Капитализъм на бедствията: икономиката на катастрофите (Наоми Клайн)

Друг поглед върху кризисно-апартейд бъдеще може да бъде намерен в богато републиканско предградие вън от Атланта. Жителите на квартала решиха, че са изморени да наблюдават как техните такси от недвижими имоти субсидират училища и присъствието на полиция в ниско доходните афро-американски квартали. Те гласуваха да регистрират Санди Спрингс като техен собствен град, който може да харчи по-голямата част от своите данъци за услуги на своите 100 000 жители и да минимизира приходите, които биха били разпределени към общината Fulton. Единствената пречка беше, че Санди Спрингс нямаше правителствени структури и трябваше да ги построи от нищото – всичко от събирането на данъци до зонирането на паркове и развлечения. През септември 2005, същия месец, през който се наводни Ню Орлианс, към жителите на Санди Спрингс беше направено уникално предложение от строителния и консултантски гигант CH2M Hill: Позволете ни да го направим за вас. С първоначалната цена от 27 милиона щатски долара на година фирмата даде обещание да издигне от нищото завършен град.

След няколко месеца Санди Спрингс се превърна в първият "договорен град". Само четири човека работеха директно за новата община – всички останали бяха частни фирми. Рик Хирсекорн, оглавяващ проекта на CH2M Hill, описа Санди Спрингс като "чист лист хартия без правителствени методи". Вестникът Atlanta Journal Constitution направи репортаж, че "когато Санди Спрингс нае корпоративни работници да управляват новия град, беше смятано за дързък опит". В рамките на една година обаче, манията за "договорни градове" яростно летеше из богатите предградия на Атланта и се беше превърнала в "стандартна процедура в северната част на общинета Fulton". Съседни общества разбраха намека на Санди Спрингс и също гласуваха да станат самостоятелни градове и да се откажат от техните правителства. Един нов град, Милтън, незабавно нае CH2M Hill да свърши работата – в крайна сметка те имаха опита. Не след дълго, започна разработването на кампания за обединяването на новите корпоративни градове в тяхна собствена общност. Планът се сблъска със свирепа опозиция от невключените територии, където политици казваха, че без парите от данъци, те вече няма да имат възможността да си позволят големите обществени болници и обществен транспорт, че разделението на общината би сътворило една слаба държава от едната страна и свръх-добре обслужена държава от другата страна. Това, което описваха беше в голямата си степен Ню Орлийнс и по-малка част Багдад.

В тези богати предградия на Атланта, дългият кръстоносен поход за разглобяването на държавата наближава своя край и е особено подходящо да се каже, че новата почва беше насъдена от CH2M Hill. Корпорацията беше мултимилионов контрактор в Ирак, нает да осъществява същинските функции на правителството за надзор над други фирми. В Шри Ланка след цунамито, компанията не само построи пристанища и мостове, но също така, според Държавния Департамент, беше "отговорна за цялостното управление на инфраструктурната програма". След Катрина в Ню Орлийнс, на CH2M Hill им бяха предоставени 500 милиона щатски долара да построят FEMA-градовете и бяха на разположение за следващото бедствие. Майстор по приватизирането на основните функции на държавата по време на изключителни ситуации, сега компанията правеше същото и по време на обикновени ситуации. Ако кризите бяха послужили като лаборатории за екстремни приватизации, то опитната фаза очевидно вече беше приключила.

Десетилетия общоприетата мъдрост беше, че световният хаос беше изтощение за глобалната икономика. Индивидуални шокове и кризи можеха да бъдат впрегнати като механизми за принудително отваряне на нови пазари, разбира се, но след като първоначалния шок си беше свършил работата, относителен мир и стабилност бяха необходими за поддържане на икономически растеж. Това беше и възприетото обяснение защо деведесетте са били толкова проспериращи години: с приключването на Студената Война, икономиките бяха свободни да се концентрират върху търговия и инвестиции и когато страните станаха по-оплетени една с друга и взаимозависими, беше по-малко вероятно да се бомбардират взаимно.

През 2007 по време на Световният икономически форум в Давос, Швейцария обаче, политически и корпоративни лидери си чесаха главите над състоянието на нещата, което изглеждаше като подигравка с тази общоприета мъдрост. Това започна да бъде наричано "Дилемата Давос", която Мартин Уолф, репортер към Financial Times, определи като "контрастът между благоприятните икономики в света и неблагоприятните политики". Както Уолф го описа, икономиката е била изправена пред "серия от шокове: крахът на борсовия пазар след 2000, терористичните безчинства от 11 септември 2001, войните в Афганистан и Ирак, търканията относно политиката на Щатите, скок в реалните цени на петрола до нива невиждани от 1970, прекратяване на преговорите в Кръга Доха и конфронтациите относно ядрените амбиции на Иран" – и все пак, икономиката се намираше в "златният период на широко споделен растеж". Казано направо, светът отиваше по дяволите, нямаше изгледи за стабилност, а глобалната икономика шумно провъзгласяваше своето одобрение.

Озадачаващата тенденция също така е била забелязана чрез икономическия индикатор наречен "индексът на пистолети-хайвер". Индексът следи продажбите на изтребители (пистолети) и частни самолети (хайвер). За своето седемнадесет годишно проучване, индексът основно разкри, че когато изтребителите са се продавали оживено, продажбите на луксозни частни самолети са спадали и обратното: когато продажбата на частните самолети били във възход, продажбите на изтребители спадали. Несъмнено, шепа от печелившите по време на война винаги успяват да забогатеят от продажбата на оръжия, но те бяха икономически незначителни. Всеизвестната истина на съвременния пазар беше, че не може да имаш икономически растеж по време на насилие и нестабилност.

С изключение на това, че всеизвестната истина вече не е истина. От 2003 насам, годината на инвазията над Ирак, индексът е отчел, че продажбите са били нарастнали и за изтребителите и за частните самолети, бързо и едновременно, което означава, че светът става по-малко мирен, докато акумулира значително повече печалба. Галопиращият икономически растеж в Китай и Индия е изиграл роля в увеличеното търсене на луксозни стоки, но по същия начин и разширяването на тесният Военен Индустриален Комплекс е изиграл роля върху разтягащия се комплекс на капитализма на катастрофите. Днес глобалната нестабилност не помага единствено на малка група от оръжейни търговци; тя генерира огромни печалби за високотехнологичния сектор на вътрешната отбрана, за тежкото строителство, за частни здравноосигурителни компании, за петролния и газовия сектор и разбира се за охранителните фирми.

Мащабът на постъпленията, изложени на риск, е със сигурност достатъчен да предизвика икономически растеж. Lockheed Martin, чийто бивш вицепрезидент оглавяваше Комитета по Освобождаването на Ирак, който гръмогласно агитираше за инвазията, получи 25 милиарда щатски долара в договори с правителството на САЩ само през 2005. Демократическият конгресмен Хенри Уаксман отбеляза, че сумата "надхвърля брутния вътрешен продукт на 103 страни, включително Исландия и Коста Рика ... (и) също така е по-голяма от бюджетите на Департамента по Търговия, Департамента на Вътрешните Работи, Администрацията на Малкия Бизнес и целия законодателен клон на правителството взети заедно." Самите Lockheed заслужаваха да бъдат характеризирани като очертаващ се пазар. Компании като Lockheed (чиято цена на акциите се утрои между 2000 и 2005) са голяма част от причината защо борсовият пазар в САЩ беше спасен от продължителен крах, следващ събитията от 11 септември. Докато обикновените ценни книжа не се движеха добре, индексът Spade Defence (критерий за защита, вътрешна сигурност и ценни книжа на аерокосмонавтиката) се качи със 76% между 2001 и 2006, докато пазарният индекс на Standard&Poor’s 500 падна с 5% за същия период.

Дилемата Давос се подклажда още повече от силно печелившия модел за приватизирането на преустройствата, което беше изковано в Ирак. Цената на ценните книжа на тежко строителни компании, което включва големите инженерни компании, които се сдобиват с договори без нуждата от търгове след войни и природни бедствия, се покачи с 300% между 2001 и юли 2007. Преустройствата в момента са толкова голям бизнес, че инвеститори посрещат всяко ново бедствие с вълнение покрай горещите първоначални оферти за акции: 30 милиатда долара за реконструкция на Ирак, 13 милиарда долара за реконструкция след цунами, 110 милиарда за Ню Орлианс и Мексиканския Залив, 7.6 милиарда за Ливан.

Терористични атаки, които преди изпращаха борсовия пазар спираловидно надолу, сега по подобие получават оптимистичен пазарен прием. След 11 септември 2001, Дау Джоунс се сгромоляса 685 пункта веднага щом пазара отвори врати наново. В остър контраст, на 7 юли 2005, деня, през който четири бомби избухнаха из транспортната система в Лондон, убивайки дузина и ранявайки стотици, борсата в Щатите затвори с по-високи пунктове отколкото предишния ден, като Nasdaq (National Association of Securities Dealers Automated Quotations) се беше покачил със седем пункта. Година по-късно, в деня, в който Британските агенции по принудително изпълнение на закона арестуваха двадесет и четири заподозряни, които както се смяташе са участвали в планирането на взривяване на самолети, пътуващи до Съединените Щати, Nasdaq затвори с 11.5 пункта по-високо, до голяма степен благодарение на покачващите се акции на вътрешна сигурност.

После дойдоха и ексцентричните печалби на петролния сектор – 40 милиарда печалба през 2006 изключително за ExxonMobile, най-голямата печалба отбелязвана някога, а техните колеги от Chevron не бяха твърде далеч. Както богатствата на корпорации, свързани с охрана, тежко строителство и вътрешна сигурност, така и тези на петролния сектор се подобряват с всяка изминала война, терористична атака или ураган в пета степен. В допълнение към прибирането на реколтата от краткосрочните изгоди от високите цени, свързани с несигурността в ключови петролни производители в региона, петролната индустрия устойчиво е успявала да превърне кризите в свое дългосрочно предимство. Независимо дали чрез осигуряване на големи порции от капиталите от преустройства в Афганистан са отишли към построяването на скъпа пътна инфраструктура за нов петролопровод (докато по-голямата част от всички други важни преустройствени проекти биват спрени) или чрез настояването за нов приятелски настроен към инвеститорите закон за петрола в Ирак, докато самата държава гори, или носейки се на гърба на урагана Катрина за планирането на нови рефинерии в Съединените Щати от седемдесетте насам. Петролната и газовата индустрия са толкова интимно оплели се с икономиката на катастрофите – и двете като коренна причина, която стои зад гърба на много бедствия и като бенефициенти от тях – че заслужават да бъдат третирани като почетните моделиери на комплекса на капитализма на катастрофите.

Неотдавнашният порой от кризи се е трансформирал в толкова грандиозни печалби, че много хора по света са достигнали до един и същ извод: богатите и властимащите трябва преднамерено да причиняват катастрофите, така че да могат да ги експлоатират. През юли 2006, анкета на национално ниво сред жителите на САЩ откри, че повече от една трета от отговорилите вярват, че правителството има ръка върху ататките от 11 септември или поне не са взели никакви мерки за тяхното спиране, защото "те са искали Щатите да поведат война с Близкия Изток." Подобни подозрения преследват по-голямата част от катастрофите от близкато минало. В Луизиана, при последиците от Катрина, приютите живяха със слуховете, че дигите не са подали, а са били скришом взривени, за да може богатите райони да бъдат запазени сухи, докато трае почистването на града от бедните хора. В Шри Ланка, често чувах, че цунамито е било причинено от подводни експлозии, възпламенени от САЩ, за да могат да пратят войски в югоизточна Азия и да поемат пълен контрол върху икономиката на региона.

Изведнъж истината стана зловеща и по-опасна. Икономическа система, която изисква постоянен растеж, докато отритва почти всички сериозни опити за екологични регулации, генерира постоянен поток от катастрофи сама по себе си, няма значение дали са военни, екологични или финансови. Апетитът към лесни, краткосрочни печалби, предлагани от чисто спекулативни инвестиции е преобърнало борсата, валутата и пазарите на недвижимите имоти в машини за творене на кризи като азиатската финансова криза, мексиканската криза на песото, крахът на точка ком и ипотечната криза. Нашето общо пристрастяване към мръсни, неподновими енергийни ресурси храни възникването на друг вид кризи: природни бедствия (560% повишение от 1975 насам) и воини, водени за контрол над редки ресурси (не само Ирак и Афганистан, но също и ниско интензивни конфликти като тези в Колумбия, Нигерия и Судан), които в отговор водят до терористични ответни удари (изследване от 2007 показва, че броят на терористичните атаки се е увеличил седемкратно след започването на войната в Ирак).

При дадените врящи температури, както климатични, така и политически, бъдещите кризи трябват да се готвят в тъмни конспирации. Всички индикатори посочват, че ако продължим да следваме същия курс, те ще продължат да идват с още по-ужесточен интензитет. Генерирането на бедствия, следователно, може да бъде оставено на пазарната невидима ръка. Това е една зона, която действително доставя.

Комплексът на капитализма на катастрофите не планира целенасочено да създаде катаклизмите, от които се храни (въпреки че Ирак може би е забележително изключение), но имаме множество доказателства, че съставната част на индустриите действително работят усърдно да направят всичко възможно сегашните гибелни тенденции да продължат необорвани. Големи петролни компании са подхранили движението за отричане на промени в климата от години; само ExxonMobil са похарчили 19 милиона долара за кръстоносния поход през последното десетилетие. Въпреки че този феномен е добре познат, взаимодействията между контракторите по кризи и производителите на елитно мнение са далеч по-неразбрани. Няколко влиятелни "тинк-танка" (think-tanks) във Вашингтон – включително Националният Институт за Обществено планиране и Центърът за политика по безопасност – са силно спонсорирани от контрактори, занимаващи се с оръжия и вътрешна сигурност, които печелят директно от непрестанното изобразяване на света като тъмно и заплашително място, чиито беди се отзовават единствено на сила, именно от тези институции. Секторът за вътрешна сигурност непрекъснато се интегрира с медийни корпорации, развитие което крие Оруелови загатвания. През 2004, гигантът в дигиталната комуникация, LexisNexis плати 775 милиона долара за Seisint, компания за обработване на данни, която работи под наздора на федерални и държавни агенции. Същата година, General Electric, които притежават NBC, закупиха In Vision, главният производител на спорни високотехнологични устройства за откриване на бомби, използвани в летища и други публични пространства. In Vision получиха смайващите 15 милиардни доларови договори за вътрешна сигурност между 2001 и 2006, повече отколкото всяка една друга компания.

Промъкващото се разширяване на комплекса на катастрофалния капитализъм в медиите, може да се окаже нов вид корпоративно съвместно действие, такова което гради върху вертикалното интегриране, което стана популярно през деведесетте. При всички положения има силен бизнес смисъл. Колкото по-паникьосани са обществата ни, убедени че има спотайващи се терористи във всяка една джамия, толкова по-висок рейтинг на новините, толкова повече биометрични лични карти и  устройства за намирането на течни експлозиви, продадени от комплекса и повече издигнати високотехнологични огради. Ако мечтата за свободна "малка планета" без граници беше билетът към печалби по времето на Клинтън, така кошмарът от заплахи, укрепени западни континенти, под обсада от джихад и нелегални имигранти, играе същата роля през новото хилядолетие.

Има само един облак, който се мержелее над процъфтяващата икономика на кризите  - като се започне с оръжията, петрола, инжинерство, надзор и се свърши с патентовани лекарства. Това е заплахата от невероятния сценарий, че последният разцвет някак си ще бъде прекъснат от началото на климатична стабилност и геополитически мир.

Превод: Рая

Превод на въведението от книгата на Наоми Клайн "Шоковата доктрина: Възходът на капитализма на катастрофите"