".

Солидарната икономика в Гърция

Понеже вече не очакват нищо от политиците си, гърците търсят всякакви начини да се справят сами със ситуацията. Поемат по пътища, за които до вчера не са и помисляли. И намират не само препитание, но и надежда.

Както сочат проучванията, 68 процента от гърците вече обмислят да се разделят с градския живот и да заминат на село, където да се захванат със земеделие. Всеки пети признава, че е предприел стъпки в тази посока. Дали става дума за бягство? Може би. Но става дума и за пробуждане. Гърците се отърсват от двегодишния шок, разделят се със света на привидния блясък и лесните пари.

В началото бе картофът

Хората вече поемат нещата в свои ръце, излизат с нови идеи, казва 54-годишният Елиас Цолакидис, доскорошен спортен деятел, заел се напоследък с изкупуването на... картофи. В началото на годината никой не се интересувал от гръцките картофи – египетските били по 10-12 цента за килограм, или половината от сумата, нужна на гръцките фермери за покриване на разходите им. Крайната цена в магазина обаче била 80 цента. Което дава повод на Цолакидис да основе в град Катерини гражданска инициатива, която изкупува картофите директно от производителите. Крайната цена става 25 цента, още в първия ден са продадени цели 24 тона!

Въпросната гражданска инициатива се насочва след това и към брашното, ориза и зехтина. Групата няма президент и бюджет, крепи се основно на доброволчески труд и на базата данни, с които разполага. Моделът постепенно се възприема от общини в цялата страна. Групата на Цолакидис продава пет литра зехтин за 13 евро – два пъти по-евтино, отколкото в магазина. "Цолакидис е герой", казва един минувач, очевидно въодушевен от възможността да пести. Цолакидис от своя страна изтъква, че щом промяната не може да се очаква отгоре, тя трябва да настъпи отдолу. "Политиците ни за нищо не стават, тяхната политика ни задушава. Следователно – трябва ние да се променим и да направим нещо", казва инициаторът на картофената революция.

В търсене на изгубените ценности

Във Волос са стигнали още по-далеч – създали са си собствена валута, наречена ТЕМ /съкращение за локална алтернативна валута/. С ТЕМ може да се плати и за подстрижката, и за нощувката в хотел, и за пълнените чушки в закусвалнята на Дионисос Хастукис. "Не е ли това смисълът на цивилизацията – да си зададем въпроса какво мога да предложа аз на съседа и какво той на мен?", пита Хастукис, който е и шеф на обекта, и главен готвач. Отношението му към еврото е по-скоро негативно - защото тази валута поставя наравно страни, които никога няма да бъдат равни.

ТЕМ се изкарва чрез предлагане на услуги /уроци по китара или йога/, чрез продажба или извършване на социално полезна работа. На съботния пазар, например, се плаща само с ТЕМ. Същата валута върви и в сервиза на Йоргос Закис, който отново с ТЕМ купува на децата си плодове и маслини. Закис е член на инициативата от самото й начало и е много доволен – сдобива се с нови клиенти, а и получава възможността да помогне на хората, които нямат нищо. "Кризата принуди хората да станат по-солидарни. И те вече не търсят нови кредити в банките, а по-скоро изгубените ценности", казва инициаторът на въвеждането на ТЕМ Янис Григориу. По неговите думи: еврото се получава чрез отпечатването на банкноти, а ТЕМ – чрез извършването на полезна за обществото работа.

Така става възможно да размениш преподаването на английски срещу пълнени чушки, отчаяние срещу надежда. Засега членовете на мрежата са 800, но Григориу се надява до края на годината да надхвърлят 3 000. Междувременно в Гърция има още 300 подобни инициативи, всичко е организирано през интернет. Намеренията са за разширяване на мащабите и размяна на стоки между отделните региони.

"Вече сме други, променихме се"

На остров Евбея пък са се заели да създадат еко-селище, по идея на Панайотис Кантас. И той, и съпругата му са работили доскоро като програмисти в Атина. "Изведнъж открихме, че има и още една, съвсем различна вселена – такава, от която има смисъл", разказва Панайотис. Така той и съпругата му взимат решението да се отправят към острова. Най-напред им се подигравали, но постепенно отношението се променило – интересът към еко-селището расте постоянно. А и хората, които искат да живеят извън града, стават все повече.

"Кризата всъщност помогна на гърците, ние се променихме", казват две учителки, заели се с отглеждането на охлюви. Курсовете по производство на сирене и вино не смогват да поемат всички желаещи. Над 1,5 милиона души планират да загърбят града и да се установят на село. Както казва министърът на земеделието Костас Скандалидис: "Градовете винаги са привличали младите хора с шансовете, които предоставят, с обещанията за по-добро бъдеще. Това време обаче отмина – не можеш да си намериш работа, всичко поскъпва, а в Атина направо не се живее."

Киймгауер – баварската социална алтернатива на еврото

Малката китна област Киймгау се намира в подножието на баварската част на Алпите, южно от Мюнхен, Германия. В цялата област Киймгау официално съществува местна социална валута, която се нарича "Киймгауер"

Киймгауер е в обръщение от около 10 години и вече се е утвърдил като пълноправна местна парична единица. В момента се използва от около 2000 потребители и се приема от около 600 търговци и предприятия. Еврото е валута, която се използва от около 300 000 000 европейски потребители и която има своя собствена европейска централна банка във Франкфурт. От своя страна пък, киймгауер също си има своя централен офис, разположен на втория етаж на една малка сграда в град Розенхайм. Съществуват банкноти от 1, 2, 5, 10 и 20 киймгауер. Киймгауер се печатат по специален начин и всяка една от банкнотите притежава 11 водни знака. В областта Киймгау съществуват и разплащателни карти за извършване на плащания с киймгауер. Основният принцип за съществуването на киймгауер е стимулирането на местната икономика, като се дава предимство при закупуването на стоките на местните търговци и производители. Целта е да се ограничи монополизма на големите национални и транснационални търговски вериги.

Кристоф Льование е германец от френски произход и е вицепрезидент на "Региос" – асоциацията, която управлява киймгауер. "Когато купувам някаква стока с помощта на киймгауер, аз отправям послание към търговеца да вложи тази валута в областта. По принцип мога да направя същото нещо и с еврото. Но ние знаем, че еврото е световна валута. Това означава, че то веднага излиза извън границите на нашата област и по никакъв начин не спомага за благополучието на нашата област. Това, което ние правим тук е да осигуряваме развитието и благополучието на цялата област благодарение на киймгауер".

Обменният курс на киймгауер е обвързан с еврото по следния начин: с 1 евро може да се закупи 1 киймгауер, а с 1 киймгауер могат да се закупят 95 евроцента. В момента в обръщение са 580 000 киймгауер. През миналата година с киймгауер са се извършили покупки на обща стойност над 4 милиона евро.
Киймгауер не може да бъде поставен настрана. Той трябва да бъде в обръщение. Всъщност, съществуването на тази местна социална валута се вдъхновява от икономическата теория, че пари, които просто само стоят в банките се обезценяват. Такива пари носят лихва, но те не могат да послужат за стимулиране на потреблението и на производството.

Кристоф Льование ни показва няколко банкноти киймгауер и обяснява: "Ние сме поставили обозначение на тези банкноти, че те са валидни до края на месец юни. Това означава, че аз трябва да ги похарча до края на месец юни. След края на юни те вече няма да имат никаква стойност. След това върху самата банкнота трябва да се постави ново обозначение. Всяко ново обозначение намалява стойността на банкнотата с 2 % от нейната първоначална стойност. За банкнота от 20 киймгауер, всяко едно обозначение намалява намалява нейната стойност с 0,40 киймагуер; за банкнота от 10 киймгауер стойността се намалява с 0,20 киймгауер и т. н. Тоест, ако не похарча банкнотите до момента на тяхната валидност, тя може да бъде удължена, но на всеки три месеца трябва да добавям по едно ново обозначение на банкнотите, а с всяко едно обозначение стойността намалява с 2 % от тяхната първоначална стойност. Какъв е интересът към киймгауер? Ами, аз, например, имам в портмонето си и евро, и киймгауер. Но имам чисто психологически стимул да похарча първо киймгауер и чак след това – еврото. Първото правило е, че киймгауер трябва да си остане в нашата област и да не излиза извън нея. Но второто правило е, че киймгауер трябва да бъде в постоянно обръщение."

На всеки три месеца всяка една банкнота киймгауер загубва по 2 % от първоначалната си стойност. Това означава, че на всеки три месеца трябва да се закупуват обозначения, които представляват специални етикети и се залепват върху самите банкноти. За банкнота от 1 киймгауер етикетите са по 2 киймгауерцента, за банкнота от 10 киймгауер – по 20 киймгауерцента, а за банкнота от 20 киймгауер – по 40 киймгауерцента. Търговците, които приемат киймгауер, предварително обявяват това със специални плакати по витрините на техните магазини. Това им разрешава да намерят нови клиенти. Независимо дали става въпрос за магазин за дрехи или за кафе – сладкарница, киймгауер се е превърнал в истинско и пълнозначно разплащателно средство.

"Всеки ден ние имаме клиенти, които плащат с киймгауер. Това е добре, защото по този начин тази валута остава в нашата област. Смятам, че киймгауер спомага за финансовото спокойствие на хората в Киймгау. Все пак това е тяхната собствена валута; това е паричната идентичност на жителите на Киймгау. Смятам, че това е изключително важно; още повече в условията на монополизма на еврото", казва продавач в магазин за дрехи. "Съществуването на киймгауер е много интересно, защото то е начин за запазване на традициите в областта. Освен това благодарение на киймгауер може да се спре изтичането на парични средства от областта Киймгау", споделя сервитьор в кафе – сладкарница.

Кристоф Льование допълва още: "Киймгауер е нещо много лично. Например, когато аз плащам с киймгауер, това веднага предизвиква положителна реакция у човека срещу мене; той веднага се усмихва и ме заговаря. Пита ме как се казвам, какъв съм, от къде съм и т. н. Това е нещо много лично." Въпреки това не всички хора използват киймгауер. Има много хора, които заявяват, че за съжаление не познават тази местна валута и подчертават израза "за съжаление". Други пък смятат системата на киймгауер за прекалено сложна.

Парадоксалното е, че точно германският икономически модел се основава на обръщението на парични средства, които идват отвън, тоест от други държави. Германската икономика и производство са ориентирани преди всичко към износ, което означава, че вследствие на износа финансовите средства (капиталите) постъпват в страната именно от чужбина.

Моделът на функциониране на киймгауер е напълно противоположен. Идеята за съществуването на киймгауер е паричните средства на областта да остават в нея и да допринасят за развитието и благополучието на целия регион. Кристоф Льование казва още: "Съществуването на киймгауер е изключително важно за икономическото развитие на цялата област. Тук имаме малки и средни предприятия, както и културни и спортни асоциации. С помощта на киймгауер се осъществява едно благоприятно партньорство между всички участници в развитието на целия регион. Тоест, съществуването на киймгауер осмисля и прави забележими всички партньорски връзки между предприятията и асоциациите, за които вече споменах." Съществува едно социологическо проучване, според което 57 % от германците се обявяват за запазването на марката и не смятат еврото за достатъчно добра алтернатива на германската марка.

По този повод Кристоф Льование казва: "Ние не сме противници на еврото. Имаме евро, но също така имаме и една допълнителна валута – киймгауер."

Киймгауер не е изолиран случай на местна социална валута. В много европейски държави съществуват допълнителни местни алтернативи на еврото – във Франция, Испания, Италия, Белгия, Великобритания и т. н. Въпреки това, трябва да се отбележи и фактът, че по отношение на местните допълнителни социални валути (като алтернативи на официалните държавни валути) Европа е много по – назад от Латинска Америка и от Япония.

Алтернативни комплементарни валути в Гърция

Докато гръцката икономика и еврото продължават борбата за оцеляване, обикновените гърци започват да вземат нещата в свои ръце. В страната се появяват все повече неформални пазарни структури, подчинени на бартерната търговия, и дори алтернативни парични единици.

По неофициални данни в местните общности в страната към момента оперират над десет алтернативни търговски мрежи и непрекъснато се появяват нови. И всичко това, без участието на официалната валута – еврото. Една от тях обаче успя да привлече значително международно внимание. Нарича се "Алтернативна местна единица", или "ТЕМ" на гръцки език.

В пристанищния град Волос, между Солун и Атина, където безработицата достига 20%, икономиката е на ръба, а данъците и таксите се повишават непрекъснато, група местни жители решават, че е дошло време да действат. Хората разполагат със същите умения и ресурси, които са имали преди кризата, но не и с достатъчно евра – необходими, за да търгуват с тях. Така че, няколко души се събират и решават да създадат алтернативна валута – ТЕМ. Тя успява да се наложи бързо. И толкова успешно, че водещи издания от целия свят я забелязват и разказват за нея.

"Откакто започна кризата, има същински бум на подобни мрежи в цяла Гърция", обяснява пред New York Times Джордж Статакис, професор по политическа икономика от Критския университет. По думите му, въпреки огромния държавен сектор в Гърция, сферата на социалните услуги е претоварена. "Има множество огромни празни ниши, които могат да бъдат запълнени от нов тип мрежи".

Как става на практика?

Всичко започва от Интернет. Хората, които искат да се включат в системата трябва да създадат свой профил в нейната интернет страница. По този начин те могат да се свържат с други хора от региона, да купуват и предлагат широк кръг от стоки и услуги. Потребителите също получават нещо средно между чекова и купонна книжка (физически хартиен носител), която им позволява да пишат "чекове" с определена стойност в ТЕМ-ове, за да плащат за получените продукти. Важен компонент от мрежата е пазарът (съвсем истински), където хората могат да се срещат, комуникират и търгуват. Такъв все още липсва, но е на път да се появи – за целта е избрана изоставена сграда в града. Членовете започват с нула ТЕМ-ове в своите профили, но имат право да вземат на заем до 300 ТЕМ-а, при условие, че се съгласят да ги върнат в определен срок. За да се предотврати "презапасяването" и недостига, никой не може да притежава повече от 1200 единици от валутата.

Детегледачки, фермери, учители, електротехници, фризьори, компютърни специалисти, ветеринари и хора от много други професии вече са част от алтернативната мрежа във Волос. Това е по-лесен и по-директен начин за размяна на стоки и услуги", твърди Бернард Кополд, хомеопат, роден в Германия, активен участник в мрежата, пред британския Guardian. "Също така е начин да се демонстрира практическа солидарност – като се създават контакти".Създателите на ТЕМ пък допълват, че ако спиралата на кризата продължи да се задълбочава и достигне равнището на финансов катаклизъм, именно мрежи като тази във Волос, ще помогнат на обикновените гърци да оцелеят – осигурявайки им функциониращ тип икономика, за да продължат да търгуват помежду си.

По целия свят системата печели одобрението на широк спектър от анализатори. "След толкова много фантастични истории за това как хората ще се обърнат един срещу друг в случай на икономически колапс, е страхотно да видиш пример от реалния живот за това как хората се сплотяват във времена на криза, за да направят живота си по-лесен и удобен", пише Лорън Дейвис от io9.com.

В Германия  например  след идването на еврото се появиха около 20 регионални неформални монетарни системи. "Искаме хората да помислят над това... участниците в алтернативните валути се стремят към промяна на паричната система", казва Кристиян Гелери, основател на местната валута, наречена "Химгауер".

В САЩ, въпреки делото срещу основателя на "Свободния долар" (Liberty Dollar) Бернард Вон НотХаус, съществуват няколко алтернативни валутни единици. Онлайн паричната система, позната като "BitCoin" събра много последователи за изключително кратък период от време. Местните власти там, също търсят алтернативи на долара. Юта стана първият щат, който върна златото и среброто като легално платежно средство. Няколко други американски щата обмислят същата мярка.

"Истинският въпрос е не дали този тип системи работят в условия на криза, а дали могат да продължат съществуването си, когато организации като Световната банка дойдат, за да "възстановят реда", отбелязва блогърът Клинт Финли, който определя ТАМ като "поредният пример за алтернативна валута, процъфтяваща в една рухнала икономика".

В същото време световният финансов елит се опитва да наложи единна световна валута, което е точно обратното на онова, към което се стремят системи като ТЕМ – независимост от хищните банкери и организации като Световната банка и Международния валутен фонд. С отслабването на долара, който е основната резервна валута, и еврото, чиято съдба става все по-неясна, радикалната промяна в глобалната парична система става все по-сигурна. Въпросът е в каква посока ще бъде тя.

Бележки:

* Настоящите текстове са публикувани като отделни публикации през последните няколко месеца в Блог за пряка демокрация.