Отвъд мораториума за земята (Петър Пиперков)

През 1855 г. вождът на индианското племе Дувамиш – Сиатъл – пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава:

"Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?... Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!... Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си... Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!... Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ, задушени от мръсотията си... Тогава ще попитаме: 'Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!' И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване!"

Да напишеш анализ на случващото се в българското обществено пространство след тези думи на вожда Сиатъл е трудно... И натъжаващо, защото в действителност цялата тема за пореден път бе рамкирана в логиката на капитализма и експлоатацията на природата от човека с характерния отенък на сблъсък на национални принадлежности и техните права в рамките на пазара и държавата.

Изгубени в привидния дебат

В публичното пространство една част от медиите, играейки си с лесната за манипулиране националноидентичностна нотка, произведоха стабилно количество новини и анализи относно това как чужденци ще изкупят българска земя и след години българите ще са чужденците в собствената си родина, работейки за чужди инвеститори върху чужда земя. Друга част от медиите заеха позицията на защитници на "правилната" пазарна икономика в контекста на цените на земята, обявявайки се срещу мораториума и за поредната доза либерализация с марка "неолиберален пазарен фундаментализъм". И двете страни обаче очевидно остават в рамките на "пазарна икономика и/или държава".

Същото направиха и политиците. Леви и десни, представени парламентарно или не, за пореден път се надпреварваха в любимия си спорт – хвърляне на обвинения към представителите на другата страна. И докато от дясно се чуват обвинения за защита на местни и руски мафиотски кръгове, от ляво летят такива за защита на западни интереси. Ироничното е, че и двете страни на политическия спектър са прави, но едновременно.

В по-общ план, не единствено и само по въпроса с мораториума, парадоксално е и друго – дали и двете страни сякаш не въздишат по имагинерния и неустойчив модел на капитализъм, регулиран в различна степен от държавата? От дясно – по онзи красив идеал за честен капитализъм от приказките на пазарните фундаменталисти, за когото дори и преподавателите по икономика признават, че е теоретична абстракция с цел опростяване на анализа и няма никаква връзка с действителността. От ляво – по онзи доказал се като неустойчив както в западните социал-демокрации, така и в Източния блок модел на регулиран (респективно контролиран) от държавната бюрокрация капитализъм. Така и десните и левите (дори обявилите се наскоро за радикални нови леви) се явяват защитници на статуквото в различните му (привидно, но не и по същество) проявления в рамките на пазарна икономика и представителна демокрация.

И медии, и политици конструираха дебат без (с)мисъл, поставяйки обществото в позната ситуация. Ляво и дясно – изпразнени от съдържание и смисъл, също като медиите. Всички обслужващи нечии икономическите интереси. А по средата – общество, с изкуствено зададен дебат, с наложен му отвън дневен ред.

Скритият проблем

Съвсем естествено в тази ситуация фундаменталният проблем, лайтмотивът на който намираме и в думите на вожда Сиатъл от преди над 150 години, остава скрит.

И медиите, и политиците отбягват факта, че закупуване на обработваема земеделска земя се извършва от години от страна на местни мафиотски структури. Всеки може да провери това по най-елементарния начин, отивайки в произволно село и питайки местните жители кой притежава обработваемата земя. Същото може да се направи и чрез официалните търговски и много други регистри на национално и регионални ниво. Опитът показва, че дребни собственици вече притежават една малка част от земята, използвана основно с две функции – за лични нужди и като дребни земеделски производители. Времената от началото на 90те години на XX век и поземлената реформа в реални граници са минало. Огромната част от земята става все по-концентрирана в ръцете на местни феодали с неясен произход на средствата (много обичан от журналистите кух термин, защото този произход на средствата е ясен както за тях, така и за "правораздавателните" органи и за обществото). Хората в страната през последните години дори продават с охота земята си, защото изкупните цени на земеделската продукция са поддържани на изкуствено ниско равнище от същите тези феодали, които в последствие добавят голяма надценка, в резултат на което от крайната цена на производителите се падат не повече от 10-20%. Тези нови бизнесмени са и основните хора, усвояващи европейски средства, не само в земеделието. При тази ситуация за бай Георги е безразлично дали ще продаде земята си на бизнесмените Франсоа, Дмитри или Иван. И тримата се отнасят с него по идентичен начин, без оглед на националната си принадлежност, а само с оглед на икономическия си интерес.

Споменавайки Франсоа, Дмитри и Иван си струва да се отбележи още един факт, елегантно пропускан от медии и политици. Земеделска (а и каквато и да е друга!) земя и преди, и след мораториума може да бъде изкупена от всеки един от тях без какъвто и да е проблем. Дори и за някой да има забрана да извърши това като физическо лице, няма пречки да го направи под формата на юридическо такива, регистрирано на територията на България.

Тук обаче липсва и една важна връзка. Ако се върнем година-две назад и си припомним екологичните протести, ще осъзнаем, че когато земята (от какъвто и да е вид) се подчини на логиката на пазарната икономика и представителната демокрация резултатите са отчайващи – презастрояване, нарушено екологично равновесие, унищожена природа, купища рушащ се или подлежащ на разрушаване бетон. И всичко това в случая с еко-протестите – дело не на някакви имагинерни чужденци, а на бизнесмени от български етнически произход. Резултатите са видни и под формата на пустеещи хотели от всякакъв калибър. Това дори не е изключение в глобален мащаб, плод на нашенски, криворазбран, "шуробаджанашник" капитализъм, тези резултати са очевидни не само по българското черноморие, а и по испанските курорти и в ирландските нови жилищни комплекси.

Противоречивата и дори липсваща логика на изкуствения дебат, поддържана от медии и водещи политически играчи в действитеност до голяма степен за момента постигна целта си – скри огромния проблем, въплътен в самата тъкан на пазарната икономика и държавата, на цялата политико-икономическа система, в която живеем.

От една публикувана през април 2013 г. статия в българската секция на Дойче Веле става ясно, че Европа и в конретния случай България не са изключение от глобалната тенденция за постепенен контрол върху изхранването от страна на едрия бизнес:

"Българските ниви масово се изкупуват от големи инвеститори, които на всичко отгоре прибират и огромни субсидии. Така е всъщност в цяла Европа. Което означава, че Старият континент започва да прилича на Латинска Америка... [У]едряването на земеделски земи напредва все повече. Не само в Германия, а и в цяла Европа. До този извод стига едно изследване, публикувано наскоро от амстердамския Transnational Institute . В него се казва, че в някои европейски държави земята е също толкова неравномерно разпределена, колкото и в Бразилия, Филипините и Колумбия - все страни, в които въпросът за земята предизвиква конфликти, които нерядко прерастват в насилие. Половината от аграрната земя в Европа междувременно е в ръцете на три процента от селскостопанските фирми, а това е истински скандал, смятат авторите на изследването... Включително и поради това, че този нов "аграрен елит" получава огромни финансови инжекции под формата публични средства - и то във време, когато всички останали държавни разходи са подложени на масивни съкращения. На всичко отгоре авторите на изследването установяват, че голяма част от тези инвеститори не само имат връзки с глобалната търговия на земеделски стоки, но и се стремят да извлекат печалби от спекулата със земи... Следователно онова, което в Африка, Латинска Америка и Азия от години насам е познато под наименованието "Land Grabbing" /заграбване на земи/, сега вече се случва и в Европа. Инвеститорите са предимно големи агро-холдинги или финансови фирми, някои от които са от самите страни, а други - от чужбина. Бизнесът им е също толкова непрозрачен, колкото и този на фирми, които инвестират в страни като Етиопия или Камбоджа, се казва още в изследването."

Трудни въпроси с неприятен отговор

С оглед на изкуствено зададения дебат и посоченото по-горе изследване, струва ми се редно като общество да си зададем някои трудни въпроси:

1. Защо в страна с огромна миграционна вълна към Западна Европа и САЩ продажбата на земеделска земя на грждани на ЕС се превърна в една от най-важните теми? Ако уважаваш земята си, защо Терминал 2 е най-добрия вариант за реализация, който виждаш?
2. Защо в страна, в която населението е съсредоточено в столицата и в още няколко големи града, а 182 селища са напълно безлюдени и още 1262 са с население между 10 и 99 души, мораториумът се превърна във важна тема? За какво ти е тази земя, след като не я цениш, не се грижиш за нея?
3. Защо медии и "загрижени" политици първоначално алармираха за въпроса като такъв от "национално" значение, а в последствие "предупреждават", че приетият мораториум може да стане причина за удължаване срока на недопускането ни на трудовия пазар в ЕС, че дори и за изхвърляне на България от ЕС?

В настоящата ситуация в съзнанието ми изниква един цитат, посочен ми преди време от мой приятел. Парадоксално, този цитат е от спортен сайт.

"Знаете ли кое е най-страшното във времето, в което живеем? Най-страшното е, че в продължение на две десетилетия бе формирана неспособна на самостоятелно и критично мислене огромна маса от хора, която е със самочувствие, че знае всичко, че е невероятно компетентна и значима, че има право да определя съдбата на народа си... и която е изключително лесно манипулируема."

Отвъд медиите, лявото, дясното и капиталистическата им логика

Всичко това не означава, че не трябва да изразяваме позиция, да протестираме и да действаме. Въпросът обаче е фокуса.

Ако успеем да избягаме от външно зададения ни от политици и медии и рамкиран в концепцията "пазар и/или държава" дебат ще имаме възможността да вникнем по-дълбоко в корените на проблемите, а не в привидните им проявления. Само тогава ще сме способни на радикално критично мислене и действие. А именно от това имаме нужда, ако се надяваме на достойно бъдеще... а и на бъдеще въобще.