Климатичната криза и проектът за автономия (Явор Тарински)

Този доклад бе представен в рамките на събитието „Пътища на автономията в 21 век“ (организирано на 29.09 от издателство Анарес във Фабрика Автономия).

Говорейки за бъдещето, което 21 век крие, и позиционирането в него на политически проекти за радикално преустрояване на обществото, какъвто е проектът за автономия, не можем да не вземем предвид околната среда като цяло и промяната на климата конкретно.

Днешната епоха е белязана от кризи – от тази във финансовия сектор, през настоящата миграционна такава, до задълбочаващата се корозия на социалната тъкан. И докато различни „шамани“ търсят решения на парче на всяка една от тези кризи, една криза като че ли остава силно пренебрегната спрямо останалите. Става дума за климатичната. Причината разрешаването на този сериозен проблем постоянно да бъде отлагано може да бъде търсена в радикалността на решенията, които мащабите на климатичната криза изискват. Докато финансовият крах предлага широко поле за изява на различни икономисти-гурута да развиват теории, ненапускащи въображаемото на икономизма, промените в климата и продължаващата деградация на околната среда поставят под въпрос настоящите догми на непрестанния икономически растеж и доминация, изисквайи решения отвъд тях. Безспорно различни международни срещи и договори по този въпрос са налице, но техния характер обикновено остава необвръзващ и често биват потъпквани в името на икономическия „просперитет“.

А климатичната криза, както нарастващ брой изследвания разкриват, ще ни накара скъпо да платим за разхитителния и деструктивен начин на живот, който капитализма насърчава. Тя ще задълбочи останалите кризи, които протичат в момента.

Промяна на климата и глобална бедност

Според много доклади, настъпващите промени в климата ще доведат до нарастващи нива на бедност. Селското стопанство е от огромно значение за Южните страни. То също така е основен източник на прехрана за неизброими коренни общнести, които все още се съпротивляват на враждебното частно и държавно заграждане на общи блага. То е сред най-чувствителните към промени в климата поради зависимостта си от крехки метеорологични условия.

Очаква се бързите промени на тези условия да доведе до хранителна оскъдица. Поради промени в климата вече се наблюдава спад в добива на различни пшенични и други култури в тропически и умерени региони. Тази оскъдица ще доведе до повишаване на хранителните цени, което ще удари най-силно най-бедните, правейки традиционните и устойчиви начини на живот, независещи от вносни стоки, на практика невъзможни. Според изследвания и модели, до 2030 близо 100 милиона ще изпаднат в състояние на бедност заради промяната на климата.

Климатични бежанци

Промените в планетарния климат ще повлияят и на глобалните миграционни процеси. С повишаването на температурите, и следователно – с това на морското равнище, много хора ще се превърнат в климатични бежанци, принудени да напуснат домовете си поради наводнения или суша.

Вече са налице такива случаи. Островът Бола в Бангладеш бе потопен частично под вода през 1995, оставяйки половин милион от своите обитатели бездомни. В друг случай, населението на острова Тувалу сключи споразумение с Нова Зеландия, според което в случай на наводнение на въпросния остров, Нова Зеландия да приеме 11,600 островитяни. Но тези феномени няма да останат ограничени до третия свят: застрашени от покачването на морското равнище са ключови за глобалната политика и икономика мегаполиси като Ню Йорк, Лондон, Шангхай, Хамбург, Бангкок, Джакарта, Буенос Айрес и други.

Сушата и разширяването на пустините също биват подсилвани от климатичните промени. Държави от Северна Африка като Либия, Тунис и Мароко гобят по 1000 квадратни километра продуктивна земя ежегодно заради пустинизация. Пустинята Гоби в Азия се разширява с по над 3600 квадратни километра годишно, принуждавайки фермери и селяни да мигрират в пренаселените китайски градски пространства.

Но за разлика от бежанците, бягащи от война, климатичните такива не са защитени от международни закони и споразумения. Следователно рискът, пред който те се изправят, е значително по-голям. С очакваната интензификация на климатичните промени, все по-често ще ставаме свидетели на нови феномени и хуманитарни кризи, породени от спецификата на този нов тип миграционни вълни.

Избирайки нова парадигма

Промяната на климата ще подсили други, вече съществуващи кризи. Нещо повече, има потенциала да промени лицето на планетата, правейки по този начин нашето бъдеще на нея особено несигурно. В този смисъл климатичната криза е от екзистенциален характер, който ни поставя на крастопът – да продължим по същия път, по който вече се движим, или да изберем друг. За това и конвенционални „алтернативи“ като отговорния парламентаризъм и зеления капитализъм изглеждат като извадени от контекст и непредлагащи реално решение на промяната на климата.

Настоящата догма на неограничения икономически растеж, която в момента, образно казано, реже клона на който седим, е дълбоко вкоренена в логиката на доминацията. Мъри Букчин, в своите трудово майсторски демонстрира как доминацията на човек над човека подсилва доминацията на човечеството над природата и обратното. За да избегнем този порочен кръг, обществото трябва да премахне доминацията във всичките й форми, за да може кризи като климатичната да бъдат избегнати и разрешени.

Това обаче изисква преминаването отвъд тясното природозащитничество, ограничено до парламентарен лобизъм и зелен консумеризъм, тъй като то се фокусира върху конкретни производни, вместо да се цели в корените на проблема, които са именно доминацията. Вместо това е нужна нова и холистична парадигма, основана на различна логика и ценности, която да предложи осезаеми въображаеми значения, които да заместят насоящите такива.

Точно такава парадигма е проектът за социална и индивидуална автономия. Тя противопоставя на настоящите йерархични и потиснически организационни форми с такива, основани на пряка демокрация. При автономията гражданите са тези, които демократично определят законите и институциите, според които ще живеят, вместо това да се прави от тесни елитни кръгове. По този начин проектът за автономия директно оспорва доминацията на човек над човека, предлагайки на негово място колективното самоинституиране на всички хора като равни граждани.

Участническия характер на проекта за автономия също така отхвърля логиката на неограничения икономически растеж. Съвременните капиталистически общества не разпознават никакви ограничения. Те не си поставят въпроса дали нещо трябва да се прави или не, а само кога и как. Проектът за автономия, от друга страна, се базира на демократично самоограничение, което преодолява тясната техническа наука и поставя на преден план политическия избор. Става дума за това гражданството да решава демократично в каква посока би искало неговото общество да поеме. Да реши да извърши колективно самоубийство или да потърси конфортно място вътре в планетарните граници. Самоограничението не означава налагането на мерки на остеритет или примитивизъм, а разпознаването и определянето на определени ограничения, колкото природни, толкова и политически. По този начин усещането за превъзходство над природата, промотирано от доктрината на икономическия растеж, бива заменена от симбиотичното стюардство, упражнявано колективно от цялото общество.

Заключение

Настоящата климатична криза е холистична криза и като такава изисква холистично решение. Не може да бъде разрешена от икономически „експерти“, професионални природозащитници и политически представители. Успешното разрешаване на криза от такъв тип изисква радикална промяна на парадигма, каквато предлага проектът за автономия.

Появата на граждани, способни на индивидуално и колективно съзнателно самоограничение отвъд капитализма и йерархията, е ключово за разрешаването на такъв тип криза. Това обаче може да бъде дело на обикновени хора, чрез отваряне на пространства на участие и еманципация, които да вградят автономията във всяка сфера на човешкия живот.

Запис от презентациите на Пътища на автономията в 21 век​ може да намерите тук
Запис на дискусията след презентациите може да намерите тук