Любим на толкова много хора по целия свят, научно-фантастичният сериал "Стар Трек" ни изкарва в орбита отвъд всички ограничения и форми на социално и икономическо потисничество на света, който познаваме днес.
"Стар Трек" вселената на Джин Родънбъри ни разкрива една мащабна визия за човечеството, което е водено не от желание за материални придобивки, а от висока ценностна система и желание за самоактуализиране на индивида и обществото, в което основните общочовешки ценности имат водеща роля. Социалният статус в сериала не се измерва в материални придобивки, а от това до колко всеки следва своя вътрешен морален компас и изпълва поставените си цели в живота. Високотехнологичното общество в сериала дава на героите свободата да преследват своите цели без да се притесняват за основните си жизнени нужди. Хората работят, защото искат да го правят, а не защото им се налага. Всеки има свободата да бъде мързелив и да не прави нищо, но вместо това избира да участва по някакъв начин, защото само така може да разкрие пълния си потенциал и да се актуализира като завършен индивид.
Самата икономическа система не е обяснена подробно, но в различни епизоди виждаме да се загатва как икономиката на 24-ти век е много по-различна от това, което сме свикнали да си представяме като икономически модел днес. Социално-политическите и икономически алтернативи на капитализма не са толкова ясно застъпени в оригиналните серии с кап. Кърк (1966-1969 г.), но биват разгърнати в "Следващото поколение" (1987-1994 г.), когато геният на Джин Родънбъри създава изключително напредничави визии за обществото на бъдещето.
Във финалния епизод на "Следващото поколение", "Неутралната зона ", екипажът на "Ентърпрайс" намира криогенна капсула, в която са замразени бизнесмени от 21-век с идеята да бъдат съживени в бъдещето и излекувани от нелечими в миналото болести. Д-р Кръшър ги връща към живот и бързо излекува техните проблеми, но пътниците във времето изживяват истински културен шок, когато разбират, че в 24-ти век хората не използват пари и материалните придобивки нямат никакъв смисъл. Но, както знаем днес, в момента е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма.
За съжаление, Родънбъри умира през 1991 г. и излъчения през 1994 г. епизод за съживените от капсулата капиталисти на 20-ти век е последната негова история, която някога може да видим на екран. Неговата посткапиталистическа визия така и не бива продължена и още с първите епизоди на следващата поредица "Дълбок космос 9", новите автори на сериала напълно изменят идеите на Родънбъри и започват да вкарват идеите на "свободния пазар", конкуренцията и борбата за власт между различните герои и извънземни раси в сериала. Последните три игрални филма, базирани на телевизионната поредица пък са апотеоз на неолибралния капитализъм, конкуренцията и милитаризма.
Затова тук искаме покажем една алтернативна визия, базирана на героите и историята в "Следващото поколение", използвайки вече съществуващи и прилагащи се на практика модели за развитие на света, за които сме писали неведнъж в сайта. Една история за света такъв, какъвто може да бъде. Напред!
Надолу можете да прочетете откъси от "Наръчник на наскорошния пътник във времето за живота в Обединената Федерация от планети", написан главно за земляни от обществата преди уарп-технологиите, които по някаква причина са се озовали в 24-ти век. Подобни случаи учудващо зачестиха толкова много, че се наложи да бъде направен подобен наръчник, който да насочи обърканите пътници във времето. Тъй като става въпрос за посетители от Земята, текстът може да ви се стори до голяма степен тероцентричен…
I. История на Федеративната икономическа система
1. Ранна история
Икономическата система, която в настоящия момент е предпочитана от Обединената Федерация от планети е силно повлияна (за земляните) от икономическата визия първоначално представена от Майкъл Албърт и Робин Ханел в началото на 1990-те, която двамата земляни наричат "Икономика на участието" или "Парекон" (Participatory Economy). Симулация на примитивен "уебсайт" от времето, когато хората са използвали "Интернет", който предлага алтернативни икономически визии, сред които Парекон и други идеи за живот след капитализма, може да се намери тук, както и копия от древните книги "Поглед напред" и "Парекон: Живот след капитализма". Хартиени версии на тези древни творби могат да бъдат намерени в Смитсонския музей.
"Икономиката на участието" е кулминация от многовековни усилия от малка общност от алтернативни икономисти и активисти за социална справедливост на Земята, които са търсели прякодемократични алтернативи на ужасите, причинени от системите на "капитализма" и "комунизма".
В началото "Парекон" получава само минимален интерес сред хората, които вече са започнали да критикуват и протестират срещу капиталистическата система и почти никакъв интерес сред академичните общности и мейнстрийма по онова време. Поради честите ужаси и катастрофи, които човечеството си е причинявало от началото на писаната му история на Земята, земните икономисти злощастно са приели консенсуса, че всички тези ужаси са неизбежни и че не съществува работеща алтернатива на "капитализма" или "комунизма" (които, както е прието да се смята днес, никога не са били реализирани на практика в техния чист вид). Пареконската система, разбира се, не е уникална за Земята, а е била разработена и приложена на други светове, включително Вулкан, QUIXX’IA и Танос Моргул, в последния случай повече от 3500 години преди нейното измисляне на Земята. За щастие, въпреки хаоса и войните в началото и средата на 21-ви век, групи от твърди застъпници на пряката демокрация и икономиката на участието запазват старите трудове и централни идеи, опитвайки се да увеличат своите редици, въпреки огромните държавни репресии срещу тях по това време. Парадоксално, войните и беззаконието в средата на 21-ви век позволяват прилагането на практика и експериментирането с идеалите за пряка демокрация, солидарна икономика и икономика на участието на много места по света (дори и след смазания опит за радикална демокрация в кюрдските кантони на Рожава по-рано в периода 2015-2020 г.).
Най-успешните и цитирани примери в средата на 21-век са три малки села на три отделени континента. Кеноваго в Южна Африка, Делфиново в България, и Ню Хавърбрук в американските средни щати (който по съвпадение е само на 130 км от изследователската база на Зефрам Кохрейн, където знаменития физик е разработил уарп технологията, но не е знаел за съществуването на Ню Хавърбрук до доста по-късен момент). И трите общности са били населявани от по-малко от 100 души (между 80-90 в Делфиново, 50-60 в Ню Хавърбрук и 70-80 в Кеноваго до 2063 г.), всички те са били селяни, които са се опитвали да създадат устойчиво био-земеделие с ограничен стокообмен с други градове и села. Въпреки малкия им брой, трите общности успяват да постигнат изключителни резултати с икономиката на участието, включително "балансирани работни комплекси" и частично въвеждане на "процеса на партиципаторно планиране". Всичко това без почти никакви технологии и компютъризирана сила, както и в среда на постоянна заплаха от насилие и репресии не само от държавата, но и от терористични и нео-нацистки групи, опитващи се да наложат контрол по това време.
Няколко знаменити исторически фигури се появяват от тези села, които стават ключови в монументалните събития, последващи първия извънземен контакт. Това са Калоян и Диана (с неизвестни фамилни имена) и известните с прякорите си Иво Анархиста, Киро Философа и Любо Инженера в Делфиново; Мери Герхард, Джерард Хевуел и трансджендър активистката Луис Даймънд в Ню Хавърбрук, както и Ханзиер и Шели Мобуту в Кеноваго. Всички те са изиграли решаваща в роля в споносорираните от Вулкан свободни дебати при първия контакт през 2063 г..
Калоян и Диана, които разпространяват идеите на Делфиново на Балканите в средата на 21-век
След 2012 г. българският активист Вал Тодоров, който първи привнася идеите на Парекон в България и превежда на български основната литература в края на 1990-те и началото на 2000-те години след срещи на живо и интервю с Майкъл Албърт, прави игрален филм с елементи на документалистика, наречен "България, тази вечна ерес", в който разказва историята за създаването на Делфиново и запознава зрителите с основни идеи от икономиката на участието.
2. Пурпурната революция от 2063
Както всички знаем, шокът, породен от първия контакт, има забележителен ефект върху промяната на землянския светоглед. След като мълвата за съществуването на вулканците и други раси в галактиката се разпространява бързо сред всички земни народи, много хора виждат в това шанс да се сложи край на хаоса от последните години и да се работи напред към по-мирно бъдеще.
Виждайки ефекти от първия контакт, Луис Даймънд и Джерард Хевуел бързо намират Зефрам Кохрейн и вулканските емисари, за да ги посъветват, че е време да се свика глобална конференция по икономически и политически въпроси, която най-сетне да събере и сплоти хората като глобална общност. Жителите на Ню Хавърбрук, Делфиново и Кеноваго също започват да разказват на хората за тяхната прякодемократична система, която е останала в тайна през последните десетилетия поради страх от репресии.
По време на "наскорошно" пътуване във времето, капитанския дневник на кап. Жан-Люк Пикар разкрива, че той не е могъл да намери лесен начин да обясни Федеративната икономика на инженер от 2063 г. с името Лили. Вместо това, той ѝ казва "икономиката на бъдещето е различна".
Даймънд и Хевуел се срещат с Кохрейн само две седмици след неговия съдбоносен уарп полет и първия му договор с вулканските емисари. Архивите на Кохрейн показват, че той също е имал идеята за свикване на конференция няколко дни по-рано, но настойчивостта на Даймънд и Хевуел затвърждава идеята, така че нещата да започнат да се случват. Конференцията е насрочена за две седмици по-късно в бразилския град Порто Алегре, където са избрани вулкански емисари за посредници. Всички се споразумяват свободните дебати да започнат колкото се може по-скоро, за да използват удивлението на първия контакт, от който всички се надяват на изграждане на траен мир и сътрудничество. Почти всички основни политически фигури вземат участие в конференцията в Порто Алегре.
Страните по света биват представени не просто от дипломати и посланици, а от самите държавни глави и важни неправителствени фигури. През трите седмици на конференцията, участниците от Делфиново, Ню Хавърбрук и Кеноваго дават общо 140 лекции в интернет и официалните медии, където говорят за ценностите в икономиката на участието и отговарят на безброй въпроси и предизвикателства в отворените дебати на края на всеки ден. Дори вулканските емисари са силно впечатлени от издръжливостта на активистите, отбелязвайки, че не са очаквали земляни да участват в толкова дълги преговори с толкова малко сън. Духът на вулканските свободни разговори е такъв, че само до средата на втората седмица, поддръжниците на капитализма и "свободните пазари" намират себе си в позицията да бъдат конфронтирани не само от твърдото ядро на пареконистите, а от повече от половината от останалите делегати в главната конферентна зала. В началото на третата седмица от конференцията се стига до гласуване дали форумът приема предложените правила, институции и стратегии за смяна на икономическата система.
Провизионните детайли са обсъдени в продължение на четири дни и са предложени от Мобуту с подкрепата на жителите на Кеноваго. Вотът минава със забележителните 80% мнозинство. Все още много от гражданите на Федерацията не могат да осъзнаят напълно какво забележително постижение представлява този вот, когато повечето делегатите на конференцията са членове на бившия управляващ елит, който никога не е имал каквито и да е намерения да се откаже от властта си. Предварителните документи и правила на новата икономическа система биват приети в следващите няколко седмици от огромно мнозинство от общности по целия свят. Тези, които отказват да участват в процеса по преструктуриране на икономическата система са заплашени да не получат необходимите им ресурси за живот, затова не след дълго също склоняват. Въпреки като цяло мирния характер на революцията, не минава и без инциденти на насилие, инициирани от управляващите елити, които впрягат полицията и своите верни телохранители. Многохилядни тълпи обаче излизат на улицата и окупират всички централни площади и, въпреки репресиите, огромните демонстрации и всеобщи стачки успяват да демонстрират колективната воля за промяна. Няколко са причините, които днес приемаме като основни предпоставки за приемането на икономиката на участието от гражданите на Земята.
-
Това е уникална възможност за въвеждането на нови отношения, които мнозина възприемат като по-справедлива и ефективна система.
-
Въпреки че вулканските емисари са само посредници в дискусията, те са искрени, когато биват попитани за своето мнение относно предложената система. Вулканците отговарят, че предложената визия е доста сходна до икономическата система на много други планети, включително тяхната родна такава. Те също така са сигурни, че това би било голяма крачка напред и ще проработи и на Земята, дори и хората все още да са толкова "неузрели" за много алтернативи.
-
На много от жителите на Земята им е било писнало от войни и управление на репресивни режими и са гневни от това да работят преди всичко за да пълнят джобовете на капиталистите, притежаващи средствата за производство, които вършат почти никаква работа.
-
Шокът от новината, че Земята е част от голяма галактическа общност води до осъзнаването, че за да бъдат наистина част от нея, хората на Земята трябва да бъдат отговорен и допринасящ със своето участие член на Федерацията. Също така мнозина изразяват опасения какво биха направили вулканците, ако Земята не се стреми към мир.
-
"Обикновените" хора започват огромни всеобщи стачки и протестни мобилизации докато елитите не приемат плановете за икономика на участието.
3. Технологични иновации и последващи промени
Оригиналният процес по партиципаторно планиране съдържа 6 итерационни рунда, които с течение на годините, поради технологични иновации (най-вече репликаторните технологии), бяха сведени само до три. Въвеждането на свръхсветлинни уарп двигатели на товарните кораби и приятелските отношения между световете във федерацията направи възможно процесът да стане не само планетарен, но и междупланетарен. На Земята, в първата година от въвеждането на партиципаторната система, е имало работна седмица от средно 40 трудови часа (заради необходимото преструктуриране), която после е намалена до 32 часа в следващата година и до 25 часа след 10 години. В момента гражданите на Федерацията работят на Земята по около 5 часа на ден, но някои искат да работят и по повече, заради насладата, която намират в някои видове труд. Дори по време на военни конфликти с враждебни светове извън Федерацията, икономическата система се е доказала като ефективна и справедлива, с доказан фокус към технологичните иновации и стремежа към мир и благоденствие на Земята.
II. Икономическата система във Федерацията
1. Работата в Обединената Федерация от планети
Всички във федерацията харесват това, което Албърт и Ханел са започнали да наричат "балансиран работен комплекс". Името е останало във времето. С цел да се справят с проблемите на постоянната йерархия на работното място, както и с вкоренената нечестност на това едно малцинство да монополизира приятната, овластяваща работа, а неприятните, скучни и опасни задачи да се възлагат на други, при балансирания работен комплекс всички задачи се разпределят равномерно сред всички, така че всеки един да върши овластяващи и приятни задачи.
Всички граждани вършат и някои рутинни и неособено приятни задачи (със сигурност малка част от седмичния труд), докато приятните и овластяващи са голяма част от работната седмица. Всеки работен комплекс е също така проектиран да съдържа равни порции усилие и саможертва (доколкото това е възможно). Максимата на Федерацията по отношение на възнаграждението (плащането) е, че плащането се измерва в усилията и саможертвата. Ако някой иска да получи допълнителни кредити, трябва да работи с по-голямо усилие. Така че повечето граждани получават, повече или по-малко, въз основа на отработените часове.
Това, разбира се, е в контраст с архаичните форми на възнаграждание, като например да се плаща въз основа на силата да се пазариш или на базата на крайния продукт, които са несправедливи, тъй като не всеки има еднакви способности, но всеки може да иска да работи усърдно.
Никой не бива да получава повече, защото е роден по-умен или е физически по-силен. Технологичният напредък до голяма степен елиминира рутината и неприятните задачи, така че професиите днес са до голяма степен балансирани да носят овластяване и удоволствие. Работниците класират своите професии според овластяването и удоволствието (както и трудностите, ако има някакви). Всеки получава повече или по-малко равни работни възложения, доколкото може да се справи с тях. Ако някой получи работни възложения с по-големи или по-малки усилия и саможертва от средните, които не могат да бъдат лесно уравновесени, всеки бива компенсиран според вида на възложените задачи.
За да се извършват задачи, които са били предварително решени в процеса на партиципаторно планиране, работническите съвети се събират, за да обсъдят и одобрят проектите. Съветите варират от малки проектни съвети до огромни съвети, които представляват и планират за цяла индустрия. Съветите се формират на принципа, че всеки трябва да може да взема решения пропорционални на това до каква степен е пряко засегнат от конкретното решение (принцип на самоуправлението). По този начин за професии с голям риск или работа, която изисква голям труд и саможертва, се изисква вземане на решения с консенсус, докато за други видове труд е достатъчно и обикновено мнозинство.
Когато някаква задача изисква йерархия, например работа по график или лидер на проект, такъв лидер бива избран. Въпреки това, за да се избегнат евентуални проблеми един човек да монополизира властови позиции за свои собствени цели или фундаментално да злоупотреби с общочовешките ценности на свобода и самоопределение, поставяйки други хора в позиция на подчинение, всяко работно място изисква ротация на йерархията. По този начин всички граждани получават що годе равно овластяване, което стои в основата на свободолюбивия начин на живот и свобода на изразяване във Федерацията.
Постоянната йерархия на борда на звездните кораби притеснява много граждани на федерацията.
Изключения от това правило съществуват само на корабите от звездния флот (както и на товарните кораби), където има постоянни адмирали, капитани и офицери, които монополизират властовите позиции на корабите. Тази постоянна йерархия е непрестанен източник на разделения между екипажите на звездната флота и обикновените граждани на федерацията.
Въпреки че всеки е съгласен, че има нужда от някаква йерархия на борда на звездната флота и товарните кораби, известен процент от гражданите във федерацията не са съгласни с твърдението, че е нужна такава постоянна йерархия. Те са привърженици на идеята за смяна и избиране сред офицерите на някакъв ротационен принцип, както и на много по-малко милитаризирана командна структура.
Те смятат, че подобни твърди и дългосрочни йерархични структури водят до злоупотреба с власт и накърняват хуманистките идеали на обществото (на тези, които получават властови позиции за голяма част от своя живот). Те посочват също рисковете от това капитаните и адмиралите от звездния флот да сметнат за своя работа да командват хора извън своята юрисдикция, както и рисковете от военен преврат. Защитниците на настоящата система на звездния флот твърдят, че подобни неща никога не са се случвали в историята на Федерацията и няма как да се случат. Очевидно, тези твърдения не могат да удовлетворят тези, които имат подобни опасения.
2. Разпределение на ресурсите във Федерацията
Системата за разпределение на ресурсите във Федерацията е считана за по-ефективна, точна, справедлива и благоприятстваща самоуправлението в сравнение с всяка друга позната система, включително централизираното планиране и пазарната размяна.
Всяка година в рамките на процес, траещ от 1-ви до 30-ти ноември, гражданите на федерацията подават информация чрез компютърен терминал какви и колко стоки и услуги биха желали да потребяват през следващата година, Същевременно те също така предлагат колко работа биха желали да извършат. На кратко, това позволява да се установят както "търсенето", така и "предлагането", на база на които се генерира лист от цени за разнообразните стоки и услуги за следващата година. Тези цени се генерират чрез обществено приети алгоритми, включително и чрез отчитане на фактори като екологичните и социални разходи при производството на дадена стока или услуга. Следователно цените във федерацията отразяват пълните социални разходи за дадена стока/услуга. Това се дефинира като цената, която показва колко губи обществото, произвеждайки тази стока, а не друга или бидейки по-щадящо природата и т.н.
Генерирането на цени и разкриването на желанията на потребителите и производителите е итеративен процес. По време на първия рунд (приключващ на 14-ти ноември) отделните потребители и работници подават информация за количеството стоки и услуги, които искат да потребяват на база опростен списък на наличните продукти и количеството часове, които биха желали да изработят. В същото време квартални, регионални, национални, планетарни и интерпланетарни съвети на потребителите формират и подават предложения за потребление (за стоки и услуги като плувни басейни, повече кораби за звездния флот, тераформиране на нови планети и т.н.). Съветите на работниците също изготвят и подават предложения колко биха желали да работят и какви подобрения биха искали да направят на работното място, какво количество от дадена стока биха искали да произведат. Всички тези предложения са компилирани от компютър, който генерира индикативните цени.
Процесът на генериране на предложенията е опростен чрез фасилитиращи бордове. Също така, всички граждани могат да правят предложения за потребление във всеки един момент, когато пожелаят. Например колонизиране на нова планета, изграждане на нов спортен комплекс в близост, нова енергоцентрала, кои улици да се ремонтират и т.н. Фасилитиращите бордове вземат тези предложения и ги компилират под формата на пакетни предложения, които да бъдат подложени на обсъждане и решаване. Серия от срещи (на които всеки може да присъства) прецизират предложенията в работни планове, които след това преминават към съответните нива. По идентичен начин се процедира с предложенията от страна на работниците за модернизиране на работното място и параметрите на производството.
Една от движещите сили зад този наръчник на пътешественика във времето е скорошното реанимиране на няколко криогенно замразени хора от 20-ти век. След събуждането си един от преди това богатите индивиди е искал да разбере за баланса по "портфолиото" си. Самият кап. Пикар трябваше да обясни от части за икономиката на федерацията пред слочестия човек, доакто същевременно водеше преговори с Ромуланската империя.
Докато дадено потребителско предложение е със средна цена и дадено работно предложение е със средни усилия, те не подлежат на промяна, освен ако направилите ги не желаят да ги променят в светлината на новите цени. Тези предложения, които са с под или над средните цени или усилия, са подложени на контрол и в някои случаи могат да бъдат отхвърлени ако не могат да бъдат защитени. Позициите в съветите, които преглеждат предложенията, разбира се също са на ротационен принцип.
След като видят резултатите от първия рунд, потребителите и работниците преработват предложенията си в светлината на новите цени от 14-ти до 21-ви ноември. Това се прави по сходен начин с този при първия рунд, където работниците се срещат, за да обсъдят промените в предложенията си, отделните работници предлагат обновени предложения за подобрения, които са разглеждани и обобщавани от фасилитиращите бордове, а индивидуалните потребители изменят предложенията си и се срещат в съвети, когато имат някакви проблеми или притеснения.
По този начин се изготвят актуализирани предложения и се преминава към третия рунд с нови индикативни цени. Този път, в рамките на третия рунд от 21-ви до 28-ми ноември, работниците и потребителите не могат да се отклоняват от предишните си предложения с повече от 20%. С това се осигурява някаква степен на конвергенция в партиципаторния план и го прави по-изпълним. След края на този рунд са дадени три дни, в които фасилитиращите бордове да генерират изпълними планове (обикновено три до четири), сходни с плана от последния рунд, базирайки се на данни от всички предходни итерации. На 1-ви декември всички тези планове са подложени на гласуване на многорундови сесии, в рамките на които гражданите посочват първото, второто и третото си желание неколкократно преди да се реши окончателен план.
По този начин цените за следващата година са установени по демократичен и партиципаторен начин, който отразява точно желанията за потребление и труд на населението. Тъй като е важно планът да не бъде "твърде точен" и да позволява непредвидени промени през годината, той също така включва "хлабаво планиране", в рамките на което множество стоки са със свръхпроизводство и са съхранявани в случаи на природно бедствие или сходна криза.
В миналото е имало повече итерации в рамките на процеса на планиране с цел осигуряване на по-добра конвергенция, понякога дори по шест, като при всяка следваща позволения диапазон на промени е смаляван. Въпреки това, след плана от 2292 г. само три итерации са достатъчни, благодарение на смайващите технологични постижения на Обединената Федераця от планети, чрез които почти всичко, което гражданите могат да поискат, може да бъде произведено при ниски пълни социални разходи.
3. "Пари" и собственост във Федерацията
Гражданите на федерацията притежават това, което "капиталистите" до 21-ви век са наричали "пари" само в един много ограничен смисъл. Това, което най-много прилича на "пари" във федеративната система се нарича "кредити". Те биват придобивани чрез труд - колкото по-дълго време и по-усърдно някой работи, толкова повече "кредити" ще получи. След това тези кредити могат да се използват за закупуване на повече храна, услуги и лична собственост от необходимите за живот, които всеки получава.
След като някой похарчи своя кредит, той моментално изчезва. Кредитите не могат да бъдат прехвърляни на някой друг или съхранявани за някого (с изключение от родители на деца, които все още не могат сами да печелят кредити, както и някои други по специфични случаи с хора в неравностойно положение за труд). Кредитите лесно се редуцират от общата сума. За получиш повече, трябва да работиш повече. Кредитите не могат да бъдат търгувани, с изключение на някои регулирани форми на хазарт, нито могат да бъдат откраднати.
Редуцирането и акумулирането на кредити е по-скоро счетоводно-отчетна система, отколкото нещо друго. Както вече споменахме, производствените средства, които са нужни за създаване на транспортни машини, компютърни системи, храна и т.н. не използват пари в производствения процес, а просто всяка индустрия получава толкова ресурси, колкото са ѝ необходими, като това е решено предварително в процеса на партиципаторно планиране.
Благодарение на технологичния прогес, разпределението на продукти става чрез технология, която записва индивидуалните покупки посредством лицево разпознаване и всякакви възможни начини, които са удобни за индивида. Гражданите просто взимат това, от което имат нужда, а изкуствен интелект им казва колко кредита са им били взети по време на покупката.
Затова обяснението, че хората не се нуждаят от пари в 24-ти век е напълно основателно и точно. Въпреки че личната собственост съществува и всеки може да си купи храна, дрехи, лично пространство за живеене и всякакви услуги, частната собственост не съществува, т.е. собствеността върху средствата за производство не е позволена. Така земеделски площи, кораби, фабрики и т.н. са от една страна колективна собственост на всички, а в друг смисъл, не са собственост на никого.
Дори и някой да си помисли, че фасилитиращите бордове, които участват в процеса по планирането могат да бъдат корумпирани, на практика това трудно може да се случи поради липсата на конвертируеми и търгуеми пари и заради прозрачността на всеобщите асамблеи, на които работниците нямат право да вземат решения без консенсус със своя район, което прави корумпирането на делегатите почти невъзможно, със само няколко изолирани случая в цялата история на федерацията.
4. Технологични иновации и наука във Федерацията
През всички векове от своето прилагане, икономическата система на Обединената Федерация от планети е била отговорна за някои изключителни и впечатляващи (за расата на земляните) технологични скокове. Основните причини за този напредък са три.
Разработването на междузвездни космически кораби е само една от технологиите, които икономиката на участието е донесла на Федерацията.
-
Откакто всеки има балансиран работен комплекс, съществува силна инициатива за елиминиране на скучната, опасна и тежка физическа работа. Това води до силно развитие на роботиката и компютърните технологии.
-
Колкото е по-малка нуждата от планови итерации, толкова по-добре. Това води до бум на компютърните технологии, репликатори и солидна индустриална основа (ориентирана към използването на нови, небазирани на петрола, енергийни източници), които изумяват хората и до днес, тъй като най-малкото, всеки може да получи всичко, от което има нужда.
-
Процесът на партиципаторно планиране позволява на гражданите на федерацията да изразят своите желания за разпределение на ресурсите и да изследват нови светове и нови цивилизации. Технологичните открития на новите светове биват взаимно споделяни с благодарност. По почти артистичен начин, процесът по партиципаторно планиране е позволил на хуманоидните раси да иразяват своята любов към откритията, знанието и креативността в толкова голям мащаб, че цялата цивилизация да взема участие в големи и интересни изследователски проекти, просто защото им харесва да го правят като начин на живот.
И накрая, откакто иновациите се смятат за обществено благо, институции като академията на науките Дейстром са получили достатъчно ресурси, за да продължат своя труд за векове напред.
Настоящата статия е базирана (с редакции и допълнения) на The Economics of Star Trek на Мат Грайндър от Ванкувърския Парекон колектив.