Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

david bollier

Веднъж посетих малкото село Еракулапали, на два часа път западно от Хидерабад, Индия. Това е общност от бедни жени-земеделци от най-нисшата каста в страната - т.нар. Далит - които преди обработвали земята на земевладелци. Печелели само колкото за едното ядене. Тогава им дошла идеята да търсят традиционни семена, които техните предци отглеждали от векове - семена, които били брилянтно адаптирани към екосистемата и полусухия климат на Андхра Прадеш, но излезли от употреба вследствие на "Зелената революция" от 1960 г.

Откривайки, регенерирайки и след това споделяйки помежду си, жените успели да възкресят своите традиционни фермерски практики и сами да отглеждат устойчиви, хранителни култури. Те не трябва да работят за заплати, за да се изхранват. Те нямат нужда от патентовани генномодифицирани семена, които да им бъдат продавани от чуждестранни компании.

Те успели сами да отглеждат своята храна и се еманципирали от пазарната икономика, която никога няма да обслужва техните интереси. Жените от това село постигнали хранителна сигурност, без да разчитат на външни експерти, държавни субсидии, монокултурни посеви или синтетични химикали. И тези жени са Далит - най-бедните измежду бедните. Днес близо 5 000 жени в Андхра Прадеш са приели този самопровизионен модел. Те споделят семена и земеделски съвети помежду си. Дори си правят домашни видеозаписи, за да си предават знания.

Това е само една от многото истории, които могат да бъдат разказани за общите блага - модел, който е в процес на прераждане по целия свят, заради неолибералната икономическа система и нейния близък партньор, държавата, които увеличават своите изисквания от хората докато им дават все по-малко. В разнообразни сфери на живота като фермерство и риболов... пермакултура и управление на водните ресурси... градски пространства и общностни институции... Уикипедия, софтуер с отворен код... алтернативни валути и системи за кръводаряване... и "колаборативни потребителски" модели на споделяне на автомобили, колела и инструменти - общите блага процъфтяват.

В по-общ смисъл общите блага означават стопанисване на нещата, които притежаваме общо като човешки същества. Става дума за това, че ги защитаваме и ги предаваме на бъдещите поколения.

Истинският проблем не е че общите блага не работят, а че официалният свят отказва да го признае. Въпреки че те задоволяват ежедневните нужди на приблизително два милиарда души по целия свят, два от най-известните учебници по икономика в САЩ - единия на Самуелсън и Нордхаус, а другия на Стиглиц и Уолш - напълно игнорират общите блага като приложим провизионен модел.

Провизионните форми, основани на общите блага обикновено остават невидими, защото съществуват извън държавата и пазара - и заради това на тях не се гледа като на приложими или практични. И въпреки това те са един извънредно важен начин за задоволяване на човешките нужди, който е справедлив, устойчив и с уважение към Земята. Те използват пряко действие и DIY (направи-си-сам) находчивост, за да преодолеят патологиите на свободния пазар.

Според мен изпитанието на нашето време е да видим общите блага - и след това да открием нови начини да ги подкрепяме и защитаваме, особено когато пазарните сили осъзнаят, че общите блага се "съревновават" с тях, защото отказват да сътрудничат.

Парадигмата на общите блага

Общите блага по своята същност са една етика - начин да бъдеш човек, който отива отвъд homo economicus, алчният, рационален, максимизиращ идеал за човешко същество, каквото икономистите и политиците твърдят, че сме. Общите блага предполагат, че хората са по-сложни и кооперативни и че един по-богат набор от човешки поведения може да бъде "проектиран вътре" в нашите институции. Общите блага твърдят, че има важна роля за самоорганизираното самоуправление, което едновременно се противопоставя и замества формалното управление.

Според повечето икономисти общите блага винаги водят до трагедии. Класическият пример е, че ако споделяте едно пасище с много овчари, никой от тях няма да има рационална причина да отстъпи - и така всеки от тях ще пасе колкото може повече добитък на общото благо. Следователно пасището неизбежно ще бъде преексплоатирано и унищожено: една "трагедия".
             
Тази догма се разпространи из общественото мнение и сред икономистите през 1968, когато биологът Гарет Хардин написа известното есе "Трагедията на общите блага". Той заявява, че единствения начин да предотвратим "трагедията" е чрез режим на частна собственост и пазари. Според него правата над частната собственост са единствения начин на пораждане на чувство за отговорност.

Единственият проблем е, че Хардин не описва общите блага. Той описва сценарий, в който няма ограничения за употребата на земята, никакви правила за управлението и никаква общност от потребители. Но това не са общи блага. Това е един режим на отворен достъп. Общите блага имат ограничения, правила, мониторинг на употребата, наказания за паразитиращите и социални норми. Общите блага изискват общност, желаеща да изпълнява ролята на стюард на даден ресурс. Грешната представа на Хардин за общите блага се запечатва в хорските умове и последните две генерации гледат на тях като на провалила се парадигма на самоуправление.

Професор Елинор Острьом от Университета в Индиана - която почина през юни 2012 - спечели Нобелова награда за икономика, защото показа, че общите блага са практични, устойчиви и постижими. Това й отне години на тежък полеви труд и иновативно теоретизиране, но в нейната книга от 1990 г., Управление на общите блага, Острьом идентифицира някои основни принципи за успешни общи блага. Тя, заедно с много свои колеги, показва в хиляди емпирични изследвания, че хората могат и вече успешно управляват своята земя, вода, гори и риболовни райони по този начин.

Междувременно, през последните десетина години се появи движение на общите блага по целия свят. Това е разпространяващо се, децентрализирано движение, което демонстрира приложимостта на алтернативи, базирани на общи блага. То е отдадено на развиването на дискурс на общите блага, за да могат поддръжниците на тази идея да определят свой собствен политически дневен ред. Общите блага не са идеология, а набор от социални практики за поддържане и защитаване на споделени ресурси. Не става дума само за права, но и за отговорности.

Икономика и общи блага

Трябва да подчертая, че общите блага не са ресурс сами по себе си. Те са ресурс плюс социална общност и социалните ценности, правила и норми, които тя използва, за да управлява ресурсите. Те са един интегриран пакет. Може да бъдат наречени социо-икономически-биофизичен пакет, като рибата, езерото и морската растителност: всички те вървят заедно.

Може би заради това конвенционалната икономика изпитва толкова затруднения, когато опитва да разбере общите блага. Не разбира как общността, вместо индивида, може да бъде рамкиращия термин. Общите блага разглеждат индивида и колектива като загнездени един в друг и взаимно подкрепящи се.

Накрая общите блага са за личен опит и идентичност. Поддръжниците на общите блага обичат и се нуждаят от своите ресурси или поне зависят от тях - и затова  те са силно мотивирани да действат като съвестни стюарди и техни защитници. Те имат емоционална, субективна връзка с "ресурсите", които управляват и употребяват и с другите членове на тяхната общност. Те развиват ритуали и обичаи, които са част от тяхната култура на стюардство.
           
Може би това е причината общите блага да са толкова подривни: те изискват от нас да изградим по-богата дефиниция за стойност спрямо тази на пазара. Икономиката, според традиционното схващане е фокусирана върху "създаването на благосъстояние" и "премахване на оскъдицата". Но основно се занимава с благосъстоянието, което има и своята цена; частна собственост, с която може да се търгува на пазара. Предполага се, че колкото повече такова "благосъстояние" се създава, толкова по-щастливи ще бъдем.

Единственият проблем при тази стандартна икономика е, че няма какво да каже за множеството блага, които нямат етикет с цена. Колко струва земната атмосфера? А човешкият ген? Запасите от питейна вода? Парковете и откритите пространства? Интернет? Родните ни градове? Нашите взаимоотношения с природата и един с друг?

Ограждане на общите блага

Което ме довежда до т.нар. от мен трагедия на пазара, често срещана като пазарно ограждане (”enclosure”). За период от няколко века, но особено през 19в., английската аристокрация се обединила с парламента, за да приватизира селските общи блага на Англия. Общите блага били премахнати и приватизирани. Ограждането било начин за дребното дворянство да натрупа много пари и да консолидира своята политическа и икономическа сила.

Големият, непризнат скандал на нашето време е мащабната приватизация и злоупотреба с десетки ресурси, които притежаваме колективно. Съвременното ограждащо движение е зловещо копие на това отпреди два века в Англия. Пример: международни инвеститори и национални правителства купуват днес обработваема земя и гори в Африка, Азия и Латинска Америка в огромни мащаби, на занижени цени, с подкрепата на местните правителства. Тези, които отглеждат и жънат собствената си храна от поколения като обичай, са изхвърляни от земите си, за да могат да ги вземат големи корпорации и инвеститори. Основната цел е подсигуряването на геополитическо преимущество, продаване на храна на международни пазари или просто за спекулативни убийства.

Може ли да си представите какво се случва с хората, които изведнъж не могат да оцеляват, защото техните общи блага са били оградени? Те се превръщат в герои от роман на Чарлз Дикенс. Те са принудени да търсят препитание  в градовете и в тях стават просяци, жители на бедни квартали и експлоатирани роби на заплата. В новинарските емисии, говорещи за набези на сомалийски пирати рядко се споменава, че много от тях са били рибари, преди чуждестранните лайнери да унищожат техните риболовни блага.

Пазарите дълго третираха природата като нещо, което няма живот и достойнство. Достигаме до тревожни нива. Компаниите, занимаващи се с биотехнологии и университетите днес притежават една пета от човешкия ген. Биотехнологичната компания Мариад Дженетикс от Солт Лейк Сити твърди, че е собственик на "ген за чувствителност на рака на гърдата", което й гарантира монополен контрол над определен тип изследвания - и обезкуражава учените за по-нататъшни изследвания за генетичната основа на рака на гърдата.

Заграждането следва позната пътека: Монсанто използва генномодифицирани семена, за да замени с тях традиционните. Майкрософт използват Уйндоус, за да маргинализират почти всички останали операционни системи. А транснационалните бутилиращи компании заменят течащата вода с частна, бутилирана маркова такава.

Днес почти всичко може да се приватизира и превърне в продукт. Вече могат да бъдат притежавани математически алгоритми, стига да са вградени в даден софтуер и да изпълняват предполагаема "благородна" комерсиална цел. От МакДоналдс претендират, че държат патента на представката "Мак", за да не може да кръстите ресторанта си МакСуши или МакВеган или хотела си МакСпане.

Засегнах съвсем бегло огромния брой ограждания, които протичат в момента, но ще дам кратък пример: атмосферата, океаните, гените, изследванията, финансирани от данъкоплатци, публични пространства в градовете, обществени пътища и летища, които стават частна собственост, подземни води и много други.

Пазарното ограждане е отнемане на собственост. Това е процес, при който силните конвертират споделени общностни ресурси в пазарни стоки, за да могат да бъдат частно притежание и да се продават на пазара. Ограждането агресивно премахва споделени ресурси от техния местен, коренен контекст, за да ги направи заменими, пазарни обекти за частна изгода.

Ограждането премахва социалните взаимоотношения, културните традиции и усещането за общност, които са съществували преди това. То изисква налагането на краен индивидуализъм, превръщането на гражданите в консуматори и по-голямо социално неравенство. Парите стават социалната легитимация и участие в такива общества. Този процес е по-познат като "развитие".

Предложението на общите блага

Ако пазарът и държавата са двигателя на заграждането, какво може да се направи? Според мен трябва да започнем с разпознаване на стойностното предложение на общите блага, след което да начертаем нови системи - правни, технологични, социални - за да запазим интегритета на общите блага.

Можем да вземем пример от една стара практика на английските привърженици на общите блага. Всяка година те "събаряли загражденията". Най-общо казано това била общностна разходка около общите им блага, за да проверят за заграждения като огради, които те събаряли. Събарянето на заграждения била фестивална дейност - купон с цел - която помогнала на тези общности да запазят цялостността  на своите споделени ресурси и социални връзки.

Мисля, че това е стратегия и традиция, която трябва да възродим. Днес съществуват някои съвременни форми на "събаряне на заграждения" като общия публичен лиценз на свободния софтуер, който подсигурява всеобщата достъпност до софтуерния код. По различен и по-ограничен начин лицензът Creative Commons  прави същото. Основният принцип е: "Това, което е създадено като общо благо трябва да остане такова - освен ако ползващите го не решат друго".
 
Общите блага ни предлагат нов речник, с който да си представим друг тип бъдеще. Позволяват ни да развием по-богата концепция за стойност отколкото тази, наложена от неолибералната икономика и политика. Помагат ни да правим това, с което пазарът и държавата се затрудняват - да запазваме важни части от природата, културата и общността неотчуждими и да култивираме една етика на достатъчност. Общите блага ни помагат да видим, че сме по-богати, отколкото сме мислели. Просто общото ни благосъстояние не е частен продукт или пари. То е социално създадено благосъстояние, което е вградено в различни общности по интереси, които действат като негови стюарди. Това благосъстояние не може просто да бъде купувано и продавано като продукт. Това благосъстояние ще изчезне, ако интегритета на общите блага не е защитен, за да могат да останат генеративни.

И накрая общите блага ни позволяват да начертаем по-справедлива, по-устойчива визия за човешко развитие, спрямо тази, предложена от пазара и държавата. Ще дам няколко примера.

Раджендра Синг, основател на асоциацията Млада Индия, помогна за възстановяването на няколко реки в Раджастан, които са били напълно пресъхнали заради свръхупотреба. Чрез някои позабравени местни индийски знания относно хидрологията и малки язовири и убеждавайки своята общност да се отнася с подпочвените води и реките като със свещени ресурси, зависими от общностното стюардство и участие - пет изсъхнали реки биват възстановени, а нивото на подпочвените води се повишава с 20 стъпки - без помощта на правителството или на някакви експерти. Хора, които били напуснали района се завърнали, заели се със селско стопанство и започнали икономическа активност.

Градските градини са разцъфващ модел на общи блага в много градове, както и работническите и жилищните кооперативи. Иновативното "участие в бюджетирането", започнато за пръв път в Порто Алегре, Бразилия, днес се практикува в редица градове. Кметът на Сан Франциско е сформирал работна група, която да се занимава със "икономика на споделянето" и да изследва възможностите за колаборативно потребление там.

Може би най-мощната сила, теглеща парадигмата на общите блага е Интернет, който представлява колосална хостингова структура за общи блага. Предлагайки на потребителите евтини системи за социална комуникация в световен мащаб, Интернет позволява на дигитални общности да съкращават огромните надути разходи, свързани с конвенционалните пазари. Общности на доверие и реципрочност могат да създават стойности много по-ефективно и бързо, отколкото конвенционалните пазари, които изискват множество слоеве от посредници (бюрокрация, адвокати, търсачи на таланти, маркетингови агенти и т.н.).

Харвардският професор по право Йочай Бенклер нарича този феномен "партньорско производство, базирано на общите блага". С това има предвид системи, които са колективни и неприватизационни, основани на "споделяне на ресурси и продукти измежду широко разпространени, децентрализирани индивиди, които си взаимодействат един с друг".

Социално създадената стойност разбира се е съществувала винаги, но не винаги е била културно забележима или добре организирана. Конвенционалната икономика буквално не я "вижда", защото няма цени. Но общите блага показват, че не са ти нужни пазари или правителства, за да създадеш нещо, което има голяма стойност. Общите блага са много различно стойностно предложение, което е посветено на генерирането на невидимо, социално общо благосъстояние.

Това е сериозна иновация -  не в смисъла на готина нова технология или продукт, а като социо-икономическа система за самоуправление и мироглед. Един нов/стар начин за генериране на стойност.

Преимуществата на общите блага вече са толкова големи и разнообразни, че се създава т.нар. сектор на общите блага за знание, култура и креативност. Помислете за милионите влизания в Уикипедия на над 285 езика. Помислете за повече от 8000 академични журнала със свободен достъп, които надминават скъпите комерсиални журналистически издания. Помислете за движението за отворени образователни ресурси, което прави отворени учебници и започналото в Масачузетския технологичен институт OpenCourseWare движение. Помислете за стотиците милиони текстове, видеа и музика в интернет, които използват лиценза Creative Commons , за да позволят лесно споделяне. Помислете и за огромната общност на свободния и отворен софтуер, който е основата за едно богато и разнообразно софтуерно сборище.

Общите блага могат също да бъдат доста генеративни, дори когато се отнасят за ограничени, изчерпаеми ресурси. Има всякакви примери за успешно съуправление на риболовни райони, гори и напоителни системи. Има ацекуиас за вода в Ню Мексико. Ехидос в Мексико. Земи на местните индианци и техните свещени връзки с природата. Пример за общи блага също са градските градини, движението за бавно хранене, земеделие, подкрепяно от общности, пермакултурата и други.

Точните управленчески структури, които генерират тази стойност се различават от един клас общи блага до друг. Физическите общи блага функционират по различен начин от дигиталните такива. Т.нар. икономика на даровете като кръвни банки, академични дисциплини и кауч сърфинг се различават от общностните градини и публичните площади.

Общото между всички общи блага е възможността за самоуправление, участие и инклузивност. Те изграждат отново една социална материя, която според мен нито пазарът, нито държавата могат да възстановят. Общите блага имат лечителна логика.

Съблазнително е да отхвърлим тези иновации, с извинението, че са малки и маргинални - но в действителност такива местни модели започват да се разпространяват и дори да се федерират. Те достигат и до по-големи размери, в зависимост от типа налични ресурси и социална координация.

Като система на самоуправление, общите блага предлагат няколко качества, които липсват в държавата и пазарната система. Те включват възможността:

  • за овластяване на хората, които да поемат контрол над нужните им ресурси;
  • за поставяне и прилагане на устойчиви ограничения над пазара;
  • за интернализиране на "екстерналиите", които пазарът рутинно създава;
  • за обявяване на някои ресурси за неотчуждими - т.е. недостъпни за пазара;
  • за намаляване на неравенствата и липсата на сигурност;
  • за възстановяване на връзките ни с природата и един с друг;
  • за предлагане на нова рамка за "развитие".

Бързам да добавя, че общите блага не са панацея. Общите блага често се провалят заради лидерство или неподходящи структури. Привържениците на общите блага помежду си имат много несъгласия и конфликти. Все още се учим да теоретизираме за самоуправление, основано на общите блага и да го подкрепяме, особено когато е в по-големи мащаби. Общите блага са вълшебен куршум, който ще ни позволи да избягаме от човешките институции, власт и история.

Общите блага предлагат обнадеждаващ път, защото дават на общностите автономия и контрол над техните живот и ресурси. Те помагат на хората да се отърсят от една нездравословна зависимост от несигурните и хищни пазари. Общите блага дават на общностите по-голяма самодостатъчност и сигурност и им позволяват да избегнат униженията на благотворителността и изменчивостта на пазарите.

Общите блага като едно международно движение

Ще завърша като посоча нарастващото международно движение, което гледа на общите блага като на визия и рамка за преправяне на политическата култура и ежедневие. Голяма част от него е концентрирана в Европа - особено в Италия и Германия - но движението включва и много хора от глобалния Юг. Това са участници в местната, селскостопанска група Via Campesino, Световния социален форум и др.

Боливийците са преправили своята конституция, за да дадат изключителни права на природата, с които тя да бъде представлявана в съда - а техният президент, Ево Моралес, призовава ООН да ратифицират споразумение със същия ефект. Бразилия е първата страна на "свободната култура". Също така се наблюдава прираст на броя "транснационални племена" от привърженици на общите блага, които споделят отдадено участие, инклузивност, справедливост, иновация "отдолу-нагоре" и отчетност. Такива групи включват:

  • Солидарната икономика
  • Движението на транзитните градове
  • Алтерглобалистките активисти
  • Активистите за водните ресурси
  • Движението на безимотните селяни / Via Campesino
  • Свободният софтуер/отворен код
  • Лицензът Creative Commons / “свободна култура”
  • Wikipedia
  • Публикуването с отворен достъп
  • Движението за Отворени образователни ресурси
  • Пиратските партии
  • Движението Окупирай

Тези групи в никакъв случай не са кохерентен, обединен фронт. Но те показват голяма енергия и иновативност и се откриват едни други. Тази ранна федерация от усилия загатва началото на един нов вид глобално движение - децентрализирано движение от движения.

Според мен общите блага ще се превърнат в отправна точка за голяма част от тази енергия, защото има няколко различни предимства. Първо, общите блага не са догматична, тотализираща идеология; те са мироглед и чувствителност, които са вселенски по дух и анализ. Те са с отворен край и достъпни за различни култури и общества.

Второ, общите блага имат стара правна история, която датира от Римската империя, Магна Харта и съпътстващата харта на горите. Тази история е голям ресурс от инструкции, правдивост и модели за правни иновации днес.

Трето, общите блага са сериозна интелектуална рамка и дискурс, които ни позволяват да критикуваме пазарната култура и валидират човешкото сътрудничество и общност.

Четвърто, общите блага се състоят от богат набор работещи модели за провизиране и овластяване, които в много отношения надминават пазара и държавата.

И накрая, общите блага ни призовават да използваме пълното си въображение и човещина, за да разрешим основни обществени проблеми; от нас се иска да бъдем не консуматори и гласоподаватели, а активни участници в изграждането на един нов свят.

Общите блага предлагат мощен метод за реконцептуализация на управлението, икономиката и политиката във време, в което съществуващият ред се е изчерпал. Те предлагат начин на съживяване на демократични практики във време, в което конвенционалните политически институции са нефункционални, корумпирани, неподлежащи на реформиране. Общите блага показват, че общества могат в действителност да използват сътрудничество и енергия отдолу, за да разрешават проблеми - и да посочват нови модели на управление отвъд, или в конструктивно партньорство с представителната демокрация.

Когато теорията има нужда да догонва практиката усещаме, че се случва нещо голямо. Във време, в което старите структури и концепции просто не работят, общите блага ни дават причина да имаме надежда. А ние имаме голяма нужда от надеждни пътища напред.

Превод: Mechanic955

Дейвид Болиър е автор и активист, който работи изключително по темата за общите блага от повече от десет години. Неговите последни книги са "Зелено управление" (с Бърнс Уестън) и "Изобилието на общите блага: свят отвъд пазара и държавата (на която е съредактор със Силке Хелфрич; книгата може да намерите на http://www.wealthofthecommons.org).  Блогът на Болиър е http://bollier.org

Източник: Текстът е публикуван в брой 11 (май 2013 г.) на гръцкото анти-авторитарно списание "Вавилония".

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.