Към ПарЕкон: Стратегията за икономическа революция (Брайън Доминик)

При пропагандирането и обсъждането на ПарЕкон неизбежно и съвсем основателно е очакването да представим възможности и идеи около които да се мобилизират активистите днес. Ежедневно всички се изправяме пред икономически проблеми, като потребители, работници, активисти, граждани. Би трябвало да действаме съгласно нашите възгледи, доколкото е възможно; единствено това е от полза за Икономиката на участието, тъй като ни подсеща да прилагаме идеите на ПарЕкон към ежедневните си навици и в някои случаи дори ги променя.

За съжаление, индивидуалните ни действия имат твърде малко въздействие върху обществото и не влияят на обществените структури. Освен това те са ограничени от господстващата икономическа система на пазарния капитализъм. Затова изграждането на Парекон, който в същината си изисква радикални обществени промени, не може да стане единствено чрез промени в поведението на отделен индивид или дори на големи маси от хора.
По-важни са вниманието към икономическите институции на всички нива и тяхната реформа – в дома, в квартала, в работата, в производството и в обществото като цяло.

Въпросът допълнително се усложнява и от факта, че Икономиката на участието (ПарЕкон) по дефиниция е система, която може да бъде въведена и поддържана единствено от общество, което същевременно изживява и много други трансформации. Необходими са промени не само в икономическите, но и в културните, родствените и политическите отношения и институции. Ако не бъдат наложени промени в начина, по който общуваме като отделни личности, семейства и приятели, отделни култури, раси и етнически общности, в начина, по който организираме етичните си отношения и връзката си с други общества, ако не успеем да извършим една такава цялостна революция, установяването на Икономика на участието ще е сизифовски труд; провалите в другите области може да подкопаят икономическия прогрес.

Необходимостта от икономическо самоуправление е пряко свързана с въпросите за демокрацията, които не можем да решим в политическите си отношения, а какво остава за сферата на производството и на разпределението на стоки и услуги. Все още не сме намерили успешен подход към важните проблеми за толерантността между културите и многообразието, така че как да очакваме тези ценности да се пренесат на работното ни място и в практиката ни като потребители?

В същото време обаче, за да се стигне до активни трансформации в полето на родствените отношения, културата и политиката, трябва да са налице радикални промени в икономическия живот.

Ето пред такава картина сме изправени и изводите се налагат от само себе си. Нуждаем се от цялостна революция в най-пълния смисъл на думата.
При все това, дори когато приемем този факт не е задължително да приемем конотациите, които обикновено се свързват с идеята за революция. Нахвърляните в груби щрихи обществени промени изглеждат сложни и вълнуващи, но колкото и да са радикални, промените трябва да настъпят в резултат на процес, който най-вероятно ще е доста дълъг. Като всеки процес, и този си има етапи и то на всички фронтове: личен, икономически, междуличностен, културен и политически.

За нашите цели, тъй като тук обсъждаме конкретни идеи, моето изложение ще се ограничи до стратегията и тактиката на процеса на икономическа промяна. От само себе си се разбира, че икономическата промяна трябва да се случи в контекста на по-широки обществени реформи и революция.

Идеи за промяна

Методът, по който достигаме до разбирането за обществото (и обществената промяна) е основополагащ, но това не означава, че процесът е елементарен. Напредваме стъпка по стъпка, като всеки етап е доста сложен. Нека видим как този метод се отнася към икономическата промяна.

1. Обявили сме ценностите, които споделяме (солидарност, самоуправление, равенство, многообразие); 
2. Анализирали сме настоящата икономическа система и сме я провъзгласили за несъвместима с нашите ценности;
3. Разработили сме модел на алтернативна икономическа система, която не просто е приемлива, тъй като отговаря на ценностите ни, но е и практична – тази система или някоя нейна разновидност може да проработи, ако успеем да я установим.

Обсъждането не е приключило и представените досега идеи за „модела на Парекон” търпят поправки, ала все пак не сме отделили достатъчно място на въпроса как ще продължим оттук насетне и как ще стигнем до крайната ни цел, установяването на цялостна система на Парекон. Как ние като активисти, не само като визионери, да започнем работа за прилагането на Икономика на участието? Към този момент трябва да:

1. Разработим стратегическа рамка: общи методи, чрез които да установим набелязаните крайни цели, т.е. пътя, който ще бъде следван оттук насетне;
2. Поставим стратегически цели/конкретни жалони по очертания в стратегическата рамка маршрут;
3. Формулираме тактиката си: конкретни действия и проекти, които да доведат до постигане на стратегическите цели.
4. В основни линии два са фронтовете, на които трябва да се борим за обществена промяна във всяка една област, включително икономиката. Първият е обективен: трябва да променим обществените условия – обществените структури, организации, институции, отношения, – така че да дават оптимални резултати, отговарящи на нашите ценности и цели. Вторият е субективен: нашите индивидуални и „колективни” разбирания за света, нашите нагласи, убеждения, поведението ни и т.н.

Като че ли този фронт би трябвало да е на първо място, но в интерес на истината нито един от двата фронта не може да бъде поставен пред другия нито като важност, нито като хронология. Субективният прогрес зависи от промените в обществените структури така както тези структурни промени зависят от промяната в мисленето на хората. Връщаме се към стратегията, разбирана като последователни стъпки, а не като едно действие. Променяме мисленето на някои хора (вече е факт), изграждаме някакви институции (вече е в ход) и създаваме все по-единно движение, това движение подпомага промяната в мисленето на други хора; тези хора се съпротивляват на потискащите институции и помагат за развитието на свободни институции. Този процес ще продължи, докато не променим критическа маса от институции и умове. В този момент създадените от нас институции ще се възприемат като пионери на новото общество и ще ни накарат да ускорим това, което трябва да бъде довършено или съответно да се откажем от другото, което следва да бъде изхвърлено.

Има три, макар и не ясно обособени, пътя за промяна на сегашната икономика и нейните потиснически, антисоциални и контрапродуктивни институции. Първо, много от съществуващите институции ще бъдат реформирани и превърнати в освободителни институции. Но освен това трябва да съборим някои от съществуващите институции и да създадем чисто нови. Не всички страни на настоящата икономика са податливи на обществени метаморфози било в резултат на натиск отвън или отвътре.

Когато стигнем до разработването на революционна стратегия е изключително важно да разглеждаме хода на историята както като определящ фактор, така и като резултат от стратегията за обществена промяна. Всяка стратегия трябва да може да се адаптира при промяна в обстоятелствата и не може да се очаква да манипулира историята със силата на своята воля. Колкото и да са важни ясната визия и относително ясния път за изграждането на революционно обществено движение, непредсказуемостта на бъдещето изисква гъвкава тактика и известни отклонения в представата за визия. Единственият аспект от нашето движение, който не може да се променя, е, че то се основава на непоклатими принципи, ядрото на нашите ценности остава постоянно през цялото време.

Ролята на държавата

В работата ни за налагане на радикална икономическа промяна най-големият външен фактор, който може да влияе на стратегическите ни цели е политиката. Трябва да обмислим политическите промени, които ще са необходими за появата на Икономика на участието. И не само това, трябва да обмислим и каква роля може да играе държавата (властта) в подпомагането или възпирането на Парекон.

Някои от привържениците на Парекон смятат, че държавата трябва да помогне за установяване на Икономика на участието. Как иначе, питат те, би могла да се осъществи една толкова мащабна промяна? Въпросът става още по-сложен, ако се запитаме дали тази държава ще е прогресивна издънка на сегашната (в САЩ - демократична република) или ще е революционна (например пряка или представителна демокрация, установена от всенародно въстание).

Със сигурност централната власт притежава необходимата за промяна на икономиката власт. Независимо дали самото правителство е революционно или относително традиционно, радикална промяна в политическите нагласи може да улесни радикални промени в икономиката. Ако президентът на Венецуела, Уго Чавес, желае, би могъл да наложи не само резки модификации, но и революционни структурни промени в икономиката на страната. Неговото правителство може дори да установи някаква форма на Икономика на участието на мястото на сегашната смесена капиталистическа система във Венецуела. Затова не бива напълно да се изключва възможността, ако крайно прогресивни или радикални сили вземат властта в северното полукълбо, в тези страни да се осъществят големи икономически промени, може би дори и такива, които включват някои елементи от Икономиката на участието.

Но по-важният въпрос е не дали държавата би могла теоретично да изгради Парекон, а дали е желателно да се изгради Парекон по модела отгоре надолу. За всеки, който подкрепя принципите на Парекон отговорът със сигурност е да, хубаво би било държавата да изостави пазарния капитализъм изцяло или частично и да го замени с Парекон, или поне да приеме някои негови елементи. Просто капитализмът е нещо лошо, а Парекон сам по себе си е нещо добро. Дори и да не се приложи в идеалния си вариант, Парекон спокойно побеждава капитализма предвид невъздържаните, систематични изстъпления на пазарите и частната собственост и причинените от това страдания.

Въпреки това вероятността едно нереволюционно правителство да въведе Парекон е твърде малка. Дори и Венецуела да мине към Икономика на участието по волята на властта, повечето общества едва ли ще имат късмета да бъдат управлявани от човеколюбиви диктатори. Съвременните правителства са контролирани от капитализма и като цяло структурно не допускат съпротива срещу - да не говорим за унищожаването им, - на капиталистическите институции, инфраструктура и дневен ред.

Може да се предположи, че в някои северни държави ще възникне партия на Парекон, която ще участва на местните и национални избори. Ще е необходимо масово движение в ниските социални слоеве за установяването на такава партия, тъй като корпорациите и дребните предприемачи едва ли ще проявят по-голяма склонност да финансират такава заплаха, отколкото за финансирането на екологичните партии и другите прогресивни политически движения. В доминираните от капитала избирателни системи това обрича на неуспех установяването на Парекон по изборен път.

А какво да кажем за една революционна власт? Навярно спокойно може да се твърди, че установяването на истинска Икономика на участието и забраната на противоборстващите си пазарни институции ще се случи само като част от по-мащабно движение за радикална обществена промяна. Малко вероятно е да станем свидетели на движение за обществена собственост върху богатствата, работнически комплекси в цялата икономика, детайлно разработена система за демократично планиране и другите основни елементи от Парекон, без съответните искания за пряка политическа демокрация на участието, нова система за решаване на проблемите с престъпността, конфликтите и стотици други структурни характеристики на държавата.

Навярно можем да приемем, че движение за Парекон може да се появи само заедно с искания за политически реформи. А какво да кажем за движение за политическа революция? Твърде малко вероятно е драстични реформи на политическата система като тази в САЩ да бъдат извършени посредством правилата на тази система. Няма как да възникне по законен път нова форма на управление. По-скоро настоящата система трябва да бъде съборена, да бъде написана нова конституция и да се въведат нови политически структури – и всичко това от организации различни от настоящите законодателна и изпълнителна власт.¹

Дали преходът към по-пряка демокрация задължително води до преход към Икономика на участието? Истинският въпрос е дали изобщо искаме управление, пък било то и революционно – контролирано по-пряко от хората, - което да контролира градивния материал за следващата икономика? След като Икономиката на участието е замислена като отделена и независима от държавата, разумно ли е да оставяме държавата да революционизира икономиката?

Няма никакъв смисъл установяването на демократична, низова Икономика на участието да става отгоре надолу или от центъра към периферията; най-логичната роля на държавата в установяването на Икономика на участието е ролята на закрилник. Едно низово обществено движение трябва да развие алтернативни икономически институции като трансформира съществуващите и създаде нови. Държавата трябва да защитава това движение от реакционни политически и икономически сили. Например, прогресивните елементи от съществуващата в даден момент политическа система, каквато и да е тя, не трябва да позволяват на бюрократите и на агентите на властта да унищожат институциите и движенията, стремящи се да изградят Парекон. Също така те трябва да се борят за специални протекции, които да позволяват съществуването на Пареконски институции в крайната пропазарна икономика. В най-активната си роля държавата може да субсидира Пареконските експерименти.

Но основният подтик за създаването на едно движение за Икономика на участието, както и неговото ръководство, трябва да си останат в низините: в общностите и в работните места, в регионите и в производството, тъй като именно от там ще се управлява икономиката. Парекон е либертарианска икономика и затова движението, което трябва да я създаде, следва да е извън държавата.

ПарЕкон на пазара

Без съмнение най-важният фактор, който задържа развитието на пареконските институции в съвременната икономика в Северна Америка е фактът, че те съществуват в рамките на пазара. Прогресивните фирми, които развиват дейност така, че да се съобразяват с интересите на работниците, околната среда и обществото като цяло трябва да се съревновават с компании без подобни задръжки. С малки изключения съвременният пазар обезсърчава съобразяването с такива фактори.

Втората голяма пречка е достъпът до капитала. Неконвенционалните работни места плашат заемодателите и инвеститорите. Компаниите, които изповядват ценности различни от увеличаване на печалбата не привличат финансова подкрепа.

Не стига, че е трудно да се конкурираш за потребители с компании без хуманни стандарти за работна сила, околна среда и т.н., но трябва да се съревноваваш с тях и на пазара на труда. За едно демократично работно място са необходими необичайни работници. Благодарение на неадекватността на конвенционалното обучение на всички нива, както и на липсата на полифункционални длъжности в съвременните работни места, трудно се намират хора, които да притежават умения и квалификация за широка гама от дейности. Хората с ръководни умения не познават добре ежедневните дейности. В същото време тези, които умеят да вършат работа и са свикнали да изпълняват нареждания рядко биват овластени да участват в определяне пътя на развитие на компанията. Намирането на такива „ренесансови работници” може да е много скъпо. И тъй като всеки секретар, техник и  портиер в Парекон е също и ръководител, за да бъде конкурентна на пазара на труда, Пареконската фирма трябва да плаща съответните възнаграждения.

Няма никакво значение, че всичко това не е така, както би трябвало да бъде. Изграждането на пареконска компания в съвременното общество е начинание, което цели да противопостави на днешната налудна икономическа реалност красивите идеали (и потенциала) на радикалната алтернатива. Но точно тези абсурди илюстрират и случайните успехи на капитализма. Оказва се почти невъзможно една очевидно по-добра алтернатива да пусне корени в институционалните ограничения на настоящата система.

Това не налага извода, че не си заслужава да се опитаме да изградим пареконско работно място в днешната икономика. Освен че тези работни места могат да бъдат потенциалният градивен материал за новата икономика, те са може би най-въздействащото пропагандно оръжие на наше разположение. Няма по-добър начин да убедим другите, че Парекон може да бъде изграден, от прилагането на един от най-важните му елементи – демократичното работно място – насред противодействащите сили на капиталистическия пазар. Всъщност, има един по-добър начин: да ги наемем при нас. Работата в колективна атмосфера, където се ценят солидарността и многообразието, създава навици и хората, които са работили в такива условия се стремят да ги внедрят навсякъде, където отидат.

Но създаването на пареконски работни места и трансформирането на съществуващите фирми в демократични, ръководени от работниците предприятия, е само един елемент от вдъхновяването и налагането на цялостна икономическа реформа. Колкото и да е изкусително да се работи само на микро ниво, като се създават нови работни места или се реформират старите, Парекон няма да бъде изграден, докато всички в обществото не работят в балансирани работни комплекси и не участват в планирането.

Двойно действие от низините

Независимо дали държавата ръководи изграждането на Икономика на участието или не, същинското трансформиране на старите икономически институции и налагането на новите ще бъде извършено на много по-ниски нива. На низовите нива ще стане ясно коя от пареконските идеи дава резултати и коя - не. Държавата може да узакони създаването на работнически и потребителски съвети и така нататък. Дори може да напечата и разпространи хубави ръководства за това. Но централната власт няма как да притежава познанията, гъвкавостта или пък вниманието към важните подробности както низовите организации. И тъй като това е очевидно, също толкова ясно е и че колкото по-голям опит имат тези низови организации с прилагането на Парекон, толкова по-резултатен ще е всеки съгласуван опит за трансформация на икономиката.

А ако няма държава, която да заповяда „отгоре” революцията в икономиката? Ако революционното правителство не успее да стигне до там или пък конвенционалното правителство няма желание да се опита да го направи? Няма нужда да чакаме държавата да подкрепи пареконските начинания, тъй като и без това тежката работа ще бъде свършена от работниците и потребителите.

Според стратегическия подход „двойно действие” пътят напред е чрез създаване на институции на новото общество „в скелета на старото”. В полето на икономическата трансформация това означава изграждане, поддържане и защита на алтернативни институции (АИ) като кооперативи, работнически съвети, съвети на потребителите и така нататък, впоследствие свързването им в мрежи и създаването на здрава широка основа.

Стратегията на двойното действие отговаря на необходимостта от едновременното създаване на алтернативи и премахването на съвременните капиталистически институции и услуги, които алтернативите заменят. Дори и в капитализма системата обслужва реални нужди – макар и в различна степен -  на всеки в обществото. Било то в петзвезден ресторант, заведение за бързо хранене, кухня за бедни или по контейнерите, капитализмът и производните му задоволяват основните ни потребности от храна. Същото се отнася и за облеклото, жилището и дори за здравеопазването. Макар че не всички получават това, от което имат нужда, да не говорим за това, което искат, почти всеки в САЩ и в другите индустриализирани страни получава достатъчно, за да оцелява.

Там, където има крещяща нужда – а днес твърде много хора имат крещяща нужда от различни неща, – икономиката с двойно действие трябва да се стреми да я удовлетвори. На първо място тя трябва да осигурява стоки и услуги на безработните и работещите бедни. По този начин икономиката с двойно действие ще ги спечели на своя страна и те може да започнат да участват в нея. Единственият начин да се стигне дотам е работническата класа и бедните да създадат двойни институции, които да бъдат максимално привлекателни за хората, които са в тях.

Организаторите трябва да разбират и представят алтернативната икономика като движение, от което човек е част, а не като външно тяло, което се обръща към нас като отчуждени работници и потребители. Икономиката на двойното действие е обединение на хора, които участват като потребители и работници, но според идеалите на Парекон демократично участват в ръководството на икономиката. Безработните получават възможност за работа, ако не срещу заплащане, то поне срещу достъп до ресурсите и в името на развитието на обществото (това е целта на всеки в Икономиката на участието). Всички получават роля в общественото движение, което си поставя за цел да даде право на трудещите се и на потребителите да определят сами икономическото си състояние.

В икономиката на двойното действие има два типа организации: алтернативни институции (АИ) и институции за противодействие (ИП). Първите осигуряват основни стоки и услуги на нуждаещите се. Вторите се съпротивляват на намесата на капиталистическите и държавните институции и дори преминават в настъпление, като използват всички налични средства – от народовластие до нелегални тактически действия – за успеха на движението.

Алтернативни институции

Най-важната алтернативна институция в икономиката на двойното действие е кредитното обединение. Кредитните обединения са демократично управлявани кооперативи, които действат като банки на движението. Те предлагат на хората и на организациите възможност да инвестират спестяванията си, като тези средства се използват за предоставяне на заеми за групи от движението и хора с ниски доходи. Нищо не може да вдъхне такова усещане за солидарност и съпричастност, както кредитните обединения.

Служителите в кооперативното кредитно обединение могат да се самоорганизират като колектив от Икономика на участието. Също така е важно кредитното обединение да подпомага организирането - в това число и финансирането, - на Пареконски предприятия. Организациите, които предлагат балансирани работни комплекси и демократично овластяване трябва да осигуряват и възможности за лично развитие на участниците. Кредитните обединение могат да предлагат важно обучение за тези, които искат да започнат или да се включат в Пареконски предприятия.

Алтернативните икономически институции са истински „развъдник” на личните промени, необходими за обществена революция. Те не само осигуряват материални средства, но и представляват ценно обществено пространство за лична промяна. Участието в Пареконски колектив улеснява включването в по-широк кръг икономически промени. Участниците не само виждат, че могат да заемат друга длъжност и придобиват ценни умения, свързани с работата и с мисленето, но и започват да гледат по съвсем различен начин на противоречията на капитализма.

Освен че са инкубатори от ключово значение за икономическите актьори на бъдещето, алтернативните икономически институции трябва да задоволяват реалните потребности на общността, която обслужват.  Във всяко общество различните общности имат различни по важност потребности. Освен това различните хора са склонни да се включат в задоволяването на различни потребности. Затова в обществото могат и трябва да се развият най-различни институции. Там, където най-големият проблем е недостигът на жилища (или тяхната цена), жилищните кооперативи може да се окажат най-важната алтернативна икономическа институция за даден човек.

Но приоритети на обществото не са единственият фактор, който определя в какво да се включи един активист. В крайна сметка най-устойчивият активизъм е да правиш това, което умееш, което ти е приятно и ти носи удовлетворение. За малцина организирането на подслон за бездомници или жилищни кооперативи е приятно, но то носи предизвикателства и предлага удовлетворение, което не може да се измери в парични средства. И все пак потребностите на обществото не се ограничават с непосредствените телесни нужди. Всичко, което има обществена стойност и в момента се осигурява от йерархично организирани капиталистически или държавни институции трябва да бъде подменено.

В идеалния случай местната икономика ще се стреми не само да задоволи материалните нужди, но и да се погрижи за хората от общността. Най-очевидното проявление на тази дейност е осигуряване на храна за гладните или подслон за бездомните, но също толкова важно е и подпомагането на хората в не толкова отчаяно положение. Бедните в индустриализираните държави няма как да направят революция без състраданието и подкрепата на хората с по-големи възможности.

Наемодателите би трябвало да са естествените съюзници на бездомните. Нерядко на работещите родители им е също толкова трудно да изхранят семейството си, колкото и на диваците в пустошта. Институциите, които търсят нови начини да задоволят потребностите на хора, които иначе не биха осъзнали свързаността си, могат да създават солидарност, която прекосява класовите бариери и изгражда независимост.

Работниците, които са редовни клиенти на веригите за бързо хранене биха имали голяма полза от алтернативни източници на готова храна, които субсидират храната на бедните, самоорганизирали се да я приготвят. Това съществува и днес под формата на Макдоналдс и подобните му, но с няколко важни разлики. Първо, съществуващите вериги за бързо хранене предлагат малък асортимент от здравословни храни и работят с доставени извън региона суровини. Второ, управата и инвеститорите прибират печалбата, която би могла да се използва за по-добро заплащане на служителите или за поевтиняване на храната. Трето, заведенията за бързо хранене смучат капитал от общността. И последно, работниците обикновено са отчуждени от резултата от труда си, а клиентите са отчуждени от тези, които са се трудили да приготвят храната им, макар че е съвсем лесно между тях да бъдат създадени връзки на солидарност и разбирателство.

Успешната алтернативна институция не просто е структурирана като нейерархичен колектив, но и полага целенасочени усилия да поддържа връзки с общността и по-широкото движение, както и да намери взаимозависимост в икономиката на двойното действие.

Съществуват достатъчно примери за такива отношения потребител-производител, макар че тези предприятия рядко биват определяни като революционни или повлияни от някакво обществено движение. Нека вземем за пример проектите за подкрепяно от общността земеделие (ПОЗ). В началото на земеделския сезон членовете на общността купуват акции в близката ферма в замяна на дял от тазгодишната реколта, независимо колко силна или слаба ще се окаже годината. Това осигурява на фермерите важен инвестиционен капитал и премахва необходимостта да се обръщат към банките. Освен това помага за преодоляване на трудностите при лоша реколта. В най-добрите случаи акционерите посещават фермата и дори работят по малко в нея, като до известна степен преодоляват обичайните прегради на отчуждението.

Но дали акционерите, фермерите и дори организаторите на тези проекти ги възприемат като радикално начинание? Възможно ли е една такава чудесна институция да бъде радикално предприятие, без да поддържа връзки с по-цялостно движение за обществена промяна? Тези проекти са чудесен пример за проекти, които търсят някаква форма на връзките потребител-производител в демократически планирана социалистическа икономика, но въпреки това повечето участници не гледат на тях като на средство за постигане на алтернативна икономическа система. Като че ли те са доволни от настоящето състояние на нещата, което все пак е плод на жестокия характер на пазарния капитализъм.

Но ПОЗ не е върховното постижение в алтернативните икономически отношения. Не е необходимо задължително да се възприема като решение, което подпомага чезнещите малки ферми да кретат в сенките на корпоративната индустрия. Вместо това ПОЗ може да бъде свързан с движения за икономическа промяна, които възприемат новите отношения потребител-производител като стратегическа цел по пътя към премахване на капитализма и пазарите и замяната им с Парекон. И това не бива да е просто абстрактно осъзнаване на факта – лоялността, вдъхната от подобна революционна перспектива може да предизвика и подпомага развитието на ПОЗ, както и солидарност между ПОЗ и другите алтернативни институции, които се идентифицират като радикални проекти. От значение е също и това, че тогава ПОЗ ще може да се ползва от закрилата и подкрепата на институциите за противодействие.

Движението за двойно действие трябва да сформира и други, не толкова конвенционални алтернативни институции. За да изградим съвети на потребителите, работното място не може да е единственото място, в което прилагаме принципите на Парекон. Кварталните организации могат да служат като потребителски обединения. Тези институции могат да набират пари за публични блага (детски градини, перални, места за отдих, охрана на квартала); да събират покупвателна мощ за закупуването на стоки за ежедневна употреба в големи количества, за да спестяват пари на членовете си; да оказват натиск върху общинските власти да насочат приоритетите си от интересите на елита към местните потребности.

Заедно с институциите за противодействие (или може би наравно с АИ и ИП) кварталните организации могат да оказват натиск за необходими реформи в политиката на местните власти, както и в структурата и приоритетите на местните предприятия. Освен това, те могат да свързват потребителите с работническите съвети и профсъюзи от местните пареконски и други компании и да преследват цели и стратегии съобразно интересите на движението. В идеалния случай кварталните организации ще бъдат свързани в цялата община и ще представляват власт в сянка, ще упражняват властта си при всяка възможност и ще градят демократична инфраструктура, способна да осигури контрол на народа над общинските дейности в случай на промяна в следствие на въстание.

Институции за противодействие

Както беше отбелязано в частта за пазарите, на алтернативните институции им е трудно да оцелеят в капитализма. Проблемът е, че организациите, които се грижат за благоденствието на работниците, обществото и околната среда имат по-високи оперативни разходи. За да се преодолее този недостатък са необходими институции за противодействие, които да затрудняват капиталистическите конкуренти или да предлагат определени преимущества за Пареконските алтернативни институции.

Основното преимущество на алтернативните институции е това, че те са част от движение. Следователно индивидуалните и институционални членове на това движение разполагат със стимул да изберат Пареконската алтернатива пред капиталистическия ѝ конкурент. Но доброто намерение не може да отиде по-нататък. В много случаи стойността ще си остане важен фактор. Ако плащаш по-малко от конкуренцията или пък продаваш по-скъпо, ще е трудно да увеличиш потребителите си или да намериш отговорни служители.

Институциите за противодействие възникват в по-широкото движение. Те поддържат връзка с алтернативните институции, но в повечето случаи не са официално свързани с тях. В известна степен могат да бъдат тайни, стига да запазват връзката си с по-широкото движение и да му бъдат подотчетни. Институциите за противодействие набират подкрепата си от тези движения и затова здравината им зависи от това доколко по-широките движения им гласуват доверие.

Дейността на институциите за противодействие в икономическата сфера е от изключително значение. Те могат да оказват натиск на капиталистите да се реформират и също така да повишават разходите им, като по този начин ги правят неконкурентноспособни. Институциите за противодействие могат да повишават разходите за труд, да провалят разпознаваемостта на търговските марки чрез пропаганда, да намаляват продажбите чрез бойкоти и стачки, дори да участват в саботажи и други подобни крайни действия.

Освен това институциите за противодействие са по-привлекателни за спомоществователите, отколкото другите пареконски предприятия. Ако дадеш един долар на някой кооператив, помагаш на кооператива да похарчи още един долар, а въздействието на дарените на институциите за противодействие пари е много по-голямо, тъй като основната им дейност не е в икономическия обмен, а изграждането на движение, в това число и чрез упражняване на влияние.
Създаването и поддържането на алтернативна институция от нищото е трудно, но също толкова трудно е и трансформирането на съществуващите предприятия в притежавани от колектива демократични работни места. В това отношение институциите за противодействие са същностен инструмент. Може и да не го осъзнаваме, предвид колко беззъби са днешните профсъюзи в Северна Америка, но те са форма на институции за противодействие. Основната им цел е да представят работниците срещу ръководството. Те защитават работниците и понякога дори предприемат активни действия в името на работещите, изискват фундаментални промени като споделяне на печалбата или дори по-голяма власт върху средствата за производство.

В някои страни, включително САЩ, има случаи, в които работещите са изземвали средствата за производство от компаниите и са започвали производство за своя сметка като кооперативи. Създадените организации са обикновено алтернативни институции, но нерядко се е налагала необходимостта от институции за противодействие, които да отблъснат бившите собственици, капиталистическите спекуланти и други сили, които биха се противопоставили на вземането на властта от страна на работниците.

Институциите за противодействие трябва да са изключително гъвкави, способни да отговорят на променящите се нужди на хората, на които служат. Те ще трябва да намерят начин да останат свързани с по-широкото движение за двойно действие, без да компрометират алтернативните институции, които служат на хората в буквалния смисъл на думата, осигурявайки им стоки и услуги. Представете си местни, регионални и дори национални сдружения на институции за противодействие, които включват протестни групи, групи за пропаганда и нелегални клетки. Тези сдружения демократично планират целите и тактиките си с оглед на непосредствените и дългосрочните си стратегически ходове и цели.

От настоящето към революцията

Преждевременно е да чертаем ясен път от настоящето към крайната Парекон цел. Историята променя обективните обстоятелства и научените по пътя уроци са безценни. Дори и широката народна подкрепа за цялостна икономическа трансформация – която все още е далеч – няма да е гаранция за успешен, още по-малко за гладък преход без сътресения.

За щастие, пътят на Парекон е път на относителен обществен прогрес. Дори и сегашните движения да не успеят са изградят социалистическа Икономика на участието в поредица от етапи, всеки един от тези етапи ще е по-добър за хората. Започвайки с реформи и водейки към по-големи промени, подобренията са неизбежен страничен продукт от низовите движения за революционна икономическа промяна. Ако елитът се опита да сграбчи (или да овладее по друг начин) властта в държавата и да наложи резки икономически промени, авангардизмът може да допусне множество грешки, както вече неведнъж се е случвало в хода на историята. Постепенният подход, който увлича низовите движения не носи почти никакъв риск в това отношение.
Първоначалният градивен материал на Икономиката на участието не може да бъде разграничен от този на прогресивно реформираната икономика. Създаването на алтернативни институции, които не само задоволяват жизнени потребности, но и налагат демократичност, равенство, многообразие и солидарност не изисква всеобща отдаденост на икономическата революция. Тези идеи са добри сами по себе си, независимо дали вървят с възвишени крайни цели. Потребителски кооперативи, кредитни обединения, работнически колективи, квартални и потребителски съвети – всички те намаляват ужаса на капитализма. Днешните примери за подобни институции обслужват потребностите на привилегированата класа, тъй като са откъснати от активните социални движения. Но в идеята за тези институции няма нищо, което да ги прави приятели на елита, техните корени са в социалните движения, те могат да служат на съвсем различни хора.

Някой би казал, че намаляването на ужасите на капитализма вместо цялостното му унищожаване е опасно. Нашата цел не е да направим една в същината си лоша икономическа система по-поносима и по този начин да отложим неизбежната революция. Ние трябва да се тревожим и за неща отвъд непосредствените проблеми, причинени от пазарите, йерархията и частната собственост. Подобряването на тези несгоди няма да е достатъчно. Пазарният капитализъм е същностно неспособен да обърне тенденцията за причинената от човека глобална промяна в климата. И тъй като единствено плановите икономики могат да ни предпазят от най-лошите резултати от глобалното затопляне (пазарите ще останат слепи за унищожението докато самите те не изгорят в буквалния смисъл на думата) необходимостта от истинска революционна промяна ще става все по-неотложна с времето.

Освен това, привилегията да се противопоставяме на смекчаване на въздействието на капитализма представлява точно тази нагласа, на която трябва да се противопоставим. Ако си поставим за цел да изградим „от раз” съвършена икономика със сигурност ще пожънем разочарование. Ако средносрочната ни цел е да създадем обстоятелства, които дават по-голяма власт на работниците и потребителите, не ги отчуждават, не ги онеправдават и т. н. – тогава няма как да сбъркаме. Ако успеем да го постигнем, като същевременно поддържаме радикалните си цели и не се отажем от критиката на капитализма като хронично, ако не и апокалиптично отклонение от общественото здраве и екологическата устойчивост, ще имаме немалък шанс да извършим революция.
Нашите стратегически цели и проекти ще хвърлят семето на революционна икономическа промяна. Използването на институциите за противодействие ще покаже разликата между движение за алтернативна икономика, което може да се впише в настоящите условия и едно революционно движение, което може да премахне изцяло злините на съвременната икономика.

Когато институциите за противодействие се противопоставят на конкурентите и защитават алтернативните институции, движението ще пусне корени и алтернативната икономика ще получи шанс да оцелее. Това може да стане чрез организиране на бойкоти, кампании по очерняне и така нататък, насочени срещу институции, които конкурират местните пареконски фирми или се противопоставят на обединените работнически усилия за споделяне на властта.
Институциите за противодействие трябва да агитират за политическа промяна, която създава възможност алтернативните институции да се свързват и да започнат да изместват пазарните и политически сили с демократично планиране.

И когато икономиката на двойното действие се превърне в реална заплаха – първоначално като положителен, антикапиталистически пример, а впоследствие като реален конкурент за потребители, работници, ресурси и т.н., - реакционните сили несъмнено ще се опитат да я смачкат. Но ако алтернативните институции са пуснали корени в обществените движения, ще се окажат достатъчно силни да устоят на ударите. Алтернативните институции ще оцелеят, тъй като институциите за противодействие ще са се сдобили с политическо въздействие и ще накарат политиците и правителствените институции да ги защитават, вместо да ги преследват.

Ние няма просто да сменим старата икономическа система с нова по пътя на еволюцията – вероятността за това е колкото и тя да бъде наложена по законодателен или насилствен път, т.е. нищожна. Много преди мнозинството икономически институции да приемат икономиката на двойното действие и да въведат Пареконските структури и цели, ще бъде натрупана критична маса. И тогава следващият етап ще бъде въстанието.

Именно поради тази причина е важно мнозинството от хората да подкрепят икономиката на двойното действие или, в най-добрия случай, да зависят от нея. Това означава повечето хора да членуват в обединения на движението или да пазаруват в алтернативни институции, свързани с движението, да виждат ползата от кварталните съвети, свързани с движението, или да имат други съществени връзки с икономиката на движението. Не всички трябва да живеят по нашия алтернативен начин, но хората трябва да се чувстват заплашени, че ще загубят нещо материално или поне една голяма надежда, ако държавата или друга реакционна сила се опита да смачка разрастващо се движение за революция в икономиката.

Алтернативните валути може да се окажат ключов фактор за израз на свързаност с икономиката на двойното действие. Като установяват икономическа власт на местно ниво и не я предават на капиталистите, привържениците на Парекон могат да демонстрират влиянието си като използват валута в съответствие с Пареконските принципи. Парите нямат място в истинския Парекон, но могат да бъдат внедрени обменни единици, представляващи изработено време в балансираните работни комплекси или времето, посветено на други проекти в алтернативната икономика. Всеки с такава валута в джоба си би се замислил, щом види опит за потъпкване на надигащата се нова икономика.

В историческия миг на въстанието, движението трябва да извърши скок напред, да събори капиталистическите институции и най-малкото да обезсили политическите сили, които ги защитават. Революцията не е игра на стражари и апаши, няма ключ – буквално и метафорично – към властта. Но доколкото правителството и икономическата система черпят авторитет от пасивната или активна подкрепа на населението, което управляват, радикална смяна на народната вярност е най-важното, което нашето движение трябва да осигури.

Няма как пазарите веднага да бъдат заменени от планиране, но благодарение на координацията на работническите и потребителските съвети, както и на създаването на демократична система за разпределение, пазарите ще станат излишни. И тогава планирането и натрупаният опит на низово ниво могат да бъдат насочени към организирането на алтернативи на пазара в по-голям мащаб и в нови икономически области или производства.

За да не бъда толкова абстрактен по въпроса за въстанието, бих си представил унищожаването на стоковите борси, премахването на една от най-големите ценности на капитализма. Корпоративните инвестиции нямат никаква стойност за привържениците на Икономиката на участието, нищожната им стойност за работещите (плащането на пенсии, например) може да бъде иззета, а останалото да бъде унищожено. Акциите на инвеститорите могат да бъдат предадени направо на работещите. Може да ви звучи като фантастика, но няма реална причина едно движение, разполагащо с властта и политическо влияние, за да завземе стоковите борси, да не го направи. И тъй като повечето хора в индустриализираните страни притежават много малко или пък никакви акции, прехвърлянето на собствеността ще се радва на голяма подкрепа.

Замяната на надпреварата със сътрудничество, както и намаляването на излишния труд и ръководни позиции ще е възможно - и необходимо - при едно въстание. Освободили се от капиталистическите собственици, конкурентните компании ще видят предимствата на консолидацията. Ръководството ще може да избере дали да сподели властта демократично или да напусне кораба. В производствата, които обслужват реални икономически потребности, инженерите и работниците най-сетне ще имат причина да се стараят повече; прилив от работници, смятани за излишни в други отдели на организацията, в други производства или другаде в икономиката веднага ще намалят натоварването. Най-сетне солидарността ще може да замени съревнованието в рамките на производителите и между тях, а постоянното пускане на нови модели и безсмисленият маркетинг ще отстъпят на планиране въз основа на потребностите. Работниците ще могат по-свободно да се преместват от една сфера в друга, а тези, които имат нужда или желаят да повишат квалификацията си, ще могат да се обръщат към разпределящите институции (преди това държавни органи), управлявани от народната власт.

Икономическите институции и производства, които сега работят антисоциално ще бъдат забранени, като така ще се освободят работници за производствата, осигуряващи необходими стоки и услуги. Банките и застрахователните дружества ще бъдат трансформирани в ценни за обществото институции с оглед осигуряването на ресурси на принципа на равнопоставеността, като се започне с нови възможности за традиционно онеправданите. Строителните предприемачи няма да има смисъл да ходят на работа. Оръжейните фирми ще намерят вратите барикадирани от дисиденти в това, което е останало от армията.

Движенията на всички нива се нуждаят от пряк контрол от бюджетната власт на правителството. Ако бъдат създадени демократични съвети в сянка, в момента на въстанието те могат да поемат юздите на властта от органите, които са назначени от непряко избраното правителство. Подчинените на тези органи ще се сдобият с нови ръководители: хората, на които уж са служили до този момент. Първата работа ще бъде да се даде власт на правителствените служители да управляват колективно работното си място с надеждата да се осигури тяхното сътрудничество и преходът да е по-гладък.

Ако някой началник на отдел отиде на работа и открие в кабинета си делегат от съвета, който сега контролира общинската власт, със списък с нови приоритети, началникът може и да откаже да ги изпълни. Но ако първата задача в този списък е изравняване на заплащането на всички в съответната организация и прилагането на работническо самоуправление, съпротивата на началника няма да има никакво значение. Неговите бивши подчинени ще контролират институцията и нейните дейности.

Не си заслужава да спекулираме какво ще стане след въстанието, т.е. между въстанието и окончателното установяване на постоянна Икономика на участието. Няма как да знаем как точно ще се случи това, още по-малко пък как ще се родят стабилни икономически институции и връзки. Не можем да предскажем подробностите, времето, последователността. Със сигурност не бива да очакваме преходът от частна към обща собственост, от пазар към планиране да е лек. Грешки и пропуски ще причинят страдания, но революционното движение може да отстрани тези проблеми и ще е склонно да го прави, за разлика от капитализма и днешните политически първенци. Движението ще предизвика насилие и от двете страни, тъй като едната е обучена да разчита на насилието, а другата ще бъде принудена да използва всяка тактика, която може да постигне непосредствената цел за защита на революцията и проправянето на път през реакционните пречки.

Със сигурност можем да предскажем само, че ако съвременните движения положат общи усилия за постигането на средносрочните цели за реформиране на капиталистическите сили и установяване на радикални алтернативи, ще подобрим обществото и ще изградим основа за бъдещи действия.  Освен това можем да предскажем, че ако не направим подобни промени, капитализмът ще продължи да ни обезчовечава, пазарите ще продължат да унищожават нашето благосъстояние и околната среда. Ако не предприемем действия за замяна на настоящата икономика с радикална алтернатива, бъдещите поколения ще трябва да положат повече усилия, да страдат по-дълго и ще ни намразят, задето се налага сами да правят това, което поколението на родителите ни е трябвало да започне.

Бележки:

1. Вж. Политическата визия на Стивън Шалом. Следва да се отбележи, че представянето на Шалом се ограничава до политическата система на бъдещото общество и не обсъжда стратегиите за преход, върху които се фокусира Брайън Доминик тук.

Превод: В.

Брайън Доминик е активист и журналист, роден е в Ню Йорк през 1973. Заедно с Джесика Азулая е съосновател на The NewStandard (2003-2007). След това заедно с Джесика основават WebRoot Solutions, активистки-ориентирана фирма за уебдизайн и хостинг, която все още действа. В момента Брайън е мениджър на проекта Agaric.