Докато крайнодесни хулигани от нео-нацистките организации „Десен сектор“ и „Свобода“ вилнеят по улиците на Киев, носейки разрушения, нападайки полицаи и възраждайки фашизма в Европа, то медиите като че ли не обръщат достатъчно внимание на продължаващите протести в Босна и Херцеговина.
Украинските националисти, които се борят за откъсване от влиянието на Русия и интеграция към европейското семейство биват приветствани от Европа и окачествявани като протестиращи за свобода и демокрация. В същото време различните народи в Босна и Херцеговина, които се борят срещу корумпираното управление на федерацията и по ненасилствени и прякодемократични начини се организират в народни пленуми и събрания, отричайки делението на религиозен или национален признак, биват наречени „терористи“ и са заплашени от военна интервенция.
И така, докато вниманието ни е изцяло насочено от медиите към размириците и престрелките в Киев, нещо изключително интересно се случва в Сараево, Тузла и други региони на Босна и Херцеговина. От улиците и площадите протестите там се преместиха на закрито, в създадените т.нар „народни пленуми“, които поставят началото на гражданското самоорганизиране. Първоначално в кантона Тузла, а след това и в други региони, всеки ден или почти всеки ден, гражданите се събират на пленумите и обсъждат различни въпроси. За досегашния начин на водене на политика, това е напълно различна форма на пряка демокрация. За пръв път такова организиране се появи в бившите Югославски републики, преди няколко години в Хърватия, когато студентите окупираха университетите.
Пленумът се противопоставя на непряката, елитиска демокрация, в която живеем. Пленумът превръща гражданина в политически и социален субект, чието мнение и решения се стремят да заобиколят и дори прегазят политическия елит. Пленумите представляват интелектуално израстване на протестите, узряване на политическите и социалните им измерения, трансформиране от спонтанно организиране във формулиране на метод и действия за социална промяна. Пленумът, като форма на гражданско самоорганизирано тяло, е чуждо за политическия елит, защото застава против тяхната социална позиция, докато трябва да се съобразяват с граждани, които действат независимо.
Способността на пленумите да определят социално-икономически искания ще покаже зрелостта на гражданите и важността на пленумите като форма на народна самоорганизация.
В Босна не просто скандират лозунги за това как трябва да изглежда демокрацията, а настояват демокрацията на участието да се превърне в практика. Босна и Херцеговина ни показва сценарии на безредици в други европейски градове, но също и изход от тях чрез борбата на нейните граждани за социална справедливост, равенство и демокрация. Борба без деление на националности, етноси или религии. Борба за пряко участие и самоорганизиране на хората в решаване на техните собствени проблеми, а не вяра в светлото бъдеще на Европейския съюз или някоя друга наднационална организация, която да „оправи“ живота на хората.
Първоначално публикувано в оВарна