* Оригиналното заглавие на английски е "Introduction to Totality & Complementary Holism"

Има множество гледни точки относно света, ако искаме да го променим. Доминиращият класически ляв подход за разбиране и променяне на света беше историческият материализъм (ИМ), методологически подход за разбиране на обществото и историята със силно ударение върху отношенията в икономическата сфера, базирайки се на идеята, че историята е движена от сблъсъка между две класи.

Актуално ли е подобно разделение на две класи? Каква теоретична концепция може да бъде по-актуална от историческия материализъм? Какъв ще е неиният подход? Как тя би разглеждала различните социални сфери и взаимодействието между тях? Какви изводи може тя да направи с оглед на желанието на социалните движения за промяна?

ChrisSpannosИма множество гледни точки относно света, ако искаме да го променим. Доминиращият класически ляв подход за разбиране и променяне на света беше историческият материализъм (ИМ), методологически подход за разбиране на обществото и историята със силно ударение върху отношенията в икономическата сфера, базирайки се на идеята, че историята е движена от сблъсъка между две класи.

Едната класа, капиталистите, притежава средствата за производство и желае да закупи труд за колкото се може по-малка цена, увеличавайки през това време интензивността и времетраенето на работата, целяйки по този начин да постигне максимална печалба.

Капиталистическата класа има нужда от втората класа, работниците, които са принудени да продават своя труд за колкото е възможно по-висока цена, сремяйки се същевременно към по-добри условия на работа, повече свободно време и повече контрол върху процеса на производство. Интересите на двете класи са противоположни. В контраст с този класически класов анализ, този курс ("Общество на участието 1" - бел. прев.) представя три-класов анализ, предлагайки, че в допълнение към двете класи съществува трета класа, наречена "координаторска", която е над работниците и извършва по-концептуална и овластяваща рабова, работейки под капиталистите (към нея например спадат менидъри, адвокати, счетоводители, инжинери и други, които въпреки че не притежават средствата за производство стоят много по-високо в йерархията от работниците – бел. прев.). Координаторската класа има свои собствени интереси, като например запазване на овластяващата си работа над работниците, докато също така търси още повече власт и автономия от капиталистите. Настъпва сблъсък между класите и в класическата гледна точка на ИМ тя се случва на "базата", което сочи към метода на производство и обхваща силите и социалните отношения в производството. В допълнение класическата марксическа концепция за "суперструктурата/надстройката" представлява всичко останало, което не е в "базата" - политически, легални, социални, културни, международни и идеологически отношения – които са обусловени от "базата" (виж фигура 1)

Често срещана критика към Историческият материализъм (ИМ) през 60-те и 70-те беше, че той не само надценява класата и подценява расата, сексуалността и т.н., но и че абстрахира основни характеристики и интереси на други социални групировки и по този начин приписва на тези агенти на промяната по-маловажна роля в процеса на социална трансформация. Една алтернатива на Историческия материализъм също ще се опита да разбере историческите сили на промяната, но също така ще вземе предвид и тоталността на социалните отношения и основните дефиниращи институции, които формират хората и обществото като цяло, не само през класовата борба, но и през всички страни на живота. Това не означва да кажм, че няма причинна сила в различните общества през различните исторически периоди, нито пък че някои сили не заслужават по-голям фокус и внимание от други. Алтернативата на ИМ няма да третира другите актьори и сфери на социалния живот априори като по-малка сила за историческа промяна от класата. По-скоро към всяко общество ще бъде подходено внимателно с целта да се разберат вътрешните връзки, зависимости и конфликтите вътре и между различните сфери на социалния живот. Тази гледна точка е наречена "Допълващ холизъм" ("Complementary Holism") или "Радикална теория" ("Radical Theory"). Вместо да вижда обществото през призмата на "база" и "суперструктура/надстройка", Радикалната теория предлага друга концептуална рамка, започвайки най-общо с концепциите за "център" и "периферия/граница". Тези концепции са опит за преработка на разбиранто кои са агентите на социална промяна. Теорията предлага схващането, че хората са едновременно субекти и обекти (на тази промяна – бел. прев.), а също така и субекти и обекти на обществото и историята. Т.е. като "субекти/обекти" хората взаимодействат с материалния свят и по този начин го оформят и биват оформяни от него. Това следва класическото марксистко виждане за отношенията между база и суперструктура/надстройка. Въпреки това, като "субекти/субекти", хората като субекти взаимодействат с други субекти, т.е. с други хора с набор от социални постановки, които засягат социализацията, културите и идентичностите и в отговор на това са оформяни от тях. В обобщение, и двете гледни точки на субект/обект и субект/субект са в съзвучие с Тоталистката гледна точка. В допълнение, въпреки че съдържаме еволюционния процес и генетичните дадености, хората сме същества на "практиката" със способности да действаме съзнателно, за да променим историческите обстоятелства и като следствие да променим себе си.

fig_1_Economic-Monism

Четирите сфери на социалния живот

Радикалната теория разрязва Човешкия център и Институционалната рамка/периферия на четири отделни социални сфери: икономическа, семейна (kinship), обществена и политическа. Концепциите за човешкия център и институционалната рамка са доста обширни, така че за да спомогнем за детайлизирането на съдържанието на тези концепции и да разрежем още по-детайлно как хората взаимодействат със социалните институции, добавяме още няколко концепции.

Икономическата сфесра е сфера, в която се извършва производството, консумацията и разпределенито на материалите блага. Основополагащите институции на икономиката са работното място, механизмите за разпределение, собственическите отношения и схемите за възнаграждение.

В сферата на родството/семейството се извършват отглежането на децата, изхранването и отглеждането на следващото поколение, социализацията и обгрижването. Основните институции са семейството с ролите на родителство и отглеждане на децата, където се формират пола и сексуалността, както и други форми на отношения за момчета и момичета, мъже и жени, бащи и майки, възрастни, деца и по-възрастни.

Политическата сфера съдържа съдебната система, регулирането на политиката и изготвянето на законите чрез институциите на съдилища, законодателство и полиция.

В обществената сфера се съдържат идентичността, религията и духовността чрез расата, етническата принадлежност, свещените места, вярванията относно живота и смъртта, празниците и други.

Допълващ Холизъм

fig_1_1_spheres

Радикалната теория изисква всеобхватен подход, целейки да разбере тези различни сфери.

Монистичният подход би насочил поглед към една сфера и би обърнал основно внимание на това как тази сфера влияе на останалата част от социалния живот. Например някой, концентрирал се върху икономиката, би могъл да каже, че трябва да се фокусираме на класовите конфликти, защото те са основната сила, влияеща на всички останали сфери – джендър, културна, политически отношения и т.н. (виж фигура 2)

Фигура 2: Вероятни монистки взаимоотношения, една сфера към много*

A into

BCD

B into

ACD

C into

ABD

D into

ABC

*Виж фигура 1 за пример за класически марксистки монизъм

Плуралистичният подход би погледнал към всяка една комбинация от тези сфери и просто би събрал и обобщил отговорите. Например: някой, насочил поглед към родствената и кономическата сфери, би видял класовия конфликт и патриархата като основните сили, дефиниращи формата на общството ни. (виж илюстрацията долу)

fig_3_Pluralist-Conceptualization

Третият подход (този, който Радикалната теория използва), настоява за допълваща и холистична ориентация, която не приема априори основната доминация на някоя от тези сфери над останалите, а вместо това се стреми да разбере как частите на цялото са взаимозависими и как си влияят една на друга. Той разбира, че са възможни множество взаимодействия между различните сфери и че внимателното наблюдение и оценка твърде вероятно ще дадат различни резултати при различните общества. (виж фигура 3)

fig_4_Complementary-Holist-Conceptualization

Ние използваме концепцията за човешкия център и институционалната рамка/периферия и четирите социални сфери, за да изследваме как хората взаимодействат със своите институции и да определим стабилността на това общество – дали то еволюира когато хората се подчиняват на техните институционализирани роли, поведения и репродуцирани резултати или пък може да има революция в една или повече сфери, където хората се съпротивляват на изискваните роли, поведения и резултати, търсейки нови или трансформирани институции. Ако обществото е стабилно, поведението на хората трябва да е в съзвучие с очакваните роли, взаимоотношения и да кореспондира с резултатите на тези социални основополагащи институции.

Основни характеристики

За по-нататъчното изследване на отношенията между сферите е полезно да потърсим основни характеристики, атрибут или набор от атрибути, зависимост или набор от зависимости, които имат дефиниращо влияние върху възможностите в живота на много хора. Те са oтличителен белег или набор от отличителни белези, детерминиращи междуличностните отношения, възможностите в живота и социалните групировки. Например: във всяко общество ако има определени отличителни белези, присъщи на всички отношения между мъж и жена и те определят основно неравенство между тях, то тези белези твърде вероятно ще дефинират основна характеристика. Те ще предопределят в голяма степен това, което хората са и могат да бъдат, какви нужди могат да преследват и удовлетворяват, какви граници на развитието им са поставени от социалните отношения, а също и тяхното самосъзнание. Основни характеристики от този вид ще проникнат както в центъра на основата, така и периферията. Въпреки че не можем да знаем основните характеристики на обществото преди да сме го изследвали, знаем че можем да ги потърсим както в човешкия център, така и в институционалната рамка/периферия.

Приспособяване и ко-репродуциране

Използваме тези концепции, за да изследваме стабилността на обществото.

Въпреки че може да има някакво противоречие или конфликт, приспособяването между различните сфери е необходимо за стабилността на обществото и се получава когато социалните йерархии, които еволюират, например в обществената сфера, са в притоворечие с икономическите отношения или обратното.

"Ко-репродуцирането" е различно от приспособяването в това, че е необходимо да се случи взаимно затвърждаване на социалните и институционалните отношения и резултати. Човешкото съзнание, нужди, самовъзприемане и материални условия имат нужда да се допълват едни други между сферите, за да осигуряват една тотална гледна точка за света.

Отделни хора или цели общества могат да се сблъскат с противоречия в контекста на тяхното развитие, но без общо приспособяване, една или повече сфери трябва да се променят. Ако общественият живот поставя белите над цветнокожите институционално и в съзнанието на хората, то икономическите отношения трябва да "отдадат чест" (или да затвърдят – бел. прев.) това неравенство. Но е възможно икономическите отношените отношения да репродуцират или влошат тази асиметрия отвъд и над приспособяването към тази йерархия. В този случай самата дефиниция на икономическите роли и съдържанието на техните потребности ще е функция, както на расовата основна характеристика, така и на класовата основна характеристика. В този случай става въпрос за "ко-репродуциране" и "ко-дефиниране". Например: става въпрос за ко-репродуциране когато има родствено разделение на труда в икономическата сфера и родството спомага за дефиниране на разпределението на работните места или когато жената извършва повече ориентирана към отглеждане работа в работното място или икономическия сектор.

Еволюция и революция

Разгледахме Човешния цнтър и Институционалната рамка, Четирите социални сфери, разгледахме и Допълващата и Холистичната ориентация, докато се стремяхме да разберем как тези различни сфери си взаимодействат, а също така се докоснахме и до приспособяването и ко-репродуцирането.

Следващото нещо е да обърнем внимание дали отношенията и отличителните белези в сферите запазват вече съществуващите институции с кореспондиращите им съзнания, повдения и резултати или водят до различни институции със съответните им поведения, съзнание и резултати. Първото би било еволюция, а второто – революция.

Изучаването на тези динамики не винаги е лесно, тъй като връзките между сферите действат непрекъснато, независимо дали ние осъзнаваме това или не и често са дълбоко вкоренени в човешкото възприятие и са резултат от фундаментални човешки нужди. (виж фигура 4) Динамиките, за които стана въпрос по-горе, при които една или повече сфери се приспособяват или репродуцират в другите сфери или обратното, прави ситуацията по-усложнена. Обратното също може да се случи, когато динамики от едната сфера се конфронтират с дефиниращите характерни белези и резултати на друга сфера. Нека използваме по-горния пример, където работното място и икономиката могат да са поле  на разгръщане на родствената динамика: ако мъжете започнат да извършват справедлив дял от дейността на отглеждането в работното място, това ще е в конфликт с патриархалните джендър динамики в дома, също както когато жени, овастени от по-справедлива работа, поставят норми за възнаграждения и възможности за вземане на решения – това ще засегне сферата на родството.

Тези стабилизиращи или дестабилизиращи обществото сили обикновено са точно онези, които социалните движения целят да засегнат. Разбирайки ги и дефинирайки и изглаждайки (също и променяйки или изоставяйки я за друга ако е необходимо) теория, която ни предоставя най-много познания, които да ни водят, ние можем да се стремим да променим тези сили. (виж фигура 5 под фигура 4 за предполагаеми " Основни концпции за разбиране на общество")

Understanding-Any-Society

Essential-Concepts

БЕЛЕЖКИ:
Концепциите, развити тук са заемки от книгата на Албърт, Кеган, Чомски, Р.Ханел, Кинг, Саргент, Склар - "Liberating Theory" (септември, 1986) и книгата на М.Албърт и Р.Ханел "Marxism and Socialist Theory" (септември, 1981).

ОТ АВТОРА: Това е доста груба чернова на есе, подготвено за "седмичната лекция" за курса към Z Education Online "Participatory Society 1" ("Общество на участието 1") (в който имах удоволствието да участвам през есента на 2008 година – бел. прев.). Целта му е да концептуализира теоретичната основа на курса. Есето е само скица и има нужда от още допълнения под формата на примери и текстури.

http://www.zmag.org/znet/viewArticle/19896

Автор: Крис Спанос
Превод: Петър

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.