Хората срещу Империята (Арундхати Рой)

Мандарините на корпоративния свят, изпълнителните директори, банкерите, политиците, съдиите и генералите ни гледат от високо и клатят строго глави. "Няма алтернатива," казват те и пускат кучетата на войната. Тогава от руините на Афганистан, от разрушените градове на Ирак и Чечня, от улиците на окупирана Палестина и планините на Кашмир, от хълмовете и равнини на Колумбия и горите на Андра Прадеш и Асам идва смразяващия отговор: "Няма друга алтернатива освен тероризъм." Тероризъм. Въоръжена борба. Въстание. Наричайте го както искате. Тероризмът е ужасен, грозен и обезчовечаващ както за своите извършители, така и за своите жертви. Но същото се отнася и за войната. Може да се каже, че тероризмът е приватизацията на войната. Терористите са търговци на свободния пазар на войната. Те са хората, които не вярват, че държавата има монопол върху законната употреба на насилие.

Английската дума "публика" вече се употребява в езика хинди. В смисъл на "хора". На хинди сега употребяваме и двете думи "саркар" и "публика" - правителството и хората. Причината за тази двойна употреба е косвеното предположение, че правителството е нещо твърде отделно от "хората". Обаче изкачвайки се нагоре по индийската социална стълба, виждаш, че разликата между "саркар" и "публика" се размазва. Индийският елит - както елита навсякъде по света - намира за трудно да се разграничи от държавата.

В Съединените щати от друга страна размиването на разликата между "саркар" и "публика" е проникнало много по-дълбоко в обществото. Това може да бъде знак за стабилна демокрация, но за съжаление истината е малко по-сложна и неприятна. До известна степен това се дължи и на разгърнатата паяжина от параноя, подадена от щатския "саркар" и изплетена от корпоративната медия и Холивуд. Обикновените хора в Съединените щати са подведени да си въобразяват, че са народ под обсада, чиято единствена закрила и защита е правителство. Ако не е комунизма, то е Ал Кайда. Ако не е Куба, то е Никарагуа. В резултат най-могъщата държава в света е населена от ужасени граждани, наплашени от собствените си сенки. Един народ, свързан с държавата не чрез социални услуги, обществено здравеопазване или трудови осигуровки, а чрез страх.

Този синтетично произвеждан страх се използва да се печели обществено одобрение за ескалиране на военната агресия. И така страхът се усилва в спирала от самоподхранваща се истерия, формално калибриран от правителството в Поразително Обагрени Нива на Терористична Заплаха: пембено, тюркоазено и нежно розово.

За външните наблюдатели това срастване на "саркар" и "публика" в Съединените щати понякога прави трудни за разграничаване действията на правителството от народа. Това объркване подхранва антиамериканизма по света, от който се възползва и раздухва самото правителство на САЩ и послушната корпоративна медия. Знаете рутината: "Защо ни мразят?" - "Те мразят нашите свободи," и т.н. Това засилва чувството за изолация на американския народ и прави прегръдката между "саркар" и "публика" още по-интимна.

През последните няколко години "войната срещу тероризма" мутира в по-общата "война срещу терора". Използването на заплахата от един външен враг, за да сплотиш хората зад себе си е онзи стар и уморен кон, който политиците яздят към властта от векове. Въпросът е дали пък обикновените хора, на които старият кон им е дошъл до гуша, не желаят нещо друго? Преди незаконната инвазия в Ирак, допитването на Галъп показа, че в никоя европейска страна поддръжката за едностранна война не е по-висока от 11%. На 15 февруари 2003, седмици преди инвазията, повече от 10 милиона души протестираха срещу войната на различни континенти, включително в Северна Америка. И все пак правителствата на много уж демократични страни се включиха във войната.

Трябва да попитаме тогава: "Демокрацията" все още ли е демократична? Демократичните правителства отговорни ли са пред хората, които са ги избрали? И най-важното: Отговорна ли е "публиката" в една демократична страна за действията на нейния "саркар"?

Ако се замислим, логиката на войната срещу терора и логиката на тероризма са съвсем еднакви. И двете карат обикновените граждани да плащат за действията на правителството си. Ал Кайда накара хората в Съединените щати да платят с живота си за действията на своето правителство в Палестина, Саудитска Арабия, Ирак и Афганистан. Правителството на САЩ накара хората на Афганистан да платят с хиляди жертви за действията на талибаните и хората на Ирак да платят със стотици хиляди жертви за действията на Садам Хюсеин. Чий Господ решава коя война е "оправдана" и коя не е? Джордж Буш старши каза веднъж: "Никога няма да се извиня заради Съединените щати. Не ми пука какви са фактите." Когато президентът на най-силната държава в света няма нужда да се интересува от фактите, можем да сме сигурни, че сме навлезли в Ерата на Империята.

Истински избор

И така какво значи обществената власт в Ерата на Империята? Значи ли нещо въобще? Всъщност съществува ли такава? В тези уж демократични времена конвенционалната политология твърди, че обществената власт се упражнява чрез гласоподаване. Хората в много страни по света ще отидат до урните тази година. Повечето от тях - но не всички - ще имат това правителство, за което са гласували. Но дали ще имат това правителство, което искат?

Тази година в Индия ние гласувахме срещу властта на хиндуистките националисти от партията Бхаратия Джаната (БДП). Но още докато празнувахме победата, ние знаехме, че що се отнася до атомните бомби, неолиберализма, приватизацията, цензурата, големите язовири - по всички главни въпроси, освен явния хиндуистки национализъм - Индийският национален конгрес (ИНК) и БДП нямат съществени идеологически различия. Знаем, че 50-годишното наследство от управлението на ИНК подготви почвата, културно и политически, за крайно десните сили.

А изборите в САЩ? Имаха ли истински избор гласоподавателите в САЩ? Щатската политическа система е внимателно изградена така, че да не допуска никой, който поставя под съмнение изконната правилност на военно-индустриалните корпоративни структури, да прекоси прага на властта. Имайки предвид това, не е чудно, че на тези избори имаше двама възпитаници на Йейл: и двамата членове на тайното общество "Череп и кости", и двамата милионери, и двамата в игра на войници, и двамата военнолюбци, които спорят почти детински кой ще води войната срещу терора по-ефективно. Това не е истински избор. Това е привиден избор. Също като избора на марка перален препарат. Независимо дали ще си купите Айвъри Сноу или Тайд, и двете са притежание на Проктър & Гембъл. Истината е, че електоралната демокрация се превърна в процес на цинична манипулация. Днес тя ни предлага едно твърде ограничено политическо пространство. Да вярваме, че това пространство представлява истински избор би било наивно. Кризата на съвременната демокрация е дълбока. Свободни избори, свободна преса и независимо правораздаване значат твърде малко, когато свободният пазар ги е свел до стоки за продан на този, който предложи най-висока сума.

В глобален мащаб, извън сферата на пълномощия на суверенните правителства, международните органи за търговия и финанси си служат със сложна мрежа от многостранни закони и споразумения, налагайки една система на присвояване, в сравнение с която колониализмът е смешен. Тази система позволява неограничен трафик на крупни суми спекулативен капитал към и от страните в Третия свят, който практически диктува тяхната икономическа политика. Оказвайки натиск чрез заплахата за масово изтегляне на финанси, международният капитал прониква все по-дълбоко в тези икономики. Гигантски транснационални корпорации контролират техните ключови инфраструктури и природни ресурси, техните полезни изкопаеми, водата и електроенергията. Световната търговска организация (СТО), Световната банка, Международният валутен фонд (МВФ) и други финансови институции като Азиатската банка за развитие, на практика диктуват икономическата им политика и парламентарно законодателство. Със смъртоносната комбинация от арогантност и безпощадност, те стоварват ковашките си чукове върху деликатни, взаимозависими, исторически сложни общества и ги подлагат на разруха под плющящото знаме на "реформите". Като следствие на такива реформи, хиляди малки предприятия и индустрии затвориха врати; милиони работници и фермери изгубиха работата и земята си.

Щом веднъж свободният пазар започне да контролира икономиките на Третия свят, те биват заплетени в мрежата на сложна, внимателно калибрирана система на икономическо неравенство. Западните държави заливат пазарите на по-бедните нации със своята субсидирана селскостопанска продукция и други продукти, с които местните производители не биха могли да се съревновават. Страните, плячкосвани от колониални режими, са затънали в дълг към същите тези сили - дълг, който трябва да изплащат по около $382 милиарда годишно. Богатите стават по-богати и бедните стават по-бедни - но не случайно, а по предписание.

Или казано просто и ясно, общото благосъстояние на 587те милиардери в света за 2004 според списание "Форбс" е $1,9 трилиона - повече от брутния вътрешен продукт на 135те най-бедни страни в света, взети заедно. Добрата новина е, че милиардерите са се увеличили със 111 за една година.

Съвременната демокрация се постулира чрез почти религиозното приемане на националната държава. Но това не важи за корпоративната глобализация. Нито пък за ликвидния капитал. Така че макар капиталът да се нуждае от механизмите за принуда на националната държава, за да потушава бунтовете на слугите, този модел гарантира, че никоя отделна нация няма да може да се противопостави сама на корпоративната глобализация.

Обществената власт

Радикална промяна не може и няма да бъде договорена от правителствата; тя може само да бъде наложена от хората. От "публиката". От общества, които могат да си подадат ръце през националните граници. Общества, които не приемат концепцията за Империя. Общества, противопоставени на правителствата и институциите, които поддържат и служат на Империята.

Империята има редица визитни картички. Тя използва различни оръжия, за да нахлуе в различните пазари. Няма страна под слънцето, която да не е хваната на мушката на американска ракета "Круз" и чековата книжка на МВФ. За бедните народи в много страни, Империята не винаги се явява във формата на ракети и танкове, както беше в Ирак, Афганистан или Виетнам. В техния живот тя се явява в конкретни местни въплъщения - изгубена работа, неплатими сметки за електричество, спряно водоснабдяване, изхвърляне от жилищата и прогонване от земята. Това е процес на неумолимо осиромашаване, което бедните познават от край време. Империята само още повече канонизира и влошава отдавна съществуващите неравенства.

Съвсем доскоро понякога беше трудно за хората да се видят като жертви на Империята. Но сега местните съпротивителни движения виждат все по-ясно ролята си. Колкото и претенциозно да звучи, те действително конфронтират Империята по свои собствени специфични начини. По различен начин в Ирак, Южна Африка, Индия и Аржентина, а също по улиците на Европа и Съединените щати.

Масови съпротивителни движения, самостоятелни активисти, журналисти, художници и режисьори се обединяват, за да смъкнат лустрото на Империята. Те свързват точките, превръщат диаграмите на финансовите потоци и високопарните речи в истински разкази за истински хора и истинска безизходица. Те показват как цената на неолибералния модел се изразява в загубата на домове, земя, работа, свобода и достойнство. Те правят неосезаемото осезаемо. Врагът, сякаш невидим преди, сега придоби очертания.

Това е голяма победа. Тя беше изкована от съвместните усилия на различни политически групи с разнообразни стратегии. Но всички те разбраха, че прицелът на техния гняв, активизъм и упорство е един и същ. Това беше началото на истинската глобализация. Глобализацията на несъгласието.

Междувременно разривът между богати и бедни се задълбочава и битката за контрол на световните ресурси се разгаря. Икономическият колониализъм чрез пряка военна агресия се завръща на сцената.

Ирак днес е трагична илюстрация на този процес. Незаконната инвазия. Бруталната окупация в името на освобождението. Пренаписването на законите, за да се позволи безсрамното присвояване на богатството и ресурсите на страната от корпорации в съюз с окупаторите. И сега фарсът на суверенното "иракско правителство".

Иракската съпротива се бори на фронтовата линия в битката срещу Империята. И следователно тази битка е наша битка. Преди да даваме предписания как една пречистена иракска съпротива би трябвало да води борбата си в светски, феминистичен, демократичен и ненасилствен стил, ние трябва да изпълним нашия дял в съпротивата като принудим правителството на САЩ и неговите съюзници да се изтеглят от Ирак.

Съпротива през граници

Първата войнствена конфронтация в Съединените щати между движението за глобална справедливост и неолибералната хунта беше по време на конференцията на СТО в Сиатъл през декември 1999. За много масови движения в развиващите се страни, които от дълго време водеха самотни, изолирани битки, Сиатъл беше първият възхитителен знак, че хората в империалистическите държави споделят техния гняв и визия за един друг вид свят. Щом съпротивителните движения започнаха да си предлагат взаимопомощ през национални граници и да представляват истинска заплаха, правителствата развиха свои собствени стратегии как да се справят с тях - от кооптиране до репресии.

Три нови опасности заплашват съпротивителните движения: трудното намиране на допирни точки между масови движения и масмедия, опасността от НеПОзиране на съпротивата и конфронтацията между движенията и все по-репресивната държава.

Да се намери допирната точка между масмедията и масовите движения е сложно. Правителствата разбраха, че медиите, водени от сензацията не могат да си позволят да се интересуват от една тема твърде дълго. Точно както бизнесът има нужда от оборот на пари, медиите имат нужда от смяна на сензациите. Цели страни се превръщат в остарели новини, изпадат от дневен ред и тъмнината става по-дълбока, отколкото преди светлината да ги огрее за кратко.

Докато правителствата усъвършенстват изкуството на изчакване да отмине дадена криза, съпротивителните движенията все повече биват въвлечени във водовъртежа на производството на кризи и нови начини да бъдат поднесени в лесен за консумиране, обслужващ зрителя формат. Затова отделните случаи на гладна смърт са по-ефективен инструмент в публицирането на обедняването, отколкото истината за милионите недохранени.

Тревожното днес е, че съпротивата, представена като спектакъл, се е откъснала от корените си в автентичното гражданско неподчинение и изглежда по-скоро символична отколкото истинска. Пъстрите демонстрации и неделни маршове са полезни и приятни, но сами по себе си не са достатъчни да спрат войната. Войните ще бъдат спрени, само когато войниците откажат да се бият, когато работниците откажат да товарят оръжия в корабите и самолетите, когато хората бойкотират икономическите аванпостове на Империята, посяти по цялото земно кълбо.

Ако искаме да си върнем пространството за гражданско неподчинение, трябва да се освободим от тиранията на сензационния репортаж и неговия страх от ежедневното. Трябва да използуваме нашия опит, въображение и изкуство да изобличаваме инструментите на държавата, които гарантират "нормалното" да е това, което е: жестоко, несправедливо и неприемливо. Трябва да разкриваме политическите решения и процеси, които превръщат обикновените неща - храна, вода, подслон и достойнство - в недостижима мечта за обикновените хора. Истинският изпреварващ удар е да разберем, че войните са крайния резултат на погрешен и несправедлив мир.

Никакво медийно покритие на масовите съпротивителни движения не може да компенсира истинската сила в реални условия. Наистина няма алтернатива на старомодната, изморителна политическа мобилизация.

НеПОзиране

Втората опасност пред масовите движения е НеПОзирането на съпротивата. Разбира се, някои неправителствени организации (НПО) вършат ценна работа, но важно е да се разгледа феномена на НПО в по-широк политически контекст.

Най-големите, богати НПО са финансирани и покровителствани от агенции за помощ и развитие, които от своя страна са финансирани от западните правителства, Световната банка, Обединените нации и някои многонационални корпорации. Макар че това може да не са съвсем същите агенции, те несъмнено са част от същата широка политическа формация, която налага неолибералния модел и преди всичко изисква съкращаване на правителствените разходи.

Защо тези агенции биха финансирали НПО? Може ли това да е просто старомодно мисионерско усърдие? НПО създават впечатлението, че те запълват вакуума, създаден от отстъпващата държава. В известен смисъл това е така, но положителните последствия са незначителни. Техният истински принос е, че свалят налягането на политическото недоволство и раздават като помощ или милосърдие това, което би трябвало да принадлежи на хората по право. Те променят обществената психика, превръщат хора в зависими жертви и затъпяват острите ръбове на политическата съпротива. НПО създават един вид буфер между "саркар" и "публиката". Между Империята и нейните поданици. НПО станаха арбитрите, интерпретаторите, насочващи дискурса - светските мисионери на съвременния свят.

В крайна сметка - в по-малък мащаб, но по-коварно - капиталът, който се влива в НПО, играе същата роля в алтернативната политика както спекулативният капитал, който се влива и излива от икономиките на бедните страни. Той започва да диктува дневния ред, като превръща конфронтацията в преговори и деполитизира съпротивата.

Цената на насилието

И така стигаме до третата опасност: смъртоносната природа на настоящата конфронтация между съпротивителните движения и все по-репресивните държави. Между обществената власт и агентите на Империята.

Веднага щом гражданската съпротива даде най-слабите признаци за преминаване от символично действие към нещо привидно по-опасно, отговорът е безпощаден. Видяхме какво се случи с демонстрациите в Сиатъл, Маями, Гьотеборг и Генуа.

В Съединените щати бе приет закона PATRIOT, който стана модел за други антитерористични закони, приети от правителствата по света. Гражданските свободи биват ограничавани в името на опазването на свободата. И след като сами предадем нашите свободи, за да ги спечелим обратно ще трябва да вдигаме революция.

Ние не одобряваме насилието на войнствените групировки. Нито морално, нито стратегически. Но да ги заклеймим, без първо да изобличим много по-огромното насилие от страна на държавата, би означавало да лишим хората от тези райони не само от основните им човешки права, но и от правото им на изслушване и защита. Хората, които живеят по време на остри конфликти знаят, че въоръжената борба провокира масивна ескалация на насилието от страна на държавата. Но при положение, че живеят в състояние на непоносима несправедливост, могат ли те да си мълчат завинаги?

Няма дискусия днес, която да е по-важна от дебата за стратегиите на съпротива. И изборът на стратегия не е изцяло в ръцете на "публиката". Той също е в ръцете на "саркар".

В тези объркани и отчаяни времена, ако правителствата не правят всичко по силите им да зачетат ненасилствената съпротива, тогава по подразбиране те дават предимство на тези, които се обръщат към насилието. Никакво осъждане на тероризма от страна на правителствата не заслужава доверие, ако те не демонстрират интерес към промяна чрез ненасилствен протест. В действителност обаче ненасилствените съпротивителни движения днес биват смачквани, купени или просто игнорирани.

Междувременно правителствата и корпоративната медия (и нека да не забравяме филмовата индустрия) хвърлят щедро своето време, внимание, средства, технологии и проучвания за война и тероризъм. Насилието бива обожествено. Посланието е тревожно и опасно: ако се опитвате да изразите обществено недоволство, насилието е по-ефективно от ненасилието.

Американските войници в Ирак - главно доброволци от бедняшкия набор в малки градчета и бедните градски квартали - са жертви, точно толкова, колкото и иракчаните, на същия ужасен процес, който ги кара да умират за победа, която никога няма да е тяхна.

Мандарините на корпоративния свят, изпълнителните директори, банкерите, политиците, съдиите и генералите ни гледат от високо и клатят строго глави. "Няма алтернатива," казват те и пускат кучетата на войната.

Тогава от руините на Афганистан, от разрушените градове на Ирак и Чечня, от улиците на окупирана Палестина и планините на Кашмир, от хълмовете и равнини на Колумбия и горите на Андра Прадеш и Асам идва смразяващия отговор: "Няма друга алтернатива освен тероризъм." Тероризъм. Въоръжена борба. Въстание. Наричайте го както искате.

Тероризмът е ужасен, грозен и обезчовечаващ както за своите извършители, така и за своите жертви. Но същото се отнася и за войната. Може да се каже, че тероризмът е приватизацията на войната. Терористите са търговци на свободния пазар на войната. Те са хората, които не вярват, че държавата има монопол върху законната употреба на насилие.

Разбира се, има алтернатива на тероризма. Тя е наречена справедливост. Време е да разберем, че никакви ядрени оръжия, нито доктрините за пълно военно доминиране, нито "майката на всички бомби" BLU-82, нито назначеният отвън Управителен съвет в Ирак или племенният съвет Лоя Джирга в Афганистан могат да купят мир за сметка на справедливостта.

Стремежът към хегемония и военно превъзходство на едни ще бъде париран още по-ожесточено от копнежа за достойнство и справедливост на други. Точно каква форма тази битка ще приеме, дали ще е красива или кръвопролитна, зависи от нас.

Превод: Златко Костадинов, Вал Тодоров

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.