Отвъд доктрината на растежа (Явор Тарински)

Обществото е заседнало в начин на мислене, доминиран от икономики на прогресивен растеж; тяхната тирания е направила креативното мислене извън установените рамки невъзможно […] Но нашата непрестанно нарастваща консумация не е устойчива; рано или късно ще трябва да се откажем от нея.

Серж Латуш [1]

"Икономическият растеж" е фраза, която днес се повтаря като мантра. Тя бива застъпвана от мнозинството в съвременния политически и икономически елит. Десни, както и много леви [2], остават във въображаемото на растежа, докато то съдържа много недостатъци, които те силно пренебрегват.

Унищожаване на социалната тъкън

Виждаме как консумеризмът доминира всяко капиталистическо общество, основано на икономически растеж, разграждайки го на атомизирани аполитични индивиди, загрижени единствено за себе си. Както Ерик Олин Райт с точност отбелязва [3], динамиките на мотивираната от печалби капиталистическа пазарна конкуренция налагат силен натиск върху капиталистическите икономики да растат като цяло, не само в производствен план. Печалби се правят от продажбата на блага и услуги. Колкото повече една капиталистическа фирма продава, толкова по-висока е нейната печалба. Следователно капиталистическите фирми постоянно опитват да увеличат своята производителност и продажби. В тази конкретна задача се влагат огромни ресурси, най-вече под формата на реклами и маркетингови стратегии, но и като държавни политики, които систематично насърчават икономическия растеж. В крайна сметка това създава силна траектория към растеж на производството. При едно такова уравнение, на свободното време се дава нулева стойност, тъй като то не се продава на пазара.

Това води до вечно-растящо потребление, подкрепено от културни форми, създаващи отчужден и механистичен антропологичен тип, откъснат от социалната колективност. Или казано с други думи: хора, способни на автономно мислене биват превръщани в безмозъчни машини, въртящи хетерономното гигантско зъбно колело на икономическия растеж в името на самия Растеж.

Задълбочаване на неравенствата

Друг социален аспект на негативните ефекти, които непрестанния икономически растеж оказва върху обществото, е нарастването на социалните неравенства.

Според д-р Джейсън Хикел [4], лектор в Лондонския икономически университет (LSE), най-богатият 1% е увеличил своите печалби с 60% през последните 20 години, докато в същия период икономическото неравенство е достигнало своя пик [5], като междувременно глобалната икономика непрекъснато растяла [6]. Негативните ефекти от доктрината на растежа били усетени още през 1897 г. от Ерико Малатеста, който в своята книга "В кафенето" отбелязва [7]:

Тези злини [социално неравенство, бедност, безработица] обикновено са по-интензивни в страни, в които индустрията е по-развита, освен ако самите работници не са успели, чрез организиране на работното място, съпротива или бунт, да си извоюват по-добри условия на живот.

Тук съм в пълно съгласие с Джордж Монбайо, спород когото [8]:

...старото извинение, че трябва да изтърбушим планетата, за да помогнем на бедните, просто не минава. В продължение на няколко десетилетия свръх обогатяване на тези, които вече притежаваха повече пари отколкото могат да изхарчат, изгледите за всички останали изглеждат влошени.

Доктрината на постоянния икономически растеж допринася за увеличаването на неравенствата и несправедливостите, а богатствата, които биват произвеждани, често са илюзорни: дори за богатите това общество не е нито комфортно, нито приятно, а е едно болни общество, изпълнено с цинизъм и насилие.

Може би е време да започнем да мислим извън доктрината на растежа. Може би известният тачъристки лозунг "няма алтернатива" на капитализма трябва сериозно да бъде преосмислен. Може би трябва да се стремим към качество, а не количество; сътрудничество, а не конкуренция.

Общество отвъд икономизма

За да можем да си представим и създадем общество отвъд постоянния икономически растеж, ще трябва да отидем отвъд икономизма, т.е. мисленето по тясно механистичен/потребленчески начин. Това означава да се противопоставим на теория и на практика на доминацията, която икономиката има във всички сфери на съвременния живот, както и в нашите умове, и да я подчиним на политическото, за да отразява реални човешки нужди и желания. Едно възможно политическо общество е автономното, съставено от автономни индивиди, което да замени едновременно капитализма и националната държава.

Според Корнелиус Касториадис [9] едно автономно общество не може да бъде осъществено по друг начин, освен чрез автономното действие на колективността. Едно такова действие предполага, че хората ценят нещо различно от възможността за закупуване на нова лъскава джаджа. На по-дълбоко ниво, то предполага, че страстта за пряка демокрация, свобода и обществени дела, ще замени разсеяността, цинизма, конформизма и консумеризма. Също така изисква заменянето на националните и глобални централизирани институции на управление с автономни самоуправляващи се политии [10], взаимодействащи помежду си на базата на солидарност, равенство, самоопределение и пряка демокрация, които сами ще определят своите нужди, а не това да става чрез изкуствени пазарни механизми и догми. Голямомащабните замърсяващи и изчерпваеми енергоизточници ще бъдат заменени от маломащабни възобновяеми такива, насочени към автархия и устойчивост. Накратко, това предполага, измежду много други неща, че "икономическото" престава да бъде доминантна и върховна ценност. Това е цената, която трябва да платим за трансформацията на обществото. Свободата изисква унищожаването на икономиката като централна/изключителна ценност и нейното заменяне със страстта за политическо участие.

Иначе цената, която човечеството ще трябва да плати за прахосническия консумеристки начин на живот, който доктрината на растежа насърчава, ще бъде много по-висока. Според много учени и изследователи [11] Земята няма да може да поддържа още дълго условията, правещи възможен живота такъв, какъвто го познаваме, ако икономиката продължи да функционира по същия начин. Но виждаме растящ брой хора, които са недоволни от консумеристкия начин на живот, тъй като, както се оказва, постоянната консумация не е достатъчна причина за живот.

 

Въпросът със самоограничението

В известния лозунг "ако може да бъде направено, ще бъде направено, независимо от последствията" виждаме чиста съвременна технонаука, логика, силно свързана с доктрината на растежа. В основата ѝ е заложен следния начин на мислене: дали се нуждаем от нещо или не не е от голяма възможност, а само дали може да бъде направено. И ако може, ще бъде направено; ще бъде намерена причина за неговото създаване и средства за продажбата му на пазара.

Касториадис извежда [12] въпроса със самоуграничението на технологиите и знанието, но не поради религиозни причини или политически такива в тоталитарния смисъл (той посочва факта, че Сталин обявил теорията на относителността за антипролетарска [13]), а поради причини, свързани с политически избор, т.е. с мислене. Или с други думи, да скъсаме с хетерономията на технонауката, доминираща днес общественото въображаемо и да я заменим с автономната мисъл, която открива много хоризонти. Появата на един такъв антропологичен тип, способен на индивидуално и социално самоограничаване, е от ключово значение за отвеждането на обществото отвъд доктрината на растежа. Неговото създаване може да бъде дело единствено на обикновените хора, отваряйки сами, пространства на участие и еманципация, които да въведат отговорност и автономия във всяка сфера на човешкия живот.

Бележки:

[1] https://mondediplo.com/2004/11/14latouche
[2] http://mondediplo.com/2004/11/14latouche
[3] Erik Olin Wright, Envisioning Real Utopias. 2010. Verso Books. p66
[4] http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2013/04/201349124135226392.html
[5] http://www.bbc.com/news/world-20156365
[6] https://en.m.wikipedia.org/wiki/World_economy
[7] Errico Malatesta, At the Cafe: Conversations on Anarchism. 2005. Freedom Press. p30
[8] http://www.monbiot.com/2012/12/10/the-gift-of-death/
[9] Cornelius Castoriadis, Democracy and Relativism. 2013. p59 (достъпно на http://www.notbored.org/DR.pdf)
[10] https://en.wikipedia.org/wiki/Politeia
[11] http://www.extremetech.com/extreme/166986-earth-will-not-remain-habitable-for-long-time-to-find-another-planet-says-new-research
[12] Cornelius Castoriadis, Democracy and Relativism. 2013. p62 (достъпно на http://www.notbored.org/DR.pdf)
[13] Ibid.

Първоначално публикувано на английски в NewCompass