Будна нощ: изграждане на отворено движение из френските площади

Паoло Гирбадю интервюира активиста на Будна нощ Баки Йосоуфоу за движещата сила, която стои зад социалната мобилизация и всеобхватността на движението.

Каква е движещата сила зад това движение? Дали това е Кодексът на труда или е нещо по-всеобхватно?

Мисля, че Трудовият кодекс е това, което кара хората да се присъединят към движението. Но в известен смисъл, той беше само претекст за започване на мобилизацията. Повечето хора идват тук, защото смятат, че има проблем с демокрацията във Франция.

Има две причини за това чувство. Първо, законопроектът на Ел Комри показва, че няма разлика между левите и десните партии. Той беше изготвен от Социалистическата партия, но по своята същност е десен. Второ, хората са осъзнали, че законите за сигурността, които бяха въведени в резултат на терористичните атаки от 13 ноември, застрашават гражданските свободи. Правителството използва терористичните атаки, като извинение, за да ограничи свободите ни.

Будна нощ много наподобява на движението на площадите от 2011 г. Но се вижда, обаче, че има и някои различия в тактиката. Например, вместо постоянен лагер, хората опъват палатките всеки ден и ги прибират отново всяка вечер. Защо е така?

Будна нощ не е окупация, тъй като вярваме, че движенията от 2011 г. бяха победени, точно защото бяха окупации. Проблемът е, че когато окупирате, армията или полицията винаги могат да дойдат и да ви изгонят от площада. Когато започнахме това движение, казахме, че няма да правим просто окупация. Ние не окупираме това пространство, ние просто си стоим тук и използваме пространството за разговори. Ние не създаваме структури или ограничения.

Полицията как реагира на това?

Те наистина не знаят какво да правят, защото когато идват да разпръснат тълпата, хората ги пропускат да минат. Движението в повечето случаи не реагира. То просто им позволява да го направят. Защото веднага след като напуснат, можем просто да се върнем отново. Ние просто използваме комуникациите и социалните медии, за да кажем на хората, че ще се срещнем отново за събрание. Не се нуждаем от определено място за това.

Можете ли да опишете различните настроения в движението? Колко представителна е лявата фракция Convergence des Luttes и нейното интелектуално представително лице Фредерик Лордон?

Convergence des Luttes представлява само част от движението. Те смятат, че синдикатите все още са основната сила, способна да променя обществото, затова работят в рамките на лявата политическа партия Front de Gauche. Много хора на площада не са съгласни с това. Ние не се доверяваме нито на партиите, нито на синдикатите, защото смятаме, че те също са отговорни за сегашната ситуация.

Освен това, има разлика в стратегията. Convergence des Luttes иска да обедини хора, които вече са в борбата. Ние сме по-всеобхватни от този традиционен ляв възглед. Ние също искаме да отворим вратата към хора, които все още не са се включили в борбата, но са готови да се мобилизират заради различни проблеми, а също и за тези, които все още не знаят за тях. Искаме да бъдем отворени за всички, стига те да се придържат към основните принципи: без расизъм, без сексизъм, без хомофобия, без антисемитизъм.

Кое е различното на движението от предишните движения във Франция?

Това движение е по-отворено. Използваме времето си да наблюдаваме един друг, да се грижим за всеки, да бъдем включващи, да прекарваме повече време в обсъждане на въпроси - защото не всеки има една и съща среда. Също трябва да се опитаме да преразгледаме нашия език и практики и да осъвременим идеите си.

Например, аз съм анархист, но знам, че това не може да бъде старият анархизъм. Трябва да адаптираме идеите и действия си към настоящето. Трябва да адаптираме начините, по които вършим нещата към социалните медии като Facebook и Twitter. Накрая, движението е ненасилствено, то не иска да наруши закона, а да го използва, за да бъде непокорно. Това е много ново нещо, парадоксално, но много мощно.

Някои хора критикуват движението, че не е достатъчно приобщаващо. Вярно ли е?

Мисля, че това все още е предизвикателство за движението, което отразява по-общите проблеми на френското общество и факта, че има хора, които са дискриминирани. Движението определено е по-разнообразно, както от много леви движения, така и от окупацията на Бастилията през 2011 г., когато 90% от хората, които дойдоха бяха от социални движения и левицата.

Но също така трябва да бъдем по-приобщителни по отношение на различните етнически общности и хора в предградията. Движението днес не достига до тези хора, защото темите му не са представителни за техните движения и борби. Нужно е да положим много по-големи усилия, за да го направим.

Превод от английски: Светлин Тачев