Икономиката на бъдещето трябва да бъде хуманна (Тодор Марков)

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 23 Септември 2010 10:10

Само преди една година този въпрос щеше да прозвучи странно. Щеше да навява спомени от епохата на „зрелия социализъм”, когато като заклинание се повтаряше фразата за „загниването” на капитализма. По този повод ние, възпитаниците на Философския факултет на СУ, на шега казвахме, че мушмулата, колкото повече загнива, толкова по-вкусна става за ядене...

Днес обаче въпросът за бъдещето на капитализма се поставя отново съвсем сериозно.

Прочети още...

Класа ли каза? (Джон Кронън - младши)

Детайли: Публикувана на Петък, 05 Февруари 2010 14:13

Изглежда сме изправени пред сериозна класова криза в нашите движения и организации, която приема две форми: 1) въпросът за класата беше махнат от списъка с приоритетите и 2) тези, които му обръщат адекватно внимание имат погрешен класов анализ, което го прави безполезен. Като член на СДО (Студенти за демократично общество, Students for a Democratic Society - SDS) виждам, че не сме имунизирани срещу този проблем; затова това есе се опитва накратко да подхване този въпрос и да посочи проблемите, като започне с второто. Традиционният ляв двукласов анализ ще бъде отхвърлен в полза на въвеждането на трета класа – координаторската; и след като определя тази нова класа, ще обсъдя последиците от нея в нашите движения и организации, имайки предвид опита на СДО. Трябва да се отбележи, че класата ще бъде разгледана по по-опростен начин, отколкото трябва; въпреки това имайте предвид, че авторът вярва, че класата не може да бъде формулирана като индивидуално потисничество, отделно от други потисничества, които произлизат от общността и от културни, родствени и авторитарни отношения. По-скоро, всеки е активно преплетен с другия; това понякога се нарича "тоталистки" подход или "допълващ холизъм".

Прочети още...

Икономика на свободния софтуер (Григор Гачев)

Детайли: Публикувана на Сряда, 21 Октомври 2009 10:02

Често понятията "свободен" и "безплатен" софтуер биват бъркани. На практика обаче те не са едно и също. Вярно е, че свободният софтуер най-често е и безплатен за потребителите си. Това обаче е само следствие от свободния му статут, едно от предимствата му. "Свободен" е софтуер, който предоставя свободен достъп както до готовата за използване програма, така и до пълния ѝ изходен код, заедно с правото да вършите и с двете на практика каквото искате. Имате право да ги използвате колкото и както искате, раздавате на който и както пожелаете (или дори продавате, ако решите), да ги дописвате или променяте за свои цели или по поръчка на ваши клиенти, да правите свои версии, и т.н. За доста хора това звучи просто невероятно - но е така.

Прочети още...

Класа и ПарЕкон (Майкъл Албърт)

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 01 Октомври 2009 10:27

Какво е класата? Какво имаме предвид под "класа"?

Ами това е група от хора които споделят достатъчно икономически условия/мотиви, така че а могат да бъдат полезно изследвани , разбрани и отнесени като група, вместо като отделни индивиди. В частност тук ние се интересуваме от достигането до ценна и работеща икономика. Икономиките обикновено разграничават хората на класи – чиито условия за живот са различни и които като резултат се държат различно, имат различни мотиви и се радват или устояват на различни резултати.

Класата е концепция. Тя не е нещо, което съществува само за себе си - тя е груба категория, която ние дефинираме и използваме, за да обособим реалността по начин, които ни помага да говорим за нея, да представяме характеристиките ѝ да говорим за тях. Реалността е безкрайно променлива, преплетена и т.н. Ние даваме на до голяма степен повтарящи се аспекти определени имена, така че по-нататък да ги имаме в полезрението си – тъй като вярваме, че да ги имаме в полезрението си е от решаващо значение за разбирането и полезното действие.

Прочети още...

Институциите на ПарЕкон (Майкъл Албърт)

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 17 Септември 2009 13:06

Когато хората попитат "Какво искате" до момента по отношение на икономическия живот, можем разумно да отговорим, че искаме солидарност, разнообразие, справедливост и самоуправление, но само това не е достатъчно за отговор на въпроса.

Ако харесваме тези ценности, но защитаваме институции, чиято логика води до различни резултати от нашите или причиняват изобличаващи вреди в други отношения, както правят пазарите, корпоративната организация на труда и частната собственост, какъв е смисъла от реторическата привързаност към тези ценности? Казано по друг начин, Президентът може да говори идеално красноречиво, много красноречиво и с огромно чувство за добрите ценности. Аз обаче не съм впечатлен. Но, не защото ценностите, които той възпява са лоши, а защото институциите, които той приема, препоръчва и издига са противоположни на тези ценности.

Следователно, да, трябва да предлагаме добри ценности, но също така трябва да предлагаме набор от институции, които могат да направят предпочитаните ценности истински, без да застрашават икономическия успех.

Прочети още...

Увод към "ПарЕкон: Живот след капитализма" (Майкъл Албърт)

Детайли: Публикувана на Неделя, 23 Август 2009 15:34

alt
Увод към книгата "ПарЕкон: Живот след капитализма" на Майкъл Албърт

"Kaпитализмът не е успешен. Той не е нито интелигентен, нито справедлив, няма и добродетели - а освен всичко и не функционира добре. Казано накратко, ние не го обичаме, дори започваме да го мразим. Но замислим ли се, с какво бихме желали да го заменим, се оказва, че въобще нямаме представа за това."
Джон М. Кейнс

Британският либерален философ Джон Стюърт Мил (1806-1873) казва:

"Ние не одобряваме идеалът на тези, които искат да ни накарат да вярваме, че нормалното състояние на хората е постоянната борба за успех, и че това газене, мачкане, настъпване и блъскане на другите, което днес характеризира обществото, може да бъде желаната съдба за човечеството."

А пък американският социален критик Ноам Чомски допълва:

"... бих искал да вярвам, че хората имат инстинкт за свобода ... и че те не искат да бъдат блъскани, командвани и потискани... Те желаят да им се даде възможност да вършат разумни, конструктивни неща, които сами могат да контролират..."

Но щом "това газене, мачкане, настъпване и блъскане не е желаната съдба за човечеството" - коя е тя тогава? След като задушаващото се вече мнозинство от човечеството не иска да бъде предвождано от едно самовлюбено елитарно малцинство - към какво тогава се стремим? След като желаем да научим повече за този инстинкт на хората, и не искаме повече да ни "блъскат, командват и потискат", а да вършим "конструктивни неща, които сами да контролираме", как да започнем с това?

Прочети още...

Ценностите в ПарЕкон (Майкъл Албърт)

Детайли: Публикувана на Петък, 07 Август 2009 14:09

Един от начините да мислим за визия (т.е. трансформиращи институционални цели) е да се запитаме какви са нашите ценности за каквато и да е дискутирана тема и след това, ако сме определили някакви ценности, да се замислим дали съществуващите институции ги реализират. Ако не го правят, то ние би трябвало да предложим нови институции, които се справят по-добре по отношение на нашите ценности. Човек може да направи това за различни сфери на социалния живот като семейство/родство, култура, политика или (както ще направим ние) за икономиката. Или би могъл да направи това и в по-специфична област, например религията, образованието, спорта, здравеопазването и т.н.

Прочети още...

Реакцията на ПарЕкон и отговорите (Майкъл Албърт)

Детайли: Публикувана на Понеделник, 25 Май 2009 14:32

В тази последна лекция бих искал да представя част от споровете, възникнали около модела на икономиката на участието. Затова прилагам есе от Робин Ханел и своите отговори на някои критики от страна на икономисти. Тя обобщава редица слабости, приписвани на парекон и им дава отговор, доколкото ни е възможно. Първо, обаче, трябва накратко да се обърнем към въпросите, повдигнати в последната глава.

Прочети още...

Подари го (Дейвид Грейбър)

Детайли: Публикувана на Сряда, 20 Май 2009 16:18

Забелязали ли сте как вече няма френски интелектуалци? През 1970-те и 1980-те имаше същински потоп: Дерида, Фуко, Бодрияр, Кръстева, Лиотар, дьо Серто... Но оттогава почти никой. Модните академици и интелектуалци са принудени да рециклират непрекъснато теории на по 20-30 години или да се обръщат към страни като Италия или дори Словения за внушителна метатеория.

Има много причини за това. Една от тях има общо с политиката в самата Франция, където френските медии полагат систематични усилия да заменят интелектуалците с празноглави разбирачи от американски тип. Все пак усилията им не са напълно успешни. По-важната причина е, че френският интелектуален живот става все по-политически ангажиран. В американската преса цари почти пълно затъмнение относно културните новини от Франция, което датира от големите стачки от 1995 г., когато Франция бе първата страна отхвърлила „Американския икономически модел“ и отказала да започне разглобяването на държавата на благоденствието. В американската преса Франция стана „глупавата държава, мъчеща се да избяга на хода на историята.“

Прочети още...

Икономика на даровете (Георги Бончев)

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 16 Април 2009 02:29

Икономика на даровете е вид икономическа система при която материалните блага (и услугите) се произвеждат и предоставят от един човек или група хора на друг човек или група без да се очаква някаква отплата сега или в бъдеще. Решението кога, на кого, в какво количество и какво точно да се подари се взема единствено от подаряващия. Този вид икономика, самостоятелно или в комбинация с други стопански практики (като бартер икономиката) се разглежда от много анархисти като основно средство за осъществяване на стопанския живот в едно свободно общество.

Прочети още...

Солидарна икономика