Расизъм: Една страст отгоре (Жак Рансиер)

Детайли

Публикувана на Сряда, 11 Януари 2017 16:16

Бих искал да добавя към дневния ред на днешната ни среща някои разсъждения относно понятието „държавен расизъм”. Тези разсъждения се движат срещу общоприетата интерпретация на мерките, приети наскоро от нашето правителство, от закона за бурките до изселванията на роми. Тази интерпретация съдържа един опортюнизъм, който използва расизма и ксенофобията за изборна изгода. Тази т.нар. критика подхранва схващането, че расизмът е обществена страст, уплашената и нерационална реакция на ретроградни слоеве от обществото, които не могат да се приспособят към новия мобилен и космополитен свят. Държавата бива обвинена в провал да изпълни дълга си, като демонстрира безразличие към тези слоеве. Но това обвинение само подсилва ролята на държавата, представяйки я като лицето на рационалното срещу обществената нерационалност.

Прочети още...

Революцията няма да бъде финансирана

Детайли

Публикувана на Петък, 30 Декември 2016 16:51

Време е да освободим активистите от НПО-промишления комплекс.

Откъси от книгата The Revolution Will Not Be Funded. Книгата събира 21 опитни цветнокожи радикални активистки, изследвайки дефектите на НПО-тата като агенти на социална промяна. Представяме на вниманието ви откъси от три глави от книгата.

Системата на НПО-тата (неправителствените организации) е опитомила поколения активисти. Те размениха голямата визия за социална промяна за заплати и канцеларски материали; отказаха се от привличането на хора в кампании за сметка на писането на проектни предложения; отстъпиха контрола над собствените си движения на бизнес ръководители в заседателни зали.

Прочети още...

Размисли върху Касториадис и Букчин (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 11 Август 2016 14:40

Основната заплаха за природата и човечеството днес идва от централизирането и монополизирането на власт и контрол.
Вандана Шива [1]

Днес постоянно ни се втълпява "отгоре", че нямаме друг избор, освен да се примирим с настоящото положение. Доминантните властови институции правят всичко по силите си, за да ни убедят, че решението на социалните и екологичните ни проблеми се крие в същите тези политики, отговорни за тяхното създаване. Убеждението, че няма алтернатива, продължава да доминира в мейнстрийм дискурса и широко разпространената консумеристка култура, в комбинация с продължителната криза на представителност, изпълва общественото въображаемо с цинизъм, конформизъм и апатия.

Прочети още...

2011: година на окупации, която промени света (Паoло Гирбадю)

Детайли

Публикувана на Петък, 01 Юли 2016 12:35

Площадните окупации през 2011 г. са повратен момент, въпреки неговата преходност, който промени дълбоко грасруутс и институционалната политики.

Какво стана с голямото обещание за социална промяна, издигнато от "движенията на площадите" през 2011 г.? Какво оставят след себе си тези зрелищни окупации от Тахрир в Кайро до Пуерта дел Сол в Мадрид и Синтагма в Атина? В каква степен допринесоха за ускоряване на каузата на "99%" или на "обикновени хора", за които претендираха че се борят?

Прочети още...

Размишления върху понятието 'дясно хипи'

Детайли

Публикувана на Понеделник, 27 Юни 2016 13:26

Въпросът, който си задавам в това есе, е защо, още от "началото на прехода", идеологически десни организации обръщат толкова значително внимание на "хипарливите" среди в младежките култури, защо за тях е важно да превърнат "хипарливите" младежи в десни?

Бих искал да започна със "зората на прехода", когато най-главният хипар на страната – Васко Кръпката – пееше на "митингите" на СДС "комунизмът си отива, спете спокойно деца". Погледнат от днешна перспектива, призивът "спете спокойно деца" може да се тълкува като намерение за приспиване на масите. Сънят след това обаче беше сериозен кошмар, в никакъв случай не беше спокоен, какъвто ни го обещаваше Кръпката. Архе-хипарят на страната имаше своят солиден принос за победното шествие на Синята идея, макар и днес да изглежда като да се е изпарил и ни се чува за него, ни се вижда, като да е безследно изчезнал.После един друг гуру на прехода, шаманът на дясното Евгени Дайнов също демонстрираше хипарски "имидж", та чак нямаше как да не повярва човек, че дясната идеология и хипарството са се съчетали безпроблемно.

Прочети още...

Кой, как и защо продава неолиберализъм в българските университети (Никола Петканов)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 26 Май 2016 16:59

Българско либертарианско общество, или накратко БЛО е едно от многото НПОта,  функциониращи на територията на България, които лансират неолиберални политики в общественото пространство. Въпреки че реториката, опорните точки и целите на този тип организации са сходни, в тази статия ще разгледаме подробно именно БЛО (а не ИПИ, Институт за радикален капитализъм „Атлас“ или др.) заради особените методи на пропаганда, които използва, както и поради специфичната група, таргетирана от тази организация, а именно студентските среди и изобщо младите хора.

Прочети още...

Организиране за радикална промяна отвъд изборните урни (Бен Рейнълдс)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 05 Май 2016 12:30

Историята показва, че най-добрата ни надежда за радикална социална промяна се крие не в сферата на електоралната политика, а в изграждането на народна власт отдолу.

Колективът "Без алтернатива" наскоро публикува отговор на критиката ми на социалистическата подкрепа за президентската кампания на Бърни Сандърс. "Без алтернатива" твърди, че Демократическата партия е "арена на борба", която може да бъде окупирана, както всякo обикновено обществено пространство. Те смятат, че в политиката трябва да се постига баланс между принципите и практиката, което означава, че ние трябва просто да игнорираме по-консервативните политически позиции на Сандърс. Най-важното е, те твърдят, че можем да разширим силата на социалните движения като "Окупирай" и "Black Lives Matter" чрез "окупиране" на политическите институции като Демократическата партия.

Прочети още...

Радикалното организиране в 21. век (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Вторник, 03 Май 2016 11:38

Революцията не е „показване” на хората как да живеят, а да бъдат накарани да живеят. Революционната организация трябва винаги да помни, че нейната цел не е да кара своите съмишленици да слушат убедителни речи на експертни лидери, а да ги поощрява сами да говорят за себе си, за да постигнат, или поне да се стремят към, равно ниво на участие.
Ги Дебор [1]

Днес сме свидетели на задълбочаваща се криза на представителността, която засяга не само политическите партии, но и традиционните леви организации. Затова съвременните радикални организации, стремящи се към социална еманципация трябва да приемат нови начини на мислене и действие, които да са по-адекватни на сегашната реалност.

Прочети още...

Изграждане на демокрация без държавата (Дилар Дирик)

Детайли

Публикувана на Петък, 01 Април 2016 13:43

Революцията в Рожава осигурява историческа възможност за осъществяването на общностния модел на демократичен конфедерализъм на практика.

"Когато хората дойдоха за пръв път в къщата ни преди няколко години, за да попитат дали семейството ни би искало да участва в комуните, аз хвърлях камъни по тях за да ги прогоня ", смее се Бушра, млада жена от Тирбеспи, Рожава. Майка на две деца, тя принадлежи към ултра-консервативна религиозна секта. Преди на нея никога не ѝ е било позволено да напуска дома си и е трябвало да покрива цялото си тяло с изключение на очите.

"Сега участвам активно в изграждането на собствената си комуна", казва тя с гордост и сияйна усмивка. "Хората идват при мен, за да потърсят помощ в решаването на социалните проблеми. Но преди, ако някой ме беше попитал, аз дори не знаех какво е 'съвет', нито знаех какво правят хората на асамблеите."

Прочети още...

Демократична енергия и климатични промени (Явор Тарински)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 24 Март 2016 20:37

Размисли върху книгата "Това променя всичко" на Наоми Клайн

Днес човекът е все още, и дори повече отвсякога, най-големият враг на човека не само защото продължава, както винаги, да се отдава на избиването на своя собствен вид, но също и защото реже клона, на който седи: околната среда.
Корнелиус Касториадис[1]

Климатичните промени, породени от човешка дейност, си пробиват път към центъра на обществените дебати. И това не би трябвало да ни изненадва, тъй като кризата, която ще създадат, е в мащаби, в пъти по-големи от която и да е икономическа или бежанска криза, позната ни до момента. Ако такава криза настъпи, е възможно тя да промени изцяло лицето на планетата, правейки я необитаема както за човека, така и за повечето животински видове. Това придава нова тежест и значение на дебата за това как ще продължим развитието на нашето общество, без да застрашаваме собственото си оцеляване.

Прочети още...