Какво е Автономия? (Група Автономия или Варваризъм)

Заявявайки нашата твърда и дълбока вяра в креативните възможности на хората, както и убедеността ни в човешките същества, които, ако решат, са способни на велики дела, ние съзнателно избягваме да описваме как би изглеждало едно автономно общество. Ние също така смятаме за унизително да казваме на другите човешки същества точно какво да правят, тъй като това не е целта на автономията, а фундаментална черта на евтин морализъм. Тези наблюдения са необходими, защото ни позволяват да адресираме проблемът от правилна перспектива: докато от една страна ние имаме нужда да подкрепяме проекта ни и неговите присъщи стремежи за обществото, към което се стреми, в същото време трябва да признаем креативната, а не определима същност на социо-политическото поле и да избягваме да даваме предварително специфични насоки и рецепти за това какво трябва да се прави.

 Трябва да подкрепяме ценностите и идеалите, които разбираме чрез изучаване на автономисткия проект, но без да опитваме да ги дефинираме по начин, който ще затвори полето за дебат. Това, което трябва да направим основно е да казваме какво не се вписва в желанието да живеем в автономно общество. Що се отнася до позитивната и утвърдителна част от този процес, ние би трябвало като цяло да генерализираме, опитвайки просто да обясним основните тенденции, които идеята за радикална промяна на обществото би последвала.

Обясненията по-горе подчертават главно фактът, че институализацията на всяко едно общество има две нива: едното се определя изрично и съзнателно, а другото - несъзнателно и в дългосрочен план. Първото ниво включва законодателната дейност на обществото, чрез участието на неговите граждани в обществени асамблеи, докато второто се отнася до ценностите и значенията на обществото, които се определят несъзнателно, през годините, чрез дейността на обществото във всички области: философия, изкуство, сексуалност, наука и т.н. Чисти препоръки могат да се правят само спрямо първото ниво, тъй като то засяга въпросите на публичната/частната сфера. И точно обратното, въпросите, свързани с второто ниво не могат да бъдат предмет на правни регулации, тъй като не могат да бъдат ясно определени предварително, не само заради несъзнателния и постепенен характер на процеса, чрез който са създадени, но също и заради факта, че те се създават вследствие на публични/частни и частни/публични цикли, които трябва да останат непокътнати от решенията на политическата власт.

На базата на казаното по-горе можем да заявим:

Автономия е социалната система, при която масите от хора действат, знаейки, че те самите, а не някоя висша сила направлява/води живота им(предци, традиция, Бог, исторически закони, климат, биологични структури, език, битие, система, държава, капитализъм, медия и т.н.). Те създават институциите и значенията на тяхното общество и са отговорни за случващото се в света. Точно заради това знание те могат да създават свои собствени закони и институции и да ги отменят, когато сметнат за необходимо, без да признават никакви тотеми и табута.

Обратното на автономия е хетерономия: предаността към власт, защитата на висши лидери, на базата на схващането, че нашите закони са продукт на висши сили, а не наши.

Автономията не е просто политическа система, а социална форма, метод на социално и ментално съществуване, свързано с всички аспекти на обществото. Същността на този вид е, че се стреми към максималното възможно освобождение на радикалното въображение на човек и на институционализираното социално въображаемо. Както има политическа автономия, така има и икономическа автономия, философска, сексуална, артистична и т.н. Съсредоточаването на идеите на автономията само в тясното политическо и икономическо поле е форма на хетерономия и скрива присъщата съвкупност на автономисткия проект. Автономията, като хетерономията, са по своята същност форми на цялостно съществуване, начин на човешкото същество в света. Следователно личната промяна на обществото към автономия предполага истинско "земетресение", безпрецедентно преобръщане в човешката история, едновременно дълбоко и широко.

Аналитични дефиниции:

Общество/Политика

Що се отнася до политическата сфера, а именно в областта на вземането на решения по отношение на въпроси, които могат да бъдат регулирани според закона, автономия се идентифицира с демокрацията. Всяка йерархична форма е премахната, а държавата е заменена от народни асамблеи. Властта се упражнява от цялото общество, а решенията се взимат според принципа на мнозинството. Бюрократичната организация и разделението между мениджъри и служители са премахнати.

Задълженията и постовете се разпределят чрез лотария, а служителите са отменяеми по всяко време и са отговорни пред асамблеята. Законите трябва да бъдат постоянно обект на критики и съмнения, при условие, че юридическите процедури се спазват. В историята многократно са се появявали политически фигури, които са били базирани - като цяло - на по-горните принципи: от демокрацията на Древна Атина до Парижката Комуна от 1871, асамблеите във фабриките през Испанската Революция и работническите съвети на Унгарската Революция от 1956.

Ние трябва да добавим също, че автономното общество е напълно против насилието като начин на уреждане на хорските дела. По тази причина тя е по дефиниция против смъртното наказание. В чисто политически план автономията счита правото на живот, човешките права и свободата на словото и мисълта за напълно очевидни и неотменими. В същото време едно автономно общество трябва да бъде интернационално: една от основните цели би трябвало да бъде, не само премахването на всички граници, но също така и на самата идея за нация. Очевидно, както и при въпроса за религията, борбата против национализма не може да се води на юридическо ниво, а чрез нов вид социализация, която промотира интернационалното общество: ако някой иска да остане религиозен или патриотичен, това е негово/нейно право - никой няма да го/я спре. Тук преминаваме на второто ниво на социална конституция, където политическата власт няма право да се меси.

Икономика

В икономическата сфера автономията е демократизация на икономиката. А именно премахването на капитализма и установяването на истински и искрен пазар, в който свободата и суверенитетът на потребителя/производителя се реализират. За автономията капитализмът не представлява, противно на вярванията на марксистките и либералните икономисти, форма на свободен пазар - точно обратното: това е система, контролирана от държавата, монополите и олигополите, проектирана да позволява на малцина да доминират икономически над всички останали, което води до експлоатация на мнозинството от хора, производители и потребители.

Автономното общество премахва капитализма не само като икономическа система, в строгия смисъл на думата, но също и като система от идеи и ценности, като специфичен антропологичен тип, каквито бяха инкарнирани в либералната и марксистката идеология и в известния хомо икономикус(homo economicus): това е вярата във върховенството на икономическия/техническия елемент, едновременно на интерпретативно и на практическо ниво. Автономията се противопоставя на консумеризма и желанието на хората да събират пари и да хабят материали и (други) блага, противопоставя се на специализацията и разделението на умствения от физическия труд, противопоставя се на йерархията на заплати и приходи, както и на неприемливата капиталистическа-марксистка идея, че някои професии трябва да бъдат заплащани по-добре от други, противопоставяйки се на разделението между шефове и служители, както и целия начин на мислене, който разглежда всичко в печалби и загуби, и който опитва да сведе всеки аспект на човешката дейност до съмнителна "рационалност".

Автономията установява пълното изравняване на заплатите във всички професии, превръща трудът - когато е възможно - в креативна дейност и създава нови, демократични форми на организация на производството и технологията. Също така премахва частната собственост над производствените блага, но не и парите. Това, с което трябва да се борим не са парите - те са средство за осъществяване на обмен между нас - а манталитета и специфичните институции, които ги превръщат в инструмент за натрупване и икономическа доминация(като възможността за присвояване на средства за производство). Опит за детайлно описание на система, базирана на икономическа демокрация, както е дефинирана тук, може да бъде намерена в книгата на Корнелиус Касториадис "Съдържание на Социализма II" .

Околна среда

Екологията е фундаментален аспект от проекта на автономия. За нас, капиталистическото въображение, както марксистката и либералната визия, е съставено от (лудо) желание за налагане на предполагаемо рационална доминация във всички аспекти на социална дейност и природа. Идеите за разрастване(капитализъм) и неограничен растеж на производствените сили(марксизъм) са антиекологични по своята същност и следователно марксистките и анархистките  течения, които вярват в общество на пост оскъдица трябва да бъдат оспорени, наравно с капитализма. Анализът, който Касториадис прави на капитализма - както и неговата философия като цяло ни позволява да избегнем тотална и теологична демонизация на технологията и техниката. За нас всяко общество е техническо въплъщение на въображаеми значения на същото това общество, което означава, че идеята, че технологията е лоша по своята същност е нелепа.

Днешната технология разбира се е вредна за околната среда и за човешката свобода, но това е, защото тя е капиталистическа технология. Технологията по своята същност не е нещо лошо, стига да създадем технология, която въплъщава принципите на свободата, а това е преди всичко функция на едно автономно общество. Освен това технологията във всяко общество е израз на творчество и по този начин потвърждава автономията на човешките същества. Нейната демонизация и преминаването към примитивизъм не е нищо друго, освен израз на подсъзнателни тенденции на вина на съвременните хора: както винаги в историята до сега, периодите на голям материален просперитет са последвани от появата на аскетични и самонаказващи се движения(Будизмът и Джайнизмът в Индия, Неопитагорците в Древна Гърция, отшелниците от ранните години на Християнството, Цистерианците, хипитата от 60-те и т.н.) Една истинска революционна екология трябва да се бори не само срещу капиталистическата/марксистката идея за растеж и доминация над природата, но също и срещу аскетизма и реакционните или лайфстайл екологични тенденции(Дълбока Екология, еко фашизъм, примитивизъм и т.н.).

Човешки взаимоотношения и равенство между половете

Автономното общество е общество, което признава истинското, а не просто така нареченото евфемистично равенство между хората, едновременно на чисто политическо ниво, на което премахва йерархията и доминацията и на духовно ниво, с убеждението, че сме надарени с радикално въображение, и че следователно сме способни да бъдем отговорни и креативни. Това е егалитарният и демократичен хуманизъм на автономисткия проект. Вътре в този хуманизъм демократичния проект се бори срещу сексизма и расизма от всякакъв вид(класов, националистически, религиозен). За нас автономията съдържа и изисква премахването на сексизма,  без значение кой пол е доминантен. В този ред на мисли, нашата критика защитава човешкото право на свободна любов и удоволствие, далеч от морализъм и политически опити да интерпретират сексуалните поведения("хетеросексуалния секс е патриархален", "аналния секс е мазохизъм" и т.н. ). За нас това, което има значение е освобождението на човешкото въображение: "създайте нови сексуални перверзии", както казваха бунтарите от Май '68.

Личност/душа и сексуалност

На физическо ниво, автономията представлява освобождението на радикалното(креативното) въображение на индивида. Психологическият тип човек, който създава автономно общество е този, който изразява себерефлексивна субективност. Човешкият субект е този, който е способен да оспорва, съзнателно, неговите/нейните настоящи идеи и мании. Този тип човек отхвърля потисничеството като средство за разрешаване на физически конфликти. Точно обратното, премахвайки ампутацията на неговото/нейното въображение, наложена чрез потисничество, той се опитва да признае своите желания, без значение колко "чудовищни" и "извратени" те могат да бъдат. По този начин той / тя се опитва да премахне господството, упражнявано от подсъзнанието и суперегото над егото, както и това, упражнявано от егото над суперегото и подсъзнанието.

Автономният човек съзнава, че той/тя е смъртно същество, същество, което не може никога да осъществи своите най-дълбоки желания и следователно не търси начини за разкрасяване на света, замаскирвайки ограниченията наложени от принципите на реалността. За автономния човек психоневрозата е форма на хетерономия и интелектуален затвор и следователно трябва да й се противопоставим. Критерият за действие на автономния човек не е щастието, а свободата и интелектуалната отвореност, тоест освобождението на радикалното въображение и разчупването на всички табута. Автономното общество не вярва във възвишеност и прави разлика между уважението, религиозната почит и преклонението пред властта.

Ключова част от индивидуалния аспект на автономията е т.н. сексуална освободеност. Отдавайки решаващо значение на сексуалността във формирането на човешките същества, едно общество може да бъде автономно само докато признава, че сексуалността(наред с много други) е негово собствено творение, а не нещо, което е предопределено от ДНК или "гените на вида".

Автономията в сексуален план означава, че можем да гледаме право в сексуалността си без страх, без да се крием от собствените си желания. Сексуалната освободеност не означава, че се превръщаме в жертва на нашите импулси и желания, а че се опитваме да разчупим табутата и да извадим нашите "забранени" желания, не непременно, за да ги реализираме, тъй като много от тях ще доведат до нарушаването на личностния корпус на другите хора, а за да ги усъвършенстваме и да достигнем до диалог с тях. Разбираемо е, разбира се, че ако има свободно съгласие на всички участващи страни, каквато и да е форма на любов не може да се разглежда като осъдителна.

Както беше отбелязано по-горе, политическата интерпретация на сексуалното поведение е знак на интелектуален тоталитаризъм и трябва да му се противопоставим: никой няма право да казва на хората как да правят любов. Подобен пример за тоталитарно мислене е идеята за премахване на семейството или моногамията. От гледна точка на автономията всички те са въпрос на частната сфера и в тях следователно политическата власт няма право да се меси. Всеки, който желае може да живее в комуни или да поддържа свободен и полигамен сексуален живот. Но това е въпрос на личен избор и вкус, а не индикатор на свобода. С други думи, това, с което трябва да се борим не са семейството или моногамията, а социалното и сексуалното поведение като такова, което ги превръща в потиснически и отчуждаващи структури. На кратко - сексуална хетерономия.

Разбираемо е, че при тези въпроси не може и дума да става за правни регулации - би било невъзможно - но това е типът човек, който "идеалистично" се стреми, чрез нови методи на социализация, които той/тя създава, към автономно общество. Ние трябва да бъдем в състояние да различим основните направления на един социален проект чрез конкретни законодателни предложения, за да се докаже измамната и идеологическата принуда, която стои в основата на различните реторики на тоталитаризма.

Философия

От гледна точка на философията, автономията представлява страст към истина, но разбирайки истината като процес, а не като непроменима ситуация. Истината е константен и неспирен стремеж към отваряне на всичко затворено и надмогване на всички ментални ограничения. Не е идеална ситуация на пълно знание, което, когато е усвоено, ще ни позволи да разрешаваме всички проблеми. Всъщност философията не съществува, за да разрешава проблеми, а за да показва нови такива. Това е интелектуалната страна на свободата, съзнателната дейност към усвояване на цялата рационалност, която държи съзнанията ни отворени за Другите и Новото, която се предлага с такова желание от историята. Ключова стъпка към тази свобода е борбата срещу онтологията на детерминизма, тоест тенденцията да се интерпретира битието като установено веднъж и завинаги. Очевидно това важи и за всяка друга научна дейност.

Тенденцията към отвореност, разбиването на табута и интелектуалната свобода са въплътени във всички духовни дейности на автономния човек, не само във философията и науката. Изкуството и хуморът са важни полета на креативността и, следователно би трябвало винаги да бъдат защитени от силите, които се опитват да ги подчинят и заглушат. Революционното движение, което подкрепя идеите на автономията трябва да отхвърлят всички форми на морализъм, теология и "почтена" логика и да защитава изкуството и други изразни форми, тъй като за автономията креативността е вид контра конформизъм и де факто критика на установения порядък. Милитантното изкуство, под неговите различни дегизировки - след изчезването на социалистическия реализъм - трябва да бъде отхвърлено, не заради естетически причини - тъй като естетиката е и трябва да бъде независимо от политиката - а заради политически причини: защото прави създаването на изкуство в средство на политически и идеологически съображения, като по този начин унищожава способността му да постави под въпрос утвърдените идеи и образи на всяко общество.

Автор: Група Автономия или Варваризъм

Превод: Mechanic955

http://eagainst.com/articles/31289-what-is-autonomy/