Крис Спанос

Първо искам да коментирам причините за написването на тази статия. Под война имам предвид тази война, водена между народи и държави, които започват военна кампания едни срещу други. В тази статия е залегнала предпоставката, че войните между народите са нанесли много повече вреда, отколкото полза; че истински цивилизованите народи ще открият други начини, за да разрешат проблемите си с чужда страна; че макар воюването да е избор на националния елит, войната има свойството да покварява всички; че всички войни са лоши и е време да се мисли за свят без война. Но за начало ще се опитам да обясня логиката и разума, използвани в аргументите за свят без война.

"Съществува една естествена тенденция елитните институции да се опитват да приобщят студентите към нормите и очакванията на управлението – политическото, икономическото и доктриналното управление. Други се опитват да предизвикат подчинение и приемане на властта и да дадат на студентите умения, които ще им позволят успешно да участват в обществото, такова, каквото е, а не да отправят предизвикателства срещу него. Но подходът не е един. Естествените науки оцеляват от предизвикателствата срещу приетите доктрини и образователните практики по тези дисциплини – идеалистично, а често и в действителност – поощряват изобретателността, съмненията и независимостта на ума. Световно известен физик от Масачузетсия технологичен институт става известен с това как отговаря на студенти първокурсници, които първия час го питат „какво ще покрива този курс“. Неговият (изключително адекватен) отговор бил: „Не е важно какво ще покрием. Важно е какво ще открием“. Може би ще откриете, че това, което книгата и аз твърдим, е грешно – такова развитие е добре дошло. Ако се спазват подобни напътствия, то ние сме навлезли в полето на сериозното образование."

Крис Спанос интервюира Робин Ханел относно Теорията на освобождението: концептуална рамка за взаимосвързаността между социалните движения.

Времетраене: 16:10 минути

Робин Ханел: Теория на освобождението [eng, mp3]

* Оригиналното заглавие на английски е "Introduction to Totality & Complementary Holism"

Има множество гледни точки относно света, ако искаме да го променим. Доминиращият класически ляв подход за разбиране и променяне на света беше историческият материализъм (ИМ), методологически подход за разбиране на обществото и историята със силно ударение върху отношенията в икономическата сфера, базирайки се на идеята, че историята е движена от сблъсъка между две класи.

Актуално ли е подобно разделение на две класи? Каква теоретична концепция може да бъде по-актуална от историческия материализъм? Какъв ще е неиният подход? Как тя би разглеждала различните социални сфери и взаимодействието между тях? Какви изводи може тя да направи с оглед на желанието на социалните движения за промяна?

Исторически са поемани различни пътища в търсене на доброто общество. Идеалите са воювали помежду си, някои са печелили, повечето са губели. Някои са обявявали край на историята, установяване на имперски ред, триумфа на капитализма. Други продължават да се борят за по-добър свят след капитализма; те са се обединявали, устоявали и развивали заедно. И все още има някои, които правят специфични предложения как би изглеждало едно добро общество. Това есе е повод за размисъл относно икономическата визия, за еволюцията на отминалите и настоящите икономически разбирания и най-накрая, аргумент за организиране на Икономика на участието (ПарЕкон).

За целите на това есе, аз започвам с изтъкване на нуждата от свободна икономическа система. След това подчертавам нещата, които вярвам, че са главните цели на търсената алтернатива на капитализма. Ценностите са установени, за да служат като ръководен критерий при оценяването на различните предложения и възможности. Заедно с тези оценъчни критерии, аз използвам радикален анализ на институциите, за да помогна в разбирането на институционалната рамка на алтернативните икономически системи и тяхната полезност.