Ранните мъже и жени са били равноправни

Проучване показва, че животът на съвременните първобитни племена се основава на егалитарни принципи, което предполага, че неравенството между мъжа и жената е отклонение, появило се със зараждането на земеделието.

Праисторическите ни предшественици често са представяни като диваци-копиеносци, но според учени най-ранните човешки общества вероятно са съществували на просветени, егатилатарни принципи.

Изследване показва, че в съвременните първобитни племена мъжът и жената имат еднакво влияние върху избора с кого и къде да живее тяхната група. Данните подлагат под съмнение идеята, че равенството между двата пола е нов феномен и сочат, че това всъщност е било нормата за голяма част от еволюционната история на човека.

Марк Дайбъл, антрополог, провел проучването в University College London, споделя: "Все още е широко разпространено схващането, че първобитните племена са по-мачистки и биват доминирани от мъжкия пол. Ние обаче твърдим, че неравенството между мъжа и жената възниква с появата на селското стопанство, именно тогава, когато хората започват да трупат средства".

Дайбъл казва още, че по последни данни равенството между двата пола може да е било предимство за оцеляването на човешкия вид и може да е изиграло важна роля във формирането на човешкото общество и еволюция. "Равенството между мъжа и жената е една от важните промени, довели до социална организация, заедно с формирането на двойки, език и социално мислене, отличителни за човешкия вид. Това е един наистина ключов еволюционен фактор, който никога досега не е бил изтъкван".

Проучването, публикувано в списание Сайънс, има за цел да изследва парадокса, че докато хората в първобитните племена имат силно предпочитание да съжителстват с роднини, на практика групите, в които те живеят, се състоят само от няколко много близки индивида.

Чрез провеждането на стотици интервюта, учените успели да съберат генеалогични данни от две първобитни популации, намиращи се в Конго и Филипините. Данните включват родствени връзки, преселване, както и други характеристики, свързани с местообитанието на хората от племената. И в двете популации хората живеят в групи, съставени приблизително от по двайсет индивида, преселващи се на почти всеки десет дена, и се изхранват чрез лов на дивеч и риба, събиране на плодове, зеленчуци и мед.

Изследователите създали компютърен модел, симулиращ изборa на местообитание, базирайки се на предположението, че хората биха избрали да се заселят на необитавано досега от друга човешка група място заедно с близки роднини: братя, сестри, родители и деца.

В случая, в който има само един доминиращ пол, който влияе върху процеса (както в повечето пасторални и градинарски общества, в които това е мъжът), симулацията показва образуване на тесни кръгове от близки индивиди. От друга страна, когато и двата пола участват в процеса на създаването на общност, симулацията предвижда средния брой от близки индивиди да бъде много по-малък – което съвпада с данните от наблюдението върху двете първобитни популации в изследването.

Дайбъл казва, че "Когато само мъжът е този, който избира обкръжението, ядрото на всяка общност се състои от плътна мрежа от близки мъже, а техните съпруги са в периферията. Ако обаче и мъжът и жената правят избора, образуващите се групи изключват съжителстване с четири или пет братя на едно място".

Авторите твърдят, че равенството между половете се доказва като еволюционно преимущество на по-ранните човешки общества, тъй като се предполага че тази форма е водела до създаването на по-разнородни социални мрежи и е била предпоставка за обвързване и сътрудничество с индивиди от други родове. "Равенството между мъжа и жената в едно общество създава условия за развитието на широка социална мрежа, с по-голям избор от индивиди, където проблемът с кръвосмешение между близки роднини е много по-малък. Влизаш в контакт с повече хора, и споделяш различни новости, което е присъщо за хората."

Д-р Тамас Дейвид Барет, бихейвиорист в Оксфордския университет, се съгласява с твърденията от проучването: "Това са много ясни резултати. Ако можем да проследим родословието си по-надалеч, всъщност ще се окаже, че то е много по-разклонено. Това би могло да се постигне дори събирайки се единствено от време на време за какъвто и да е повод."

Изследването показва, че с появата на селското стопанство хората за пръв път започват да трупат средства, в следствие на което започва да се развива и неравенство между половете. "Мъжете имат право да имат по няколко жени и повече деца, от колкото жените", казва Дайбъл. "За мъжа е изключително важно да разполага със средства, тъй като това го прави предпочитан и би му позволило да формира съюзи с представители от мъжкия пол."

Дайбъл казва, че равенството дори би могло да се окаже един от основните фактори, различаващ нашите предци от приматите. "Шимпанзетата живеят в сравнително агресивни, доминирани от мъжкия пол общества, с ясно обусловена йерархия. В резултат на това, те не успяват да срещнат през живота си достатъчен брой извънродствени индивиди, за да могат да бъдат създавани и развивани нови технологии."

Заключенията са подкрепени от качествени наблюдения върху двете първобитни групи от проучването. В популацията от Филипините жените участват в ловния процес и събирането на мед, и въпреки че все пак има някакво разделение на труда, мъжът и жената допринасят по равно за изхранването на групата им. И в двете популации, моногамността е стандартна форма, а мъжът участва активно в отглеждането на децата.

Андреа Миглиано от University College London и главен автор на изследването казва: "Равенството между половете предполага сценарий, в който уникални човешки характеристики като сътрудничеството с извънродствени индивиди вероятно са се появили в еволюционното ни минало."

Превод: Албена Петкова