ЛГБТ / куиър

Винаги ще вярвам в "Революцията". Но ставам все по-разочарована от модерната "активистка" култура.

На първо място, уморена съм да гледам как хората се превръщат в претенциозни задници, които си мислят, че активизмът им ги прави по-добри от всички останали, дори от онези потиснати и маргинализирани групи, с които твърдят, че са "съюзници".

Терминът „пресеченост“ („intersectionality“ – англ.) е въведен през 1989г. от Кимбърли Креншоу с цел да обясни защо преживяванията на жени – чернокожи и/или имигранти – са игнорирани едновременно от феминисти и анти-расисткото движение в Щатите. Креншоу критикува политиките на идентичност като игнориращи или сливащи вътрешногрупови различия (Crenshaw, 1993). В контекста на насилието срещу жени, подобна ситуация е проблемна, понеже то често е формирано от различни измерения на техните личности като раса или принадлежност към социална група.

Пресечеността (кратко визуално обяснение тук) постепенно навлиза в инструментариума на все повече феминистки движения, след като в началото е била по-скоро характерна за силно маргинализирани групи. Подобен пример е Комбахий Ривър Колектив (Combahee River Collective) – организация на чернокожи феминистки от средата на 70те.

Дълбочината на хомофобията в Русия очевидно не познава граници. Иван Охлобистин, популярно лице на руска телевизия и бивш православен свещеник, казва, че би искал да натика хомосексуалните във фурни и да ги изгаря живи. Дмитрий Кисильов, заметник-генерален директор на Руската национална телевизия и радио, наскоро заяви: "Трябва да им бъде забранено [на хомосексуалните] да даряват кръв, сперма. И техните сърца, в случай на автомобилна катастрофа, трябва да бъдат заравяни в земята или изгаряни като непригодни за продължаване на живота."

С настъпването на олимпийските игри в Сочи, много американци се питат как е възможно Русия да избухва с такава злъчна омраза срещу собствените си гей граждани. Мисля, че знам отговора. Свързан е с куиър теорията. [1]