Куиър Русия (Лори Есиг)

Дълбочината на хомофобията в Русия очевидно не познава граници. Иван Охлобистин, популярно лице на руска телевизия и бивш православен свещеник, казва, че би искал да натика хомосексуалните във фурни и да ги изгаря живи. Дмитрий Кисильов, заметник-генерален директор на Руската национална телевизия и радио, наскоро заяви: "Трябва да им бъде забранено [на хомосексуалните] да даряват кръв, сперма. И техните сърца, в случай на автомобилна катастрофа, трябва да бъдат заравяни в земята или изгаряни като непригодни за продължаване на живота."

С настъпването на олимпийските игри в Сочи, много американци се питат как е възможно Русия да избухва с такава злъчна омраза срещу собствените си гей граждани. Мисля, че знам отговора. Свързан е с куиър теорията. [1]

Прекарах голяма част от 20-те си години в изучаване на руските "сексуални малцинства" за първата си книга Queer in Russia. Това, което открих е, че руската история и еволюция на сексуалността е радикално различна от западната. Хомосексуалността винаги е била считана за застрашително отклонение. Много руснаци мислят и се отнасят към хомосексуалността като към туберкулоза – всеки досег с нея би могъл да поквари и най-невинните души и да ги зарази с желание към собствения им пол. В САЩ, поне според комерсиалната култура и модния, политически коректен дискурс, гейовете са родени такива и всяка идея за "заразяване и предаване на сексуална ориентация" изглежда смешна.

СССР считаше хомосексуалността за чужда, буржоазна перверзия, която не бива да съществува във Великата държава на работниците. Както Максим Горки пише през 1934 г. – "елиминирай хомосексуалността и фашизмът ще изчезне".

Съветският съюз наказваше сексуални актове между мъже – "мужеложество", със затвор по силата на член 121.1. Жени, пожелали други жени се считаха за психично болни и често институционализирани и "лекувани" с медикаменти, електрошокова терапия и дори със "сексуална преориентация".

С разпада на Съюза, идеята, че сексуалните малцинства трябва да бъдат наказвани или лекувани свърши и за кратък период от време тепърва се отваряха възможности за ЛГБТ хората в Русия. За тези от нас, които живееха в големи градове като Москва или Санкт Петербург, ежедневието не бе по-различно от това в Ню Йорк или Сан Франциско. Имаше гей барове, лесбийски книжарници, ЛГБТ политически групи и все по-силното колективно усещане, че е възможно да си едновременно хомосексуален и руснак.

Но това, което не си тръгна заедно със съветския режим беше типично руската идея, че еднополовите желания могат да инфектират някого. Русия запази своята силна и дълбока ксенофобия. Заразният модел на хомосексуалността като болест сама по себе си избуя и порасна особено в средите на Руската православна църква и сред крайнодесните националистически движения, покълнали още преди края на СССР.

По силата на това, че еднополовите желания могат да заразят дори най-хетеросексуалните сред нас – дори мъжествения, гол до кръста, с разпятие на врата Владимир Путин на кон – настоящият манифест на хомофобията в Русия има своя културен и исторически смисъл. Това обяснява и пасажа от новия закон против гей пропагандата. Федерален код 6.21 от чл.2, който беше подписан от Путин през юни и приведен в действие от закона забранвява "разпротранение на информация сред малолетни и непълнолетни лица, която 1) има за цел да установяването на нетрадиционни сексуални отношения, 2) пропагандира нетрадиционни сексуални отношения, 3) изравнява социалната значимост на традиционните и нетрадиционните сексуални отношения, 4) създава интерес към нетрадиционните сексуални отношения.“

В Русия е трудно да си гей, а може би още по-трудно е да си куиър теоретик или учен феминист. Обосновката е ясна: гейовете набират членове и замърсяват обществото.

Не казвам, че Русия е останала изолирана от света. Точно обратното, сексът там е интимно награбен от западни понятия за сексуалност. През последните 20 години, ЛГБТ учени и активисти се движеха напред-назад между Изтока и Запада, а интернет спомогна за мощния обмен на идеи. В същото време, консерватори, основно християни – политици, учени и т.н. – работиха отвъд границите, за да създадат глобално движение на "традиционните ценности".

Използването на понятия като "традиционен" и "нетрадиционен" не са случайни, а са резултат от много специфична стратегия на превръщането на Русия не просто в хетеросексуална страна, но и в християнска. Такава, която да има пълен контрол върху сексуалния живот на гражданите си. Основната цел не е да се осуетява само сексът между двама мъже или две жени, но и достъпът до контрацепция и борбата за репродуктивни права. Както затворничеството на Надежда Толоконникова и Мария Альохина от Pussy Riot показа – основната цел на консервативната държава и църквата бе не просто опит за спиране на западната гей полюция, но и на феминистката такава.

Обратът в руската политика – от възможности за гей хората към гей паника е мотивацията зад конференцията за куиър изследвания, провела се за втора година и спонсорирана от Центъра за независими социални изследвания в Санкт Петербург. Тя събира социолози, психолози, адвокати и историци в разсъждение за значението на ЛГБТ в страната. На последната конференция през октомври имах спорове заради позицията си по отношение на особената история на сексуалността в Русия и възможността хомосексуалността да бъде приемана като опасна форма на сексуална полюция от страна на държавата.

В края на изказването ми, гей активист от Санкт Петербург ме обвини в културен империализъм заради моето настояване, че сексуалната еволюция в Русия е различна от тази в САЩ. Според него е опасно Русия да бъде третирана като специален случай, защото това би значело да не я считаме за отговорна, когато става въпрос за постигане на по-високи нива на толерантност спрямо сексуалните малцинства, а също така е и империалистическо да гледаме на Русия като различна в смисъл на изостанала и неразвита в това отношение.

Първо бях изненадана. Винаги съм се стараела да бъда внимателна и да подчертавам, че знанието в областта на сексуалните практики не е по-напреднало, по-научно и по-легитимизирано в САЩ. Просто е различно. Подчертах факта, че идеята за това, че човек "се ражда така" доминира разбирането за хомосексуалността в САЩ и това не е по-малко вярно от лошата руската интерпретация. Като куиър теоритик се интересувам и от двете идеи като културни, исторически и идеологически формирования, а не като истината с главно "И".

Да, вярно е, че прекарвам времето си в разсъждаване върху подобни теми, за да се потопя в историческата и културна особеност на желанието и неговите значения, очевидно това ме прави превилигирована до степен на империализъм. Живея в света на куиър теорията, свят в който руските и американските разбирания за секс са еднакво правилни и неправилни. В необикновения свят на куиър теорията, сексуалността е нещо, което се изписва по тялото от заобикалящата ни култура, а не просто практика.

В този смисъл, сексуалните апетити не са различни от вкусовите. Може да обожаваме да ядем скакалци, може и да ни се повдига от идеята. Може да харесваме жени или мъже, или и двете. Не е избор, но не е и генетичен факт. Този възглед, толкова пределно ясен от историята и антропологията всъщност може да бъде опасен в страна като Русия. Може би това "да си роден така" е това, което защитава гей хората тук (в САЩ). Отказването от мисленето за сексуалността като генетичен факт би могло да осъди руските ЛГБТ граждани на продължаващо преследване.

Въпреки това, в ретроспекция и с цялото си уважение, смятам че е време да запратим обвиненията в "културен империализъм" в коша на историята. Не казвам, че знам нещо по-добре от руските гей активисти или теоретици. Точно обратното, именно различната история на руската сексуалност могат да направят американските идеи да изглеждат смешни и не на място. Концепцията за вродена хомосексуалност бие на очи като каубойски ботуши по Червения площад.

И нека оставим обвиненията в културен империализъм на руските крайни националисти, които лепят този етикет почти на всичко – от гей прайдове до неудобни изследователи на пола. Този етикет е начин да бъде спряна глобално циркулацията на знание по тези въпроси в болен опит да се предпази традицията на местното население. Както Анна Тьомкина, джендър изследовател и професор в Европейския Университет в Санкт-Петербург, ми написа:

В Русия... посланието от организации, които се провъзгласяват за анти-гей... е че ЛГБТ и куир изследванията, с тях и изследванията на пола, не отговарят на руския контекст, манталитет, култура и са заплаха за тях. Културата, семейството, държавата, трябва да бъдат спасени от куиър и джендър изследвания. В този смисъл това е... критика на културния империализъм.

Всичко, което не се харесва от консерваторите в Русия, отбелязва Тьомкина, е форма на чудждестранна полюция, включително хомосексуалността.

Разбира се, всички останали неща с чуждестранен произход, одобрявани от руските консерватори, като американската идея за "традиционни ценности", са почитани. Дори и жестоко оспорваните изследвания на американски академици като Марк Регнеръс, според които децата на гей и лесбийски двойки се справят с почти всичко по-зле от децата на хетеросексуални, са използвани в Русия като научно доказателство в подкрепа на консервативните мантри.

Куиър теоретиците трябва да устояват на желанието да опростяват. Гей паниката на руската държава е мерзост. На нея трябва да се противопостави състоятелен аргумент срещу идеята за "заразна" сексуалност. На нея трябва да се противопостави обединението с други групи като азиатци и евреи, също считани за опасност за руската чистота. Учените не бива да оставят фанатизма на държавата да ги тласка към ограничени заключения за сексуалността и пола.

Да се промъкнем покрай установените граници на националните държави и на имагинерните общности, които те предполагаемо създават. Да празнуваме глобалния поток и циркулацията на идеи, колкото и неудобни понякога да ни се струват.

Куиър теоритици на света, обединете се! Няма какво да губите освен оковите си.

Лори Есиг е доцент по социология и джендър изследвания в колежа Мидълбъри.

[1] Куиър теорията е постструктуралистка теория, добила популярност през 90-те години на 20. Век заедно с изледванията на жените и пола.