Пресеченост - всички потисничества са свързани (Николай Савов)

Терминът „пресеченост“ („intersectionality“ – англ.) е въведен през 1989г. от Кимбърли Креншоу с цел да обясни защо преживяванията на жени – чернокожи и/или имигранти – са игнорирани едновременно от феминисти и анти-расисткото движение в Щатите. Креншоу критикува политиките на идентичност като игнориращи или сливащи вътрешногрупови различия (Crenshaw, 1993). В контекста на насилието срещу жени, подобна ситуация е проблемна, понеже то често е формирано от различни измерения на техните личности като раса или принадлежност към социална група.

Пресечеността (кратко визуално обяснение тук) постепенно навлиза в инструментариума на все повече феминистки движения, след като в началото е била по-скоро характерна за силно маргинализирани групи. Подобен пример е Комбахий Ривър Колектив (Combahee River Collective) – организация на чернокожи феминистки от средата на 70те.

Един по-всеобхватен поглед върху пресечеността показва, че тя далеч надхвърля границите на феминизма и разпростира в множество движения срещу различни форми на дискриминация. В сърцевината на термина е изтъкването на безбройните начини, чрез който различни категории и социални позиции (като раса, пол, сексуалност, произход, възраст, етнос и т.н.) си взаимодействат, пресичат и застъпват, създавайки системни социални неравенства. Пресечеността предлага перспектива, чрез която да гледаме на различните форми на потисничество взети заедно. В контекста на социалните движения, тя е кръстопътя, на който борбите ни се обединяват.

Срещу йерархията

Отвъд адресирането на определено поведение срещу групи от хора на базата на критерии като раса, пол или социална група, пресечеността неизбежно засяга и формите на организация, които предполагат появата на потисничество. Тук не става дума просто за уважаване на различията, а за проблеми надхвърлящи културната сфера. Пресечеността може да послужи за идентифициране на обстоятелствата, които генерират класи на първо място.

Да вземем например отношенията формирани в рамките на доминиращата икономическа система – капитализмът. Един от стълбовете на капитализма е наемният труд. Той неизбежно предполага отношения на подчиненост от страна на работника, които могат да ескалират всякакви крайности и форми на есплоатация, но са легитимирани от нуждата от средства за оцеляване. Капитализмът задължително съдържа в себе си пирамидална организация на отношенията и неизбежно води до концентрация на богатството в смаляващ се кръг от хора – т.е., нарастваща бедност и социално-потискаща среда.

Това обаче не би било възможно ако капиталистическите отношения не се простираха и в сферата на политиката, където правилата на играта са институционализирани. Тук неизбежно се сблъскваме с проблема до колко възможно е участието в политиката на различни социални групи (ако въобще е) и под какво форма се инициира – има ли равностойност при  взимането на решения или една група или индивид налага свойте виждания над останалите. Следователно, употребяването на пресеченост неизбежно елиминира определени социални отношения.

Привилегированост

Потисничеството не винаги е очевидно, особено от позиция на привилегированост. Да вземем за пример бяла жена в условия на бедност. Можем ли наистина да си представим подобна личност като привилегирована, след като дори в развитите страни не е изненадващо да се натъкнем на полова дискриминация (не е изключено това да е под формата на по-ниско заплащане за еднакъв труд спрямо някой мъж), а същевременно може да става дума невъзможност за задоволяване на основни нужди? Отговорът е да.

В съвременното силно разслоено общество, бедната бяла жена далеч не е на дъното на пирамидата. Както видяхме в началото, по-долу от гледна точка на социални привилегии може да бъде чернокожа жена, което би могло да бъде още по-неприятно за последната ако тя е и физически или умствено увредена или е същевременно бежанка. Вероятно най-привилегированата позиция ще представлява нещо като красив, бял мъж, без увреждания, притежаващ значителни средства, хетеросексуален и т.н.

Обратно на бедната бяла жена, тя би настоявала да се решат приоритетно проблеми, засягащи отношението към и възнаграждание на жените, както и справедливо заплащане на труд. Един имигрант обаче би настоявал, че гарантирането на фундаменталните му права е по-важно, защото той/тя е в по-безизходно положение. Тук се появява пресечеността, която служи като сплотяваща сила между хора от различен произход, с трудно сравними сравними проблеми и ограничени възможности да привлекат вниманието на възможните спасители измежду множеството засегнати групи в обществото.

Вероятно страничен ефект от пресечеността е и засилването на емпатията, заглушена от привилегии, които може би са невидими за мнозина от нас. Трудно е за един мъж да усети какво е да си жена, за хетеросексуалните да си представят отношението към останалите, за пенсионерите да почувстват тревогите на бежанците или пък за възрастните да си припомнят принизяването на младите като неопитни и буйни. Да си привилегирован не значи да си лош – това е просто сигнал за неравенства и, вероятно, несправедливости.

Чрез пресечеността не просто признаваме важността на чуждите проблеми, но отиваме по-далеч, анализирайки корените на потисничеството, заложено в системата. Днес живеем в общество, което контролира телата ни чрез стандартите си за красота, което е наследило част от схващанията си от колониализма, което – гордеейки се със себе си – принизява другия, и т.н. Без опит за проникване в същността на системата, ние сме обречени да застопоряваме привилегиите, с които разполагаме и да остояваме различията помежду си.

Отвъд човека

Пресечеността се простира във всички сфери на живота – не само човешкия. Проблеми като глобалното затопляне например изискват не просто по-зелено функциониране на системата, но и нейната коренна промяна. Защитата на природата, и по този начин на нас самите, изисква и изработване на механизми за преразпределяне на ресурсите, достъп до надеждно настаняване за най-застрашените общности, но същевременно – и може би напълно неочаквано – повече свободно време от работа. Макар това само по себе си да не е гаранция за прогрес, умората от работа не оставя никаква енергия на мнозина от нас да се замислят върху проблемите на природата и устройството на живота ни.

Накрая стигаме дотам, че дори не ни интересува каква храна получаваме или как се произвежда. Днес, милиарди животни са приковани от рождението си в претъпкани фабрики, инжектирани с всякакви химикали за бърз растеж, изнасилвани периодично за създаването на ново поколение и, разбира се, убивани за да нахранят хората. Същевременно, избиването на огромни количества риба за задоволяване на нечий нужди, „обезлюдява“ чинията на други, често бедни населения, за които риболова е единствен изход.

В заключение

Пресечеността е все още сравнително ново явление сред движенията по цял свят, но ползите от нея са несъмнени. Адресирането на потисничеството чрез обединяването на нашите борби изглежда е единствения начин да се борим със система, която ни е обградила и не ни оставя въздух.