В защита на пряката демокрация (Корнелиус Касториадис)

По мое мнение няма друг вид демокрация освен пряка демокрация. Представителната демокрация не е никаква демокрация и тук съм съгласен не с Маркс, а измежду много други, с Русо, че "англичаните са свободни веднъж на всеки пет години". И дори не и един ден на всеки пет години, защото на този ден заровете вече са били хвърлени. Ние ще гласуваме за президент на Франция другата пролет. В какво ще се състои свободата на французите? В това да избират между Едуард Баладюр и Жак Ширак или между Баладюр и Жак Делор. Това е всичко. Но основният аргумент срещу пряката демокрация в съвременните общества е техният размер.

Този аргумент се поднася злонамерено. Исторически, конкретно и политически. Защо исторически? Режимът на представителство, такъв, какъвто го практикуваме днес, е бил непознат в Античността: древните са имали магистрати, представители не са съществували. Що се отнася до мен, аз много бих се радвал да имаме магистрати, много бих се радвал да излъчваме магистрати, които да можем да отзоваваме и т.н., но не искам да бъда представляван. Считам това за обидно. Режимът на представителство възниква на Запад през Средновековието. Има една много хубава книга на Ив Барел, La Ville medieval, която описва еволюцията на средновековните общества в тази посока.

Този режим възниква в градове, които по това време клонели към самоуправление още от 11. и 12. век. Тези градове включвали 3 000 до 6 000 граждани, или една десета от 30 000 до 40 000 активни граждани на Атина по време на класическия период, половината от които, и може би дори повече, със сигурност се събирали на общата асамблея (ekklēsia), когато трябвало да се взимат важни решения. Тези средновековни градове не избирали магистрати, те избирали представители. Следователно идеята за представителство е съвременна идея и е очевиден нейният произход от политическата хетерономия и отчуждение. Какво в крайна сметка са представителите? С времето терминът става непреходен, но в началото започва като преходен. Представителите са представители пред установената власт. Следователно актът на избиране на представители предполага, че има монарх – това е класическият случай в Англия например – при когото хората изпращат представители. А монархът управлява. "Кралят в своя парламент" – това не е абсолютна монархия, това е монархът в своя парламент с представителите на своите поданици.

Това няма нищо общо с размера на населението. И доказателството за това може да намерим в същия този въпрос, зададен по друг начин. Твърди се, че една съвременна нация не може да се управлява чрез пряка демокрация. Защо не може да има пряка демокрация в един град с население, да кажем, 100 000 души, т.е. 50 000 активни граждани? Проблемът не е в размера, тъй като в Атина такава демокрация е била възможна при 40 000 активни граждани. Но не, никой не разглежда този въпрос по този начин. Следователно аргументът с размера е напълно илюзорен и е поднесен злонамерено.

Не искам тук да излагам критика на режима на представителство. Това е правено хиляди пъти и няма какво да се добави. Истинският аргумент в защита на представителната демокрация – не трябва да се забравя – е този, изложен от Бенжамeн Констан в труда му "Свободата на древните, сравнена с тази на модерните", датиращ от около 1820 г. и вече скициран от А. Фъргюсън в "Едно есе за историята на гражданското общество" от около 1770 г. Тези хора не са били идеолози или теоретици, аргументиращи се злонамерено, те са били политични хора, здраво стъпили на земята. Какъв е техният аргумент? Той е, че това, което интересува хората от съвременните общества, не е управлението на общите дела, а гарантирането на тяхното удоволствие [jouissances]. Това са думи на Констан, но Фъргюсън вече е казал горе-долу същото нещо. Констан добавя, че тъй като мнозинството хора в съвременното общество – това е чисто аристотелски аргумент – се занимават с работа, която е "ванавстична" (би казал, ако говореше гръцки), изтощителна, сковаваща ума [abrutissants] работа, като на работниците в индустрията, е напълно нормално да съществува демокрация, основана на доходите. При нея само определени хора, заради начина си на живот, могат да си позволят лукса да размишляват върху обществените дела и да гласуват. Остава (истинският) въпрос за пряката демокрация в мащабите на съвременните общества, на нациите, на континентите, и дори на цялото човечество. Нямам отговор за институционалните форми, които може да приеме.

Всичко, което казвам, е, че някои зародишни форми на режими, основаващи се изцяло на пряка демокрация, ще бъдат открити в създаването на големи политически и социални движения в съвременната епоха. Например Парижката комуна и съветите - истинските съвети, преди да бъдат подчинени от болшевиките. При тези примери фактически най-висшата власт е в общите асамблеи, т.е. пряка демокрация при взимането на крайните решения, а второстепенната власт е в делегатите, но такива, които биват излъчвани и могат да бъдат отзовавани във всеки един момент, когато опитат да експроприират колективната власт. Тук отново искам да повторя, че ако ще се осъществи демокрация, тя не може да бъде нищо друго освен пряка и ще бъде в резултат от огромно социално движение, което засяга мнозинството от обществото. Обществото разполага с креативност, която, сама по себе си, може да се справя с такъв тип проблеми. Ако обществото не може да намери някаква форма на упражняване на власт, която да бъде наистина демократична – независимо дали такава, каквато скицирах тук, или друга, може би по-ефективна, – няма какво да се направи, и отново ще има режим, основан на представителство. Както Маркс казва – "завръщане към старите глупости", т.е. към експроприирането на властта от представителите, от заможните класи, от медийните хора и т.н.

А какво ще се случи със защитата на индивидите и малцинствата? Тук искам да направя една референция към текста си "Направено и за правене". Аз подкрепям идеята за подсилени договорености – конституционални такива, в смисъл че техните предоговаряния са обект на по-рестриктивни условия и по-дълги периоди за размисъл, които гарантират индивидуални свободи (това, което днес наричаме права, което включва habeas corpus, правила) – като в правилото, датиращо от римски времена, според което: няма престъпление и наказание без предварително издаден закон. Може също така да бъдат формулирани и някои договорености за защита на различни категории малцинства и такъв тип договорености ще бъдат част от конституцията. А уместно ли е създаването на конституция, чието предоговаряне да не бъде възможно при каквито и да е условия? Разбира се, че не. Конституцията, дори и да не го предвижда, в такъв случай ще бъде предоговорена чрез сила. Днес живеем под петата Конституция на Френската република, да не говорим, че преди нея са съществували монархически конституции. Не знам колко страни са имали по четири конституции и всички те са се превърнали в безполезни хартийки. Идеята за непредоговоряема конституция е конкретно и логично абсурдна. Както не можем да предотвратим швейцарците да ограничават чрез референдуми влизането на емигранти в Швейцария, така и никога няма да можем да попречим на хората – ще кажа нещо преднамерено нелепо – един ден да кажат: "На всички хора, по-ниски от метър и шейсет и по-високи от два метра, им се отнема правото на глас". Тъй като останалите хора са превъзхождащо мнозинство, те биха могли да предприемат тази стъпка. Какво можем да направим ние? Аз лично ще бъда против – ще се боря до смърт срещу такова решение и ще опитвам да настройвам и други хора срещу него. При власт на мнозинството, въпреки всички гаранции, винаги съществува възможността хората да полудеят и да направят това или онова. Хитлер не се възкачва на власт благодарение на мнозинството, но какво ако не беше така? Какво щяхме да направим? Да забраним на немците да участват във вземането на решения? Това е ходът на историята. Можем да се борим срещу, но не можем да бъдем сигурни чрез правни договорености. Това, което по никакъв начин не мога да разбера, е как демокрацията, ако бъде представителна, а не пряка, ще представлява допълнителна гаранция. Днес в САЩ функционира Конгрес, който се подготвя да направи – ако посмее – чудовищни неща.

Вярвам, че този аргумент против пряката демокрация попада в идеологическата традиция на погрешна интерпретация на Античността, която е една от двете традиции, между които Западът се колебае. Тя се състои в представянето на атинския демос в моментите му на глупост, заклеймявайки аргинуските генерали и други чудовищни решения, същевременно забравяйки всички останали решения, взети от същия този демос, сътворил определен брой чудеса, с които всички ние сме добре запознати. Атинският демос е имал своите моменти на глупост, но са съществували представителни институции, които също са вършили злини и са взимали лоши решения.

Не виждам по какъв начин един режим, основан на представителна демокрация, ще гарантира в по-голяма степен индивидуални свободи. Представителите не гарантират индивидуални свободи, конституционалните договорености правят това. И ако конституцията издържи, ако сме сигурни, че например в САЩ или Франция връщането на робството е невъзможно или – тъй като нищо не е невъзможно – малко вероятно, то това не е, защото в конституцията се казва така, а защото ние знаем, че ако се появи предложение за връщане на робството, огромното мнозинство от хора ще бъде готово да се бори, за да не се случи това.

Пряката демокрация, демократичният режим, за който си мисля аз, не е рай на земята. Не е перфектният режим, нито знам какво означава перфектен режим. Не е режим, който, заради начина по който е конструиран, е имунизиран от всякакви грешки, нарушения, глупости и престъпления. Атиняните са извършили някои, французите през 1793 г. – също, в Северна Америка ситуацията не е била толкова крайна, но все пак...

Следователно всичко това не важи. Но ако тези въпроси се повдигнат, не трябва да забравяме, че грешки, нарушения, глупости и престъпления са извършвани в свръх-количества от други режими, включително представителни такива. Античервените закони в САЩ например, гласувани напълно легално от Долната камара и Сената. Преди няколко години написах едно изречение, което, може би измежду всичко написано от мен, най-много подхожда тук: "Нищо и никой не може да предпази човечеството от неговата глупост." Нито демокрацията, нито пък монархията, защото монархията е глупостта на монарха, на Луи XV, на заговора и т.н.

Откъс от книгата "Democracy and Relativism" (2013)

Превод: Mechanic955

В края на миналат година издателство "Анарес" публикува сборник с текстове на Корнелиус Касториадис - "Проектът за автономия". Сборникът представя за първи път на български език идеите на големия философ, повлияли на много активистки колективи в Европа и по света. Освен основополагащи текстове за автономията, сборникът включва публични лекции и интервюта, някои ранни теоретични разработки, посветени на спора му с марксистката традиция, активистката му позиция спрямо екологичното движение, консумативната култура, расизма, политическото устройство на съвременните западни либерални олигархии и други актуални теми, разгледани през призмата на проекта за автономия.

Още за книгата тук.