глобално затопляне

Днес в пандемията се появяват нови форми на солидарност, взаимопомощ и обща борба. Как те ще формират утрешните борби за посткапиталистически свят?

Стачки през границата и стчаки за по-висока заплата
Планетата клони надясно, докато идеологиите се ангажират
Изведнъж се случва репресия, мораториум върху правата
Какво си мислеха те, че политиката на паника ще покани?
Човек на улицата вдига рамене „Сигурността е на първо място“
Но проблемът с нормалното е, че винаги се влошава

— Брус Кокбърн, „Проблемът с нормалното“

Следва постскрипт към книгата на Макс Хейвен "Капитализмът на отмъщението: Призраците на империята, демоните на капитала и уреждането на неплатими дългове", която ще излезе през месец май от Плуто Прес.

Пристигането на пандемията COVID-19 в началото на 2020 г., която се разгръща по целия свят, докато пиша тези думи, вероятно ще бъде запомнена като епохална промяна. В тази продължителна зима, когато границите се затварят, тъй като затварянията и карантините се размножават, докато хората се разболяват и възстановяват, налице е силно усещане, че когато пролетта най-накрая настъпи, ще се събудим в един драстично променен пейзаж.

или
"Духтът на новооткритата критика към растежа се обръща" (Peach 2011: 1)

За наблюдателите колапсът на Лемън Брадърс и на международното споразумение за климата от Париж в началото на 21ви век са сигнал, че икономиката не може да продължава повече така. Защото столетието е пред нас. При мисълта за това обаче се открива мрачно предзнаменование, защото и туко-що описаната икономическа криза, и био-кризата (глобално затопляне, загуба на биоразнообразие, изсичане на горите и т.н.) имат връзка с бъдещето на планетата (Markantonatou 2015: 98-99). Ефектите от податливия на кризи капиталистически начин на производство се усещат ясно от обществото, което е зависимо от неконтролируеми широкомащабни технологии и разрушителни форми на енергетика, които подхранват постоянния икономически растеж. Началото на разрушаващия просперитета растеж инициира нарастваща нужда от енергия, която може да бъде подплътена чрез техники като атомна енергия и дори електроцентрали, разчитащи на изкопаеми горива и следвателно с цената на смъртта на хиляди хора (пример: Чернобил, Фукушима). Тези социо-екологични бедствия са свързани с динамиките и ефектите на икономическия растеж (Schmelzer / Passadakis 2011: 8-9).

Годината е 2017-та, а се усеща като 2007-а. Поредно посегателство срещу природата, поредна серия протести. Както всеки път, хората отново защитават природата от бизнес интересите на един ограничен олигархичен елит, срастнал се с държавната машина.

Много хора продължават да си мислят, че живеем в някакъв изроден, криворазбран български капитализъм и това е основната причина за проблемите ни. Ако имахме нормален, работещ капитализъм, нямаше да има нужда от подобни протести, защото нямаше да има подобни посегателства върху природата.

Този доклад бе представен в рамките на събитието „Пътища на автономията в 21 век“ (организирано на 29.09 от издателство Анарес във Фабрика Автономия).

Говорейки за бъдещето, което 21 век крие, и позиционирането в него на политически проекти за радикално преустрояване на обществото, какъвто е проектът за автономия, не можем да не вземем предвид околната среда като цяло и промяната на климата конкретно.

Днешната епоха е белязана от кризи – от тази във финансовия сектор, през настоящата миграционна такава, до задълбочаващата се корозия на социалната тъкан. И докато различни „шамани“ търсят решения на парче на всяка една от тези кризи, една криза като че ли остава силно пренебрегната спрямо останалите. Става дума за климатичната. Причината разрешаването на този сериозен проблем постоянно да бъде отлагано може да бъде търсена в радикалността на решенията, които мащабите на климатичната криза изискват. Докато финансовият крах предлага широко поле за изява на различни икономисти-гурута да развиват теории, ненапускащи въображаемото на икономизма, промените в климата и продължаващата деградация на околната среда поставят под въпрос настоящите догми на непрестанния икономически растеж и доминация, изисквайи решения отвъд тях. Безспорно различни международни срещи и договори по този въпрос са налице, но техния характер обикновено остава необвръзващ и често биват потъпквани в името на икономическия „просперитет“.

Размисли върху книгата "Това променя всичко" на Наоми Клайн

Днес човекът е все още, и дори повече отвсякога, най-големият враг на човека не само защото продължава, както винаги, да се отдава на избиването на своя собствен вид, но също и защото реже клона, на който седи: околната среда.
Корнелиус Касториадис[1]

Климатичните промени, породени от човешка дейност, си пробиват път към центъра на обществените дебати. И това не би трябвало да ни изненадва, тъй като кризата, която ще създадат, е в мащаби, в пъти по-големи от която и да е икономическа или бежанска криза, позната ни до момента. Ако такава криза настъпи, е възможно тя да промени изцяло лицето на планетата, правейки я необитаема както за човека, така и за повечето животински видове. Това придава нова тежест и значение на дебата за това как ще продължим развитието на нашето общество, без да застрашаваме собственото си оцеляване.

Насред френското извънредно положение, забраняващо всички публични събирания след терористичните атаки на 13 ноевмри в Париж, проектът „Brandalism” (бел. ред. от „бранд“, „марка“ и „вандализъм“) заработи с парижани за поставянето на неауторизирани произведения из града, които целят да хвърлят светлина върху връзката между реклама, консумеризъм, зависимост от изкопаеми горива и климатичните промени.

Произведенията бяха пласирани в рекламните места притежавани от JC Decaux – една от най-големите световни фирми за рекламиране на открито и официален спонсор на СОР21 климатичните преговори. Други именити корпоративни спонсори на преговорите, като AirFrance, GDF Suez (Engie) и Dow Chemicals, са обект на пародия в постерите – докато държавни глави като Франсоа Оланд, Дейвид Камерън, Барак Обама, Ангела Меркел и Шинзо Аби също присъстват.